Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм

Не бива да се преувеличават разликите обаче. Материалните и останалите (свободна любов, разводи, не знам кво си - всичко, което е от времето, а не от соца или от "българина"). Аз също много често забелязвам такава склонност.
Има я тая склонност и у нас, и на запад.
Преди време се потресох от клипче на някакъв американец, беше някакъв пътепис за Бг и Източна Европа, но във встъплението човечецът  спомена как израснал в някакво смотано и бедничко американско градче, но, разбира се, в сравнение с това, което са преживели в Източна Европа, бил галеник на съдбата. Нещо такова. Мисля, че не обясни по-подробно и ме остави леко зяпнала.

Един друг, скандинавец, пък беше приятно изненадан колко много жени имало в управлението на източноевропейските държави. Човечецът явно преди това по навик е свързвал дивия изток и с потисничество на жените.

-----
Много се прекалява и с плюенето по сегашната Бг, преувеличава се задължително всичко лошо в нея на фона на останалите държави. Но има хора, за които просто се радвам, че не виждат бъдеще за децата си тук и моите деца няма да съжителстват с такива като тях.

Да де, ама няма как да направим чист експеримент с изолирани от времето социализъм и капитализъм и затова казваме по кое време се е живеело по-добре, точно защото някой мрънкачи за социализъм това набиват - ТОГАВА при социализма беше по-добре, а ДНЕС при капитализма е по-зле. Тоест времето си влиза в сравнението. А и също така сравняваме България ТОГАВА със Западна Европа ТОГАВА. Даже не със САЩ, защото те са цъфтели 60-те години (да забравим негрите).


Много странно, аз пък реших, че не искам детето ми да остава тук точно за да не живее с децата на някои тукашни мои съвременници. Имала съм вземане даване с наши бизнесмени и, да го кажа меко, изобщо не съм очарована от начина, покойто се отнасят с хората си и правят бизнес. Та един ден техните деца ще им наследят бизнеса и ако моето остане тук ще трябва да работи за тях... Ми не, определено не ми харесва идеята. Сега детето ми вече работи в чужбина за чужденци и разликата в отношения, условия на труд, порядки и всичко друго е от земята до небето. да не говорим, че у нас нямаше и да си намери работа в такъв бранш.

Не може да си позволи не финансово, а резултатите и не позволяват. Семестриалната такса в Германия е под 500евро, разходите за живот на месец и те толкова, а в България плаща 8-10 000евро такса само за да учи. Чуждестранните студенти са тук, защото нямат диплома 1-1.1 в Германия и не защото са глупави, а защото такава диплома се изкарва много трудно.

Да, в Германия ги разпределят след четвърти клас и има ПРЕПОРЪКА от учителя, дали детето е за гимназия или реал, но тя не е задължителна. Пзнавам деца с препоръка за реал, но завършващи сега гимназия. Дъщеря ми и  синът ми имат съученици, които в 7-8клас са се прехвърлили от реал, в гимназия. Може след завършен реал (10ти клас), да продължиш гимназия (11-12/13ти клас).

Вече не сме преди 1989г и има много информация, не само да се слушат легенди.

Чух за немското образование. Да кажем ,че съм забравила причината, да не може там и да идва тук, явно желанието е голямо. И все пак има  пречки, у нас платено може. Това че един случай, другите   са избрали  у нас по свои причини. Образованието у нас е добро ми бе мисълта, много добро.

Боряна, образованието по медицина е добро. За това на английски имам  резерви, защото част от обучаващите нямат високо ниво на владеене на английски език. Университетите  го правят за пари.
Образованието по компютърни специалности също е добро в България, но за икономическото имам резерви.

Колибри,обаче ако живеят в район с по-елитни училища,на базата на тази ''препоръка'' могат да откажат детето и да си го насочат към реал.Прехвърлилите също,да има го като възможност,но е много трудно като си пропуснал много от часовете по математика и т.н. и накрая и с арбитура да се справят.
Че ги има,има ги,то е малко като написаните като ненадеждни,които все пак са успели да учат висше.
Ама като ти строшат самочувствието,с ''печата''..върви се оправяй и че си най-накрая.
На мои съседи и близки,като живеехме в Германия,детето получи ''препоръка'' така.Търсиха все пак училище да го вземе,но не успяха.В крайна сметка се преместиха в чужбина,за да дадат по-добър шанс на детето си.Въпросното дете е вече в гимназия и се справя доста добре.

Образованието у нас ( и висшето, и средното) е една разкрачена ножица - някои училища и някои университети (по-малко на брой от училищата) са добри, останалите не са. И ножицата е доста силно разтворена.

Бюти, аз съм в Хесен и тук са доста либерални. Никой не слага печати, има движение между училища, между степени.
Да, има за наваксване, но тези деца са се преместили и имат мотивацията да наваксат. При сина ми се премести момиче в средата на 7ми клас и няма проблеми. Дъщеря ми е т.нар. Оберщуфе (класовете в гимназията след 10ти) и имат деца дошли от реал, е някои се справят, други не, защото са дошли след като не са си намерили подходящо място за аусбилдунг и са решили да опитат.
Забравих и другото за задължителния стаж. Той не е последната година в гимназията, няма значение в каква сфера е и ако не си намериш място, няма последствия. Това е със сигурност за Хесен.  В края на 9ти клас и в средата на 11ти клас са стажовете и го минахме с дъщеря ми, а догодина предстои със сина ми.

