Авторката е в много незавидна ситуация, пожертвана е да е вечната болногледачка. Сестрата по някое време ще си бие камшика. За самотата не мога да дам съвет, и аз съм самотна и не се справям, но ако е възможно да действа максимално в посока майка ѝ и брат ѝ да са самостоятелни, да имат и някакви външни доходи, почасова работа и социални контакти. Иначе тъй и ще си угасне на семейния олтар на вечната саможертва.
- Публикувана: 26 фев. 2023, 23:11 ч.
- Последно мнение: 1 март 2023, 15:47 ч.
Самота при младите
Първо трябва да решиш проблемите със семейството си. Това, че ти носиш основната финансова тежест и се налага да отделяш и физическо време за грижи за тях, със сигурност е смазващо за психиката. Моментът как да се погрижим за болните, които вече не са деца, но не могат и да се обслужват сами, и да не жертваме изцяло личния си живот, е много деликатен. Аз не смея да давам съвети, но в социалните мрежи има достатъчно групи за взаимопомощ на близки на хора с физически и умствени увреждания. Влез там и потърси съвет.
А относно останалите ти проблеми - струва ми се, че бягаш от отговорност. Всички около теб са виновни, а ти си вечната жертва. Психолозите и психиатрите не са си свършили работата, приятелките са те изоставили, мъже няма. А ти освен да ходиш да ти поставят диагнози, направи ли нещо да разчупиш модела? Приятелки с деца или такива, които се местят, смърт на близки, финансови отговорности са нормална част от живота на всеки. Ти си тази, която трябва да намери как да продължи напред, а не да очакваш хората да се съобразяват и да се държат както ти искаш, за да не се чувстваш принудена да излезеш от пашкулчето си.
А относно останалите ти проблеми - струва ми се, че бягаш от отговорност. Всички около теб са виновни, а ти си вечната жертва. Психолозите и психиатрите не са си свършили работата, приятелките са те изоставили, мъже няма. А ти освен да ходиш да ти поставят диагнози, направи ли нещо да разчупиш модела? Приятелки с деца или такива, които се местят, смърт на близки, финансови отговорности са нормална част от живота на всеки. Ти си тази, която трябва да намери как да продължи напред, а не да очакваш хората да се съобразяват и да се държат както ти искаш, за да не се чувстваш принудена да излезеш от пашкулчето си.
След като психиатър те е следил от четиринадесетгодишна до преди 4 месеца (тоест, 12 години), и през цялото това време си била на антидепресанти, то явно става въпрос за сериозен проблем, който ние тук няма как да решим със стандартни съвети. Поднови посещенията си при психиатъра (или друг, ако този не ти допада), пий си хапчетата, и работи върху себе си. В момента не си готова нито за приятелство, нито за връзка - нестабилна и уязвима си, много лесно можеш да станеш обект на отхвърляне или още по-зле - на злоупотреба и жестокост. Излекувай се, и ще има време за всичко.
Ето ти вариант ако обичаш животните - да срещаш хубави хора и да се чувстваш щастлива и полезна. Пък и някой симпатяга можеш да срещнеш: https://arsofia.com/bg/uchastvai/
Научиш ли се да се харесваш и да се наслаждаваш на собствената си компания - другото ще дойде само.
Научиш ли се да се харесваш и да се наслаждаваш на собствената си компания - другото ще дойде само.
Без да коментирам тежките ангажименти за млад човек, на твоята възраст е най-важното да осъзнаеш, че приятелите не заместват семейството и след една възраст те остават в сферата на много добрите познати, а семейството (мъж/жена и/или деца) е това, което запълва живота и ежедневието ти.
Добре е и да помислиш дали под търсенето на приятелка не търсиш партньорка, но не го осъзнаваш или не смееш да си го признаеш дори на себе си.
Добре е и да помислиш дали под търсенето на приятелка не търсиш партньорка, но не го осъзнаваш или не смееш да си го признаеш дори на себе си.
Първото нещо, което трябва да постигнеш е да си си самодостатъчна. Струва ми се, че за да се чувстваш завършена все търсиш някой, който да е твоята половинка - приятелка в твоя случай. Сакаш ако си сама и си незавършена. Ти и за това ходиш при психоаналитици - да заместват приятелите, които ти липсват. Всъщност е невротизъм и те прави много уязвима от поведението, разделите и манипулации от неподходящи хора. А разделите са част от живота. Гледай на себе си като влак - хора се качват, пътуват с теб и слизат. Малко или много ти започваш и винаги завършваш сама - приеми го. Когато осъзнаеш, че не ти е необходим никой, за да си щастлива и завършена няма въобще да се притесняваш от никого и ще можеш да общуваш спокойно.
