- Публикувана: 2 фев. 2023, 17:57 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2023, 06:20 ч.
Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм
Аз не твърдя, че всичко тогава е било лошо и че всичко сега е хубаво. Винаги има и от двете.
Точно така, не съм живяла тогава, но съм се информирала достатъчно за онзи начин на живот, за да преценя, че не го предпочитам пред сегашния. Информацията ми е както от лични истории на хора около мен, така и от документални книги и филми по темата. Едва ли всички те лъжат.
Точно така, не съм живяла тогава, но съм се информирала достатъчно за онзи начин на живот, за да преценя, че не го предпочитам пред сегашния. Информацията ми е както от лични истории на хора около мен, така и от документални книги и филми по темата. Едва ли всички те лъжат.
Мисля, че ясно съм написала - опит за обективност. Да, всеки пречупва нещата през собствената си призма, но когато твърденията на определен брой хора съвпадат, значи има обективност. Аргументи за носталгия по младостта, детството и т.н. не се вписват.
Няма как да бъде цялостен анализ. Естествено е хората днес да живеят по добре, ако е обратното значи, че не се развиват, а регресират. Така, че констатираш нещо, съвсем в реда на нещата.
Скрит текст:
Да, обаче дискусията не е за детайлен анализ перо по перо на доброто и лошото, а за това къде се живее (къде се е живеело) по-добре и кое предпочитаме. Даже днес да е 51% само по-добре отколкото тогава, пак днес печели. А то и по-доброто е доста повече.Не е страдане по миналото, а опит за обективност. Няма време, в което всичко да е бяло или черно. Винаги има нюанси. Да отричаш обаче доброто от миналото и да възхваляваш порочното днес, само защото е свързано с някаква политическа нагласа не е обективно.
Така е, но се опитвам да изолирам прогреса от политическите придобивки и ограничения. И затова аргументите ми не са "тогава майка ми е вземала 200 лева, а аз сега 5000". Или "тогава нямах компютър, а сега имам". Пък и можем да сравним с някоя останала социалистическа държава - Северна Корея, Куба...
Скрит текст:
Не съм се сблъсквала и чула, човек да лежи в болница - месец -два, само за диагноза. После почти година за лечение и накрая още толкова в санаториум за пълно възстановяване.Да, Ирис. Медицината от онези години е напреднала много. Плюсът е голям с новото време и посоката, която сме поели.
Чисто по български обаче се изкривява с идея - печалба.
Пари -внимание, което пак не ти гарантира лечение.
Ненужни " манипулации" като стендове, споменавам тях, че имаше случай. Дали стигна до присъда, не знам.
Разследването на Ахчиева, там съм потресена.
Сега всичко е клинични пътеки..И отделно другото.
Чисто по български обаче се изкривява с идея - печалба.
Пари -внимание, което пак не ти гарантира лечение.
Ненужни " манипулации" като стендове, споменавам тях, че имаше случай. Дали стигна до присъда, не знам.
Разследването на Ахчиева, там съм потресена.
Сега всичко е клинични пътеки..И отделно другото.
Какво е коствало на държавата като суми не знам.Но сега те "закърпват" и следващия.
Все ни лекуват де.
Държавните болници в момента са си същите от едно време. Всичко е запазено едно към едно. Стаи с по шест легла и една тоалетна на етаж за хора след инсулт и отношение от страна на персонала под всякаква критика.
Ако ти харесват, значи по соца здравеопазването е било супер.
Аргументът за носталгията не е за подценяване според мен.
Изтъква се като плюс, че не е имало безработица (а не като при гадния капитализъм, нали). Да, защото там, където е бил необходим един човек за работата, са назначавали например трима. С ниски заплати, но какво от това? Хората са били приучени да се задоволяват с малко и на значителна част от тях дори не им е хрумвало, че могат да бъдат недоволни от такъв живот.
Изтъква се като плюс, че не е имало безработица (а не като при гадния капитализъм, нали). Да, защото там, където е бил необходим един човек за работата, са назначавали например трима. С ниски заплати, но какво от това? Хората са били приучени да се задоволяват с малко и на значителна част от тях дори не им е хрумвало, че могат да бъдат недоволни от такъв живот.
