Вече имаме теми за майките и свекървите. Тук може да се оплачете от други роднини - както ваши, така и на мъжа ви.
- Публикувана: 1 март 2023, 15:03 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2023, 11:49 ч.
С какво ви дразнят роднините?
Дразня се на брат ми, че смята, че всеки му е виновен за нещо. Или длъжен.
Дразня се на баща ми, че се е пуснал тотално по течението.
Дразня се на майка ми, че не се грижи за себе си, но обича да подчертава колкото много се жертва за другите.
Дразня се на съпруга си, че не позволява нищо да му се каже "на криво".
Дразня се на свекървата, че е егоист.
На свекъра, че се меси където не му е работата.
На зълвата, че нейния живот не може да оправи, но има предложения за моя.
На девера, че не се съобразява с никой и нищо.
На племенника ми, че е млад човек, а се е превърнал в тотална клюкарка и безхаберник за бъдещето си.
Хубав ден!
Дразня се на баща ми, че се е пуснал тотално по течението.
Дразня се на майка ми, че не се грижи за себе си, но обича да подчертава колкото много се жертва за другите.
Дразня се на съпруга си, че не позволява нищо да му се каже "на криво".
Дразня се на свекървата, че е егоист.
На свекъра, че се меси където не му е работата.
На зълвата, че нейния живот не може да оправи, но има предложения за моя.
На девера, че не се съобразява с никой и нищо.
На племенника ми, че е млад човек, а се е превърнал в тотална клюкарка и безхаберник за бъдещето си.
Хубав ден!
Честно казано не общувам с роднини, за да ме дразнят. С брат ми и братовчедка ни (първа) общуваме и за мен това са най-близките в семейството плюс мама и леля. И разбира се моята баба, на която съм кръстена и е прекрасна.
Другите се карат за някакви ниви и стари къщи, въобще не искам и да чуя за тях. Не общувам с тях, а някои даже не ги познавам.
Иначе братовчедка ми е като сестра, равна е с брат ми в моето сърце. Дразни ме за глупости, нищо сериозно, спорим понякога, но не се караме, а много се подкрепяме и обичаме.
Другите се карат за някакви ниви и стари къщи, въобще не искам и да чуя за тях. Не общувам с тях, а някои даже не ги познавам.
Иначе братовчедка ми е като сестра, равна е с брат ми в моето сърце. Дразни ме за глупости, нищо сериозно, спорим понякога, но не се караме, а много се подкрепяме и обичаме.
Дразня се на сестра ми,че ме третира като малко дете,че ме напътства постоянно,че не приема чуждо мнение и тн,и тн....Да, по-голяма е от мен,но пък не е родител,не се е омъжвала....Дава акъл за такива неща,семейни,а реално никога не е била! Толкова ме дразни и ядосва,че не рядко,през годините,съм й казвала че единствено кръвта ни свързва.Тоест,ако не бяхме сестри,тя никога нямаше да попадне в приятелския ми кръг, толкова Няма Какво да си кажем и как да се разберем!🤨
Явно доволно си комуникирате щом успява така да те дразни. Прескочила е приятелския кръг и е влязла още по-навътре с бутонките.
Дразня се на брат ми
Дразня се на баща ми
Дразня се на майка ми
Дразня се на съпруга си
Дразня се на свекървата
На свекъра
На зълвата
На девера
На племенника ми
Дразня се на баща ми
Дразня се на майка ми
Дразня се на съпруга си
Дразня се на свекървата
На свекъра
На зълвата
На девера
На племенника ми
На крива ракета...
Дразня се, че съществуват😂. Най-хубаво ми е сама, много обичам самотата. Няма нерви, няма стрес.
Дразня се на една роднина , че обеща да вземе един ел. уред от къщи, който не ползвам а само ми пречи, а е и обемен. Можеше да отиде в кофите, ама тя го хареса, но тогава беше без кола. И тъй ха днес, ха утре, та вече трети месец. Ако не дойде до края на седмицата го запокитвам. Много мразя не сериозни хора.
Моята баба ,все тя е права,все някой й е длъжен и ако не свърши това което е казала,се почва едно ....ако аз не си го свърша,няма кой.
Да поясня все помага на хората,даже на тези непоискали конкретна помощ,после ако някой не й върне услугата ,тя се сърди.Има много странно мислене ,че е длъжна да дава пари и подаръци на внуците и на всички по равно 7 внуци и една правнучка,като 3 от внуците са над 20.
много ме дразни като ме кара да общувам с роднини с който не поддържам връзка,само ние сме си били,много сме си помагали.Е все пак да не я нервирам за всеки празник пращам картичка по вайбър,познайте дали някой ми връща поздрава?
Последно ми се разсърди защото се забавих да проверя една информация в интернет.Ама какво да я правя баба ми е и съм благодарна защото много е направила за мен .
Това нейно поведение ,ми даде и добър урок,ако някой ми поиска помощ и мога помагам,но никога не очаквам нищо в замяна.Могъл си ,помогнал си.
Свекъра ме дразни също защото винаги си мисли че е прав за всичко,добре че го виждам рядко, с него даже не се спори ,единственият с който спорят е мъжа ми (и мъжо печели).
На мъжа ми стринка му,много е тънкообидна и ми е трудно общуването с нея.
Моето Аз също ме дразни,че има черно чувство за хумор,понякога се опитвам да кажа нещо,но го кажа с две три думи и очаквам отсрещната страна да се сети сама какво имам предвид.нервната ми система пали от половин оборот и съм много притеснителна.
Баща ми ме дразни,защото си е намерил жена която не му разрешава да говори с мен и брат ми....
Да поясня все помага на хората,даже на тези непоискали конкретна помощ,после ако някой не й върне услугата ,тя се сърди.Има много странно мислене ,че е длъжна да дава пари и подаръци на внуците и на всички по равно 7 внуци и една правнучка,като 3 от внуците са над 20.
много ме дразни като ме кара да общувам с роднини с който не поддържам връзка,само ние сме си били,много сме си помагали.Е все пак да не я нервирам за всеки празник пращам картичка по вайбър,познайте дали някой ми връща поздрава?
Последно ми се разсърди защото се забавих да проверя една информация в интернет.Ама какво да я правя баба ми е и съм благодарна защото много е направила за мен .
Това нейно поведение ,ми даде и добър урок,ако някой ми поиска помощ и мога помагам,но никога не очаквам нищо в замяна.Могъл си ,помогнал си.
