Чия свекърва беше виновна?
Моята. Ама не сме се виждали скоро с нея. Честитихме си Баба Марта.
Хайде ЧБМ и на вас, дано по-малко яхваме метлите и свекърви, и снахи!
- Публикувана: 17 фев. 2023, 11:08 ч.
- Последно мнение: 10 март 2023, 10:52 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 144
Моята. Ама не сме се виждали скоро с нея. Честитихме си Баба Марта.
Хайде ЧБМ и на вас, дано по-малко яхваме метлите и свекърви, и снахи!
Нещо смешно,откраднато от друга тема:
Баба Марта прати вест,
ДА НЕ СЕ РАБОТИ ДНЕС!
Да качим краката на бюрата
и да подпрем си нии главата....
бели, румени, засмени...
...от божествен мързел днес опиянени!
След кафенцето горещо
иде време и за още нещо...
дюнер, сандвич и кюфте
и две три - бири със мезе...!
Здраве, щастие, любов и рози,
Виното - във двойни дози.
Бурен секс във всички пози.
Пожелаваме на Вас
Баба Марта, Пролетта и Аз!
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА ❤️🤍🔴⚪️♥️
Баба Марта прати вест,
ДА НЕ СЕ РАБОТИ ДНЕС!
Да качим краката на бюрата
и да подпрем си нии главата....
бели, румени, засмени...
...от божествен мързел днес опиянени!
След кафенцето горещо
иде време и за още нещо...
дюнер, сандвич и кюфте
и две три - бири със мезе...!
Здраве, щастие, любов и рози,
Виното - във двойни дози.
Бурен секс във всички пози.
Пожелаваме на Вас
Баба Марта, Пролетта и Аз!
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА ❤️🤍🔴⚪️♥️
Виното и секса е тамън за тая вечер 😆
Само свекървата да не слухти.
Само свекървата да не слухти.
Като видях картинката и се сетих за темата… 😁
Може ли да поднеса един въпрос към широката публика в темата?
Ако има определен проблем, който някоя свекърва (според нейните собствени думи) е готова на всичко да реши, и вече е било изяснено до кристална прозрачност какво трябва да се направи за целта, а тя все прави нещо различно - как му се вика на това?
Проблем: "давахме" внучето за гледане 2-3 следобеда седмично. След сума случаи на непоискани съвети, самосиндикални решения и "последни предупреждения" от страна на съпруга ми, които бяха посрещнати със стратегията "слушам, кимам и после правя каквото си поискам", внучето вече не бива "давано". Изяснихме пределно ясно, че свекърва ми е добре дошла да идва всяка седмица да си играе с него, да се забавлява, без да се натоварва с физически грижи и главоболия. Това, доколкото разбирам, е ужасно. Защо - не съм сигурна.
Предложено от нас решение: просто да спре да настоява вечно, неспирно и неумолимо за неща, които педиатърката ни, здравият ни разум и сума медицински изследвания сочат, че са опасни; още повече да не се правят подобни неща зад гърба ни и да ни се съобщава пост-фактум.
Неприемливо е, очевидно.
Изпробвани от нея решения вместо това (До този момент! Тръпна от нетърпение да разбера какво ще ми донесе бъдещето):
- Достоен за Платон словесен трактат за това как всъщност ние, педиатърката и целият човешки род не сме прави за всяка от мерките за безопасност и решенията ни около гледането на детето. Тя ни слуша и уважава нашите решения винаги, разбира се!! Само дето... грешим. Поради което... следващия път ще направи същото. Супер.
- Дълги съобщения по всички правила на класическата пуерториканска теленовела: "Пиша ви от тъмния кладенец на своето разкаяние.... За прегрешението, което никога не ще си простя. Разбирам напълно, че съм презрян парий, заслужил напълно жестокото, отвратително, коравосърдечно, нечовешко поведение, на което вие ме подлагате от...". Това, разбира се, се редува с изказвания как въобще не й е ясно какво изобщо толкова е направила, ще му се не види.
