Самота при младите

Когато не си отработил травмите, едни силни положителни чувства могат да затъпят лошите неща. И да се чувстваш добре. Но утре като се разделят с това момче, тези неотработени травми ще се върнат като бумеранг с тройна сила.

Enigma960, дъщеря ми е на 23. Живее в Пловдив и е в същата ситуация като теб. Няма много приятели. Няма сериозна връзка.
Аз имам чувството, че тази пандемия така повлия на нещата. Дъщеря ми не успя да се сближи със състудентите си заради онлайн обученията. То всъщност всички бяха в това положение... Едва тази учебна година карат присъствено и имат някакви контакти.
Отделно интернета също много деформира възприятията на днешните младежи. Свикваш да си общуваш някак уютно онлайн и наживо направо те е страх да бъдеш себе си.

Аз на твоя място бих се записала на някакъв курс, за да срещна нови хора с общи интереси.
Нямаш ли някакви хобита, които да искаш да развиваш?
В краен случай тренировки, йога- нещо, където се събират хора.

Тук се крие ключът от палатката. Фокусирай се върху себе си. Съгласна съм с мненията по-горе, че една (или 2, 3, 10) неподходяща любовна или приятелска връзка би могла да те вкара в още по-голяма дупка.

Как да се заобичаш ли? Започни с малки неща - храни се здравословно, наспивай се, спортувай, ходи на танци, разхождай се сама в парка. За такива неща не ти трябват други хора. Развивай интересите и общата си култура - чети, гледай филми, слушай различна музика. За тези неща също не ти е необходима компания непременно. Ако имаш по-специфични интереси и хобита, дори само в този форум има достатъчно клубове по интереси, където можеш да разговаряш с нови хора на всякакви теми без ангажимент за някакви сериозни отношения. Нормализирай общуването заради самото общуване. Другите хора не са и не трябва да бъдат бягство от семейството ти и самата теб.

Когато се почувстваш добре в кожата си, тогава връзките и приятелствата няма да са ти проблем и ще се случват по-естествено.

Казваш, че със сестра ти се разбирате - намерете нещо, което харесвате да правите двете. Дали ще ходите на кино всяка сряда или на кафе в събота сутрин - просто да е някакъв ритуал, който няма общо със семейството ви. Защо сестра ти да не може да ти е и приятелка? Тя ще те разбере по-добре от всеки психолог, а и ако е по-независима, може да прихванеш - това може да е много положително влияние в твоя случай. Съгласна съм и че трябва да работиш в посока изнасяне от вкъщи.

Не се срамувай, че чувстваш майка си и семейството си като тежест. То си е факт. Не е нужно да се превръщаш в мъченица, можеш и по-дистанцирано да помагаш.

Възможно е да си "пристрастена" към терапията. Но ми се вижда крайно непрофесионално психиатър да ти говори така. Потърси си друг.

Хич не е нужно да се обичаш и харесваш, за да имаш приятелски и интимни връзки. Някои хора никога няма да се захаресват и заобичат, това не означава, че са осъдени на самота. Бъди проактивна доколкото можеш, разнообразявай средата, пробвай различно групи, благотворителност, ще си намериш някого.

Прочети постовете на Futbolero. И според мен имаш посттравматично разстройство. Израстнала си в нездрава среда  и си била сексуално злоупотребена, не е задължително физически. Достатачни са страхът и неудобството, които си изпитвала. Странно е , че терапевтите ти те пращат на срещи с мъже, докато ти изпитваш страх от тях. Добър терапевт няма да го направи.
Ето един сайт на терапевт, който лекува състояния, като твоите 
https://ttherapy.bg/sastoiania/