Свекъра ме дразни също защото винаги си мисли че е прав за всичко,добре че го виждам рядко, с него даже не се спори ,единственият с който спорят е мъжа ми (и мъжо печели).
На мъжа ми стринка му,много е тънкообидна и ми е трудно общуването с нея.
Моето Аз също ме дразни,че има черно чувство за хумор,понякога се опитвам да кажа нещо,но го кажа с две три думи и очаквам отсрещната страна да се сети сама какво имам предвид.нервната ми система пали от половин оборот и съм много притеснителна.
Баща ми ме дразни,защото си е намерил жена която не му разрешава да говори с мен и брат ми....
Дразня се на сестра ми,че ме третира като малко дете,че ме напътства постоянно,че не приема чуждо мнение и тн,и тн....Да, по-голяма е от мен,но пък не е родител,не се е омъжвала....Дава акъл за такива неща,семейни,а реално никога не е била! Толкова ме дразни и ядосва,че не рядко,през годините,съм й казвала че единствено кръвта ни свързва.Тоест,ако не бяхме сестри,тя никога нямаше да попадне в приятелския ми кръг, толкова Няма Какво да си кажем и как да се разберем!🤨
Би трябвало да си свикнала, щом пишеш в този форум. Тук непрекъснато хора без деца дават съвети и обясняват на хора с деца, как да ги гледат.
И моята баба в един определен момент много ме дразнеше. Към днешна дата бих дала мило и драго да е жива и да ме дразни колкото пожелае, но не би.
Дразнителите от моя страна по кръвна линия отдавна съм ги отсвирила. От страна на мъжа ми също. Сега ме дразнят комшиите, но за тях няма тема 😆
Дразнителите от моя страна по кръвна линия отдавна съм ги отсвирила. От страна на мъжа ми също. Сега ме дразнят комшиите, но за тях няма тема 😆
То ако има тема за комшиите ще е доста интересна(скоро някъде мернах подобна)...
Аз знам за кой съм дразнител-за сестра ми,и тя ми е правила изречения от рода,че ако не бяхме сестри нямаше да се познаваме.Знам и с какво я дразня-спокойна и търпелива съм и много често се нося по течението,а за нея това е недопустимо.Ама тъй ми го подсказва интуицията и почти никога не греши (след като се научих да я слушам),пък сестричката си я обичам със всичките ѝ кусури и не ѝ се ядосвам...
Аз знам за кой съм дразнител-за сестра ми,и тя ми е правила изречения от рода,че ако не бяхме сестри нямаше да се познаваме.Знам и с какво я дразня-спокойна и търпелива съм и много често се нося по течението,а за нея това е недопустимо.Ама тъй ми го подсказва интуицията и почти никога не греши (след като се научих да я слушам),пък сестричката си я обичам със всичките ѝ кусури и не ѝ се ядосвам...
Аз хубаво писах, че не ме дразнят ама..
Близки сме с нея, много я обичам, ама по лош път е тръгнала. Не знам как да ѝ помогна. И да не бяхме рода, пак щях да съм близка с нея, ако я познавах. Боли ме за нея. Знам, че ще кажете да я оставя да си троши главата, ама реално не е решение това.
Нещата се влошават, държи се кофти с всички и съответно - наранява хората, които най-много я обичат. Намери лоша компания и се обсеби от чашката. Млад човек 25-6 г.
Нито приема, нито предава. Минимална критика не търпи, обръща на скандал. Не иска да ходи на психолог. Даже не е да ме дразни, а ме боли за нея. Искам да е добре.
Близки сме с нея, много я обичам, ама по лош път е тръгнала. Не знам как да ѝ помогна. И да не бяхме рода, пак щях да съм близка с нея, ако я познавах. Боли ме за нея. Знам, че ще кажете да я оставя да си троши главата, ама реално не е решение това.
Нещата се влошават, държи се кофти с всички и съответно - наранява хората, които най-много я обичат. Намери лоша компания и се обсеби от чашката. Млад човек 25-6 г.
Нито приема, нито предава. Минимална критика не търпи, обръща на скандал. Не иска да ходи на психолог. Даже не е да ме дразни, а ме боли за нея. Искам да е добре.
За хората без деца битува мнение, че не могат и не трябва да дават съвети. Случайно или не, аз съм получавала много ценни и обективни съвети точно от хора без деца. Тези с деца при проблем от всякакъв "детски характер" или те ожалват"ама как може...", подразбирай "пък моето..." и следва задоволство от превъзходство. (Пробвайте да отворите произволна тема за деца и сами ще се убедите в типа диалогичност") Или им е непонятно, защото ако го няма при тяхното дете проблемът, значи по правило и при твоето не трябва да го има. Хората с деца са предубедени. Хората без деца, живеейки все пак в общество с деца и виждайки ги на всяка крачка, са по-обективни. Зависи все пак от възможността да асимилираш ситуацията
За дразнене, нямам такива роднини. Дразни ме синът ми, че не мога да го отуча да си пука пръстите, влудява ме с това пукане. Говоря, обяснявам, привеждам примери, намалява, но не се отказва.
Колеги и особено шефове са ме дразнили, но темата не е за тях. И добре, че не е, там романи мога да напиша.
За дразнене, нямам такива роднини. Дразни ме синът ми, че не мога да го отуча да си пука пръстите, влудява ме с това пукане. Говоря, обяснявам, привеждам примери, намалява, но не се отказва.
Колеги и особено шефове са ме дразнили, но темата не е за тях. И добре, че не е, там романи мога да напиша.
Да, да, по-скоро се зачудих на първата част на поста на Светкавица, но предполагам е във връзка с коментар на друг потребител в темата.
Е, навсякъде се шири мнението как хората без деца не може да съветват тези с децата. Понеже аз намам деца, дори във форума са ме захапвали, че нищо не знам за живота, видиш ли…
Все пак с деца, или без съм част от обществото и съм безпристрастна, понеже не ми е цел да хваля моето гардже как е проговорило от раждането и на 3 вече решава задачи по математика.
Повечето хора с деца наистина гледат да похвалят своето и ако нямаш, да ти кажат, че изпускаш и си много по-назад от тях. Грозно е, защото има два варианта - да не искаш или да не можеш. Тоест, ако не можеш да имаш деца е сол в раната. А ако не искаш, значи сам си преценил на тоя етап да пропуснеш това преживяване и нямаш нужда да те убеждават в противното.
