Имало файда да си стара мома - не се състезаваш с мъжа си.
- Публикувана: 7 фев. 2023, 20:30 ч.
- Последно мнение: 22 март 2023, 01:01 ч.
Балансът между кариера и брак
Много по-зле, състезаваш се с цялото женско население
Dear Whitney,
welcome to the club!
welcome to the club!
Следя онлайн блогъри пишеще по темата мачйинство, тийнове и кариера/ работен баланс. Тази ми е една от любимите, с нещо ново от тези дни:
Скрит текст:
"Whitney Fleming Writes
I'm not the mom I thought I would be.
I always thought I'd be the mom who showed her girls they could have it all. I never thought I'd be the woman who left her job at the PR agency to help run the PTA. I never thought I'd be okay with my husband being the primary breadwinner, then starting my own business, then putting it on hold because my kids needed me, then growing it again.
I thought our family would always have dinner together and spend quality time on Sundays and tell each other everything. I never thought I'd be the mom who had all the kids at her house and bought the best junk food. I never thought I would be a sports and band mom driving my kids all over the countryside, eating meals out of plastic containers. I never thought I would be the parent who volunteered to chaperone 100 eighth graders on an orchestra field trip for a weekend or have the track team at my house for pasta dinners. I never thought my kid would shut down and freeze me out so coldly that I cried myself to sleep one night.
I thought that parenting would come easy to me, that wanting to have a good relationship with my girls meant I would have one. I never thought I'd be the mom who needed to talk to a therapist because I faced depression. I never thought I would be the mom who fought with her kid so much that she was ashamed. I never thought I would be the mom who worried about things like test scores, and what teams my kids made, and where they might attend college--even though they were only in sixth grade. I never thought I'd be the mom who had to fight these thoughts and remember to listen to my kid and my gut.
I wanted an open relationship with my daughters but thought that just meant they would always come to me with questions. I never thought I would be the mom who would tell her tween daughters what certain sexual positions were (in detail) because boys were chanting about it in gym class. I never thought I'd be the mom who would sit with her kids and watch movies my parents would never have allowed me to watch. I never thought I would be the mom who shared with her daughters that there was a time I drank too much and drove my car home or that I tried things that I regret or that there were men in my life who tried to force themselves on me.
I thought I'd be the mom with all the answers. I never thought I'd have to explain to my kids what to do in an active shooting situation or how to cover their drinks at a party or what may be signs that their friends are considering suicide. I didn't know that a 4x6 phone would dominate their time and impact their moods and have the greatest influence on their behavior. I never thought they would come to me with issues I couldn't even fathom at their age.
I am both a traditional homemaker and a radical feminist. I am both a model of long-term achievement coupled with a million daily failures. I am exactly who I want to be, yet I still wonder what to do when I grow up. I have everything I ever dreamed about yet never knew I wanted.
I'm not the mom I thought I would be, the one I envisioned in my head so many years ago when I dreamt of having children. The picture-perfect images are gone, the preconceived notions have flown out the window. I realized that parenting is a long game, like chess, yet many of us are playing checkers.
I parent so differently than my own mother, yet yearn for an equally close relationship with my daughters. I want my kids to reach for the stars but I am okay with them seeking out an ordinary life. I am a traditional mother who parents untraditionally.
I'm not the mom I thought I would be.
I'm so much better. I'm exactly the one my kids need.
I bet you are, too, in whatever beautiful ways you do it.
xoox,
Whitney Fleming Writes"
I'm not the mom I thought I would be.
I always thought I'd be the mom who showed her girls they could have it all. I never thought I'd be the woman who left her job at the PR agency to help run the PTA. I never thought I'd be okay with my husband being the primary breadwinner, then starting my own business, then putting it on hold because my kids needed me, then growing it again.
I thought our family would always have dinner together and spend quality time on Sundays and tell each other everything. I never thought I'd be the mom who had all the kids at her house and bought the best junk food. I never thought I would be a sports and band mom driving my kids all over the countryside, eating meals out of plastic containers. I never thought I would be the parent who volunteered to chaperone 100 eighth graders on an orchestra field trip for a weekend or have the track team at my house for pasta dinners. I never thought my kid would shut down and freeze me out so coldly that I cried myself to sleep one night.