Така или наче си на 26 време е да потърсиш и създадеш контакти с мъже и дано имаш късмета да срещнеш своето момче. Ама почни по-полека, без излишни емоции, анализи и самообвинения. Не е лесно да срещнеш свестен мъж, точно за теб - повечето жени не успяват. За това сега полека започни да се учиш да контактуваш с мъжа. Съветвам те да влезеш в сайт за запознанства. Избери си момчета на твоята възраст, като ги подбереш именно по това че са като теб - срамежливи и стеснителни, неопитни. Пишете си, после говори с тях по телефона и ако решиш се вижте и т.н.
Бъди по-смела. Опитай. И да не се получи - какво толкова. Ще опиташ пак.
Виж, в този живот всички сме били и изоставяни, и наранявани, и обиждани и са ни били разбивани сърцата, и сме разбивали сърцата на добри хора, и сме изоставяли и наранявали - това трябва всеки да изживее. Част от живота е. Така, че когато се случи нещо такова - не си го слагай толкова на сърцето. Просто си кажи "Отметнахме и това" да видим дали не е време за хубавата любов.
Не е лесно, но вече си голяма и ще се справиш.
Между другото с поведението си психолозите ти казват, че няма повече как да ти помогнат и си започнала да циклиш на едно и също. Явно нямаш чак толкова проблеми за оправяне
Така или наче си на 26 време е да потърсиш и създадеш контакти с мъже и дано имаш късмета да срещнеш своето момче. Ама почни по-полека, без излишни емоции, анализи и самообвинения. Не е лесно да срещнеш свестен мъж, точно за теб - повечето жени не успяват. За това сега полека започни да се учиш да контактуваш с мъжа. Съветвам те да влезеш в сайт за запознанства. Избери си момчета на твоята възраст, като ги подбереш именно по това че са като теб - срамежливи и стеснителни, неопитни. Пишете си, после говори с тях по телефона и ако решиш се вижте и т.н.
Бъди по-смела. Опитай. И да не се получи - какво толкова. Ще опиташ пак.
Виж, в този живот всички сме били и изоставяни, и наранявани, и обиждани и са ни били разбивани сърцата, и сме разбивали сърцата на добри хора, и сме изоставяли и наранявали - това трябва всеки да изживее. Част от живота е. Така, че когато се случи нещо такова - не си го слагай толкова на сърцето. Просто си кажи "Отметнахме и това" да видим дали не е време за хубавата любов.
Не е лесно, но вече си голяма и ще се справиш.
Между другото с поведението си психолозите ти казват, че няма повече как да ти помогнат и си започнала да циклиш на едно и също. Явно нямаш чак толкова проблеми за оправяне
Здравейте!
Не оаквах толкова хора да пишат, благодаря, че сте отделили време.
Знам, че съм критична спрямо хората на момени (остатък от соц. фобия?) и в частност моите близки и приятели, а най-критична съм към себе си самата. Критична към другите, защото на моменти приемам нещата доста лично. С моята най-близка приятелка Инна разбрах, че съм направила грешка като съм се държала прекалено осъдително и за това съм говорила с нея и сме подновили отношения макар и тя да е вече семейна и с дете. Преминах фазата, "че тя ме е зарязала" отдавна. Това го разбирам. Знам, че всеки тябва да си поеме по своя път и че отношенията са преходни. Не всеки явно има хора които ще познава от началото до края на живота си (познати, приятели). Просто аз не знам моя път на къде е. Ходя да танци. От 3 седмици. Опитвам се да търся неща, активности и дейности които ми харесват и да създавам нови познанства. Трудно ми е на моменити, защото не знам как става, няма писано правило за начина на комуникация и ме е страх да не сбъркам, но мамка му ако трябва ще обиколя Пловдив, всички уроци и тем подобни докато свикна да съм в нова среда и да правя първата крачка. Поне нещо ще се случва.