Все пак с деца, или без съм част от обществото и съм безпристрастна, понеже не ми е цел да хваля моето гардже как е проговорило от раждането и на 3 вече решава задачи по математика.
Повечето хора с деца наистина гледат да похвалят своето и ако нямаш, да ти кажат, че изпускаш и си много по-назад от тях. Грозно е, защото има два варианта - да не искаш или да не можеш. Тоест, ако не можеш да имаш деца е сол в раната. А ако не искаш, значи сам си преценил на тоя етап да пропуснеш това преживяване и нямаш нужда да те убеждават в противното.
Аз имам дете, но преди да имам много се дразнех на хората с деца дето ми казваха, че без дете нищо не разбираш от живота. Сега пак им се дразня. Това, че имаш дете, не те прави по-прав и по-мъдър в живота. Тва обикновено го казват някои мами с комплекс за малоценност дето гледането на дете им е единственото постижение.
Баща ми ме дразни, защото когато го помоля да дойде с мен до някой строителен магазин относно ремонта, него го мързи, преуморен е и т.н. И след като се върна от магазина с нещо винаги се започва с вайкането "еее, как можа да го купиш това, то не струва, сега какво ще правим". Ами, такова е, не разбирам, ако разбирахме толкова с ММ, нямаше да искаме помощ от него.
Мислих, мислих, наистина е така.
Jane122,
Не може ли, баща ти да ви даде съвет преди да отидете да пазарувате за ремонта, ако не може да дойде с вас? Мъжът ми така процедираше със съветите и дори с майсторите. Аз нищо не разбирам. Остава и вариантът, отивате, гледате, звъните му оттам директно с камера и показвате на място. Пък той да ви съветва в реално време.
Не може ли, баща ти да ви даде съвет преди да отидете да пазарувате за ремонта, ако не може да дойде с вас? Мъжът ми така процедираше със съветите и дори с майсторите. Аз нищо не разбирам. Остава и вариантът, отивате, гледате, звъните му оттам директно с камера и показвате на място. Пък той да ви съветва в реално време.
Jane122,
Не може ли, баща ти да ви даде съвет преди да отидете да пазарувате за ремонта, ако не може да дойде с вас? Мъжът ми така процедираше със съветите и дори с майсторите. Аз нищо не разбирам. Остава и вариантът, отивате, гледате, звъните му оттам директно с камера и показвате на място. Пък той да ви съветва в реално време.
Не може ли, баща ти да ви даде съвет преди да отидете да пазарувате за ремонта, ако не може да дойде с вас? Мъжът ми така процедираше със съветите и дори с майсторите. Аз нищо не разбирам. Остава и вариантът, отивате, гледате, звъните му оттам директно с камера и показвате на място. Пък той да ви съветва в реално време.
Пресен пример цял ден го молихме да дойде с нас да изберем мивка, не та не, накрая купихме една около 500 лв. И като се прибрахме защо сме били купили толкова скъпа, пък тя била тънка.
Като чета някои - добре, че не е разрешено оръжието в България.
По темата - няма друг дето да ми е скъсал толкова нерви и да ми е скъсил толкова много живота, колкото децата ми. Но продъжавам да ги обичам.
По темата - няма друг дето да ми е скъсал толкова нерви и да ми е скъсил толкова много живота, колкото децата ми. Но продъжавам да ги обичам.
Най-пресния пример е от вчера 8,03, Изпращам поздравителни картички за 8-ми март и двама , от които не ми отговарят.Като някакво пренебрежение ми изглежда. Имах ме с майка ми и обещание да видим нов обзаведен апартамент , е още чакаме поканата. Гледам да не обръщам много внимание.
Предполагам виртуални картички- не отговорих на нито една. Това е спам, натискаш на всички от листата и то заминава. Отговорих на думи, не картички, писах с думи ,лично в отговор. Не обичам да занимавам със себе си. Чудя се защо се прави това автоматично(или да изредиш на имен ден, когато имаш съвпадащи приятели всичките) Улеснение, ама ...нищо поздравително и лично няма.
Аз също не се кефя на картички в социалните мрежи. Не изпращам такива, а ако получа - може и да отговоря, може и само да лайкна. А може и изобщо да не видя (ако е например пратена във Фейса, а аз там влизам веднъж на високосна). Много мързелива история е това с картичките, да напишеш 2 думи е по-добре.
Е, хайде ще се оплача и аз в тази специална тема. Напоследък много ме дразни сестрата на мъжа ми. Просто ангажира всички наоколо със собствени нужди - от живота на семейни начала до ден днешен с две деца, в доста направления. Свекърва ми съответно не може да и отказва, играе по свирката и после ми се оплаква. И накрая, въпреки, че сме в един град, ние се оправяме сами, а тя по-често гледа децата на дъщерята си, която също живее със свекърва си.
Най-много ме афектира отказът да вземат приготвените за децата подаръци по Коледа, защото нашето дете беше със скарлатина. Детето, разбира се, не ги е виждало даже, но имали парти и да не се заразят.... А ние сме с бебе, което дойдоха да видят навън, и тогава ни съобщиха, че едното дете било болно, а лелята и тя хремава. Е, трудно ми е да не беснея и да не съм обидена от двойния стандарт, след усещането, че сме прокажени. Измрънках си го поне.
Най-много ме афектира отказът да вземат приготвените за децата подаръци по Коледа, защото нашето дете беше със скарлатина. Детето, разбира се, не ги е виждало даже, но имали парти и да не се заразят.... А ние сме с бебе, което дойдоха да видят навън, и тогава ни съобщиха, че едното дете било болно, а лелята и тя хремава. Е, трудно ми е да не беснея и да не съм обидена от двойния стандарт, след усещането, че сме прокажени. Измрънках си го поне.
За съжаление не е вариант. До голяма степен това са отношения между майка и дъщеря, в които аз съм страничен човек. Свекърва ми няма да се промени в напреднала възраст, говорила съм й, а братовчедите имат хубава връзка, която смятам е добре да запазим. Просто избягвам допирни точки със сестрата, колкото да са малко и гледам да се оправяме сами или с помощ от моето семейство. Не искам ескалация, че съм крив човек и аз, и малко ми трябва...
Не знам на кой свят съм. Брат ми е правил помен на баща ни без да каже на мен и майка ми. Направо ми заби нож, не в гърба, а в сърцето!
