- Публикувана: 2 фев. 2023, 17:57 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2023, 06:20 ч.
Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм
1989г имаше културен шок и при посещение в Чехословакия, Унгария, Югославия, Източна Германия, , без те да са били капиталистически.
...
...
Много ми е интересно, след като някои са на мнение, че моралните ценности са били други към по-добро, как пък се появиха мутренските времена и чалгията веднага след разпадането? Не би ли трябвало да видим точно тогава как са расли и как са били възпитани предните поколения?
След морала, крепен само от страх пред силата, се появи истинският морал.
Много ми е интересно, след като някои са на мнение, че моралните ценности са били други към по-добро, как пък се появиха мутренските времена и чалгията веднага след разпадането? Не би ли трябвало да видим точно тогава как са расли и как са били възпитани предните поколения?
То така се появиха и тежките години и инфлацията след 1989 - породени точно от соца. Щото за да може да няма бедни и всеки да има хлебче по време на комунистите (в послените години) комунягите взимат кредити. Ето сега ютубърът Чефо прави видеа за комунизма и днес е за фалитите при комунизма. И понеже правят фалити, после идва кризата на демокрацията. Ама при Бай Тошо беше "по-добре".
Точно, за оплакващите се от капитализма, респективно жалещи за социализма, все казвам следното - никой не е отменял социализма със сила, принуда, референдум или измама. Социализмът си отиде сам, защото фалира и се срути. И какво можеше да изградим на негово място, да попитам? Нещата си станаха от само себе си пораду липса на алтернатива.
Нещо май употребяваме "морални ценности" в различен смисъл. Някой би ли формулирал, ако му се занимава, разликите? Щото за мен морални ценности означава всички онези неща, които смятаме за добри и почтени, и не мисля, че са се променяли. Изключвам чисто идеологическите.
Това, че в някакъв момент стават по-видими някакви прояви на хора без морал (вкл. и защото им се дава гласност, освен възможност за изява), не значи, че самите ценности са станали други.
Чалгата, при все просташки текстове за далавери, мильонери, имаш ли пари, хубави жени, курвалък и сладък безгрижен живот с плюскане и пиене, е повече въпрос на лош вкус, отколкото на морал.
Това, че в някакъв момент стават по-видими някакви прояви на хора без морал (вкл. и защото им се дава гласност, освен възможност за изява), не значи, че самите ценности са станали други.
Чалгата, при все просташки текстове за далавери, мильонери, имаш ли пари, хубави жени, курвалък и сладък безгрижен живот с плюскане и пиене, е повече въпрос на лош вкус, отколкото на морал.
Ако говорим за морал, по време на социализма имаше "социалистически морал". Този морал издигаше като най-върховни добродетели верността към Партията, любовта към Съветския съюз, готовността да умреш за Родината... Все неща, които не бих нарекла уместни. За сметка на това се отричаха свободната любов, стремежа към свободна мисъл, чуждопоклонството...
Моралът е относителна категория и е въпрос на лично себеусещане. А тогава така да кажем е имало един морал дето му викат бабите - нямало разводи, кражби, убийства - ама не защото хората са били по-морални, а защото е имало страх. В контекста на престъпленията аз също съм на мнение, че е хубаво престъпниците да ги е страх. Това е може би единственото хубаво на онзи строй. Аз примерно бих върнал смъртното наказание и разни изнасилвачи и убийци директно ги осъждам на смърт. Но това не значи, че подкрепям репресивния апарат на комунистите. Щото той е засягал и невинни хора - само заради произхода им и убежденията им.
Наистина правилата са се спазвали повече заради страх, а не заради убеждението, че правиш нещо нередно. И сега много хора мислят за правилно да се налага подчинение чрез страх. Въобще не е така. Правилното е да имаш уважение към другия и самосъзнание, достойнство, за да не вършиш нередни неща.
Като цяло и не осъзнавах какво ми липсва и как ме обработват идеологически [...]
От друга страна тогава дори не съм подозирала какви възможности предлага животът и какви опции са ми отнети. Днес, след като съм опитала и двете, никога не бих се върнала в соца, със сегашния си акъл няма да издържа там.
От друга страна тогава дори не съм подозирала какви възможности предлага животът и какви опции са ми отнети. Днес, след като съм опитала и двете, никога не бих се върнала в соца, със сегашния си акъл няма да издържа там.
Мисля, че много хора искат да живеят със сегашните си придобивки, но на тогавашни цени. И не осъзнават, че това няма как да стане.
А че престъпност не било имало е нелогично и статистически неиздържано.
Аз си предпочитам сега, въпреки носталгичните приказки на татко и баба. Мама пò критично сравнява и за нея днес е по-малкото зло.
Свободната любов, "какво ще кажат хората", все по-честите и лесни разводи и прочие са въпрос на време (епоха), не на соц и капитализъм. Не и на място, щото у нас по навик се казва с едно такова пренебрежение "в България"/"българинът".
Умирането за родината е било ценност винаги, или доброволците във войните преди 1944 не са го имали предвид, или в "нормалните държави" го няма, или нашата специално не заслужава? Иначе е съвсем нормално и естествено на никой да не му се умира ни за родина, ни за друго.
Свободната мисъл всеки я цени, поне на теория и поне докато не формулира забранени мисли - не какви да е собствени и свободни, а конкретно забранени. В случая е въпрос на наличие и обхват на забрана за изказване на определени мисли (при соца негласно има определен кръг такива), а не на свободна мисъл като морална ценност или не. Не съм чула някоя идеология или морална система да обявява свободното мислене само по себе си за харам.
Може и да има, де.
Партията и СССР ги казах.
Умирането за родината е било ценност винаги, или доброволците във войните преди 1944 не са го имали предвид, или в "нормалните държави" го няма, или нашата специално не заслужава? Иначе е съвсем нормално и естествено на никой да не му се умира ни за родина, ни за друго.
Свободната мисъл всеки я цени, поне на теория и поне докато не формулира забранени мисли - не какви да е собствени и свободни, а конкретно забранени. В случая е въпрос на наличие и обхват на забрана за изказване на определени мисли (при соца негласно има определен кръг такива), а не на свободна мисъл като морална ценност или не. Не съм чула някоя идеология или морална система да обявява свободното мислене само по себе си за харам.
Може и да има, де.Партията и СССР ги казах.
повече въпрос на лош вкус, отколкото на морал.
На мен хората не ми се струват по-лоши сега. Лично ми усещане е, че даже са по-добри и осъзнати. Моето, не на всички и не се налагам.
