В момента чета...83

  • 46 594
  • 759
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 291
Започнах Мастиленочерно сърце. Честно казано до момента ме разочарова, а това не го очаквах. То чатове, то фейсбуци, туитъри и т.н., дълги и предълги безсмислени диалози… Как няма да е 1000 и кусур страници, братче. Иде ми да я зарежа, абсолютно безинтересна ми е.

Чатовете и мен в началото много ме дразнеха Grinning

# 91
  • Sofia
  • Мнения: 1 577
Започнах "Облакът Кукуландия" на Антъни Доер.  В началото съм и ми е малко объркващо с няколкото сюжетни линии. Но започва да ме увлича все повече.

Също така вечер слушам в Сторител "Пермафрост" на Васил Попов. Това ми е 3ти опит с аудио- книгите, нещо при предишните не можех да възприемам изобщо разказаното, но сега като че ли ми се получава. А и прочетено от Александър Сано е приятно за слушане. Но може би ми е по- лесно и защото слушам предимно вечер, когато няма какво конкретно да ме разсейва. Самия сюжет на аудио- книгата е много увличащ, героите са добре описани, има развитие и мистика- с  две думи харесва ми.

# 92
  • Мнения: 4 683
Дистанцията е похват в писането, който Ерно владее, без да го развива във времето. Не съм сигурна обаче, че го използва, за да подсилва ефекта, провокирайки още по-силна реакция у читателя.

На Карло Ровели съм слушала и лекции (има ужасна дикция) като физик. Покрай него имаше голям “хайп” (да използвам тази дума от родния език), който така и не разбрах. Предпочитам  Амир Аксел, за който също съм писала в темата.

# 93
  • Мнения: 321
"Големият сън" на Реймънд Чандлър.

Преди това започнах "Последната книжарница в Лондон". Действието се развива в началото на ВСВ. Изчетох сто и няколко страници и просто ми писна. Сладникаво, блудкаво, пълно с клишета. Първата книга, която нямам желание да дочета.

# 94
  • Мнения: 11 784
Трудно ми е да преценя за Ани Ерно относно дистанцираността, първа среща с нея е, а и още чета книгата, но вероятно ще прочета и други нейни творби, като предпочитам по възможност да чета в оригинал. За Ровели не се осмелих и чета английски превод, тя е по-скоро за разтоварване.

# 95
  • Мнения: 2 635
Започнах “Това,което посееш” като фен на инспектор Бергман,но ми потръгна вяло.Преди много ме грабваха скандинавските кримки и специално тази серия,а сега ми “мяза” на сценарий на сериал.Извинете ме,ако съм засегнала някои фенове,днес е ден за прошка,явно съм изпаднала наистина в книжна дупка,и нищо не ме радва,даже се изнервям да чета😀.
Затова пък някои книги на Антъни Уилиямс за прочистването ми запълват свободното време,просто отварям на произволна страница и все нещо полезно прочиташ без да се замисляш.

# 96
  • Мнения: 12 412
Юън Макгрегър в екранизацията на „Един аристократ в Москва“ ! Извинявам се, ако вече е споделено..

Започнах "Облакът Кукуландия" на Антъни Доер.  В началото съм и ми е малко объркващо с няколкото сюжетни линии. Но започва да ме увлича все повече.
И аз така бях, когато я опитах.. не успях да продължа. Може и да не й беше моментът, а и по принцип не е от моите жанрове..

# 97
  • Мнения: 11 784
На мен пък “Облакът Кукуландия” много ми хареса миналата година и не я номинирах само, защото имаше доста силна конкуренция за тези пет позиции от други книги.

# 98
  • Мнения: 42 983
Стигнах до космическите градове на Укрития свят, в Безсмъртната смърт на Цъсин. Направи ми впечатление, че не е оригинална концепция. Със сигурност съм чела за същото нещо в друга книга - мисля, че в Немезида, на Азимов. Но вероятно и самият Азимов не ги е измислил.

За съжаление, финалът на трилогията не ми е толкова интересен, колкото останалите части, защото ми изглежда прекалено отнесен (в смисъл нереалистичен, фантасмагоричен). А отделно и антипатията ми към главната героиня се усилва с всяка страница.

Затова пък започнах да чета по-активно биографията на Тери Пратчет (сега тя ми е по-интересна от трилогията). Вчера разглеждах негови стари снимки в Гугъл и даже попаднах на сватбената му снимка:

# 99
  • Мнения: 2 250
В "Немезида" имаше космически градове - избрани хора бяха населили извънслънчеви колонии, а в "Пътят на Икар" от Любен Дилов пък живееха на една планета звездолет.

# 100
  • Мнения: 637
Започнах вчера “Скандалният живот на Евелин Хюго” на Тейлър Дженкинс Рийд и я преполових. Не очаквах толкова да ме увлече, не мислех, че е мой тип.

# 101
  • Мнения: 4 683
Понеже съм натоварена тези дни, реших да вмъкна разнообразие, дочитайки книга, която бях започнала.
 "Аз, страхливецът, гледах небето" Мизуми Кубо, превод от японски. Заглавието на английски език обаче е в множествено число. Явно, италианският преводач не е пожелал да спести личното си отношение Simple Smile
(Сега забелязах опцията в ГР, колко потребители в момента я четат.)
За европейския читател историята може да се стори една идея по-скандална, но е напълно в реда на японския наратив. Омъжена жена, помитател на аниме и cosplay, започва връзка с момче, с десет години по-младо от нея.
Всичко протича по най-задоволяващ и двете страни начин, докато не изтича видео с тях онлайн. Действието се развива в провинциален град, разделен символично от една река.
Писателката е носител на доста награди, а филмът по книгата се радва на приличен рейтинг. За мен сюжетът не е изненада, защото съм гледала филма скоро, след като излезе, но това не влияе да оценя интересния стил на авторката. За любители на модерна японска култура/литература.

Последна редакция: пн, 27 фев 2023, 12:49 от Tsugumi_

# 102
  • Мнения: 11 784
С риск да разпаля страсти и дискусии ще споделя, че добавям в списъка си за четене  “Дебютант” на Сергей Лебедев. Няма да коментирам книгата сега, тепърва ще я чета.

# 103
  • Plovdiv
  • Мнения: 2 249
Аз завърших "Зимна улица" и мога да кажа на преводача и редактора на книгата да си скъсат дипломите и никога, ама никога, повече да не помислят да го правят пак. Нечетяемо беше през цялото време. Като сюжет книгата не е нищо особено, лека и бързо се чете. Ако все пак се решите да я четете, препоръчвам да си я намерите в оригинал.
Аз продължавам с коледно/зимната тематика (имам още 2-3 книги от тях) с "Christmas ever after" на Сара Морган. За едни ден изгълтах около 80 страници ненатоварваща и бързо вървяща. Историята няма да е коментирам, защото бъка от баналности, но ме разтоварва от ежедневиното напрежение.

# 104
  • Мнения: 4 989
Прочетох Ярка река от Лиз Мур и въпреки че е типично американска и с тематика, която въобще не ми е интересна (зависими, убивани проститутки и т.нар. white trash), книгата е написана безупречно и се чете скорострелно и леко.

Ще следя авторката и със сигурност ще посегна и на друг неин роман.

Общи условия

Активация на акаунт