Не знам как може да е такъв. Като бяха 3 м на татко го питах дали да правим помен. Каза, че най-добре направо 6 месеца. Сега бяха 9, не съм забравила. Той нищо не каза. Направил го е без мен и мама, не знам
Не знам как може да е такъв. Като бяха 3 м на татко го питах дали да правим помен. Каза, че най-добре направо 6 месеца. Сега бяха 9, не съм забравила. Той нищо не каза. Направил го е без мен и мама, не знам
И аз имам несъгласия с брат ми ,ни се води ,ни се кара, каквото си наумил прави и то не е нормално. Като отида(вече не мога да пътувам и не ходя) седмица подскачам от яд. Но са виновни родителите ни ,че го глезиха , всичко за него , вършиха работата му, да си почива момчето, та не може и решения да взема като човек. Втълпил си е нещо и толкова. Съсипа дома, съсипва всичко ,до което се докосне и се чувства ок с това. Няма оправия с човек ,дето не иска. А е и на години, 65 мина. Каквото - такова ,вдигнах ръце. Но ще увисне ,дано не ,на децата ми ,смята ги и за свои. В смисъл длъжни към него, уж да не ги занимава ,но го прави. И те са съвестни ,та няма да го оставят като се наложи , ако се наложи. За сега се справя , жив е. Само с това, издържа се някак.
Шери ,вие двете нищо ли не сте предприели, за годината вие пък направете помен, и се чудя с кого го е правил, сам ли?
За баща ми - същото, аз се приготвям, говорили сме с майка ми, нося , минах през гробищата, с камион от тук , пътуваше нататък с фураж един, очаквах ги там, да раздадем, и после в къщи, няма никой , пеш на километър поне и повече, нищо, той на работа ,майка нищо не е приготвяла, ядене като винаги. Ами не съм там да командвам и не трябва. Аз си раздадох каквото носех и това е . Майка - на 83, явно не може сама. Поне да бяха казали да отида рано. Но и няма с какво, няма връзки, не шофирам.Имам свекърва тук с проблеми , ходи по улиците и се губи.
Шери ,вие двете нищо ли не сте предприели, за годината вие пък направете помен, и се чудя с кого го е правил, сам ли?
За баща ми - същото, аз се приготвям, говорили сме с майка ми, нося , минах през гробищата, с камион от тук , пътуваше нататък с фураж един, очаквах ги там, да раздадем, и после в къщи, няма никой , пеш на километър поне и повече, нищо, той на работа ,майка нищо не е приготвяла, ядене като винаги. Ами не съм там да командвам и не трябва. Аз си раздадох каквото носех и това е . Майка - на 83, явно не може сама. Поне да бяха казали да отида рано. Но и няма с какво, няма връзки, не шофирам.Имам свекърва тук с проблеми , ходи по улиците и се губи.
Боряна… до сега сме ги правили заедно. Той канеше и приятелите на татко, познава ги повече от мен и има контакти. Викнал е някои, дошли са 2-3ма от тях и това е било. От роднините никой. То роднините сме аз и майка ми, баба дойде на опелото и на 40, жената е възрастна, няма нужда да я мъкнем на всяко изнасяне. Баба е майка на мама, не на татко. Той почти няма живи роднини от негова страна.
Лошото е, че отношенията ни се охлаждат все повече. Не знам делби как ще правим, наистина!
Лошото е, че отношенията ни се охлаждат все повече. Не знам делби как ще правим, наистина!
Наистина, няма да е с добро. Аз съм му оставила , жива бе майка, когато продадох ниви ,че синът иска с гаджето да е в София, да не се разделят, нямах какво друго да дами помогна, евтини бяха , 160 лв, но тогава ми трябваха пари. Нямах друго. Тогава майка ми каза ,че и аз съм им дете ,да помогнат.
Не сме се карали ,но все едно сме, нищо друго не съм искала, това бе част от наследство, все пак имах право от баща си. Можеше да ги задържи и тях.
Не ми се пише какво прави ,че ме е срам.
Не сме се карали ,но все едно сме, нищо друго не съм искала, това бе част от наследство, все пак имах право от баща си. Можеше да ги задържи и тях.
Не ми се пише какво прави ,че ме е срам.
Боряна, явно и мен това ме чака. Само дето ние имаме какво да делим и не искам да оставам без наследство. Помолих го да намери ключовете от единия апартамент. Не знаел къде са. После казал на майка ми, че съм го била прескачала, защото не се интересувам той иска ли да бъде там. Той живее в другия апартамент. Смисъл… едва ли не на пет места се е прострял. Лъже ме явно за ключовете. Не искал да разбива вратата, много била скъпа ключалката. Накрая ще стане с лошо, но ще платим висока цена.
Не знам на кой свят съм. Брат ми е правил помен на баща ни без да каже на мен и майка ми. Направо ми заби нож, не в гърба, а в сърцето!
Не знам как може да е такъв. Като бяха 3 м на татко го питах дали да правим помен. Каза, че най-добре направо 6 месеца. Сега бяха 9, не съм забравила. Той нищо не каза. Направил го е без мен и мама, не знам
Не знам как може да е такъв. Като бяха 3 м на татко го питах дали да правим помен. Каза, че най-добре направо 6 месеца. Сега бяха 9, не съм забравила. Той нищо не каза. Направил го е без мен и мама, не знам
Рядко се шокирам, Шерилин, и рядко се изказвам, ама това не мога да го проумея, то не е за вярване, чак думите не ми стигат. Какво е неговото обяснение за това пренебрежение?
Не знам на кой свят съм. Брат ми е правил помен на баща ни без да каже на мен и майка ми. Направо ми заби нож, не в гърба, а в сърцето!
Не знам как може да е такъв. Като бяха 3 м на татко го питах дали да правим помен. Каза, че най-добре направо 6 месеца. Сега бяха 9, не съм забравила. Той нищо не каза. Направил го е без мен и мама, не знам
Не знам как може да е такъв. Като бяха 3 м на татко го питах дали да правим помен. Каза, че най-добре направо 6 месеца. Сега бяха 9, не съм забравила. Той нищо не каза. Направил го е без мен и мама, не знам
Рядко се шокирам, Шерилин, и рядко се изказвам, ама това не мога да го проумея, то не е за вярване, чак думите не ми стигат. Какво е неговото обяснение за това пренебрежение?
