Това е пример за сравнение. Само като се сравняваме,можем да напипаме истината...
- Публикувана: 7 март 2023, 15:15 ч.
- Последно мнение: 19 март 2024, 23:08 ч.
Дилемата на съвременната жена: кариера или семейство
Но пък ако намират начин да си осигуряват жените , вместо да ги оставят на обществото ... Въпреки че живота е толкова скъп, че според мен никаква осигуровка не е достатъчна. Освен добро здраве. А не е много ясно дали една жена, живяла си в къщи без стрес не е по-здрава от един мъж кариерист или на стресираща служба с отговорности бърнаут или на работа която причинява ортопедични проблеми ...
Има баби далеч по пъргави и във форма от мъжете и дори доста от по-младите. Т.е. който си се грижи за себе си си се грижи за себе си
Но има много служебни позиции , които може да те изцедят и осакатят до такава степен, че никаква осигуровка да не ти стигне на стари години.
Има баби далеч по пъргави и във форма от мъжете и дори доста от по-младите. Т.е. който си се грижи за себе си си се грижи за себе си
Но има много служебни позиции , които може да те изцедят и осакатят до такава степен, че никаква осигуровка да не ти стигне на стари години.
Щях вчера да пиша защо съм напълно ок с политиката по отношение на майчинството:
1. държавата финансира 4 от процедурите ни ин витро (можеше и повече, защото в някои страни няма лимит, но пък ние не сме нито толкова богата държава, нито сме толкова зле с раждаемостта) - на фона на многото на брой, които сме самофинансирали през годините, тези 4 платени протоколи бяха една огромна подкрепа
2. безплатно здравеопазване за мен през бременността и за децата ми до 18 г.
3. платено майчинство до 2 г и още 2х6 неплатено за всеки родител (понеже с първите деца се връщах по-рано на работа, получавах и заплата, и 50% от майчинството), като през цялото време се зачита трудов стаж и вървят осигуровки - за 5 деца реално това е много сериозен период от време
4. допълнителен платен отпуск за съпруга ми след всяко раждане
5. данъчни облекчения всяка година
6. безплатни ясли, детска градина и училище
7. безплатен градски транспорт за децата до определена възраст (понеже транспортът в училището на нашите деца беше/е платен, ползваме голяма отстъпка)
8. еднократни суми след раждане и за тръгване на училище
9. безплатно пътуване за мен с влак определен брой пъти в годината (не съм се възползвала и не съм сигурна за колко пътувания иде реч)
10. намалено работно време до 6 г. на децата
11. закрила от съкращение
12. допълнителни дни платен отпуск (обикновено при подписване на КТД много фирми дават и още 1-2-3 дни)
13. намаление на такси за различни курсове и мероприятия за децата, на таксите за спорт и т.н., съгласно брой на децата
14. допълнителни безплатни курсове за децата в училище, които се осигуряват под формата на СИП
15. безплатни занимални в училище
16. ...
Изпускам още, сигурна съм.
На база на всичко това би било наглост да очаквам обществото или държавата да ми плаща да си стоя вкъщи.
Когато си останах у дома, това беше лично мой избор, съгласуван със съпруга ми и базиран на нашите индивидуални нужди и след като си бях "постлала" да мога да си го позволя.
Същото беше и относно изборът ни дали и колко деца да имаме.
Ако държавата ме осигуряваше за стоенето у дома, тя щеше и да ми определя дали, кога да остана и как да си планирам и прекарвам времето.
Това е мое решение, съответно моя/на съпруга ми отговорност е да се осигурявам и да се издържам.
Ако държавата ми плаща да готвя за семейството си, тогава ще има право и тя да решава дали да готвя боб или пържоли. Или да поиска насреща нещо друго. Тя ще взема решенията. Който плаща, той поръчва музиката.
А за страхуващите се от развод или да не останат без доход при форсмажор, има съвсем различни механизми да се разберат с половинките си далеч преди да им се влошат отношенията, след като смятат, че не работят, за да улесняват мъжете си, а не с цел да увеличат комфорта на семейството си и да спестят разходи за наемен труд или по друга причина.
Разбира се, че е така.
Откакто не работя, имам време за спорт, за повишаване на знанията ми, за почивка, за разходка, за хубава домашна храна и не хабя нерви с професионални ядове, с което определено повиших здравословното си състояние, а и това на семейството като цяло.