- Сълзи. Без коментар.
- Пасивно-агресивни забележки от десена на "Ама имаш ли ми изобщо доверие да го подържа сега? Наистина ли?!".
Накратко, паднахме от върха на Дървото на манипулациите и се фраснахме във всеки клон по пътя до долу.
Та, за да обобщя: по неизвестни за мен причини, за нея няма по-ужасно страдание от това да се вижда с внучето си, но не и да го изнася от нас и да го взима със себе си; и за да прекрати това страдание, тя е готова на абсолютно всичко - освен да не прави нещата, които изрично я молим да не прави. Ако само имаше някакъв, ама някакъв начин да разрешим тази ситуация!
Не знам как да си го обясня. Тя не е нито лош, нито глупав човек. Съпругът ми е прекрасен, на моя страна е - по-скоро наша страна, бих казала, защото и двамата сме на едно и също мнение за това. Не искам да навлизам в излишни подробности, за да не стане чаршаф, затова просто ще ви помоля да приемете на доверие, че "правилата" ни не са преувеличени, изчанчени, трудни за спазване (повече време и усилие отнема да се направи това, което не искаме!). До този момент съм била в чудесни отношения с нея. Искам да си остане така.
Но ето, че дори днес, когато дойде на гости, за нула време успя да пусне избрани бисери като:
- "Аз като малка никак не слушах нашите! Веднъж... (следва дълго описание как е направила нещо, което са й забранили, след което се обръща към малкия). И теб ще те науча на подобни номера!"
- "Ама аз съм правила (нещо, което води до смъртни случаи на деца всяка година) с баща му, и нищо не му е станало! Нищо няма да му стане!"
...И прочее, и прочее.
Казах на съпруга ми, че съм готова на всичко, за да поддържаме добри отношения с нея -- стига да не опира до здравето и удобството на малкия. До този момент съм се съгласявала с колкото мога повече неща, била съм дипломатична и гъвкава до маневри, достойни за някой индийски йога, мога да кажа с ръка на сърцето, че я харесвам като човек - и понякога даже съм се застъпвала за нея пред съпруга ми!
Но когато тя прави нещо, което е буквално опасно за детето ми, само и само да докаже как нито едно нейно решение като майка не подлежи на критика, как знае всичко най-добре, как никога не е допускала грешки... Тогава вече тегля чертата.
И последен въпрос: ако наистина толкова, толкова много го обича (а аз мисля, че е така - тя наистина много обича малкия), защо е готова да рискува да стане нещо... кофти, хайде така да го кажем - само и само да стане на нейното? Как, по дяволите, го разбирате това?! Защо, след като той реагира предсказуемо зле на някое такова решение или съвет (хранително, дълга история), първата й работа не е да попита дали е вече добре, например, а да започне да обяснява как всъщност не е сгрешила, защото...?
Питам буквално, не риторично.
PS. Редактирам, за да благодаря на всички, които изчетоха целия роман. Извинявайте за излиянието.
Ако има определен проблем, който някоя свекърва (според нейните собствени думи) е готова на всичко да реши, и вече е било изяснено до кристална прозрачност какво трябва да се направи за целта, а тя все прави нещо различно - как му се вика на това?
Проблем: "давахме" внучето за гледане 2-3 следобеда седмично. След сума случаи на непоискани съвети, самосиндикални решения и "последни предупреждения" от страна на съпруга ми, които бяха посрещнати със стратегията "слушам, кимам и после правя каквото си поискам", внучето вече не бива "давано". Изяснихме пределно ясно, че свекърва ми е добре дошла да идва всяка седмица да си играе с него, да се забавлява, без да се натоварва с физически грижи и главоболия. Това, доколкото разбирам, е ужасно. Защо - не съм сигурна.
Предложено от нас решение: просто да спре да настоява вечно, неспирно и неумолимо за неща, които педиатърката ни, здравият ни разум и сума медицински изследвания сочат, че са опасни; още повече да не се правят подобни неща зад гърба ни и да ни се съобщава пост-фактум.