Не искам да се връщам във времето преди 1989г, въпреки че съм била на 16г тогава, не са ми толкова розови спомените. А като преди десетина години разбрах, че наш мног близък е бил вербуван, а този човек е бил всяка седмица вкъщи и те гризе, дали не е доносничил и за семейството ти... Позната замина чрез Фондация Людмила Живкова/Кирил и Методий за обучение една година в САЩ, но първоначално не беше одобрена, после пуснаха нови бройки и тя беше в тях, преди пет години при разкриване на сътрудници на ДС в съдебната власт, баща и е бил вербуван. Тя е много умна, уприта и постигна много, но като научиш това и пак съмнения те обземат. Аз не съм потърпевша, бях ученичка, а програмата беше за студенти.

Голяма възхвала съм запомнила ,че работническата класа се пенсионираше с 20г стаж и черпеха по улиците ..

Набор 1983г съм  и си спомням бабите на повечето ми съученички,че си чукаха на тихи у тях на 50г и само за плетки и сладки се говореше ..

Била съм доста голяма, когато ти си родена, но не помня/не съм видяла някой да черпи по улиците. Особено в Пловдив. В някое село може и да са черпили.
Не ми липсва соца. Не бих искала да се върне, то няма и как. Но и не съм била лично потърпевша, нито пък облагодетелствана от него. Живеехме си спокойно, без сътресения и драми. Сега също си живеем много добре, така че и от двата периода съм доволна. Сега не ми харесва прекалената толерантност и липсата на дисциплина.

DeVa,ами то в Пловдив до края на 90-те си беше едно голямо село -живея от раждането си срещу Хеи-то на Ленински съботник 2 тогава и на мястото на Мол Пловдив имаше ранчо и "пенсиите"на по 55г си боцкаха домат,краставица и т.н ,да имало за салатка и някое буркаче зимата ..Голям,ама празен град беше,с 4 линии за цял голям квартал /6,37,24 и 66/,ниви и пустош ..Магазините за хр.стоки бяха на 1км един от друг ..

Айде, де, празен бил. Населението в края на 80-те си беше същото по брой като сега, обаче не беше толкова презастроен с блокове, което всъщност е огромен минус.
Хиляди пъти предпочитам "ранча" с домати за боцкане пред блокове, нагъчкани един до друг, докъдето ти око види (а пък то и без това не вижда никак надалече, защото блоковете пречат), ама...
Дори "Тракия", която се състои само от блокове, в съвремието се постараха да я презастроят и нагъчкат.

Ето, точно това няма много допирни точки със социализма.
Въпрос на епоха.
И преди 44-а „хората“ много неща са казвали - както в България, така и вън от нея.

В последните години, знам ли..
Свобода на словото в най-гледаните медии не се е случвало.За нашите вътрешно държавни проблеми.
Във фейсбук, вероятно и в други социални платформи, оставам с впечатление, че също те следят и бързо режат. Нещо като.." тиха демокрация", но без право на мнение..

Не защитавам, това преди 89-та, просо откривам асоциации.
И налагането!

Не всеки може да си хване шапката, когато си поиска и да иде другаде. След време нова емиграция става много скъпа и трудна, а и ако първата емиграция е тежка и трудна, то втората е една малка смърт. След втората ме тресе носталгия към Англия поне 10 години, а преди съм се местела с щракване на пръсти.

И не, не всичко в западния капитализъм върви по мед и масло и не всичко е цветя и рози. Мога да напиша енциклопедия с примери.

В момента не мога да се преместя в България. И да искам, децата не щат, а и мъжът ми не би искал след като попина баща му и майка му е съвсем сама. От финансова гледна точка в България ще ни е същото или по-добре заради плоския, 10% данък, който тук е прогресивен и до 3-4 пъти по-висок. Климатът не е много различен. Единствено ще ми липсва разнообразието на хора и да чувам всякакви езици, всеки ден. Също някои музеи.

Не съм сигурна, че искам да живея в САЩ, примерно, а в Канада съм сигурна, че не искам.

Ти си изненадана, че не се връщаме, а повечето от нас се изненадваме, че ти седиш. Свят широк, хора всякакви.

Покойният ми свекър има братовчедка, която отишла да учи в Москва, оженила се за студент от Гвинея и заминала там с него след дипломирането им. Там живее досега, вече над 60 години. Ходи си рядко, а след смъртта на родителите и не си ходи изобщо. Останала е в Гвинея и след овдовяването си. Има деца тук. Повечето и деца завършиха във Франция. Не е луда, не е тъпа. Свекърите там и на екскурзия не биха отишли, дори и пари да им даваш. И аз не бих.

Мечтая си да поживея 1 година в Бразилия. Стандартът и заплатите са долу горе като в БГ или по-зле. Не са ми водещото, обаче.