1. държавата финансира 4 от процедурите ни ин витро (можеше и повече, защото в някои страни няма лимит, но пък ние не сме нито толкова богата държава, нито сме толкова зле с раждаемостта) - на фона на многото на брой, които сме самофинансирали през годините, тези 4 платени протоколи бяха една огромна подкрепа
2. безплатно здравеопазване за мен през бременността и за децата ми до 18 г.
3. платено майчинство до 2 г и още 2х6 неплатено за всеки родител (понеже с първите деца се връщах по-рано на работа, получавах и заплата, и 50% от майчинството), като през цялото време се зачита трудов стаж и вървят осигуровки - за 5 деца реално това е много сериозен период от време
4. допълнителен платен отпуск за съпруга ми след всяко раждане
5. данъчни облекчения всяка година
6. безплатни ясли, детска градина и училище
7. безплатен градски транспорт за децата до определена възраст (понеже транспортът в училището на нашите деца беше/е платен, ползваме голяма отстъпка)
8. еднократни суми след раждане и за тръгване на училище
9. безплатно пътуване за мен с влак определен брой пъти в годината (не съм се възползвала и не съм сигурна за колко пътувания иде реч)
10. намалено работно време до 6 г. на децата
11. закрила от съкращение
12. допълнителни дни платен отпуск (обикновено при подписване на КТД много фирми дават и още 1-2-3 дни)
13. намаление на такси за различни курсове и мероприятия за децата, на таксите за спорт и т.н., съгласно брой на децата
14. допълнителни безплатни курсове за децата в училище, които се осигуряват под формата на СИП
15. безплатни занимални в училище
16. ...
Изпускам още, сигурна съм.
На база на всичко това би било наглост да очаквам обществото или държавата да ми плаща да си стоя вкъщи.
Когато си останах у дома, това беше лично мой избор, съгласуван със съпруга ми и базиран на нашите индивидуални нужди и след като си бях "постлала" да мога да си го позволя.
Същото беше и относно изборът ни дали и колко деца да имаме.
Ако държавата ме осигуряваше за стоенето у дома, тя щеше и да ми определя дали, кога да остана и как да си планирам и прекарвам времето.
Това е мое решение, съответно моя/на съпруга ми отговорност е да се осигурявам и да се издържам.
Ако държавата ми плаща да готвя за семейството си, тогава ще има право и тя да решава дали да готвя боб или пържоли. Или да поиска насреща нещо друго. Тя ще взема решенията. Който плаща, той поръчва музиката.
А за страхуващите се от развод или да не останат без доход при форсмажор, има съвсем различни механизми да се разберат с половинките си далеч преди да им се влошат отношенията, след като смятат, че не работят, за да улесняват мъжете си, а не с цел да увеличат комфорта на семейството си и да спестят разходи за наемен труд или по друга причина.
Но пък ако намират начин да си осигуряват жените , вместо да ги оставят на обществото ... Въпреки че живота е толкова скъп, че според мен никаква осигуровка не е достатъчна. Освен добро здраве. А не е много ясно дали една жена, живяла си в къщи без стрес не е по-здрава от един мъж кариерист или на стресираща служба с отговорности бърнаут или на работа която причинява ортопедични проблеми ...
...
...
Разбира се, че е така.
Откакто не работя, имам време за спорт, за повишаване на знанията ми, за почивка, за разходка, за хубава домашна храна и не хабя нерви с професионални ядове, с което определено повиших здравословното си състояние, а и това на семейството като цяло.
Toва с безплатното здравеопазване и безплатните ясли и детски градини може да бъде поставено под въпрос. Много важни неща са, но са особено наболели теми в обществено и редовно се правят репортажи по тях.
За намаленото работно време за пръв път чувам, досега не съм имала колежка или позната, която да се възползва.
За намаленото работно време за пръв път чувам, досега не съм имала колежка или позната, която да се възползва.
Аз лично съм доволна от педиатъра на децата ми, но моите не са боледували кой знае колко драматично. Вкл. аз имах наскоро животозастрашаващ проблем, който ми го "докараха срещу заплащане" в частна болница, предлагаща уж голям комфорт и бях излекувана напълно безплатно и качествено в държавна, въпреки недобрите битови условия (ето това е нещо, в което следва да вложи държавата и обществото да го изисква).
За училището, което сме избрали, също нямам забележки. Още повече, че вече имаме завършили 2 деца навън със спечелени стипендии след завършване. Т.е. качеството е било достатъчно добро. И не се е налагало да ходят на допълнителни уроци, свързани с учебния материал (ходеха на други допълнителни курсове, но наученото в училище беше на достатъчно ниво, а същото е и сега с по-малките).
