Отдаване и наемане на имоти - какво се случва реално? - ТЕМА 30

Аз не помня дали дадох обратна връзка, но в единия апартамент е украинка /обсъдихме го тук/  съм доволна. Мило, възпитано, чисто момиче, плаща се в срок, без никакво напопмняне, в апартамента не съм влзала, да си призная, но се надявам да е поддържан.
В друг апартамент в Изгрев има една московчанка, красавица, мисля, че на около 55 г с три деца, бягаше от мобилзацията със сина си. След време е приела друго приятелско момче по същите прчини, но никой, нищо не и е казал, само, че като наемател е малко досадна. Всек месец за нещо се разправя, иска, мрънка, пазари се и изобщо е много отегчително, но пак да си призная, всичките и искания се удовлетворяват, понеже ми е много симпатична от една страна, от друга страна изпитвам съчувствие от чисто човешка гледна точка и малко възхищене, след като ми разказа как е напускала Москва сама с момчето и от трета страна аз обичам да осигурявам комфорт и гостоприемство на наемателите ми и искам да се чувстват добре.

Разбира се, апартамента е чист и поддържан и предвид ситуацията ще си стои там, доколкото пожелае.

Иначе завърших два апартамента и вече са на пазара от няколко дни, но засега ми се струва малко вяло откъм ентусазъм за огледи.
Вярно, че покрай почивните дни хората се наслаждават на пролетта и пътуват, но ще видим другата седмица дали ще има промяна в динамиката.

И в центъра - между Витошка и Графа, вече често се чува руска реч, в 99% от случаите на външен вид човек не би ги различил, че са чужденци (нямам представа дали са руснаци или украинци). Може би само по това, че са по-вежливи и възпитани от нашите млади. Силно ме съмнява да има толкова много руснаци, затова предполагам, че повечето са украинци. Този 1% рускоговорящи, които се различават от останалите 99%, бих казала, че очевидно са от дълбока провинция (на външен вид и като държание). 
В моя район (Агенция Митници) срещам сутрин някакви групи украинци, деца и тийнове. Единият път бяха с учителка и се качиха в тролея. Учителката (млада и много симпдооатична) им каза нещо на украински, но децата помежду си говореха на руски. Тяхна си работа на какъв език говорят.
Между другото, от личен разговор с рускоговоряща - и те забелязват ниското качество на обслужването в българските магазини. Казаха ми, че при тях работещите в магазините се скапват да работят по цял ден, а тук, според тях, българските продавачи ги мързи да работят. Казаха ми също така, че мобилните услуги на техните банки са повече, по-удобни и лесни за използване.
Имат респект към правилата - по повод на наемането на жилище ми казаха, че задължително трябва да се регистрират на адреса, защото този адрес трябва да го заявят в служба "Миграция". Дори и при преместване на друг адрес.
За бесарабските българи беше написано мнение - напълно съм съгласна. Преобладаващо са многодетни семейства, патриархални семейства от предимно селски райони. Като дойде едно семейство (родители с деца, примерно), много бързо след тях идва цялата рода - баба и дядо, всички братя и сестри със семействата си... И така става мазало...

Във връзка с чужденците наематели имам въпрос.
Как става отписването от адрес, ако те не се местят на друг адрес в България, а просто напускат страната? Тоест, не могат да посочат нов адрес, защото такъв няма да има.
Някой има ли опит? И колко време всъщност отнема процедурата при добросъвестност у всички страни?

Само предполагам, не знам със сигурност - тези като украинците и руснаците, които са с право на пребиваване, би трябвало на граничния пункт (Гранична полиция) да ги отбележат като напускащи (те не са Шенген и ЕС). За дирекция "Миграция" не знам дали трябва да уведомят, че напускат. Т.е. една елементарна служебна проверка от полицията в техните бази данни би трябвало да покаже, че са напуснали страната.

Хм, те все пак не са карцирани тук, моите украинци пътуват и се връщат, даже преди войната си ходиха 2-3 пъти до Украйна. Т.е. ако просто пътуват, как точно ще ги отбелязват като напускащи за постоянно страната.