Според него съм забравила, че има 9 м. А това не е вярно. Трябвало е да се свържа с него, за да покажа интерес, по негови думи.
Мей мей, факт. Натам отиват нещата
Шерилин, каквото и да е, опитай се да запазиш отношения. За годината го питай предварително, обсъдете, тогава е по-съществено. Имали ли сте други конфликти? Изчакай да мине година на баща ти и тогава преценявай отношения. Ако не върви, не върви, приключват отношения и толкова. Все пак е добре да изясни сега недоразумение ли е, обида ли е, недомислица ли е.
Чак конфликти не бих казала. До момента нищо чак конфликтно. За някои неща не съм била съгласна с него, но съм опитвала да му дам време сам да прецени. Примерно: татко имаше две коли, старички, баракуди, ама си ги караше. Брат ми изяви желание да вземе едната, с мама му я дарихме. Нито съм се циганила за пари, нито за нищо. Втората кола беше с проблем и му казах, че според мен е за вторични. Той си беше навил на пръста да я продава. Ама няма кой да я купи с тоя проблем. Минаха шест месеца в чудене. Накрая кандиса и я даде на вторични. Днес разбрах за помена, писах му да го питам защо е направил това. В края на разговора ми каза, че трябва да се видим за да отпишем колата в кат. Мен това много ме нарани, понеже за помена не съм важна, обаче нали в кат трябва двамата наследници, тогава иска, не иска ще се виждаме.
Помените сме ги правили до сега заедно, не е имало някакви проблеми. Около опелото и всички неща със смъртни актове и тн той се занимава, признавам, но отказваше всякаква помощ. Приемах го като някакъв опит да ме предпази, понеже татко загина по кофти начин и не мислех, че не иска да ставам свидетел на грозни гледки.
Като съм предлагала помощ за много неща ме е рязал категорично, а после ме изкарва незаинтересована. До сега е имало опело и два помена. Исках да организирам и опелото, и помените. Каза ми да не се заниамвам, той имал познат в една погребална агенция, който му давал отстъпка и бил точен. Викам, ок, щом държиш с тая агенция. Винаги съм му давала пари за тези помени, опело, кремация, дори повече от половината, защото знам, че той е в по-трудно финансово положение.
Помените сме ги правили до сега заедно, не е имало някакви проблеми. Около опелото и всички неща със смъртни актове и тн той се занимава, признавам, но отказваше всякаква помощ. Приемах го като някакъв опит да ме предпази, понеже татко загина по кофти начин и не мислех, че не иска да ставам свидетел на грозни гледки.
Като съм предлагала помощ за много неща ме е рязал категорично, а после ме изкарва незаинтересована. До сега е имало опело и два помена. Исках да организирам и опелото, и помените. Каза ми да не се заниамвам, той имал познат в една погребална агенция, който му давал отстъпка и бил точен. Викам, ок, щом държиш с тая агенция. Винаги съм му давала пари за тези помени, опело, кремация, дори повече от половината, защото знам, че той е в по-трудно финансово положение.
Всяка среща с моите роднини ми коства целият душевен мир. Преди имах положителни очаквания от срещите ни (виждаме се на няколко години веднъж), но с времето се научих да нямам никакви, защото само се разочаровам. С тях сякаш непрекъснато стъпвам на пръсти върху яйца, меря всяка дума, внимавам какво казвам, как се държа. Т.ст не мога да бъда свободно себе си. Каквото и да споделя е интерпретирано по грешен начин и задължително използвано срещу мен. Каквото и да казвам непрекъснато съм осъждана, критикувана и атакувана с предразсъдъци и клишета в следствие на тяхните ограничени виждания и елементарен начин на живот. Чувствам се на грешното място, с грешните хора и абсолютно изцедена физически и емоционално.
В следствие на всичко това съм свела разговорите ни до абсолютен минимум. Нито видео, нито по телефона, на съобщения отговарям еднозначно с по една-две думи.
Не съм имала право да си избирам роднините, но имам право да избирам дали да бъдат част от живота ми. И тези определено не го заслужават.
В следствие на всичко това съм свела разговорите ни до абсолютен минимум. Нито видео, нито по телефона, на съобщения отговарям еднозначно с по една-две думи.
Не съм имала право да си избирам роднините, но имам право да избирам дали да бъдат част от живота ми. И тези определено не го заслужават.
Дразня се на брат ми
Дразня се на баща ми
Дразня се на майка ми
Дразня се на съпруга си
Дразня се на свекървата
На свекъра
На зълвата
На девера
На племенника ми
Дразня се на баща ми
Дразня се на майка ми
Дразня се на съпруга си
Дразня се на свекървата
На свекъра
На зълвата
На девера
На племенника ми
На крива ракета...
Как пък сега го видях това случайно... Не, няма такъв. Дразни ме и никнейма ти, ама надали те вълнува.
Шерилин, съжалявам за грозната ситуация, в която си. Аз и майка ми се почувствахме по същия начин като разбрахме, че брат ми е платил и сложил паметник на баба ми, а след това ни каза "ми нали вечно гледате за себе си". Никой не му е казвал, че не желаем, че нямаме възможност. Такива неща се обсъждат....
А защо майка ви не е организирала помен, и да ви уведоми двамата.
Явно той се чувства оставен да се справя с всичко, да не би вие с майката да сте далеко, а той да е там, където е гробът?
Комуникацията куца нещо, не си ли общувате по други поводи...той го играе обиден, ти също..седнете и изяснете нещата, една кръв сте все пак.
Явно той се чувства оставен да се справя с всичко, да не би вие с майката да сте далеко, а той да е там, където е гробът?
Комуникацията куца нещо, не си ли общувате по други поводи...той го играе обиден, ти също..седнете и изяснете нещата, една кръв сте все пак.
Майка ми и баща ми бяха разведени. Не сме позволили на мама да организира нищо от самото начало, защото беше съсипана. Всички помени сме ги правили аз и брат ми, а мама е идвала разбира се.
Живеем в един град, гроб няма. С брат ми просто не се говори. Не комуникира, не споделя, не търси нито мама, нито мен.
Живеем в един град, гроб няма. С брат ми просто не се говори. Не комуникира, не споделя, не търси нито мама, нито мен.
Звучи като да е обиден и огорчен от нещо в миналото... така като чета, това ми изниква...сърдит не само на теб, а и на майка си, на двете ви тоест..
