Юлска мама скубе коси - "Защо това дете не ще да спи!" - Родени Юли 2022 - тема 6

Ох моля ви се, веднъж в автобуса се возих права с Йоан в раницата. Имаше места но назад в автобуса, където нямаше как да стигна , щото някакви пубери не се сещаха да се дръпнат, а и бях с количкта но на никой не му хрумна да стане от младите ‘ора. Стана ми много гадно и не не казах нищо, но ня слизане ги скастрих.

Но пък веднъж едно момче ми задържа метрото, като бях тръгнала към стещата с вас - буквално застана напреки на вратата и чакаше )

Следобедното си го изяде като стой та гледай, нали е сладко. Но няма да почваме сирене, наистина, ще наблегна на млякото.

Аз живея в някакъв балон явно, но съм свикнала и е нормално за мен да ми отворят вратата като съм с количка, както и аз бих отворила. На повечето места и път ми дават, не че съм искала или е необходимо. Важно е да кажа, че една жена ми отстъпи място да седна в поликлиниката, макар че можех и права да си стоя, ама явно, за да разбера, че няма да влизаме скоро, хахаха
Даже веднъж видях един тийнейджър да слиза от такси, да се оглежда объркано и да хуква след таксито, беше си забравил чантата вътре. Качих го в колата, въпреки че бях в другата посока, обърнах и догонихме таксито. И ми е криво и тъжно какви са станали повечето хора. Мелинда, потресох се, аз поне чаках само час, половината време тя си спеше, после се събуди и я занимавах малко, ама 3 часа с 2 деца...ужас. Да, не е ОК това.

Рафаела, не е точно балон. И на мен често ми правят жестове (врати, място, помощ и т.н.), но автоматично някак го приемам изненадана, сякаш обратното е нормата. Просто негативните случки ни се набиват много повече в очите от позитивните. А трябва да е обратното…

Докато чаках на пешеходна пътека след кръгово от лявата страна, един камион в дясната лента спря, за да мина. Но автомобилите в средна и лява лента не спряха, а се засилиха да минават по-бързо.
Шофьора с камиона застана напречно (запуши средната лента) и другите се усетиха и аз успях да мина. Няма да забравя този жест!
Сега се дразня много на мотористите. “Режат се” силно и Йоанна се стряска, ако е заспала.. 😕

Почти никога никой не ми дава ред, никъде !! Нито като бременна, нито сега с двете деца. Но една случка няма да я забравя никога, аз бременна два дни преди термин отивам на тонове при АГ, но имаше време и както винаги ми се припишка ( хич не ми липсва това 😁😁 ) и отиваме с Мм до кафенето в болницата. Но нямаше време да сядаме и исках да ползвам само тоалетна срещу заплащане разбира се. Оказа се, че сме забравили портмонето в колата и ММ ми трябваше да се връща - по около 10 Мин в посока. Ей този човек не ме пусна да ида, докато не му дадохме 1 лв ... Направо ... Бях без думи , супер грозно ми стана. Не знам как толкова ще обеднее или ще стане ако ида и после си платя.

Ужас, аз съм човек, който много се дразни и веднага пали на такива случки. Но поне ми олекна като споделих, да си живеят дребните душици, които явно не са били възпитани когато е трябвало, а ние ще гледаме поне нашите деца да не стават такива, било с разговор по темата или с личен пример

Ох ужас, много са груби хората, понеже живота им не е лек на повечето и те гледат да влошат и чуждия живот. После защо не се оправяме... с този манталитет няма да стане нищо хубаво. Много съм се чудила защо чужденците са толкова възпитани и ценят и бременни и възрастни и майки с деца, а ние не. Като цяло при личната някои хора ме пускат като съм с Алис, други не. Много е изнервящо, защото всички педиатри и лични са взели повече хора от колкото могат да поемат ама като няма кадри няма как да е иначе.. и накрая и чакащите изнервени и докторите изнервени. Иначе поне винаги ми отстъпват да седна с нея или с детето като съм. В лаборатории са ме пускали с предимство с нея, сега като идвахме на срещата даже една поне 60 годишна жена искаше да ми отстъпи седалката, която е до вратата за да си седна до детето. Но понеже бях за малко благодарих и казах,че ще си постоя. Няма да забравя никога как говорейки по телефона и скитосвайки улиците в квартала се озовах пред една закусвалня с мноооого дълга опашка. Но като ми замириса реших, че ми се яде и застанах най-отзад понеже нямах против да си чакам. По едно време вдигам глава ,че някой ми говори а то се оказало, че на опашката само войници от поделението при нас (ама поне 10-15 човека) явно в обедна почивка дошли да хапнат. И всички ми обясняват как не може бременна да чакам. Само дето не взехме да се караме, защото аз наистина имах много време за губене и исках просто да си изчакам реда, знам какво е да се редиш в обедна почивка ама не и не, тези мъже не приеха тази ситуация и щяха да се обидят ако не мина първа. После мислих и аз защо съм такъв темерут и просто не минах и не благодарих Ама минало свършило. Минахме консултация - 9,5 кг. 73 см. щастлива, доволна. Личната каза, че изглежда добре и сме здрави и тя е доволна

