С какво ви дразнят роднините?

Точно👍, но колко майки са способни на това😔.
Познати минаха през ада със сина си наркоман , докато в един момент просто му затвориха вратата за дома под носа и той се стресна и постъпи в клиника , но родителите бяха заедно като семейство и взаимно се подкрепяха в тези трудни решения .

При такава сестра и с това нейно държание трябват крути мерки.

Аз съм на същото мнение. Всъщност не само аз, а и баща ми, баба ми (майката на майка ми), която също много се притеснява за нея. Всички близки роднини и приятели, които са наясно със ситуацията.
Няколко пъти през годните съм прекъсвала всякакви отношения с нея. Но заради молби от страна на майка ми правих поредната крачка към сестра ми, уж за добро. Вече окончателно вдигнах ръце и не искам нито да я чувам, нито да я виждам.
Многократно съм говорила с майка да я остави за известно време поне. Да не ѝ се връзва на истериите, крясъците и т.н. Но чувам едиснтвено "Не мога, дете ми, страх ме е за нея" и от този род. Абсолютна безизходица..

Майка ви да продължава да е мека към проблемната сестра и няма да се оправят нещата.

Чудя се, ако открия добър психиатър и отида аз при него да обясня ситуацията, дали изобщо ще ме приеме? След като не става въпрос за мен, а за друг пълнолетен човек?
И да опитаме да я накараме след това и тя евентуално да го посети.

Да и да. Ще даде насоки как вие да се държите , но насила хубост не става- промяната тръгва от нея, тя да осъзнае , че има нужда от помощ.
Пълнолетна и вменяема е .

Ще те приеме, но нея няма как да я заведеш на сила там или да приеме лечение, ако не иска. Много е трудно с такъв близък, съчувствам ти.

Благодаря ви момичета! Ще се поинтересувам от специалистите в града ни и ще направя една консултация. След това ще го мислим пак.

Потърси първо лекар -  психиатър , а след това евентуално психолог или психотерапевт.

Според мен майката трябва да осъзнае,че подкрепяйки безрезервно сестрата и вреди.Това докато не се оправи,няма да има напридък.

Майка си  заведи. Да и  изяснят някои неща. На теб може да не е  удобно да  и кажеш, че няма да е вечна и тогава какво, на кого ще се обеси на врата сестра ти? Кой ще се грижи за нея  да не пропада?
 Ще те приеме психиатър, но  само ще потвърди твоето съмнение да го кажем.  Няма да помогне да ти говори,  на нея  трябва. А това май  няма да стане.

O, Боряна, това съм го казвала вече на майка ми. И тя много добре го осъзнава и разбира, че един ден като я няма сестра ми ще остане съвсем сама. Говорим много, обаче никаква полза.
Родителите ми си имат дългогодишни партньори и миналата седмица се видяхме с втория ми баща. Той пожела, понеже е много притеснен от състоянието ѝ и вече не знае какво да прави. Не смее да се намеси грубо и да скръцне със зъби. Помага колкото може и е уплашен. Точните му думи бяха "Ти разбираш ли, че ще я изгубим".
Обаче идеята ти всъщност е много добра. Ще накарам майка ми дойде с мен, като намеря специалист и тя също да чуе какво ще каже той.

Мен ме дразнят едни мои братовчеди и техните половинки, които сякаш се чувстват много повече от от мен и мъжа ми и си умират да се правят на възпитани, умерени, извисени и много светски личности. Всъщност не виждам превъзходството им нито като възпитание, нито като поведение, нито като образование, нито в професионално, финансово или битово отношение, ама карай, важното е да се чувстват добре за себе си. Ако не беше майка ми, отдавна да съм ги зачертала с дебелия черен маркер...

Оххх, на майка ми роднините са толкова проклети, че с кеф отдавна им сложих чертата, но аз съм такава. Не ме интересува кой колко ми е близък като роднина, забие ли ми нож в гърба, чао.
Мъжът ми е на другия полюс. Колкото и да му забиват плесници, той дава и другата буза. Не могъл да ги отреже, кръвта вода не ставала 😅

Mного роднини и семейни приятели на родителите ми отрязах след смъртта на татко. Той обожаваше семейни събирания, само повод дай за софри и приказки. Няма лошо, но не можах да изтърпя редица вмешателства в личните ми дела.

Е, писна ми от непоискани съвети за семейство и кариерно развитие! Или имотни въпроси, които тях изобщо не ги засягат. Ама имам ли си някого, кога деца, трябва да си намеря добре платена работа (не, че ми е предложено нещо неустоимо, което аз тъпо съм отхвърлила, просто ей така, акъл да се даде - от човек, който издържа с години цялото семейство на порасналия си син)... Съученик на баща ми злобя колко много му провървяло в живота на татко, а човекът няколко години се бори с рака.. Друг пък се изказал, че аз прекалено много книги чета.. Как да ги търпя и поддрържам контакти?!

По майчина линия всичките са с особености и зависимости. Особено по темата "пари" става грозно. Все някой се надцаква с останалите, все на някого нещо не е дадено... То не бяха скандали за дялове от къщи, пари, наследства... И ние имаме алкохолик с дъщеря - бивша наркоманка - най-обгрижваните от баба, която дори името ми не произнасяше правилно (бъркаше го с това на любимата си внучка). Накрая прогледна колко струват, но късно. Дядо ми и вуйчо ми не съм и ги виждала през живота си. Тъжно..

Или просто няма какво да си кажа с някои.

Не смятам, че сме длъжни да се търпим заради остарели традиции насила. Като няма воля и добро отношение - слагаш край и толкова. Не се чувствам виновна.