Дали да се възползва някой от намаленото време или други привилегии е лично негово решение.
За училището, което сме избрали, също нямам забележки. Още повече, че вече имаме завършили 2 деца навън със спечелени стипендии след завършване. Т.е. качеството е било достатъчно добро. И не се е налагало да ходят на допълнителни уроци, свързани с учебния материал (ходеха на други допълнителни курсове, но наученото в училище беше на достатъчно ниво, а същото е и сега с по-малките).
Дали да се възползва някой от намаленото време или други привилегии е лично негово решение.
Ако държавата ме осигуряваше за стоенето у дома, тя щеше и да ми определя дали, кога да остана и как да си планирам и прекарвам времето.
Това е мое решение, съответно моя/на съпруга ми отговорност е да се осигурявам и да се издържам.
Ако държавата ми плаща да готвя за семейството си, тогава ще има право и тя да решава дали да готвя боб или пържоли. Или да поиска насреща нещо друго. Тя ще взема решенията. Който плаща, той поръчва музиката.
Което можеше да е спасение за някоя самотна майка, която би се възползвала от това и би предпочела държавата да й каже какво да сготви, вместо детето й да стои гладно. Нещо, което така или иначе много хора в нужда правят, когато им даряват храна и изборът какво точно да сготвят не е точно техен. А който няма нужда, няма да се възползва и ще продължи да си готви каквото си иска със собствените си пари. Но защо да отнема възможността на този родител, който е изпаднал в крайна нужда.
Както и днес - който не иска държавата да му казва да си ваксинира децата, не се възползва от държавна детска градина и се справя сам.
Никой не може да задължи някого да се възползва от някаква държавна привилегия. Но държавата затова е държава, за да защитава и да се грижи за най-уязвимите си. И когато някоя жена остане да гледа децата си сама по някаква причина, не виждам защо да не й се помогне повече, само защото ние другите се оправяме и без това.
Колкото повече остарявам и колкото повече имам, толкова по-лява ставам по душа, противно на известната пословица за залитането вляво на младостта
Бърди аз си мисля че приказваме за различни неща.
Но е възможно в България да не се вижда толкова ясно , защото няма данъчни категории. В Германия може една жена да работи на същата заплата като мъжа си и тогава минават двамата в данъчни класи като сингълите. Т.е. всеки си плаща всичко на база на собствената заплата, т.е. двойно за семейството. За вноски за децата за градини, ясли и училища се гледа бруто дохода , не нето. Докато данъчните класи с неработещ партн'ор или печелещ ниско са съвсем различни и плащането на осигуровки е само от печелещия И т.н. и в крайна сметка се запитваш какво значи ляво? Не е ли първоначалното значение защита на работещите?
Но е възможно в България да не се вижда толкова ясно , защото няма данъчни категории. В Германия може една жена да работи на същата заплата като мъжа си и тогава минават двамата в данъчни класи като сингълите. Т.е. всеки си плаща всичко на база на собствената заплата, т.е. двойно за семейството. За вноски за децата за градини, ясли и училища се гледа бруто дохода , не нето. Докато данъчните класи с неработещ партн'ор или печелещ ниско са съвсем различни и плащането на осигуровки е само от печелещия И т.н. и в крайна сметка се запитваш какво значи ляво? Не е ли първоначалното значение защита на работещите?
Бърди, нуждата и принудата са различни неща.
За самотните родители и за социално зависимите не можем да говорим за избор, защото те имат нужди и би трябвало да им се помага.
И е добре да се има предвид, че в хипотетичния ти казус държавата може да прецени да не харчи, а да вземе детето, защото майката иска да не работи по нейно желание.
Смесвате няколко различни теми.
За самотните родители и за социално зависимите не можем да говорим за избор, защото те имат нужди и би трябвало да им се помага.
И е добре да се има предвид, че в хипотетичния ти казус държавата може да прецени да не харчи, а да вземе детето, защото майката иска да не работи по нейно желание.
Смесвате няколко различни теми.
Ти писа за самотна майка, а в темата се коментираше семейство, в което жената гледа децата, а мъжът прави кариера.
Иначе за това, което ти визираш, съм напълно съгласна, стига идеята да не е майката да си отглеждат децата н на брой години и да получава пари и осигуровки, без да е обвързано това с трудов договор и стаж. Предполагам се сещаш кои ще са основно възползвалите се от това майки?