И идеята ми е аз имам 3 приятелки, семейни, семейството тук не пречи едната е просто в София с другите две се виждам когато можем, там няма проблем. Просто искам в кръга ми да има и такива които не са семейни примерно и просто искат да се забавляват да са свободни и на моята възраст. И се чудя къде да ги намеря как да ги създам, но ето ми и явно отговора чрез места, дейности, мероприятия и познати евентуално.
За секса съм пробвала с жени като тийнейджър няма да крия, определям се като би сексуална, защото съм си падала по жени с които съм общувала. Мъже са ми харесвали по-рядко, защото ме притесняват, но един ден искам семейството което ще създам да е с мъж. Защо се притеснявам от тях толкова не знам. Дали се дължи на факта, че майка ми с поведението, че отблъскваше баща ми винаги когато той се опитваше да я целуне дори прегърне, въобще някакъв вид милувка са оставили впечатлението в мен, че това е гнусно и неприятно като поведение. Никакви разговори за секс и интимност вкъщи, нито обяснения дори когато сме питали. Или се дължи на факта, че сме израснали в един апартамент аз майка, баща ми, брат ми, сестра ми и вуйчо ми. Вуйчо е силна дума, брат на майка с умерена умствена изостаналост като нея и брат ми, алкохолик който си говори сам и знам как ме гледаше преди, как ме гледа и сега на моменти. Как е заявявал на майка и татко пред мен, че иска да спи с мен когато бях на 14. Никога нищо не е правил, няма и да направи, но това са думи погледи, той е противен и на мен ми е било противно цял живот. Или приятеля на майка, който на една нова година когато бях малка ме хвана и целуваше по устата, не знам дали бях почнала училище още, маи не. Или се притеснявам от мъжете, защото най-големите ми тормози в училище са били от момчета, а аз съм на такава възраст, че нямам опит, Ама АБСОЛЮТНО никакъв, не знам дори как да говоря с тях и да се държа и това ме сковава още повече и страшно много ме е срам от този факт. Или ме е страх, че няма да ме харесат, защото аз самата не харесвам себе си достатъчно нито се обичам достатъчно. Като че ли от там идва проблема, а и смятам, че у доста хора от там идват проблемите първо. Трябва да си ок със самия себе си и това което си и виждаш в огледалото.
Явно съм обсебваща, защото не мога да остана насаме сама със себе си. Поне не винаги. Защото явно не се харесвам сама на 100 процента, нито се обичам на 100 процента. А вие какво обичате ли се, харесвате ли се? Винаги ми е било странно когато някой ми каже "да аз се обичам , аз се харесвам и харесвам живота си" Много искам и аз това да мога да го кажа.
Сестра ми е супер. Тя излезе най-кадърна от тримата. Грижи се сама за себе си разбира се и определено ако така стоят нещата първа ще си бие шута от тук. Ще ми се просто повече да помага вкъщи, морално. С нея сме коренна разлика. Тя е имала периоди дълги когато е била сама, но казва, че си е себедостатъчна, води любовен живот. По-голям егоист е което на моменти, не е много ок. Говорим от финансовата гледна точка вкъщи. Брат ми работи, намерих му работа в "Паркове и градини", защото само там го взимат. Не му харесва, не работата ами обстановката. Работи с хора от малцинствата, които не си дават зор много, много. Ще ми се да му намеря друга по-добра работа преди да се изнеса от вкъщи, защото много пъти ми е казвал, че иска да напусне а аз не мога на му намеря друга работа (и за това се линчувам).
Не искам да ги използвам като оправдание да се изнеса, но ще се чувствам страшно много виновна, че ги оставям с ония ненормалник вуйчо ми. Та тя дори майка мрънка като тримата излезем сутринта за работа, че я оставяме сама цял ден, ама какво да направя? Дали чувствам майка ми като бреме, като тежест? Господ да ми прости, но така я чувствам. Да срам ме е от това нещо, на моменти ме е било и срам от нея. Може и сама да си сготви и да пере и да се мие, но не го прави, а миенето трябва да е по-често. Като едно голямо бебе е вкъщи, това е, защото е и пълна и я мързи да се движи, не иска да мърда.
Не искам да пия лекарства. Никога не съм ги спирала за толкова дълго. Не съм била на силни антидепресанти и разликата не е коренна с тях и без тях, по-скоро моментът когато решиш да ги спреш е ужасен и не искам да го преживявам отново ако почна и след време ги спра. Има го и това, че ставаш апатичен. Много, трудно не намира психолог читав явно или просто трябва да е много добър, но не знам дали ми трябва. По-скоро като тръгна да водя някакъв полов, романтичен живот тогава ако имам пречки. Но много мисля, винаги съм такава прекалено мисля и отдавна докато пиша вече ме боли глава. А това как се лекува, някой може ли да ми каже.
