Оф, тия картички… всички лелки ги обожават. Отговорих само на майка ми, леля ми и свекърва ми, за да не ги обидя. Ако иска някой да ми честити, да звънне, да напише 2 думи.. а тия копи пейст абсурдни картички няма какво да отговоря!
- Публикувана: 1 март 2023, 15:03 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2023, 11:49 ч.
С какво ви дразнят роднините?
Е, хайде ще се оплача и аз в тази специална тема. Напоследък много ме дразни сестрата на мъжа ми. Просто ангажира всички наоколо със собствени нужди - от живота на семейни начала до ден днешен с две деца, в доста направления. Свекърва ми съответно не може да и отказва, играе по свирката и после ми се оплаква. И накрая, въпреки, че сме в един град, ние се оправяме сами, а тя по-често гледа децата на дъщерята си, която също живее със свекърва си.
Най-много ме афектира отказът да вземат приготвените за децата подаръци по Коледа, защото нашето дете беше със скарлатина. Детето, разбира се, не ги е виждало даже, но имали парти и да не се заразят.... А ние сме с бебе, което дойдоха да видят навън, и тогава ни съобщиха, че едното дете било болно, а лелята и тя хремава. Е, трудно ми е да не беснея и да не съм обидена от двойния стандарт, след усещането, че сме прокажени. Измрънках си го поне.
Най-много ме афектира отказът да вземат приготвените за децата подаръци по Коледа, защото нашето дете беше със скарлатина. Детето, разбира се, не ги е виждало даже, но имали парти и да не се заразят.... А ние сме с бебе, което дойдоха да видят навън, и тогава ни съобщиха, че едното дете било болно, а лелята и тя хремава. Е, трудно ми е да не беснея и да не съм обидена от двойния стандарт, след усещането, че сме прокажени. Измрънках си го поне.
За съжаление не е вариант. До голяма степен това са отношения между майка и дъщеря, в които аз съм страничен човек. Свекърва ми няма да се промени в напреднала възраст, говорила съм й, а братовчедите имат хубава връзка, която смятам е добре да запазим. Просто избягвам допирни точки със сестрата, колкото да са малко и гледам да се оправяме сами или с помощ от моето семейство. Не искам ескалация, че съм крив човек и аз, и малко ми трябва...
Не знам на кой свят съм. Брат ми е правил помен на баща ни без да каже на мен и майка ми. Направо ми заби нож, не в гърба, а в сърцето!
Не знам как може да е такъв. Като бяха 3 м на татко го питах дали да правим помен. Каза, че най-добре направо 6 месеца. Сега бяха 9, не съм забравила. Той нищо не каза. Направил го е без мен и мама, не знам
Не знам как може да е такъв. Като бяха 3 м на татко го питах дали да правим помен. Каза, че най-добре направо 6 месеца. Сега бяха 9, не съм забравила. Той нищо не каза. Направил го е без мен и мама, не знам
И аз имам несъгласия с брат ми ,ни се води ,ни се кара, каквото си наумил прави и то не е нормално. Като отида(вече не мога да пътувам и не ходя) седмица подскачам от яд. Но са виновни родителите ни ,че го глезиха , всичко за него , вършиха работата му, да си почива момчето, та не може и решения да взема като човек. Втълпил си е нещо и толкова. Съсипа дома, съсипва всичко ,до което се докосне и се чувства ок с това. Няма оправия с човек ,дето не иска. А е и на години, 65 мина. Каквото - такова ,вдигнах ръце. Но ще увисне ,дано не ,на децата ми ,смята ги и за свои. В смисъл длъжни към него, уж да не ги занимава ,но го прави. И те са съвестни ,та няма да го оставят като се наложи , ако се наложи. За сега се справя , жив е. Само с това, издържа се някак.
Шери ,вие двете нищо ли не сте предприели, за годината вие пък направете помен, и се чудя с кого го е правил, сам ли?