I thought that parenting would come easy to me, that wanting to have a good relationship with my girls meant I would have one. I never thought I'd be the mom who needed to talk to a therapist because I faced depression. I never thought I would be the mom who fought with her kid so much that she was ashamed. I never thought I would be the mom who worried about things like test scores, and what teams my kids made, and where they might attend college--even though they were only in sixth grade. I never thought I'd be the mom who had to fight these thoughts and remember to listen to my kid and my gut.
I wanted an open relationship with my daughters but thought that just meant they would always come to me with questions. I never thought I would be the mom who would tell her tween daughters what certain sexual positions were (in detail) because boys were chanting about it in gym class. I never thought I'd be the mom who would sit with her kids and watch movies my parents would never have allowed me to watch. I never thought I would be the mom who shared with her daughters that there was a time I drank too much and drove my car home or that I tried things that I regret or that there were men in my life who tried to force themselves on me.
I thought I'd be the mom with all the answers. I never thought I'd have to explain to my kids what to do in an active shooting situation or how to cover their drinks at a party or what may be signs that their friends are considering suicide. I didn't know that a 4x6 phone would dominate their time and impact their moods and have the greatest influence on their behavior. I never thought they would come to me with issues I couldn't even fathom at their age.
I am both a traditional homemaker and a radical feminist. I am both a model of long-term achievement coupled with a million daily failures. I am exactly who I want to be, yet I still wonder what to do when I grow up. I have everything I ever dreamed about yet never knew I wanted.
I'm not the mom I thought I would be, the one I envisioned in my head so many years ago when I dreamt of having children. The picture-perfect images are gone, the preconceived notions have flown out the window. I realized that parenting is a long game, like chess, yet many of us are playing checkers.
I parent so differently than my own mother, yet yearn for an equally close relationship with my daughters. I want my kids to reach for the stars but I am okay with them seeking out an ordinary life. I am a traditional mother who parents untraditionally.
I'm not the mom I thought I would be.
I'm so much better. I'm exactly the one my kids need.
I bet you are, too, in whatever beautiful ways you do it.
xoox,
Whitney Fleming Writes"
Ами то е против правилата да се пускат текстове на чужд език без превод, ама нейсе.
Много стереотипи, много клишета, много мерене на разни работи в темата. Когато семейството играе като отбор, нещата се случват и баланс има. Животът е шарен, конфигурации различни, ситуации още повече. И универсална истина за най-най-правилното просто не съществува.
Много стереотипи, много клишета, много мерене на разни работи в темата. Когато семейството играе като отбор, нещата се случват и баланс има. Животът е шарен, конфигурации различни, ситуации още повече. И универсална истина за най-най-правилното просто не съществува.
Сложих ви един Гугъл преводач набързо.
Много думи се казват в последните постове, но нищо съшествено -просто пълнежи когато искаш да се включиш и изкоментираш постовете на другите, но самият ти нямаш какво да кажеш.
Много по-зле, състезаваш се с цялото женско население
Така е, състезанията са навсяъде и се усещат много повече когато децата са по-малки.
Много думи се казват в последните постове, но нищо съшествено -просто пълнежи когато искаш да се включиш и изкоментираш постовете на другите, но самият ти нямаш какво да кажеш.
Имало файда да си стара мома - не се състезаваш с мъжа си.
Така е, състезанията са навсяъде и се усещат много повече когато децата са по-малки.
Не очаквах, темата да се развие, толкова мащабно и ви благодаря защото се засегнаха, доста различни семейни модели, различни професии и сфери, в които се развивате, различни държави и условия.
Дори тези, без деца и семейства, бяхте полезни и интересни .
Мъжката гледна точка в темата, също не я пренебрегвам, дори и не винаги да се припокриваше с моя мироглед за семейство и гледане на деца.
Но, както се казва, важното е всеки да се чувства доволен и на място, с това което се занимава и това, което е постигнал.
За едни малко, за други много.
Дори тези, без деца и семейства, бяхте полезни и интересни .
Мъжката гледна точка в темата, също не я пренебрегвам, дори и не винаги да се припокриваше с моя мироглед за семейство и гледане на деца.
Но, както се казва, важното е всеки да се чувства доволен и на място, с това което се занимава и това, което е постигнал.