Психиатъра вика "на теб трябва да ти се забрани да ходиш на терапия, че ти действа по-зле" диагноза, а решение "иди на среща". Трябва да спра да мисля, ама въобще и просто да действам, но много трудно се пречупва един модел на поведение или част на характера. И може би трябва са спра да се критикувам и да обичам себе си повече,
Не оаквах толкова хора да пишат, благодаря, че сте отделили време.
Знам, че съм критична спрямо хората на момени (остатък от соц. фобия?) и в частност моите близки и приятели, а най-критична съм към себе си самата. Критична към другите, защото на моменти приемам нещата доста лично. С моята най-близка приятелка Инна разбрах, че съм направила грешка като съм се държала прекалено осъдително и за това съм говорила с нея и сме подновили отношения макар и тя да е вече семейна и с дете. Преминах фазата, "че тя ме е зарязала" отдавна. Това го разбирам. Знам, че всеки тябва да си поеме по своя път и че отношенията са преходни. Не всеки явно има хора които ще познава от началото до края на живота си (познати, приятели). Просто аз не знам моя път на къде е. Ходя да танци. От 3 седмици. Опитвам се да търся неща, активности и дейности които ми харесват и да създавам нови познанства. Трудно ми е на моменити, защото не знам как става, няма писано правило за начина на комуникация
и ме е страх да не сбъркам, но мамка му ако трябва ще обиколя Пловдив, всички уроци и тем подобни докато свикна да съм в нова среда и да правя първата крачка. Поне нещо ще се случва.И идеята ми е аз имам 3 приятелки, семейни, семейството тук не пречи едната е просто в София с другите две се виждам когато можем, там няма проблем. Просто искам в кръга ми да има и такива които не са семейни примерно и просто искат да се забавляват да са свободни и на моята възраст. И се чудя къде да ги намеря как да ги създам, но ето ми и явно отговора чрез места, дейности, мероприятия и познати евентуално.
За секса съм пробвала с жени като тийнейджър няма да крия, определям се като би сексуална, защото съм си падала по жени с които съм общувала. Мъже са ми харесвали по-рядко, защото ме притесняват, но един ден искам семейството което ще създам да е с мъж. Защо се притеснявам от тях толкова не знам. Дали се дължи на факта, че майка ми с поведението, че отблъскваше баща ми винаги когато той се опитваше да я целуне дори прегърне, въобще някакъв вид милувка са оставили впечатлението в мен, че това е гнусно и неприятно като поведение. Никакви разговори за секс и интимност вкъщи, нито обяснения дори когато сме питали. Или се дължи на факта, че сме израснали в един апартамент аз майка, баща ми, брат ми, сестра ми и вуйчо ми. Вуйчо е силна дума, брат на майка с умерена умствена изостаналост като нея и брат ми, алкохолик който си говори сам и знам как ме гледаше преди, как ме гледа и сега на моменти. Как е заявявал на майка и татко пред мен, че иска да спи с мен когато бях на 14. Никога нищо не е правил, няма и да направи, но това са думи погледи, той е противен и на мен ми е било противно цял живот. Или приятеля на майка, който на една нова година когато бях малка ме хвана и целуваше по устата, не знам дали бях почнала училище още, маи не. Или се притеснявам от мъжете, защото най-големите ми тормози в училище са били от момчета, а аз съм на такава възраст, че нямам опит, Ама АБСОЛЮТНО никакъв, не знам дори как да говоря с тях и да се държа и това ме сковава още повече и страшно много ме е срам от този факт. Или ме е страх, че няма да ме харесат, защото аз самата не харесвам себе си достатъчно нито се обичам достатъчно. Като че ли от там идва проблема, а и смятам, че у доста хора от там идват проблемите първо. Трябва да си ок със самия себе си и това което си и виждаш в огледалото.
Явно съм обсебваща, защото не мога да остана насаме сама със себе си. Поне не винаги. Защото явно не се харесвам сама на 100 процента, нито се обичам на 100 процента. А вие какво обичате ли се, харесвате ли се? Винаги ми е било странно когато някой ми каже "да аз се обичам , аз се харесвам и харесвам живота си" Много искам и аз това да мога да го кажа.