Казах, че не знам точно, а само предполагам дали имат някакви задължения по разрешението за пребиваване, например дали трябва да уведомят, ако напускат завинаги.
Т.к. не са от ЕС и Шенген, би трябвало при всяко пресичане на границите на България да ги отбелязват в масивите на Гранична полиция.
Аз не знам дори ние като пътуваме в ЕС само с лични карти, като си я дадеш на гишето на граничен контрол дали я сканират, т.е. да се отбележи, че напускаш/влизаш в България (или друга страна в ЕС).

Нали каза, че икономиката е в бум, хората пътуват, пазаруват и тн. Би следвало и бизнесите и търговските обекти да изкарват по 10к. Защо хлопват кепенци?

Кризата разби всички детски мечти на собствениците на помещения за офиси и магазини. Мои братовчеди, които имат два магазина на "Червена стена" в Лозенец, също се чудят какво да ги правят в момента.

Търговските помещения винаги са по-особени. Един наемател е на загуба, друг на печалба. Една локация е на загуба, друга, няколко метра в страни е на печалба. Аз имам 2 търговски помещения в Бургас. Не остават празни. Едното е с 5 годишен договор, който изтича 24та. Пукат бизнеса по шевовете. Наема го правят за ден. (печалба, не оборот)

Срещу мене в партера на блока има барем 10 търговски помещения. Половината винаги са празни, с табелка "дава се под наем". Другата половина изкарват по 1-2 години и пак нов. Какво ли не мина - кафе, магазин за бански, за месо, учебен център, мини-маркет, ресторантче, абе всичко.
Не е лошо мястото, на няколко мин. от метро, но е тиха уличка без особен трафик.
Но то както от 10-15 години строят всеки блок с търговски помещения на партера, явно пазарът се презадоволи с такива и предлагането надвишава търсенето.

Тези търговски помещения бяха семейна инвестиция, която се оказа голяма грешка. Тя ми е обеца на ухото за всички бъдещи сделки.  Още съжалявам, че не вложихме парите в апартаменти.
Ама преди 20 и кусур години нещата изглеждаха по друг начин. Доста се промени търговията.
Наемателят имаше потенциал да го разработи, но не успя да се справи.

Че им сменяме статута на гаражи скоро

С търговските явно е тегаво, но с офисните май го няма този проблем. Поне от година търсим, е имаме специфични изисквания верно. Но брокерите казват, че масово украинците наемат, което много ме учуди  ( за Варна )

И с офисните и с търговските площи е едно и също.
Споделяла съм преди време. Уви, трудна, специфична и крайно хлъзгава почва за инвестиция.
Хората, които инвестират в такива имоти са предимно за задоволяване на нуждите на собствения си бизнес- офис, търговски площи или производствени и складови, но там е съвсем друга специфика.

При нас, както съм споделяла преди време, най-печелившата търговска площ е една баничарница с квадратура около 30 м2, която наистина си вади наема за ден буквлно.
Останалото - магазини и офиси за жалост могат само да дишат прахта като доходност, в сравнение с жилищните имоти.

О, разбира се, че важи и за София.

В сащ commercial real estate  със сигурност ще се срине яко. В това число и игромнитв складови площи, които се пръкнах 2020-2022. Скоро четох статия за офис сграда продадена за 30% от пазарната цена.
Да, има единици бизнеси, които пръскат печалбата, но масово дребните търговски бизнеси се провалят или буксуват на едно място за едната заплата. Скоро моя позната си затвори обекта, който бута над 30г и стана касиерка в някаква фирма понеже й предлагат повече пари и по-малко стрес. Та на повърхността изглежда, че бизнесите имат голям оборот, но имат и много разходи, които не отчитаме и като се направи сметката, често излиза, че аналогична работа в голяма фирма носи повече пари. Говорите ми и за козметички, фризьорки, маникюристки… та разпитах жената след като скоро гръмна 200лв по някакви процедури. Общо взето момичето, при което тя ходи е на договор там и прибира 1/3-1/4 от парите преди данъци. Лятото активността падала значително.