У тях разни сирена (синьо, бри, чедър) не са се яли. Ти да видиш тоя мечок вкъщи как се научи с винце да хапваме и пийваме. Има вкусове, които не е опитвал и не познава, после ги научи.
Майка ми един ден пекла гювеч със свинско. Бях у тях, праща и за него. И ми казва “извини се от мое име, нямах бамя и не успях да купя, съжалявам, че гювеча е без бамия”. Казвам го това на мм, той ме пита “какво е бамя?”
Разбира се, че е ял, каквото е имало, предимно от бабите си. А едната е живял от раждането си до последният й ден, когато е бил на 20+. Ял е манджите на баба си, не толкова на майка си.
И не защото аз съм шеф Шерилин, а защото свекърва ми хич не се справя с манджите. Със сладкишите е добра, наистина. Аз там не умея нищо, защото не обичам сладко и никога не се научих да правя сладкиши.
Но сте прави, че няма нужда от състезание. Като сме у нас и готвя аз - моите рецепти и моите правила. Като сме у тях - нейните. То е ясно, че и на нея не й е идеално менюто вкъщи, това е. Явно винаги идва хапнала и казва, че не е гладна.