Така е, но се опитвам да изолирам прогреса от политическите придобивки и ограничения. И затова аргументите ми не са "тогава майка ми е вземала 200 лева, а аз сега 5000". Или "тогава нямах компютър, а сега имам". Пък и можем да сравним с някоя останала социалистическа държава - Северна Корея, Куба...
И аз искам да изолирам прогреса, но ако преди във всяко село имаше училище, здравна служба - сестра, лекар, акушерка, зъболекар и т.н. днес няма как да се получи. Хората не искат да живеят по селата, предпочитат предимствата на града. Всеки иска да работи в престижно заведение. Кой ще предпочете да е лекар на село, ако има 15 други възможности, а тези възможности идват от сегашното време. В крайна сметка тези "политическите придобивки и ограничения", плюс прогреса, дават възможности на едни хора, принуждава други да търсят такива и трети, които остават без избор, на изживяване са. След години една голяма част от държавата ни ще е пустош, а населението ще е съсредоточено /да не кажа нагъчкано/ в няколко населени места и около тях.
Това добро ли е?
Това е естествен процес. А по време на соца неестествено закрепостяваха лекарите, зъболекарите и прочее да работят на село по разпределение. Е, връзкарите се скатаваха и си оставаха тук. Да си спомниш "Специалист по всичко" с Апостол Карамитев?
Също така по соца неестествено се местеше работата до хората на село и затова имаше работа, но на загуба. И соцът фалира.
Също така по соца неестествено се местеше работата до хората на село и затова имаше работа, но на загуба. И соцът фалира.
Едно време лекарите не са имали избор, имало е разпределения и където те пратят - там. Баба ми и дядо ми така са разпределени от София, където са живели и завършили като мед сестра и лекар, в малък град в провинцията, с който нищо не ги е свързвало. Едната заплата е отивала за плащане на т.нар. свободен наем, та са живели доста мизерно и не са имали пари за повече от едно дете. В селата също са разпределяни насила млади доктори, тази селска идилия с лекар във всяко село на някой му е излизала през носа, ама айде. Липсва им на носталгиците времето, в което ти казват "местиш се във Вълчедръм, в Горно Ново село или в Стряма", ама нали имаш работа...
Аз не си спомням някой много да му е харесвало да живее на село и да работи в текезесето
И майка ми е била 3 години в едно сливенско село по разпределение. Дали са й дипломата като са изтекли трите години. Последната година вече са били женени с баща ми, но няма значение - той в София, тя на село. По това ли въздишате с носталгия?
И майка ми е била 3 години в едно сливенско село по разпределение. Дали са й дипломата като са изтекли трите години. Последната година вече са били женени с баща ми, но няма значение - той в София, тя на село. По това ли въздишате с носталгия?
Аз пък се освободих от разпределение, вярно в последния момент преди 89 година беше, но не съм го работила. Подписаха ми хората, че нямат претенции към мен и не им дължа нищо.
Носталгия никаква нямам, но съжалявам, че училището се превърна в място за отглеждане на децата, а здравеопазването в търговия.
Преди години във всяко училище и завод имаше лекар и зъболекар. Сега, ако поне сестра има, е лукс.
Носталгия никаква нямам, но съжалявам, че училището се превърна в място за отглеждане на децата, а здравеопазването в търговия.
Преди години във всяко училище и завод имаше лекар и зъболекар. Сега, ако поне сестра има, е лукс.
Това е естествен процес. А по време на соца неестествено закрепостяваха лекарите, зъболекарите и прочее да работят на село по разпределение. Е, връзкарите се скатаваха и си оставаха тук. Да си спомниш "Специалист по всичко" с Апостол Карамитев?
Също така по соца неестествено се местеше работата до хората на село и затова имаше работа, но на загуба. И соцът фалира.
Също така по соца неестествено се местеше работата до хората на село и затова имаше работа, но на загуба. И соцът фалира.
Така, че в това отношение и преди, и сега е недомислено.
Аз не съм съгласна, че образованието е било по-добро. Никога не сме имали възможностите на сегашните деца. То са състезания, то са курсове, ако искаш учиш в Америка, ако искаш в Китай... Отваряли ли сте файлове с резултати от състезания. За всички години в училище на олимпиада съм ходила само веднъж, само за нея разбрах. На едни народни танци ходех (малко). И в библиотеката ... За моите деца ограничението е времето на денонощието и собствените им желания.