С какво ви дразнят свекървите? – 144

А как може да накарате свекървите ви да ви харесват? Защото според мен повечето от действията, репликите и подмятанията им са заради това, че не ви харесват, а не че непременно нещо сте направили.

Според мен това даже не е необходимо. Свекървата не харесвала снахата. Е, и? Проблемът си е на свекървата.

Не държа на харесване, или одобрение, а на взаимно зачитане и всички да е в границите на добрия тон.
Снощи синът ми ми честити празника , снахата искаше от неговия тел да добави, погукахме, тя ми каза, че явно някой му звъни , докато говорим 😀.
Приемам го, не казах, оооо, ми айде да си поприказва и с друг мъничко 🤣

Същото като снахата не харесва свекървата. Двете не се харесват, но се напъват да общуват. Да се чудиш защо, като не са принудени да живеят заедно.

Точно. Нито едната не е задължителен фактор за другата. Като не става, не става. Животът продължава.

Никоя не трябва да се напъва свекървата да я харесва. Трябва само с мъжа си да уеднакви границите на търпимото и на прекаленото. Свекървата изобщо не е в картинката в семейството им. Гледам, че и свекървите не се кахърят дали снахата ги харесва, важно им е само да се наложат, независимо харесват ли я или не.

А не може ли да се разберете с мъжете си свекървите да не идват толкова често на гости или поне не за дълго след като очевидно отношенията са обтегнати? Или ако идват, то синовете им да им обръщат повече внимание и те предимно да общуват с тях. Ясно е, че няма как съвсем да избягате, но на мъжете нищо няма да им стане да се намесят и да помагат. Не да ви оставят да се оправяте с майките им както си знаете и това да води до спорове и сръдни.

Аз съм свекърва.
 Не оправдавам, показвам другата страна. Да съм се развела сто пъти, ако са ме подгрявали по този анчин, не 6 месеца ,35 години живях със свекърва. Единственото   разделяне бе да се храним отделно и то след десетилетие общо. Да ограничим намесата,   и повод бе намеса за децата. Мъжът ми сам нареди  на двете директно - всеки да се храни отделно. Ремонтирахме стопанска  част, пилета е гледала там,  отворено беше   и лете се ползваше ,не сме я  изгонили, направихме си , прекарахме вода. Никакви удобства специални.

  Днес не става  и не си представям заедното. И нямам нервите.
 И не искам да шетам всеки ден, като се познавам ,ще се чувствам длъжна. Не съм като свекърва ми, да приемам  да ми шета друг. Идвала  е като се храним, ако не съм занесла вече храна, да пита - има ли отпадъци. Отпадъци значи да ни е хартисало.
 Като има - има , може и да няма.
 Мисълта ми беше ,че споделях с колежки,  5 жени бяхме и ме натискаха да видя другата страна.  Веднъж говориха с мъжа ми даже, че направо  повръщах от нерви.
  Не се харесваме , но се натискаме да сме първи дружки.
 Аз не се натискам, 20 години са заедно ,гаджета и женени, ходила съм 6 пъти на гости и от като бяха бебета децата им. Погача ,кръщавка ,сватба - влизат в тези бройки.   Идват когато искат, никого не викам.
 Кого защитавам, освен вас.  Млади сте и  реагирате ,сякаш търсите мама в свекървата , не  е  и няма да бъде.Нито ще станете дъщери. Те които си пасват не пишат тук.

 Просто нямате съществени проблеми още. Много минала  през темата  , 14 години пиша, отдавна не се вясват насам, пораснаха.

Аз съм общо взето за световния мир:-)) Не се разсърдих, не се ядосах, нито на свеки нещо съм казала, нито пък на мъжа ми. Изненадах се, че толкова ме е жегнало когато на следващата сутрин се събудих с тая реплика в главата и регистрирах, че още ми е кофти. Не е нещо, което да ми разбие отношенията. Но като чета как не можело от дреболии да се засягам, почвам да мечтая за следващия път когато свеки почне да изрежда колко много е копала и садила, как се съсипала и как всичко на нея чака, как съм й спънала процеса и айде чао, да взема да отвърна - ами добре, иди да поработиш малко, щом се налага. Тя винаги успява така да положи нещата, че човек да се чувства виновен. Няма кой да й помогне на нея. Колкото пъти съм предлагала, ми се смее и така подигравателно отказва, аз кво разбирам нали от селската работа. То верно не разбирам, но наистина бих помогнала, ако ми се покаже. Имам здравословни грижи, не тежки, но като споделя, получавам ирония - какви болести бе, вие сте млади. Ей такива неща. Естествено "иди да поработиш малко" е низвергване, къде съм тръгнала на фона на нейните страдания. По случая ми мина. Сега вече съм засегната от дамата, която каза, че съм писала в темата само за да се изявя:-) До довечера ще измисля от какво друго да се засегна и ще ви кажа:-)

Нямам какво да деля със свеки и като цяло жената е точна, просто е адски ръбата и ако се изкуша дори веднъж да й отвърна по нейния начин, ще бъде страшно.