Иначе за това, което ти визираш, съм напълно съгласна, стига идеята да не е майката да си отглеждат децата н на брой години и да получава пари и осигуровки, без да е обвързано това с трудов договор и стаж. Предполагам се сещаш кои ще са основно възползвалите се от това майки?
Сещам се кои ще се възползват, да. Но и за техните деца трябва да се намери начин да ходят на училище и да не гладуват. Ясно, че там това с пари кеш не може да стане, с това ще се съглася. В интерес на истината, има програми в тази насока, които харесвам и одобрявам, истина е, че в България се правят опити да се помогне на децата.
Трябва да се работи активно в тази посока, но те няма да тръгнат на училище, когато майките им си останат у дома, а държавата им дава пари за това. Те реално и сега правят това - не работят, получават помощи и пак е същото положението.
Иначе в самостоятелните избори на осигурените семейства държавата и обществото нямат място. Дилемата от заглавието на темата за мен трябва да си е за сметка на семейството и само те да решават дали, как, защо и т.н.
Иначе в самостоятелните избори на осигурените семейства държавата и обществото нямат място. Дилемата от заглавието на темата за мен трябва да си е за сметка на семейството и само те да решават дали, как, защо и т.н.
Силно съм впечатлена от списъка предоставен от Фивър. А сега искам да задам въпроса - защо при такива завидни придобивки, жените в България са на едно от първите места по най-нисък брой деца в света?
И въпрос към Фивър, как точно държавата ще решава, коя майка е недостойна? На какви принципи? Как ще се постигне “оценката” - например - съсед подава оплакване?, социален работник попълва формуляр?, изпраща се на съд за установяване на достойнство за родителство?
Аз живея в държава, в която ничии деца, почти никога не се “изземват”, за скандинавските страни гледах филм за деца изземани по усмотрение на социални работници и растящи в домове, така се влиза в поколения институционна зависимост на млади хора израстнали без родителска подкрепа. Друг случай раздухваха за чехкиня, на които съседите се обадили на социалните, защото чули, че се кара с мъжа си. Тази жена, след развода с мъжа си, не можеше да си вижда децата, изпратени в такъв дом. За Норвегия става въпрос.
Та има два избора - да живеем в общество, в което държавата помага, когато е нужно, без да нюхти прекомерно в частния ни живот или да оставя клюки и съседи да определят кой колко го бива за родител. Имаше един виц, в който в рая, полицаят беше британец, а в ада - германец. Добре според мен сумира отношението към автономията на гражданина, защото явно, справедливостта има различни измерения, в зависимост от коя камбанария дрънчиш.
И въпрос към Фивър, как точно държавата ще решава, коя майка е недостойна? На какви принципи? Как ще се постигне “оценката” - например - съсед подава оплакване?, социален работник попълва формуляр?, изпраща се на съд за установяване на достойнство за родителство?
Бърди, нуждата и принудата са различни неща.
За самотните родители и за социално зависимите не можем да говорим за избор, защото те имат нужди и би трябвало да им се помага.
И е добре да се има предвид, че в хипотетичния ти казус държавата може да прецени да не харчи, а да вземе детето, защото майката иска да не работи по нейно желание.
За самотните родители и за социално зависимите не можем да говорим за избор, защото те имат нужди и би трябвало да им се помага.
И е добре да се има предвид, че в хипотетичния ти казус държавата може да прецени да не харчи, а да вземе детето, защото майката иска да не работи по нейно желание.
Аз живея в държава, в която ничии деца, почти никога не се “изземват”, за скандинавските страни гледах филм за деца изземани по усмотрение на социални работници и растящи в домове, така се влиза в поколения институционна зависимост на млади хора израстнали без родителска подкрепа. Друг случай раздухваха за чехкиня, на които съседите се обадили на социалните, защото чули, че се кара с мъжа си. Тази жена, след развода с мъжа си, не можеше да си вижда децата, изпратени в такъв дом. За Норвегия става въпрос.
Та има два избора - да живеем в общество, в което държавата помага, когато е нужно, без да нюхти прекомерно в частния ни живот или да оставя клюки и съседи да определят кой колко го бива за родител. Имаше един виц, в който в рая, полицаят беше британец, а в ада - германец. Добре според мен сумира отношението към автономията на гражданина, защото явно, справедливостта има различни измерения, в зависимост от коя камбанария дрънчиш.