За баща ми - същото, аз се приготвям, говорили сме с майка ми, нося , минах през гробищата, с камион от тук , пътуваше нататък с фураж един, очаквах ги там, да раздадем, и после в къщи, няма никой , пеш на километър поне и повече, нищо, той на работа ,майка нищо не е приготвяла, ядене като винаги. Ами не съм там да командвам и не трябва. Аз си раздадох каквото носех и това е . Майка - на 83, явно не може сама. Поне да бяха казали да отида рано. Но и няма с какво, няма връзки, не шофирам.Имам свекърва тук с проблеми , ходи по улиците и се губи.
Шери ,вие двете нищо ли не сте предприели, за годината вие пък направете помен, и се чудя с кого го е правил, сам ли?
За баща ми - същото, аз се приготвям, говорили сме с майка ми, нося , минах през гробищата, с камион от тук , пътуваше нататък с фураж един, очаквах ги там, да раздадем, и после в къщи, няма никой , пеш на километър поне и повече, нищо, той на работа ,майка нищо не е приготвяла, ядене като винаги. Ами не съм там да командвам и не трябва. Аз си раздадох каквото носех и това е . Майка - на 83, явно не може сама. Поне да бяха казали да отида рано. Но и няма с какво, няма връзки, не шофирам.Имам свекърва тук с проблеми , ходи по улиците и се губи.
Боряна… до сега сме ги правили заедно. Той канеше и приятелите на татко, познава ги повече от мен и има контакти. Викнал е някои, дошли са 2-3ма от тях и това е било. От роднините никой. То роднините сме аз и майка ми, баба дойде на опелото и на 40, жената е възрастна, няма нужда да я мъкнем на всяко изнасяне. Баба е майка на мама, не на татко. Той почти няма живи роднини от негова страна.
Лошото е, че отношенията ни се охлаждат все повече. Не знам делби как ще правим, наистина!
Лошото е, че отношенията ни се охлаждат все повече. Не знам делби как ще правим, наистина!
Наистина, няма да е с добро. Аз съм му оставила , жива бе майка, когато продадох ниви ,че синът иска с гаджето да е в София, да не се разделят, нямах какво друго да дами помогна, евтини бяха , 160 лв, но тогава ми трябваха пари. Нямах друго. Тогава майка ми каза ,че и аз съм им дете ,да помогнат.
Не сме се карали ,но все едно сме, нищо друго не съм искала, това бе част от наследство, все пак имах право от баща си. Можеше да ги задържи и тях.
Не ми се пише какво прави ,че ме е срам.
Не сме се карали ,но все едно сме, нищо друго не съм искала, това бе част от наследство, все пак имах право от баща си. Можеше да ги задържи и тях.
Не ми се пише какво прави ,че ме е срам.
Боряна, явно и мен това ме чака. Само дето ние имаме какво да делим и не искам да оставам без наследство. Помолих го да намери ключовете от единия апартамент. Не знаел къде са. После казал на майка ми, че съм го била прескачала, защото не се интересувам той иска ли да бъде там. Той живее в другия апартамент. Смисъл… едва ли не на пет места се е прострял. Лъже ме явно за ключовете. Не искал да разбива вратата, много била скъпа ключалката. Накрая ще стане с лошо, но ще платим висока цена.
Не знам на кой свят съм. Брат ми е правил помен на баща ни без да каже на мен и майка ми. Направо ми заби нож, не в гърба, а в сърцето!
Не знам как може да е такъв. Като бяха 3 м на татко го питах дали да правим помен. Каза, че най-добре направо 6 месеца. Сега бяха 9, не съм забравила. Той нищо не каза. Направил го е без мен и мама, не знам
Не знам как може да е такъв. Като бяха 3 м на татко го питах дали да правим помен. Каза, че най-добре направо 6 месеца. Сега бяха 9, не съм забравила. Той нищо не каза. Направил го е без мен и мама, не знам
Рядко се шокирам, Шерилин, и рядко се изказвам, ама това не мога да го проумея, то не е за вярване, чак думите не ми стигат. Какво е неговото обяснение за това пренебрежение?