⚔️Барбарос Хайредин⚔️Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги *тема 42

"Бях щастливо дете, учих, харесвах това, което правя. След пандемията виждам, че много деца имат проблеми, крият се в социалните мрежи, предпочитат виртуалния свят пред реалността. Може би остарявам малко, ”, казва усмихнат 33-летният Джан Яман, - но аз исках да съм сред младите за малко.
Риза от копринен сатен Wisteria, спортен панталон, коса на кок, разказва актьорът за благотворителната инициатива Break the Wall, създадена от неговата асоциация Can Yaman for Children. Днес той ще посети централата на педиатричната невропсихиатрия на поликлиниката Умберто I в Рим, център за върхови постижения, основан от проф. Джовани Болеа, когото той ще подкрепя. И ще бъде до около юни в цяла Италия от север на юг.

Роден в Истанбул, учил в италианска гимназия, говори пет езика. Идолът на тълпата Яман - 10 милиона абонати в Instagram - е много сериозен и претегля думите.

-Какъв бяхте като тийнейджър?
„Успехът ми е свързан с обучението, което направих като тийнейджър. Баба ми беше учителка, майка ми изучаваше турска литература. Тя наследи страстта си към книгите, баба ми просперираше: тя се премести в Бодрум и си направи библиотека.
Беше оперна певица, записваше записи, беше артист Съпругът й не искаше това

- От какво се страхувахте като дете?
Нямах страхове: мечтаех за бъдещето, чудех се какъв човек ще бъда? беше целеустремен, амбициозен. И имах късмет "Приятелите ми бяха зрели, имахме обща страст към четенето. Да, бях маниак. Спортувах, умственото и физическото развитие вървяха ръка за ръка. След това завърших право."

-Турнето се нарича "Break the Wall": първата стена, която бихте искали да съборите?
„Стена от безразличие. Заради пандемията твърде дълго се фокусирахме само върху физическите щети, пренебрегвайки психологическите. Хората не обръщат внимание на проблеми, които не са видими. Живеем с проблемни хора, а пандемията има повишен дискомфорт. Станахме затворени, тийнейджъри, те
не ходеха на училище, не можеха да общуват."
„В рамките на тази обиколка част от средствата ще отидат и в подкрепа на пострадалите от земетресението в Турция.
Земетресението беше катастрофа. Но ако сградите бяха построени по правилата, от компетентни хора, нямаше да има толкова много смъртни случаи: не бяха устойчиви на земетресения. Невежеството също е враг. Затова тийнейджърите трябва да имат еднаква възможност да учат и да мечтаят. Да бъдем истински граждани на света, не само чрез социалните медии."

-Ставайки актьор, намерихте ли своя път?
"Да, но ако започна да играя, без да съм завършил обучението си, което ми даде увереност, ще се почувствам празен. Да играеш на италиански или английски, точно като последния епизод, който снимах в Будапеща за Дисни, преодолявайки трудностите, обожавам го.”

- Когато излезеш навън и спреш движението, кое е най-лудото нещо, което ти се е случило?
"Не обичам да говоря за това, чувствам се като маниак на величието. Обичам да бъда хладнокръвен в тези ситуации."
Смилах популярността, когато я смилаш, ставаш по-зрял. Дори лудите епизоди обогатяват характера ви, знаете как да си взаимодействате. В крайна сметка се научаваш да си благодарен: животът ми даде толкова много възможности."

-И как се промени?
"Промених се много. Животът ми се състои от етапи, в зависимост от обстоятелствата ставам различен човек. Моят растеж никога не спира. Не бих могъл да бъда това, което съм, ако не живеех така, ако нямах добра основа. Това, че бях тийнейджър, ме направи силен.”

- На какъв етап е проектът Сандокан?
„Това е важен международен проект, мисля, че ще отнеме време. Но наистина се надявам, че може да се осъществи.
[/i]