Аз винаги съм се дразнел на баба си. Много е зле. На няколко пъти съм бил аха да я изхвърля от живота си, ама - айде от мен да мине.
- Публикувана: 1 март 2023, 15:03 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2023, 11:49 ч.
С какво ви дразнят роднините?
И моята баба в един определен момент много ме дразнеше. Към днешна дата бих дала мило и драго да е жива и да ме дразни колкото пожелае, но не би.
Дразнителите от моя страна по кръвна линия отдавна съм ги отсвирила. От страна на мъжа ми също. Сега ме дразнят комшиите, но за тях няма тема 😆
Дразнителите от моя страна по кръвна линия отдавна съм ги отсвирила. От страна на мъжа ми също. Сега ме дразнят комшиите, но за тях няма тема 😆
То ако има тема за комшиите ще е доста интересна(скоро някъде мернах подобна)...
Аз знам за кой съм дразнител-за сестра ми,и тя ми е правила изречения от рода,че ако не бяхме сестри нямаше да се познаваме.Знам и с какво я дразня-спокойна и търпелива съм и много често се нося по течението,а за нея това е недопустимо.Ама тъй ми го подсказва интуицията и почти никога не греши (след като се научих да я слушам),пък сестричката си я обичам със всичките ѝ кусури и не ѝ се ядосвам...
Аз знам за кой съм дразнител-за сестра ми,и тя ми е правила изречения от рода,че ако не бяхме сестри нямаше да се познаваме.Знам и с какво я дразня-спокойна и търпелива съм и много често се нося по течението,а за нея това е недопустимо.Ама тъй ми го подсказва интуицията и почти никога не греши (след като се научих да я слушам),пък сестричката си я обичам със всичките ѝ кусури и не ѝ се ядосвам...
Аз хубаво писах, че не ме дразнят ама..
Близки сме с нея, много я обичам, ама по лош път е тръгнала. Не знам как да ѝ помогна. И да не бяхме рода, пак щях да съм близка с нея, ако я познавах. Боли ме за нея. Знам, че ще кажете да я оставя да си троши главата, ама реално не е решение това.
Нещата се влошават, държи се кофти с всички и съответно - наранява хората, които най-много я обичат. Намери лоша компания и се обсеби от чашката. Млад човек 25-6 г.
Нито приема, нито предава. Минимална критика не търпи, обръща на скандал. Не иска да ходи на психолог. Даже не е да ме дразни, а ме боли за нея. Искам да е добре.
Близки сме с нея, много я обичам, ама по лош път е тръгнала. Не знам как да ѝ помогна. И да не бяхме рода, пак щях да съм близка с нея, ако я познавах. Боли ме за нея. Знам, че ще кажете да я оставя да си троши главата, ама реално не е решение това.
Нещата се влошават, държи се кофти с всички и съответно - наранява хората, които най-много я обичат. Намери лоша компания и се обсеби от чашката. Млад човек 25-6 г.
Нито приема, нито предава. Минимална критика не търпи, обръща на скандал. Не иска да ходи на психолог. Даже не е да ме дразни, а ме боли за нея. Искам да е добре.
За хората без деца битува мнение, че не могат и не трябва да дават съвети. Случайно или не, аз съм получавала много ценни и обективни съвети точно от хора без деца. Тези с деца при проблем от всякакъв "детски характер" или те ожалват"ама как може...", подразбирай "пък моето..." и следва задоволство от превъзходство. (Пробвайте да отворите произволна тема за деца и сами ще се убедите в типа диалогичност") Или им е непонятно, защото ако го няма при тяхното дете проблемът, значи по правило и при твоето не трябва да го има. Хората с деца са предубедени. Хората без деца, живеейки все пак в общество с деца и виждайки ги на всяка крачка, са по-обективни. Зависи все пак от възможността да асимилираш ситуацията
За дразнене, нямам такива роднини. Дразни ме синът ми, че не мога да го отуча да си пука пръстите, влудява ме с това пукане. Говоря, обяснявам, привеждам примери, намалява, но не се отказва.
Колеги и особено шефове са ме дразнили, но темата не е за тях. И добре, че не е, там романи мога да напиша.
За дразнене, нямам такива роднини. Дразни ме синът ми, че не мога да го отуча да си пука пръстите, влудява ме с това пукане. Говоря, обяснявам, привеждам примери, намалява, но не се отказва.
Колеги и особено шефове са ме дразнили, но темата не е за тях. И добре, че не е, там романи мога да напиша.
Да, да, по-скоро се зачудих на първата част на поста на Светкавица, но предполагам е във връзка с коментар на друг потребител в темата.
Е, навсякъде се шири мнението как хората без деца не може да съветват тези с децата. Понеже аз намам деца, дори във форума са ме захапвали, че нищо не знам за живота, видиш ли…
Все пак с деца, или без съм част от обществото и съм безпристрастна, понеже не ми е цел да хваля моето гардже как е проговорило от раждането и на 3 вече решава задачи по математика.
Повечето хора с деца наистина гледат да похвалят своето и ако нямаш, да ти кажат, че изпускаш и си много по-назад от тях. Грозно е, защото има два варианта - да не искаш или да не можеш. Тоест, ако не можеш да имаш деца е сол в раната. А ако не искаш, значи сам си преценил на тоя етап да пропуснеш това преживяване и нямаш нужда да те убеждават в противното.
Все пак с деца, или без съм част от обществото и съм безпристрастна, понеже не ми е цел да хваля моето гардже как е проговорило от раждането и на 3 вече решава задачи по математика.
Повечето хора с деца наистина гледат да похвалят своето и ако нямаш, да ти кажат, че изпускаш и си много по-назад от тях. Грозно е, защото има два варианта - да не искаш или да не можеш. Тоест, ако не можеш да имаш деца е сол в раната. А ако не искаш, значи сам си преценил на тоя етап да пропуснеш това преживяване и нямаш нужда да те убеждават в противното.
Аз имам дете, но преди да имам много се дразнех на хората с деца дето ми казваха, че без дете нищо не разбираш от живота. Сега пак им се дразня. Това, че имаш дете, не те прави по-прав и по-мъдър в живота. Тва обикновено го казват някои мами с комплекс за малоценност дето гледането на дете им е единственото постижение.