С мъка на сърцето, трябва да приема факта, че след 17 блажени месеца без цикъл, той отново се завърна.
Малкия от три дни е ужасно крив, само мрънка и реве за всичко. Ако го взема на ръце, реве, че съм го взела, ако пък го пусна, реве, че съм го пуснала. Също от известно време го забелязвам, че се смее повече с баща си. Ако яз примерно му кажа "цоп" - ме гледа с каменно лице, обаче направи ли го баща му, се залива от смях. Ми малко ревнувам да си призная, но осъзнавам и, че е нормално.
Колкото до даване на ред и път с бебетата. В Англия нито веднъж някой ми е дал път като бременна и само веднъж в магазина един човек ми даде път да мина, когато носех малкия в раницата. Както писах и по - рано, наскоро си бях до България и за краткото време, в което бях там, доста пъти ми беше отстъпено място или просто някои е предложил помощта си. Още със слизането от самолета - слизах по стълбичките с малкия в раницата и в едната ми ръка багаж. За мое огромно изумление един от служителите около самолета се затича и дойде да ми помогне с багажа. После в рейса хората скочиха да ми дават да седна. Мило ми стана, не за друго, а защото наистина не съм очаквала.  За съжаление обаче, гореописаните случки, не ме изненадват.

Здравейте, късно включване от мен. Сутрин, след като станем, оставям Марти в леглото му, докато аз оправя спалнята, мина през тоалетната и т.н. Връщам се днес в стаята и го гледам той седи! А го оставих легнал. Не знам как се е изправил, но си играеше с едно шише и много ме изненада. Проблемът е, че като не спи там не сме свалили нивото все още и добре, че не е тръгнал да се надвесва над решетките. Вече си седи по-стабилно седнал и си играе.
После, докато си правех закуска, той започна да подскача, да мляска и да чака да яде. Ама нямаше какво да му дам, защото засега се отказах от попарата, след като няколко пъти нямахме успех. Та импровизирах и му направих каша с царевица и сирене. Първата лъжичка не я хареса, но все пак изяде още няколко. Запасих се с царевичен грис и кус кус, ще видя как ще я бъде тези дни.

Ще им дам още малко шанс на гащите на Памперс, защото с Алекс ги ползвах и не сме имали проблем. Памперси ми е много трудно да сменям вече. Той се мята като риба на сухо. Само като разбере, че ще сменяме и се завърта по корем. Не, че и с гащите е най-лесно, защото докато мушна единия крак и след това другия, той вече е извадил първия. Голяма маймуна е. И се смее чак... Иначе аз направо 4ка взех, макар че е към 8кг, но не ми изглеждат големи. В началото използвахме и памперсите на Памперс, но пак пропускаха. Преди време пробвах и гащите на ДМ, но ми идваха много дълбоки. Абе, докато намерим нещо, което да е ок, ще стане време да ги махаме.