Какво е, вие си знаете, няма нужда тук да го споделяш, лично е.
Дали може да се изусни и подобри ситуацията, също вие си знаете - понякога е твърде късно, твърде голяма е обидата натрупала се....сложно е.
Какво е, вие си знаете, няма нужда тук да го споделяш, лично е.
Дали може да се изусни и подобри ситуацията, също вие си знаете - понякога е твърде късно, твърде голяма е обидата натрупала се....сложно е.
То въпросът явно въобще не е в помена… като е обиден, ще се държи така за всичко. Следващият помен е последен, година ще е от смъртта на татко. След това се ходи на задушница.
Помен може да се направи и да се организира и от мен и майка ми, но явно отношенията куцат. Тета е права, че явно е обиден за нещо, но и да го питаш и да ровиш причината, не казва. Очаква явно аз да се сетя. А ралзиката е, че той е много обидчив. За неща, които аз дори не помня или подминавам като дребни, той се фръцка като ощипана невеста.
Помен може да се направи и да се организира и от мен и майка ми, но явно отношенията куцат. Тета е права, че явно е обиден за нещо, но и да го питаш и да ровиш причината, не казва. Очаква явно аз да се сетя. А ралзиката е, че той е много обидчив. За неща, които аз дори не помня или подминавам като дребни, той се фръцка като ощипана невеста.
"Сестра" ми, тя е единственото човешко същество, към което изпитвам негативни чувства. Да не казвам по-тежки думи.
По-егоистичен човек не познавам, дори си мисля, че има някакъв психичен проблем. Може би, защото отказвам да приема, че нормален човек може да се държи така. На 33 години без мъж, деца, приятели. Без средно образование дори, с 3-4 години трудов стаж. С множество проблеми, в които постоянно се забърква, та чак до полиция се е стигало. Редовно на издръжка на родителите ни, които са разведени - взима от двамата, без те да знаят, че другия е дал.
Това, което ме озлобява е, че буквално съсипва майка ми. Тя е сърдечно болна, започна да вдига кръвно, да повръща, едва ходи на работа. Налагало се е линейки да викаме. Преживява тежко всеки проблем, сцена, скандал и всичко което заформя така наречената ми сестра. Баща ми е вдигнал ръце и почти я е отрязал, баба ми също е много настроена против нея. Как не ѝ трепва нищо, като вижда майка ни в какво положение е заради нея. Просто ума ми не го побира това.
Тези дни ми е особено притеснено, защото мама отново не е добре и умирам от ужас да не се случи нещо лошо. В такива моменти си мисля... По-добре да не казвам какво всъщност. И се чувствам страшно безсилна.
По-егоистичен човек не познавам, дори си мисля, че има някакъв психичен проблем. Може би, защото отказвам да приема, че нормален човек може да се държи така. На 33 години без мъж, деца, приятели. Без средно образование дори, с 3-4 години трудов стаж. С множество проблеми, в които постоянно се забърква, та чак до полиция се е стигало. Редовно на издръжка на родителите ни, които са разведени - взима от двамата, без те да знаят, че другия е дал.
Това, което ме озлобява е, че буквално съсипва майка ми. Тя е сърдечно болна, започна да вдига кръвно, да повръща, едва ходи на работа. Налагало се е линейки да викаме. Преживява тежко всеки проблем, сцена, скандал и всичко което заформя така наречената ми сестра. Баща ми е вдигнал ръце и почти я е отрязал, баба ми също е много настроена против нея. Как не ѝ трепва нищо, като вижда майка ни в какво положение е заради нея. Просто ума ми не го побира това.
Тези дни ми е особено притеснено, защото мама отново не е добре и умирам от ужас да не се случи нещо лошо. В такива моменти си мисля... По-добре да не казвам какво всъщност. И се чувствам страшно безсилна.
Брат ми. Отново.
Обадил се на сина ми, че лежи и е зле. На сутринта се подобрил ,но иска пари, за нещо ,дето няма смисъл. Само за него има. Свикнал е , давани са му. Иска пак.
Хем ме боли , хем ме е яд. Това е трик да започне разговор, да не е направо "дай пари". Не че е добре на 65 години, но е като магаре на мост, поставиха му условие, ако му помагат ,ще вземат решенията те, синовете , иначе в пробито буре не дават да налива. Не е съгласен, той има мнение.
Не стига ,че аз ги щипя понякога, ами и той се е закачил.
Обадил се на сина ми, че лежи и е зле. На сутринта се подобрил ,но иска пари, за нещо ,дето няма смисъл. Само за него има. Свикнал е , давани са му. Иска пак.
Хем ме боли , хем ме е яд. Това е трик да започне разговор, да не е направо "дай пари". Не че е добре на 65 години, но е като магаре на мост, поставиха му условие, ако му помагат ,ще вземат решенията те, синовете , иначе в пробито буре не дават да налива. Не е съгласен, той има мнение.
Не стига ,че аз ги щипя понякога, ами и той се е закачил.
"Сестра" ми,
Не знам, Светкавица. Преди няколко години майка ми я води и при психолог и при психиатър. Няма диагноза, според тях е напълно здрава. Аз много често съм си мислела, че има нещо, но не съм специалист. От друга страна, като я видят хора, които не я познават изобщо не могат да предположат за какво чудо става въпрос. Държи се мило, тихо, скромно, все едно е друг човек. Тя от ученичка си е такава, затова и не завърши. Смени няколко училища, последно акустира във вечерното, но и него не изкара.
Всъщност тя агресията, цирковете и драмите ги прави само пред майка ми, защото знае че другаде не вървят. А майка ми страшно ѝ трепери и не смее да действа по-твърдо и да я отсвири поне за малко. Години на ред за нея няма подходяща работа. На едното място ѝ било тежко, на другото не я уважавали и третото имало интриги и т.н. Напуска и месеци наред ляга на издръжка на родителите ни, защото никой не разбирал колко ѝ е тежко.
Приятели няма по същата причина - тази била такава, другата не знам си каква. Роднини, съседи, познати - на всеки му има нещо, само тя е най.
Не знае кога са родени децата ми, никога не е имала отношение към тях. Камо ли пък да им купи подарък или пакетче солети през малкото пъти, в които ги е виждала.