За едни малко, за други много.
Много ми е интересно какво мислят мъжете, пишещи в темата, за ситуацията в съседната с разпадащия се брак на съфорумката с мъжа, който си иска обяда в 12.00 и вечерята в 18.00, докато тя работи с традиционно работно време..А и трябва да е във възторг, че мъжът й бърка бетона на селската къща и си почива там от семейно щастие.
Този вид "баланс" за съжаление все още е много разпространен по нашите географски ширини.
Този вид "баланс" за съжаление все още е много разпространен по нашите географски ширини.
Тя си е виновна. Нека някой мУж да пробва да си поиска обяда и вечерята и да ходи да се спасява уикендите със семейния бюджет. Ще го направя да си говори сам.
Това е тип възпитание, поддържано от голяма част от обществото. Е, може да е по-завоалирано и цивилизовано като мненията в тази тема но не се е променило по същество. Всъщност не само мъже, но и много жени, смятат за нормално да поемат всички битови ангажименти, защото мъжът изкарвал повече, нищо че работните часове на двамата са еднакви. Да не говорим, че примерно да си счетоводителка може да е много по-стресово и натоварващо, отколкото да си ИТ.
Проблемът на нашите общества и в частност на българското е невероятният толеранс към мъжете. Приема се, че те са някакви слаби, капризни същества, чието его е твърде ранимо и трябва да подхождаме към тях с ръкавици. Единственият им плюс (бил, но не съвсем), че печелят пари. Ще кажеш, че ние умираме от глад сами. Тази тема не съм я чела, стигат ми нейните копи-пейст посестрими. Успокоението ми е, че нещата вървят в посока напред и нагоре. Например майката на ММ е била истинска феминистка. Нейните деца носят този отпечатък и го придават и на своето поколение. Ирония или не, от 7 внуци, 6 са момчета. Шестима бъдещи мъже, които ще бъдат възпитани в уважение към жените. И това благодарение на една силна и горда жена.
И аз не съм я чела, но знам доста жени от по-възрастното поколение, които обичат да разкарат мъжа на село (да не пречи). Вече дали ще бърка бетон или ще медитира там, негова си работа, важното да са честичко разделени (и така имат балансиран и щастлив брак).
Но, Фил, там децата отгледани, заминали по света, връзката между двамата също заминала, за какво й е вкъщи?
Явно в цитираната тема този е подранил и рано се е изнесъл към селото.
Оттам и проблемите. 
Ми всяко нещо с времето си.
Но, Фил, там децата отгледани, заминали по света, връзката между двамата също заминала, за какво й е вкъщи?
Явно в цитираната тема този е подранил и рано се е изнесъл към селото.
Оттам и проблемите. Ми всяко нещо с времето си. 
О, моят мъж дори смята, че оттеглянето на баща му на село за част от времето е спасило брака на техните, щото иначе много се карали за дреболии.
Нещо повече, и от него съм чула, подобно на авторката на оная тема: "като пораснат децата, станат четвърти клас, колкото да могат да ходят сами на училище, аз ще си купя една селска къща да си стоя там" (да се отърве от нас, тоест
). Аз му казвам да вземе големия син, който е с умствено изоставане, на село, да го прави селския идиот, той няма възражения.
Не правя никакви изводи и не твърдя, че изобщо може да се направи някакъв общ извод, само споменавам. На авторката чак ми се искаше да и напиша: "ми той същият като моя, бе", но не го направих, защото всъщност там наистина има натрупано доста напрежение, ако се съди по темата. Макар че звучи като да е преодолимо.
Нещо повече, и от него съм чула, подобно на авторката на оная тема: "като пораснат децата, станат четвърти клас, колкото да могат да ходят сами на училище, аз ще си купя една селска къща да си стоя там" (да се отърве от нас, тоест
). Аз му казвам да вземе големия син, който е с умствено изоставане, на село, да го прави селския идиот, той няма възражения.Не правя никакви изводи и не твърдя, че изобщо може да се направи някакъв общ извод, само споменавам. На авторката чак ми се искаше да и напиша: "ми той същият като моя, бе", но не го направих, защото всъщност там наистина има натрупано доста напрежение, ако се съди по темата. Макар че звучи като да е преодолимо.
Препоръчани теми