И аз много се ядосвам на някои индивиди, които нямат грам човещина в себе си. И тук писах, когато ходихме на офталмолог с Марти. Нямахме час, но докторката каза, че ще ни вземе. Чакахме пред кабинета и след нас дойде една бабка, която ми заяви "ама аз съм с час". Нито съм я питала, нито нищо. Казах само добре. Не съм искала да пререждам някой, щяхме да си изчакаме. Все пак знам, че сме отишли без час. Извика ни обаче докторката. Нямаше и 5 мин да сме се бавили. А като знам, че тази бабка може да си седи цял ден пред кабинета ...
Понеже често трябваше да си пускам изследвания през бременността най-редовно си чаках на дългите опашки, макар че пишеше, че бременни и малки деца са с предимство.
Сещам се и за случай в един магазин. Бях с Алекс и освен това бременна с Марти. Отивам на касата и изведнъж до мен застава някакъв чичко и започва да ми се кара, че бил той наред и не ми ли било неудобно да го прередя ... Изобщо не съм го видяла, пък и той някъде отстрани се появи.  Лелее съжалявам само, че Алекс стана свидетел на тази грозна сцена. Бях бясна и още не проумявам как на тоз чичак не му беше неудобно да ми се зъби.
И най-запомнящият се случай..бях бременна в 8 месец с Алекс. Имаме празник на града и на мен често ми се ходи до тоалетната, но няма къде и влизам в едно заведение. Питам дали ще може да използвам тоалетната и ми казват " не, само за клиенти на заведението е". Казвам, че ще си платя, но "не, няма как"...Мислех, че се шегуват, но не...В следващото ме пуснаха без да искат да плащам.
Не мога да кажа, че няма и разбрани и сърдечни хора, но се срещат по-рядко. Аз не мога да си представя да не отстъпя място на бременна или възрастен. Не веднъж съм помагала на майки да си качат бебешките колички в градския транспорт. Винаги отстъпвам място, задържам врати и т.н. Ама хора всякакви.

Лаватера, нормално е да им омръзваме по цял ден на бебетата. Татковците ги виждат по-рядко и освен това си имат различен подход и игри с тях. Марти обожава баща си. Когато баща му е почивка иска да е постоянно с него, да го носи, да си играе само с него. Когато си дойде от работа и не го вземе на секундата започва да плаче и не млъква, докато не му обърне внимание. Когато види баща си все едно вижда най-хубавото нещо. Аз затова му казвам, че е като някоя ваденка. Разбирам го, де. Много ни е добър нашия тати. Не, че си е наш, но и Алекс го обожава и нямам никакви притеснения да му оставям децата, няма и да се сетят за мен. Е, Марти засега заради храненето и заспиването сигурно ще ме търси по някое време, но за останалото няма да има проблем. Алекс пък го иска само за себе си и не знам как ще си го поделят по-натам.

Мале това моето шиле от както заспа не спря да се върти по спалнята. Оградила съм навсякъде с възглавници, а той само на челна стойка не застана.

Забравих да се похваля, че днес ми звънна госпожата от училището, в което ще кандидатстваме, за да ми каже, че трябва да попълним някакво заявление и живот и здраве е почти сигурно, че ще ни приемат първи клас. Засега е все още неофициално всичко.

Станала съм днес час и нещо по-рано белким си изпия кафето спокойно. Малчо беше кукуряк 20 мин след мен 😂

Много неприятно време. А трябва да ходим до Спиди да вземем на детето чувалче и на таткото подаръка, че ни е рожденик днес.

Вчера страхотен ден изкарахме. Аз правих следобед бисквитена торта, дечко “подрежда” кухнята. Не е мрънкал изключая сигналите като дойде време за сън и ядене. Толкова на кеф не е бил от новородено 😂 Вечерта дадох и сварени карфиол и броколи да се занимава след кашата. Храни ме в устата както и аз него 😄

Тия дни въвеждам елдата. Умишлено върнах на 6 хранения, за да смогна да е предиобед новата храна. Сутрин пие към 8-9ч едно мляко 140-150мл (повече не ще), към 11ч давам 100-150гр елдена каша с насло и сирене (много се хареса с масло, без него се мръщи), към 14ч - 150-180гр зеленчуково пюре със или без макарони някакви (кускус или фиде слагам, ако е зеленчуково, или готово с пръстенчета), към 17ч 120гр плод, към 19:30 - 150-180гр каша с плод, към 23ч таткото дава мляко 150-200мл.
Малко се притеснявам, че не иска да пие много вода и си пазя и сутрешното мляко, че понякога ака на топчета и ми е сигнал за запек това. Ама ще ги балансираме скоро нещата.

Планът за всеки ден да предлагам по веднъж по-едра храна за дъвчене засега върви добре. Вчера исках да стигна до ДМ ама дъждът се обърна на мокър сняг със суграшица и едни пориви на вятър и се прибрахме бързо. Ще взема бисквитите без захар на Холе, “царевичките” от просо съм набелязала че съставът е чист, вечерната каша с боровинки също.