Сестра ми е супер. Тя излезе най-кадърна от тримата. Грижи се сама за себе си разбира се и определено ако така стоят нещата първа ще си бие шута от тук. Ще ми се просто повече да помага вкъщи, морално. С нея сме коренна разлика. Тя е имала периоди дълги когато е била сама, но казва, че си е себедостатъчна, води любовен живот. По-голям егоист е което на моменти, не е много ок. Говорим от финансовата гледна точка вкъщи. Брат ми работи, намерих му работа в "Паркове и градини", защото само там го взимат. Не му харесва, не работата ами обстановката. Работи с хора от малцинствата, които не си дават зор много, много. Ще ми се да му намеря друга по-добра работа преди да се изнеса от вкъщи, защото много пъти ми е казвал, че иска да напусне а аз не мога на му намеря друга работа (и за това се линчувам).
Не искам да ги използвам като оправдание да се изнеса, но ще се чувствам страшно много виновна, че ги оставям с ония ненормалник вуйчо ми. Та тя дори майка мрънка като тримата излезем сутринта за работа, че я оставяме сама цял ден, ама какво да направя? Дали чувствам майка ми като бреме, като тежест? Господ да ми прости, но така я чувствам. Да срам ме е от това нещо, на моменти ме е било и срам от нея. Може и сама да си сготви и да пере и да се мие, но не го прави, а миенето трябва да е по-често. Като едно голямо бебе е вкъщи, това е, защото е и пълна и я мързи да се движи, не иска да мърда.
Не искам да пия лекарства. Никога не съм ги спирала за толкова дълго. Не съм била на силни антидепресанти и разликата не е коренна с тях и без тях, по-скоро моментът когато решиш да ги спреш е ужасен и не искам да го преживявам отново ако почна и след време ги спра. Има го и това, че ставаш апатичен. Много, трудно не намира психолог читав явно или просто трябва да е много добър, но не знам дали ми трябва. По-скоро като тръгна да водя някакъв полов, романтичен живот тогава ако имам пречки. Но много мисля, винаги съм такава прекалено мисля и отдавна докато пиша вече ме боли глава.
А това как се лекува, някой може ли да ми каже. Психиатъра вика "на теб трябва да ти се забрани да ходиш на терапия, че ти действа по-зле" диагноза, а решение "иди на среща". Трябва да спра да мисля, ама въобще и просто да действам, но много трудно се пречупва един модел на поведение или част на характера. И може би трябва са спра да се критикувам и да обичам себе си повече,
Ти наистина плуваш в море от анализи. Просто спри, няма смисъл да разнищваш толкова детайлно. Не си мисли, че другите хора, които нямат твоите проблеми са идеални- не са. И те имат свои проблеми, но цикленето постоянно над тях хич не помага, обратното - колкото повече дълбаеш в проблема, той повече расте. Каквото е- такова, не търси причини за нищо, просто бъди по- смела и се впусни напред. Миналото няма как да промениш, приеми го и продължи. Забелязвам освен това в теб стремеж към перфекционизъм. Не се тревожи, няма правила за перфектна комуникация, не е нужно да е перфектна и да се случва по някакви определени правила и закони. Отпусни се и си говори , с когото ти е приятно, както го усещаш ти, няма къде да сбъркаш. Дръж се естествено и правилните хора сами ще дойдат при теб. Ако с един не си паснеш- голям праз, не е болка за умиране, ще си паснеш с друг. Нормално е да не се харесваме и да не си пасваме с всеки, но пък, седейки в ъгъла и бягайки от потенциален избраник, губиш само ти. Да речем , че живота ти до тук не е бил песен, но от теб зависи да внесеш промяната. Дай си този шанс, спри да го мислиш , излез навън и го изживей!
Не знам какви са тези психолози, но аз като непрофесионалист смятам, че имаш доста травми - нездраво семейство, бих казал сексуален тормоз - и това доста ти е повлияло.
Според мен ти трябва добър психотерапевт, трябва хем да отработваш травмите от миналото, хем да правиш нови неща в настоящето. А настоящето минава бързо и все по-трудно ще става, ако не скочиш в басейна.
Не ми се мисли какво ще стане при нови травми - да речем гадже, с което не се разбирате или се раздеелите.
Трудно ще е, но от теб зависи.
