Имаме ли право да отправяме забележка към чужди деца?

Само при застрашен живот ли имаме право? В друга държава дали няма веднага някой да се обади, ако се руши общо имущество?
Вчера гледам едни дечица (особено едното от типа "радостта на баба") се овесваха на бебешка люлка. Нямам бебе, наоколо нямаше родители, съответно нямах право да им викна да се омитат?
Признавам, че не извиках, не ми се нарушаваха положителните вибрации в слънчевия следобед.

Има категория родители, които се чувстват всесилни и мислят, че всичко им е позволено, защото по някакъв начин, най-често с пари, преевъзхождат околните. Та тия същите родители, възпитават свои подобия, и не дай Боже да решат, че някой не се отнесъл с необходимото раболепие към тяхното потомство. Претендират всичко да е разрешено на децата им.

Понеже постът е с мой цитат, съкратен и изваден от контекста си, ще отговоря.

Не знам кой тип деца са "радостта на баба" и не разглеждам децата около себе си с цел да ги категоризирам. Ако не виждам родители и дете се катери някъде, това не казва още нищо нито за детето, нито за родителите и баба му. "Децича" предполага по-малки деца, не пубери. Овесването в този случай ми звучи еднакво опасно и за децата, и за люлката. Бих казала нещо на тези деца, за да ги предупредя, че може да се наранят без нито тона ми, нито подбора на думи да е в духа на "да се омитат".

Дечица го ползвам иронично, да кажем, че бяха предпубертетни, т.е. 10-12.
Разполагам с 2 очи и виждам физическите дадености, колкото и да не е политкоректно.
Виждала съм табелки, че площадката е за деца до 12, но неслучайно съм подчертала бебешка люлка.

Имала съм същата ситуация. На бебешката люлка се опитва да се люлее 10-на годишно, което, разбира се, не може да се побере в столчето и се е проснала отгоре му. Направих ѝ забележка, че ще счупи столчето и преградката му, защото не е предвидено за нейните килограми и размери. Имаше и табела с въпросните стойности. Посочих ѝ я, а тя ми се изрепчи, откъде съм била знаела какви са ѝ килограмите.

И това се води дете, нищо че се държи и репчи като възрастен. Но както пише по-назад - трябвало да мисля дали няма да се нарани, докато руши обществената собственост. Я да чупи така вкъщи

Аз си признавам, че съм била в ролята на майката на шумното дете в ресторанта (не го наричам невъзпитано, защото тогава беше на възраст, на която трудно може да се говори за възпитание). Единствената ни възможност да се видим с наше близко семейство (без деца) беше по средата на разстоянието между там, където бяхме ние и там, където живеят те, след работно време, че бяха плътно на работа, и трябваше да е на закрито, защото валеше. Следователно ресторант по средата на отсечката АБ, хубав, с детски кът, ама на открито, при нашите условия все едно без, за съжаление. Опитах да прокарам идеята да остана с малкия и да пратя мъжа ми, но хората не успяха да разберат как при единствената ни възможност да се видим за годината ще се скатая, а и нямаха пряка идея какво чудо е с малко дете на обществено място. Ами така се стигна на първото посещение на моя - как му викат сега - тодлър, на ресторант, щото дотогава нали карантина. Ами - какво да кажа, ни да стоиш, ни да станеш да си тръгнеш, ни да си кажеш приказката, ни да обикаляш като цветарка около масите с детето. Мъжът ми и той ни тъй, ни инак, и за него ситуацията беше крайно неудобна. Пълно фиаско, че не върви и да даваме зор да ставаме - не се знаеше кога ще се засечем пак в страната. Това, което няма да забравя обаче - хората наоколо в ресторанта бяха много любезни, даже едно по-голямо дете се заигра с моето, персоналът беше усмихнат и невъзмутим. Аз исках да потъна някъде и бях готова вече и в дъжда да ходим напред назад. Още го помня и съм благодарна, че хората проявиха човещина към мене тогава, въпреки че съм наясно, че не им е било идеята за приятно прекарване.

Пак има разлика като виждаш, че родителите се опитват да завъртят детето и такива, които го оставят да щурмуват ресторанта и гледат да си чукат лафчето.