Всъщност тя агресията, цирковете и драмите ги прави само пред майка ми, защото знае че другаде не вървят. А майка ми страшно ѝ трепери и не смее да действа по-твърдо и да я отсвири поне за малко. Години на ред за нея няма подходяща работа. На едното място ѝ било тежко, на другото не я уважавали и третото имало интриги и т.н. Напуска и месеци наред ляга на издръжка на родителите ни, защото никой не разбирал колко ѝ е тежко.
Приятели няма по същата причина - тази била такава, другата не знам си каква. Роднини, съседи, познати - на всеки му има нещо, само тя е най.
Не знае кога са родени децата ми, никога не е имала отношение към тях. Камо ли пък да им купи подарък или пакетче солети през малкото пъти, в които ги е виждала.
Без да спекулирам със състоянието й, но на мен ми звучи като гранично разстройство, т.нар Borderline.
Прочетох набързо и има доста прилики. Но не трябваше ли психологът или психиатърът да го разберат това?
Точно👍, но колко майки са способни на това😔.
Познати минаха през ада със сина си наркоман , докато в един момент просто му затвориха вратата за дома под носа и той се стресна и постъпи в клиника , но родителите бяха заедно като семейство и взаимно се подкрепяха в тези трудни решения .
Познати минаха през ада със сина си наркоман , докато в един момент просто му затвориха вратата за дома под носа и той се стресна и постъпи в клиника , но родителите бяха заедно като семейство и взаимно се подкрепяха в тези трудни решения .
Аз съм на същото мнение. Всъщност не само аз, а и баща ми, баба ми (майката на майка ми), която също много се притеснява за нея. Всички близки роднини и приятели, които са наясно със ситуацията.
Няколко пъти през годните съм прекъсвала всякакви отношения с нея. Но заради молби от страна на майка ми правих поредната крачка към сестра ми, уж за добро. Вече окончателно вдигнах ръце и не искам нито да я чувам, нито да я виждам.
Многократно съм говорила с майка да я остави за известно време поне. Да не ѝ се връзва на истериите, крясъците и т.н. Но чувам едиснтвено "Не мога, дете ми, страх ме е за нея" и от този род. Абсолютна безизходица..
Няколко пъти през годните съм прекъсвала всякакви отношения с нея. Но заради молби от страна на майка ми правих поредната крачка към сестра ми, уж за добро. Вече окончателно вдигнах ръце и не искам нито да я чувам, нито да я виждам.
Многократно съм говорила с майка да я остави за известно време поне. Да не ѝ се връзва на истериите, крясъците и т.н. Но чувам едиснтвено "Не мога, дете ми, страх ме е за нея" и от този род. Абсолютна безизходица..
Майка си заведи. Да и изяснят някои неща. На теб може да не е удобно да и кажеш, че няма да е вечна и тогава какво, на кого ще се обеси на врата сестра ти? Кой ще се грижи за нея да не пропада?
Ще те приеме психиатър, но само ще потвърди твоето съмнение да го кажем. Няма да помогне да ти говори, на нея трябва. А това май няма да стане.
Ще те приеме психиатър, но само ще потвърди твоето съмнение да го кажем. Няма да помогне да ти говори, на нея трябва. А това май няма да стане.
На теб може да не е удобно да и кажеш, че няма да е вечна и тогава какво, на кого ще се обеси на врата сестра ти? Кой ще се грижи за нея да не пропада?
O, Боряна, това съм го казвала вече на майка ми. И тя много добре го осъзнава и разбира, че един ден като я няма сестра ми ще остане съвсем сама. Говорим много, обаче никаква полза.
Родителите ми си имат дългогодишни партньори и миналата седмица се видяхме с втория ми баща. Той пожела, понеже е много притеснен от състоянието ѝ и вече не знае какво да прави. Не смее да се намеси грубо и да скръцне със зъби. Помага колкото може и е уплашен. Точните му думи бяха "Ти разбираш ли, че ще я изгубим".
Обаче идеята ти всъщност е много добра. Ще накарам майка ми дойде с мен, като намеря специалист и тя също да чуе какво ще каже той.
Мен ме дразнят едни мои братовчеди и техните половинки, които сякаш се чувстват много повече от от мен и мъжа ми и си умират да се правят на възпитани, умерени, извисени и много светски личности. Всъщност не виждам превъзходството им нито като възпитание, нито като поведение, нито като образование, нито в професионално, финансово или битово отношение, ама карай, важното е да се чувстват добре за себе си. Ако не беше майка ми, отдавна да съм ги зачертала с дебелия черен маркер...
Оххх, на майка ми роднините са толкова проклети, че с кеф отдавна им сложих чертата, но аз съм такава. Не ме интересува кой колко ми е близък като роднина, забие ли ми нож в гърба, чао.
Мъжът ми е на другия полюс. Колкото и да му забиват плесници, той дава и другата буза. Не могъл да ги отреже, кръвта вода не ставала 😅
Мъжът ми е на другия полюс. Колкото и да му забиват плесници, той дава и другата буза. Не могъл да ги отреже, кръвта вода не ставала 😅
Mного роднини и семейни приятели на родителите ми отрязах след смъртта на татко. Той обожаваше семейни събирания, само повод дай за софри и приказки. Няма лошо, но не можах да изтърпя редица вмешателства в личните ми дела.
Е, писна ми от непоискани съвети за семейство и кариерно развитие! Или имотни въпроси, които тях изобщо не ги засягат. Ама имам ли си някого, кога деца, трябва да си намеря добре платена работа (не, че ми е предложено нещо неустоимо, което аз тъпо съм отхвърлила, просто ей така, акъл да се даде - от човек, който издържа с години цялото семейство на порасналия си син)... Съученик на баща ми злобя колко много му провървяло в живота на татко, а човекът няколко години се бори с рака.. Друг пък се изказал, че аз прекалено много книги чета.. Как да ги търпя и поддрържам контакти?!
По майчина линия всичките са с особености и зависимости. Особено по темата "пари" става грозно. Все някой се надцаква с останалите, все на някого нещо не е дадено... То не бяха скандали за дялове от къщи, пари, наследства... И ние имаме алкохолик с дъщеря - бивша наркоманка - най-обгрижваните от баба, която дори името ми не произнасяше правилно (бъркаше го с това на любимата си внучка). Накрая прогледна колко струват, но късно. Дядо ми и вуйчо ми не съм и ги виждала през живота си. Тъжно..
Или просто няма какво да си кажа с някои.