Я чакай, докато съм почнала. В предишен разговор й споменах, че ще повикам дъщеря си като тръгнем да се изнасяме. Самата свеки от две седмици пита кога тръгваме, че да дойдела да помага. Не съм отказала, да не помислите, напротив, казах й, че ще я предупредим поне няколко дни по-рано. Изобщо не ми трябва помощ за събиране на багаж, да не съм гърбава, но сега да й кажа да не идва ли. По-добре да си дойде, ще ми дава акъли, но съм й свикнала, жената иска да е около нас, поне аз така го приемам. Бих могла да го приема като упрек, че без нея ние сакатите няма да се справим, но предпочитам по-хубавото да мисля. Та за дъщеря ми подскочи направо с нещо като "ХА? И за какво ти е детето?!". За да почистим и да предадем апартамента хубав на хазяйката. И какво толкова има да чистите? Само дето не се смее с глас. Ми апартаментът е голям, аз искам да измия шкафовете в кухнята, да оближа банята, балконите, да мина дограмите, да измия климатиците, трябва за един ден да се оправим, за да не си прекъсваме работата, пък и е възпитателно да включа дъщеря си да участва с труд. След още няколко присмехулни изречения получих "ти си знаеш", като че ли съм тръгнала да правя най-голямата глупост на света. На свекървата значи й е толкова важно да дойде, че сама неколкократно пита кога, че да си планирала работата, без някой въобще да й е искал нещо. Не е питала дали ни трябва, просто е решила, че ще присъства. Обаче аз ако поискам да повикам дъщеря си, то вече се поставя под въпрос. Но ето, търпя.

Не ми разваляйте настроението с упреци, не смятам свекървите за най-голямото зло на света. Претоварена съм и ми се мрънка.

По-добре не викай свекървата за изнасянето, ако ще се натовариш допълнително. Кажи - то какво толкова, двама-трима сме достатъчно, и толкова.

salvina,

Посмях се с поста ти. Ако правилно съм те разбрала: Бабата много държи да помогне, защото без нея не може, ама дъщеря ти не е нужна, нищо, че е млада и здрава, защото е на баба внучето. Ами да, правилно. Внуците не трябва да се преработват.

Аз такива разговори водя с майка ми - тя все е на терсене. Ако кажа че ще извикам детето - защо ще викаш детето, ако кажа, че сама ще се оправя, ще каже защо не ти помогне детето, тя е вече голяма. Нали... все акъли да дават. Но по принцип и не само по тоя казус разбирам оплакванията на (повечето) снахи. Само че има разлика когато става въпрос за някакви такива дребни кривотини, макар и неприятни,  и когато свекървата мрази снахата и иска съзнателно да я тормози. Защото и такива случаи има, както има случаи и на обратното. Искам да кажа, че можеш да се подразниш от близък човек, както в последния случай, а може и тоя човек да усещаш, че направо те ненавижда. Мисля, че тук такива случаи, от втория модел са сравнително редки.

Това беше готина идея! Но мойта дъщеря не й е внуче, ние сме второ издание. Само ме подсещаш как искам да я набия като нарича баш кръвните си внуци "ония", това май някак го оправих де, пред сина си мисля скоро не е говорила за тях така. Но имаме съвпадение, което е много сладко - моята дъщеря се казва като свекърва ми. Мооже да я щади все пак де, права си. Аз така или иначе не съм окончателно решила дали изобщо да занимавам детето. Една врата днес, малко плочки утре, и току-виж всичко ми се получи без помощ.

Според мен е сметнала, че е излишна глезотия да се полагат някакви специални усилия за чистене като напускаме. То си е чисто като погледнеш. Той и любимият не е много в час защо си представям да чистим. Хващаш там пет торби, мяташ в колата и заминаваш. Божеееей, къде беше темата за мъжете...

И за Ирис - вярно е така, все наобратно. За мен по-същественият проблем е, че и любимият е нещо такова. Както предложиш нещо, той ще измисли на секундата друго. Бе няма първо да каже това е добре, ама се сещам и за друг начин, а директно ще каже а не може ли еди-как си. Съдба. Да са живи и здрави. Ей сега говорих с майка ми, тя пък по някакво изключение с нищо не ме подразни, има равновесие на тоя свят!:-))

За Емма - мисля си, че така както ние не знаем кога ще имаме прозорец да тръгнем да се пренасяме, така и за свекърва ми ще е изнервящо да не знае. Обмислям да й предложа да дойде когато й е удобно, да видим заедно кои неща са нейни и кои са на хазяйката, понеже аз определено почнах да ги бъркам. Така или иначе тя за това си ми трябва, хем да не се изнерви докато чака да се наканим, хем ще се чувства полезна. Около това местене усещам, че ще ми липсва. Свикнах да е наблизо и вече виждам как ще пътуваме да я виждаме, тя ще ни се кара, че й разваляме графика, ние ще се усмихваме, и така...

Здравейте, аз мисля, че обичам свекърва ми, искам да и помагам когато с каквото мога. Може би за това понякога, когато имаме конфронтация се чувствам наранена, защото не го очаквам от нея. Сякаш ми забива нож в гърба, чувствам се предадена. Примерно отношенията ни са добри от моя гледна точка и когато най-малко очаквам изръси нещо с което ме обижда. Не се случва често, но след това чувството обич в мен изчезва, докато ми мине обидата... И тогава се сещам че тя ми е свекърва не майка...

Аз лично очаквам от свекърва ми да е внимателна и да мисли какво говори, както аз правя. Както аз не мога да бъда рязка, колкото съм рязка с родителите си. Това са едни много тънки отношения, колкото сте уж роднини, толкова сте и чужди. Лошото е, че повечето пъти процеса е едностранен и свекървите си мислят, че могат да се държат както искат, защото са по-възрастни, по-мъдри, по-опитни и по-по-по...