То като ми се случи и аз търпя, не ходя да се карам. Особено ако се вижда, че родителите не са непукисти. Обаче това не значи, че е приятно. Когато човек плаща двойно и тройно храната в ресторант той отива не за да се нахрани (това става много по-евтино и у дома), а за преживяването. И ако ти изпортят преживяването тогава за какво си давала пари и си се разкарвала до ресторанта?

Няма две мнения по въпроса, не е никак приятно в такива ситуации.

Преди малко имах повод да се сетя за темата. Бях на опашката в съседния до офиса ми магазин. Из магазина се носеха писъците на две деца, които се чуваше, че и тичат. Говореха си едно на друго, пищейки пронизително. Нормално за малки деца по принцип, но нормално е и родителите да обяснят, че е редно в магазина да бъдат по-тихи и да не тичат. Не знам как никой от служителите не им направи забележка. Според мен бяха твърде толерантни. Аз едва чувах мислите си, а как касиерките броят пари и връщат ресто не знам.

И моето дете е имало подобни изпълнения на обществено място. Но никога не съм премълчавала. Обяснявала съм, че трябва да пази тишина. Като е била по-малка не винаги ме е слушала, но все пак съм обяснявала, а когато не ме е послушала, се е случвало да има и санкции когато си тръгнем от магазина. Например не й купувам някоя глезотийка, като предварително съм я предупредила, че ако не запази тишина, няма да купя въпросното нещо. Обикновено млъкваше, но когато не го направи, спазвах заканата си и следващия път в магазин беше по-тиха от тревата .

Това ми напомни едно преживяване с приятели преди доста години. Две приятелски семейства решаваме да посетим Рилския манастир. Нашият син е на 3, техният на 2. По пътя ни застига силна лятна буря, нищо не се вижда и спираме в едно крайпътно заведение. Единствената маса, на която е за 10 човека, седи двойка на средна възраст и те любезно ни канят, с малки деца сме все пак. На 2-годишното му поръчват някаква супа. Майката се опитва да му надроби хляб в нея и започват страшни писъци
- Не,нееееееее, иска сам.
Награбва лъжицата и започва да ръси супа навсякъде.
Нашето 3-годишно също яко ръси храна по масата. Двете хлапета се надпреварват да мърсят с бойни викове, а ние се чудим как да ги укротим.
Любезната двойка предполагам  многократно съжали за любезността си, бързо приключиха обяда и си тръгнаха.

Ами какво да направят хората? И мен днес едно ме  нарита  с калните си крачета в метрото,  майка му му ги прибира, прибира, то се чекне и  извива и си обърса обущетата в пеша ми. Казах и "Не се притеснявайте", какво друго да и кажа.
Децата не са умалени възрастни, имат си етапи на развитие, които не могат да надскочат, няма как да търсиш от тях съобразителност и разум като от възрастен. И ние сме били такива и  сме пищяли и тичали в ресторантите, пък сега ни пищим, ни тичаме, а гледаме неодобрително

Не е съвсем така - далеч не всички деца пищят и се тръшкат. Има и послушни. И май даже са повечето.

Тъй като моето дете е с умствено изоставане, та виждаш едно физически 5-6 годишно, което се държи като 2-3 годишно в развитието си. Някак си и аз трябва да напазарувам, няма на кого да го оставя, говори силно, търчи, понякога бута нещо…колкото повече го водя с мен, толкова повече се научава, разбира как да се държи.
Да, даже си позволявам и на заведение да седнем. Сори ама утре мен и баща му като ни няма ще го затворят в някой център и никога няма да му се даде шанс. И аз, като Обич Синеока търча, усмирявам, пък по някое време искам да си тръгна…но седя, не, за да преча на околните, а за да дам, науча нещо детето си, пък и защото и аз съм човек и не ми правят дискаунт на сметката, която плащам. Даже си позволявам да ходим на почивки, защото, нали…същото. И, да, не му личи, на пръв прочит, поглед, минава за невъзпитан и аз лош/ние родител/и.
На детските площадки спрях да го водя, има доста по-интелигентни, разбира се и по-скъпи, смислени места, на които някак си и родителите, и децата са по-различни.
Все пак не сте по 24/7 с тези пищящи, врещящи и невъзпитани деца.