Не смятам, че сме длъжни да се търпим заради остарели традиции насила. Като няма воля и добро отношение - слагаш край и толкова. Не се чувствам виновна.
Е, писна ми от непоискани съвети за семейство и кариерно развитие! Или имотни въпроси, които тях изобщо не ги засягат. Ама имам ли си някого, кога деца, трябва да си намеря добре платена работа (не, че ми е предложено нещо неустоимо, което аз тъпо съм отхвърлила, просто ей така, акъл да се даде - от човек, който издържа с години цялото семейство на порасналия си син)... Съученик на баща ми злобя колко много му провървяло в живота на татко, а човекът няколко години се бори с рака.. Друг пък се изказал, че аз прекалено много книги чета.. Как да ги търпя и поддрържам контакти?!
По майчина линия всичките са с особености и зависимости. Особено по темата "пари" става грозно. Все някой се надцаква с останалите, все на някого нещо не е дадено... То не бяха скандали за дялове от къщи, пари, наследства... И ние имаме алкохолик с дъщеря - бивша наркоманка - най-обгрижваните от баба, която дори името ми не произнасяше правилно (бъркаше го с това на любимата си внучка). Накрая прогледна колко струват, но късно. Дядо ми и вуйчо ми не съм и ги виждала през живота си. Тъжно..
Или просто няма какво да си кажа с някои.
Не смятам, че сме длъжни да се търпим заради остарели традиции насила. Като няма воля и добро отношение - слагаш край и толкова. Не се чувствам виновна.
Без да спекулирам със състоянието й, но на мен ми звучи като гранично разстройство, т.нар Borderline.
Прочетох набързо и има доста прилики. Но не трябваше ли психологът или психиатърът да го разберат това?
Не знам, Светкавица. Преди няколко години майка ми я води и при психолог и при психиатър. Няма диагноза, според тях е напълно здрава. Аз много често съм си мислела, че има нещо, но не съм специалист. От друга страна, като я видят хора, които не я познават изобщо не могат да предположат за какво чудо става въпрос. Държи се мило, тихо, скромно, все едно е друг човек. Тя от ученичка си е такава, затова и не завърши. Смени няколко училища, последно акустира във вечерното, но и него не изкара.
Всъщност тя агресията, цирковете и драмите ги прави само пред майка ми, защото знае че другаде не вървят. А майка ми страшно ѝ трепери и не смее да действа по-твърдо и да я отсвири поне за малко. Години на ред за нея няма подходяща работа. На едното място ѝ било тежко, на другото не я уважавали и третото имало интриги и т.н. Напуска и месеци наред ляга на издръжка на родителите ни, защото никой не разбирал колко ѝ е тежко.
Приятели няма по същата причина - тази била такава, другата не знам си каква. Роднини, съседи, познати - на всеки му има нещо, само тя е най.
Не знае кога са родени децата ми, никога не е имала отношение към тях. Камо ли пък да им купи подарък или пакетче солети през малкото пъти, в които ги е виждала.
Всъщност тя агресията, цирковете и драмите ги прави само пред майка ми, защото знае че другаде не вървят. А майка ми страшно ѝ трепери и не смее да действа по-твърдо и да я отсвири поне за малко. Години на ред за нея няма подходяща работа. На едното място ѝ било тежко, на другото не я уважавали и третото имало интриги и т.н. Напуска и месеци наред ляга на издръжка на родителите ни, защото никой не разбирал колко ѝ е тежко.
Приятели няма по същата причина - тази била такава, другата не знам си каква. Роднини, съседи, познати - на всеки му има нещо, само тя е най.
Не знае кога са родени децата ми, никога не е имала отношение към тях. Камо ли пък да им купи подарък или пакетче солети през малкото пъти, в които ги е виждала.
Все едно чета за сестрата на съпруга ми. Едвам завършила основно, защото постоянно е ходела по разни. Работи като чистачка/поне работи/. Но постоянно взимат заеми с мъжът й/от малцинствата и после очаква майка й да й ги покрива. Преди аз да се появя са били натикали брат й на таванския, в което е като студентско общежитие, но и там са се разхождали и са му пипали нещата. Така бяха научили и сина си. А милото беше на постоянно на разположение на майка си, даже доста време след като се появих аз и дори е плащал всички нейни сметки по къщата. Нищо, че тя няма нужда от пари, защото е изпродала всички земи от майка си и баща си.
През годините дъщерята е разбивала къщата и е била майка си с бившия...И са я окрали. Майката е покрила всичко пред полицията. Съдила е майка си, защото я принудила да направи аборт от този, с който са разбили и ограбили къщата. Накрая взе да учи и сина си да е агресивен към вуйчо си...Треперех доста в един период, докато живееха в обща къща. И честно казано имаше период, в който си мислех дали добре въобще да се сродявам с такива, защото той е прекрасен, но роднините му голямата част са...Рядко ми се случва да казвам, че не понасям някого, но тези са ми в списъка от хора, с които категорично не искам да се занимавам.
Без да спекулирам със състоянието й, но на мен ми звучи като гранично разстройство, т.нар Borderline.
При липсата на възпитание и граници от страна на родителите има същия ефект като поведение.
Ами и грозно да е, честно казано не ме интересува. Нещата не са от вчера. Не са и от няколко години, а от ученички. Многократно съм протягала ръка, най-вече заради майка ми, без никакъв смисъл. Няма да описвам случки и думи, които е изричала към нея и мен. Аз тези неща и на чужд човек не мога да ги кажа и направя.
А неразбирателството не е само между двете ни. Тя няма друг близък освен родителите ни, просто защото те не я оставят. Всичките ни близки, роднини и приятели са отвратени от нея.
Не ме е срам, че не я обичам. Няма как да обичам същество, което убива бавно майка ми. И не се спира въпреки, че вижда какво причинява. Човек, който не е изпитал и малка част от нещата, които са ни се случили няма как да го разбере. И по-добре. На никого не пожелавам да попада в такава ситуация!
А неразбирателството не е само между двете ни. Тя няма друг близък освен родителите ни, просто защото те не я оставят. Всичките ни близки, роднини и приятели са отвратени от нея.
Не ме е срам, че не я обичам. Няма как да обичам същество, което убива бавно майка ми. И не се спира въпреки, че вижда какво причинява. Човек, който не е изпитал и малка част от нещата, които са ни се случили няма как да го разбере. И по-добре. На никого не пожелавам да попада в такава ситуация!