Неприемливо е, очевидно.
Изпробвани от нея решения вместо това (До този момент! Тръпна от нетърпение да разбера какво ще ми донесе бъдещето):
- Достоен за Платон словесен трактат за това как всъщност ние, педиатърката и целият човешки род не сме прави за всяка от мерките за безопасност и решенията ни около гледането на детето. Тя ни слуша и уважава нашите решения винаги, разбира се!! Само дето... грешим. Поради което... следващия път ще направи същото. Супер.
- Дълги съобщения по всички правила на класическата пуерториканска теленовела: "Пиша ви от тъмния кладенец на своето разкаяние.... За прегрешението, което никога не ще си простя. Разбирам напълно, че съм презрян парий, заслужил напълно жестокото, отвратително, коравосърдечно, нечовешко поведение, на което вие ме подлагате от...". Това, разбира се, се редува с изказвания как въобще не й е ясно какво изобщо толкова е направила, ще му се не види.
- Сълзи. Без коментар.
- Пасивно-агресивни забележки от десена на "Ама имаш ли ми изобщо доверие да го подържа сега? Наистина ли?!".
Накратко, паднахме от върха на Дървото на манипулациите и се фраснахме във всеки клон по пътя до долу.
Та, за да обобщя: по неизвестни за мен причини, за нея няма по-ужасно страдание от това да се вижда с внучето си, но не и да го изнася от нас и да го взима със себе си; и за да прекрати това страдание, тя е готова на абсолютно всичко - освен да не прави нещата, които изрично я молим да не прави. Ако само имаше някакъв, ама някакъв начин да разрешим тази ситуация!
Не знам как да си го обясня. Тя не е нито лош, нито глупав човек. Съпругът ми е прекрасен, на моя страна е - по-скоро наша страна, бих казала, защото и двамата сме на едно и също мнение за това. Не искам да навлизам в излишни подробности, за да не стане чаршаф, затова просто ще ви помоля да приемете на доверие, че "правилата" ни не са преувеличени, изчанчени, трудни за спазване (повече време и усилие отнема да се направи това, което не искаме!). До този момент съм била в чудесни отношения с нея. Искам да си остане така.
Но ето, че дори днес, когато дойде на гости, за нула време успя да пусне избрани бисери като:
- "Аз като малка никак не слушах нашите! Веднъж... (следва дълго описание как е направила нещо, което са й забранили, след което се обръща към малкия). И теб ще те науча на подобни номера!"
- "Ама аз съм правила (нещо, което води до смъртни случаи на деца всяка година) с баща му, и нищо не му е станало! Нищо няма да му стане!"
...И прочее, и прочее.
Казах на съпруга ми, че съм готова на всичко, за да поддържаме добри отношения с нея -- стига да не опира до здравето и удобството на малкия. До този момент съм се съгласявала с колкото мога повече неща, била съм дипломатична и гъвкава до маневри, достойни за някой индийски йога, мога да кажа с ръка на сърцето, че я харесвам като човек - и понякога даже съм се застъпвала за нея пред съпруга ми!
Но когато тя прави нещо, което е буквално опасно за детето ми, само и само да докаже как нито едно нейно решение като майка не подлежи на критика, как знае всичко най-добре, как никога не е допускала грешки... Тогава вече тегля чертата.
И последен въпрос: ако наистина толкова, толкова много го обича (а аз мисля, че е така - тя наистина много обича малкия), защо е готова да рискува да стане нещо... кофти, хайде така да го кажем - само и само да стане на нейното? Как, по дяволите, го разбирате това?! Защо, след като той реагира предсказуемо зле на някое такова решение или съвет (хранително, дълга история), първата й работа не е да попита дали е вече добре, например, а да започне да обяснява как всъщност не е сгрешила, защото...?
Питам буквално, не риторично.
PS. Редактирам, за да благодаря на всички, които изчетоха целия роман. Извинявайте за излиянието.