Да питам, който предлага кускус за закуска успешно - по-воднист ли се дава, че аз го предлагам добре отцеден и объркан с малко масло и сирене?

Аз го давам по воднист. Обикновено маслото малко го разкашква, но често добавям и малко АМ. И аз мога да похваля Алис днес, за пръв път и дадох качамак и го излапа без време целия. Калин обожаваше за закуска качамак и не обичаше попара. Случаенос? Вкъщи сме в еуфория всики и чакаме петък да заминем за Козлодуй.

АА, това с ранното ставане е доста новобранско от твоя страна 😀 закон е, че станеш ли по-рано да свършиш нещо, докато бебето спи, то също ще стане с теб. Бъзикам се естествено честит ви рожденик. Кус куса съм го давала и по двата начина - и сух, и воднист. Като че ли по-воднист му е по-лесно да го яде. Последния път, за да си спестя изцеждането, го сварих в по-малко вода и после поседя 10-15 минутки, попи всичко и беше тамън.

За бебетата, които не искат да пият вода и вече пълзят - аз му оставям бутилката при него на земята. Играе, играе, пък отиде да пие. Иначе когато аз предлагам, винаги отказва.

Имаме първо пълзене/лазене на колена, обаче си предпочита неговия си начин и бързо се връща към него. И то нормално, доста по-бърз е така. Опитвам се да го стимулирам да го дига туй дупе и корем, ама трудна работа. Бях чела “хак” да ги оставиш по голо тумбаче, става им студено и се дигат… не проработи при нас, хич не му пречеше, че беше гол 😂

Иначе ще берем ядове с това сядане, успява да седне сам, ако се покатери по мен първо (за височина) и след това сяда. Обаче като седне и по някое време решава да се тръшне назад. Засега все го хващам, ама се чудя кога ли ще спре и как да го накарам да спре. Май се примирявам, че ще си изтряска главата няколко пъти и така ще се научи…

Кус-куса го отцеждам добре, като сложа сирене и масло не е сух. Тази сутрин му дадох звездички, много ги хареса. Белеят съседните на горните два зъба, няма спокойствие пак нощем, буди се все иск да яде. Затова върнах и закуската, може би не му стига храната през деня, пък ще правя по-дълъг интервал до обяда. Някъде бях чела че в градините обядът бил 11 и 30 и ясе се прицелвам в тия часове, сма ни е рано. Опитвам се да му давам вечер АМ но само се изнервям как цоква малко и си чака гърдата. Писна ми с това будене нощем, честно.

Мерси, момичета!

Мира, при нас за 10-14 дни мина това тръшване. Просто се уморяват и оп, назад.

Маги, той графика на градините е съобразен с графика на работещите. Така че трябва да спазваш целия график за деня така 😄

При нас вече поне 2 седмици яденето е : в 7 суче, в 10 суче (тук ще е закуската като оздравее), в 13ч обядва, в 16ч следобедната каша, в 19ч вечеря и заспива. Спи от 19:30-20ч до 7 сутринта, през нощта се буди към полунощ и към 3-4 пак да суче, надявам се да не е много ефективно и само за успокоение, че много храна става. Като количество на пюретата - около 150-180гр, на кашите 180 и може и още.

Днес направих на батковците качамак за училище, преди много ядяха, но го бяхме позабравили и благодарение на захранването сега се присетих. Бяхме коментирали гхи - аз много го харесвам и ползвах с тях като бебета, после минахме само на зехтин. Не смятам, че нещо по аюрведа би било вредно. Сега пак взех, много е ароматно и днес им сложих в качамака, така ухаешеее. На нея й редувам гхи и рапично, като смятам маслото да е за закуските като ги въведа, а рапичното или зехтин за готвеното.
Лаватера, и аз бях съкрушена като ми се върна цикълът на втория месец още след раждането, но после пак спря. Според АГ-то е нормално до първата годинка някъде. Taка че има шанс да не е всеки месец поне

Днес съм решила да купя контейнери за замразяване на храна (по 250-300мл, които да ползвам и за супи, не само пюрета), за да може  да готвя 10 дни примерно, а останалите 20 от месеца да не готвя за нея 10 дни ще ядем подходящи за нея неща, 20 дни ще ядем каквото си искаме, а тя ще си продължи на нейните. Чуден план