Мога да ти препоръчам добър психолог в София. Иначе трябва и в настоящето няква проактивност - хубаво е да правиш няколко пъти истински секс с мъж, но не трябва много да го мислиш, да не ти стане нова травма. Впусни се без очаквания. Недей да слагаш кошницата с очаквания, просто го направи за опита на нещо ново. Не очаквай, че ще се влюбите и ожените.
Според мен не си автентична лесбийка, а по-скоро от многото травми те е страх от мъжете. Но те не са страшни. Има много добри сред тях. Има и лоши. Както и сред жените. Въпрос на избор.
Според мен ти трябва добър психотерапевт, трябва хем да отработваш травмите от миналото, хем да правиш нови неща в настоящето. А настоящето минава бързо и все по-трудно ще става, ако не скочиш в басейна.
Не ми се мисли какво ще стане при нови травми - да речем гадже, с което не се разбирате или се раздеелите.
Трудно ще е, но от теб зависи.
Мога да ти препоръчам добър психолог в София. Иначе трябва и в настоящето няква проактивност - хубаво е да правиш няколко пъти истински секс с мъж, но не трябва много да го мислиш, да не ти стане нова травма. Впусни се без очаквания. Недей да слагаш кошницата с очаквания, просто го направи за опита на нещо ново. Не очаквай, че ще се влюбите и ожените.
Според мен не си автентична лесбийка, а по-скоро от многото травми те е страх от мъжете. Но те не са страшни. Има много добри сред тях. Има и лоши. Както и сред жените. Въпрос на избор.
Според мен, няма нужда от никакви психолози и психиатри, а от положителни емоции. И защо е задължително да прави секс без любов. Енигма, не си ли се влюбвала досега? Не си ли харесвала някое момче, не ти ли е трепвало отвътре?
И аз съм на мнение, че много мислиш. Какво толкова да се заговориш с някой мъж и да седнете на кафе или питие? Да не мислиш, че мъжете са сложни като висшата алгебра? И те са като нас. Покажи, че си отворена към тях и ще те забележат. И не очаквай много. Когато чакаш много, разочарованието ти е гарантирано на 100%. Ти живееш с хора, с каквито много трудно се живее и издържаш, а страдаш за приятелка. Не се мисли за неопитна, с това семейство имаш голям опит. Взимай пример от сестра ти и бъди като нея, накарай я да си поделите задълженията.
И аз съм на мнение, че много мислиш. Какво толкова да се заговориш с някой мъж и да седнете на кафе или питие? Да не мислиш, че мъжете са сложни като висшата алгебра? И те са като нас. Покажи, че си отворена към тях и ще те забележат. И не очаквай много. Когато чакаш много, разочарованието ти е гарантирано на 100%. Ти живееш с хора, с каквито много трудно се живее и издържаш, а страдаш за приятелка. Не се мисли за неопитна, с това семейство имаш голям опит. Взимай пример от сестра ти и бъди като нея, накарай я да си поделите задълженията.
Мисля, че семейството ти е повлияло много зле и продължава да ти влияе. Чувстваш се отговорна за всичко. А не бива. Не си виновна, че брат ти е в това положение. Приеми реалността, че с проблемите, които има няма да може да работи кой знае каква работа. Дори тази пак е нещо. Сестра ти вижда, че ти опъваш каиша и малко си бие паса, защото иначе ще се съсипе.
Не ставай майка на майка си. Все пак е родила три деца и ви е отгледала, значи може да готви, да пере и да чисти. Няма да правиш и това. Майка ти винаги ще ти е майка, помагай ѝ при нужда, но не забравяй, че ти не си ѝ майка, а тя на теб.
Според мен трябва да се отдалечиш от тях. Не си отговорна за чужди действия, постъпки и състояния. Родителите ти са избрали да търпят вуйчо ти, но ти не си длъжна да го правиш.
Аз бих работила в посока изнасяне.
Не ставай майка на майка си. Все пак е родила три деца и ви е отгледала, значи може да готви, да пере и да чисти. Няма да правиш и това. Майка ти винаги ще ти е майка, помагай ѝ при нужда, но не забравяй, че ти не си ѝ майка, а тя на теб.
Според мен трябва да се отдалечиш от тях. Не си отговорна за чужди действия, постъпки и състояния. Родителите ти са избрали да търпят вуйчо ти, но ти не си длъжна да го правиш.
Аз бих работила в посока изнасяне.