Дилемата на съвременната жена: кариера или семейство

Как е в България? Ако се разведеш имаш ли право на наследствената пенсия?
На повечето места ти тече стажа поне 2 години след раждането.

Не, след развод нямаш право на наследствена пенсия. Имаш право след смъртта на съпруга си.
С развода се прекратяват отношенията между бившите съпрузи и така вярвам, че е редно.

Не навсякъде ти тече стаж, когато решиш да спреш да работиш. На някои места имаш право на избор дали да си на пълно майчинство няколко месеца или на намалено година. В различни вариации на броя на месеците.
У нас имаш право 1 г. да си получаваш "заплатата", после 1 г. майчинство, после двамата родители по 6 месеца неплатен и през всичкото време ти вървят стаж и осигуровки.
При по-рано връщане на работа жената получава заплата + 1/2 майчинство.
До 6 г. на детето жената може да работи на намалено или гъвкаво работно време.
Т.е. минимизира се оставането на жената няколко години без доходи или за сметка на мъжа.
Така се увеличават възможностите за избор на жената.

За сравнение, понеже в момента най-голямата ми дъщеря е в майчинство в Италия, там ползват два месеца преди и три месеца след раждането. След това могат да използват още 10 месеца, но само 6 от тях са платени - на 60% от заплатата им и 4 неплатени.

Не ми разбра въпроса. След развод и естествено след кончината на мъжа, съпругата има ли право на наследствена пенсия в България. Какво се случва ако покойникът е стъпил във втори брак? Първата жена има ли право на част от пенсията?

Разбрах те и написах, че няма общо дали има или няма следващ брак.
С развода се слага край на отношенията между бившите съпрузи.
При брак преживелият съпруг има право на наследствена пенсия.
За мен така е редно.

Кофти. Това обяснява донякъде големия процент работещи жени в България.
Представям си следния случай. Живеят двама в сговор и брак 20 години. Изглеждат си децата и мъжът се развежда. В тези 20 години той е носил всичките финанси и в неговите очи дори постъпва правилно, защото е изчакал пълнолетието на последното дете. Оставя на жена си половин апартамент и половин кола, които ù стигат да си закупи спретната гарсониера в приличен квартал. Жената обаче трябва да работи, докогато може, защото няма право на част от пенсията му. Нищо, че е била част от активния му живот.
Във Франция, дори и след развод, бившата съпруга има право на своята част. Нормално, била е част от живота му и се предполага, че е спомагала кариерата му. Явно има още много феминистки битки и за в бъдеще.

Не е кофти, когато семейството не е останало на половин апартамент и половин кола.
Кофти е да не си позволят и двамата свобода след развода, заради финансова зависимост
При правилно разпределение на семейния бюджет и двамата могат да са така подсигурени, че да не се налага да чакат на пенсии, особено на българските, които са далеч от европейските.
При разумен и грижовен мъж, жената сама може да избира дали ще работи или не, стига да е достатъчно осигурена (от себе си или от него, или от общите им решения), без дебнене. Точно за случаите, когато е подпомагала кариерата му. Тогава не е нужно да чака на пенсията му, защото при реална негова кариера и тя ще има дивиденти от работата му.
Стига да става дума наистина за бизнес и за кариера, а не тя да си стои вкъщи, докато той е чиновник в някой офис от 9 до 17 ч.

Когато решихме да имаме дете със съпругът ми, спрях абсолютно всякакви опити за израстване или смяна на работата. За мен беше приоритет създаването на семейството.  Още повече, когато започнах да правя спонтанни аборти и да ходя по мъките по болници заради усложнения. Спрях да работя в мига, когато разбрах, че съм бременна за 4 път, успях да роди здраво момченце изкарах си майчинството, а когато той беше на 2г забремнях с второто ни дете. Точно тогава пък дойде ковид и затвориха всичко. Родих второто си дете през втората зима на Ковид (пак всичко затворено). Когато навърши 1г малкият ми син, започнах вече да мисля какво искам да правя в бъдеще и то не включваше връщане на старото работно място. Затова, започнах да се преквалифицирам, докато бях вкъщи . На 2г  пуснах малкия на частна градина, защото държавна не го приеха и продължавах да уча. Смених сферата и работата си от началото на годината - след 6.5години по "майчинство". Отдадох се на децата, изчаках да поизраснат градинските болести на всяка седмица, преквалифицирах се и смело вървя напред. Вярвам, че имам достатъчно време да се докажа в новата сфера, нищо, че пазарът се свива.
Много е трудно обаче, когато се разболеят, а откакто съм на новата работа сякаш само това е ежедневието ни на всеки 5/6 дни. Имам късмета мъжът ми да е доказан в работата си и да може да помага. Например, сега бяха болни от скарлатина едновременно и се редувахме да работим от вкъщи. Майка ми също помага. Но работата не е на 100%. Не знам как биха гледали ако си взимам често болнични, ако няма кой да ми помага. Но е факт, че масово жените с деца не са най-предпочитаните кадри. В моя случай шефката е разбрана и имам опция за работа от вкъщи.  И пак казвам - не е лесно за жените.

Този разумен и грижовен мъж ще трябва И да е заможен, и най-добре да не се развежда
Пак стигнахме до любимото ми "да е мислила, когато се е омъжвала"

Използвам случая да напомня, че феминизмът не означава задължение към жената да работи, а нейната юридическа закрила, дори и когато за зла участ е попаднала на недотам грижовен и заможен мъж

Предполага се, че в едно семейство се събират хора от сходна черга. После те заедно решават кой с какво ще допринася и заедно увеличават или намаляват това, с което влизат в брака.
Юридическа закрила не означава единият да взема за сметка на другия, нито пък феминизмът го определя.
Преди да се омъжи/ожени е добре да мисли всеки, независимо от пола. Същото обаче зависи и преди да вземат решение дали ще работят или не, колко деца ще имат и т.н.

П.п. Понеже спомена кариера и как тя се е жертвала за кариерата му, пък накрая половин апартамент и половин кола. Каква е тази кариера, която не е донесла никакви дивиденти за 20 г.?

Независимо дали са от една черга или не, ако жената не работи Х години за да се отдаде на семейството, няма как да излязат от брака на равно.
Юридическата закрила е точно да се уравни това финансово неравенство, защото се приема, че жената е работила за благото на семейството на равна нога с мъжа. Независимо от факта, че не е била заплатена. И това дори след смъртта му, когато по обясними причини няма да може да продължи да ù изплаща издръжка.
Наистина се мисли преди такива големи стъпки. Най-вече дали, въпреки всичко това, си струва да се жертва една кариера. Защото колкото и да има някаква финансова закрила по закон, тя рядко може да се равнява на истинска пълна заплата.

Момичета, които сте се грижили за вашите малки всеотдайно и които сте били бранителки на семейното огнище, никога не забравяйте какво може да ви стори един развод.

Да, обществото е в дълг към майките, съгласна съм. Не само като мислене и очаквания, но и като финансово обезпечение на старини и в рискови ситуации.

Решението на жената да не работи е нейно решение и нейни способности и следователно никой не и е длъжен да и наваксва пропуските. Ако е искала да работи и е имала способностите да го направи и да си струва - го е направила. Толкова много могат - всички могат. Сега ако е решила да се прави на една майка = героиня и жертва си е нейна работа и никой не е длъжен да и плаща за това. Тя си решава как да си организира домакинството, какво иска да и е семейството. Вече написах. Може и без много претенции и по-леко домакинство и мъжа да не бъде навикнат да си получава пантофите на прага . Може да мине само с вестника , но ако успее да си дресира кучето. Т.е. днешното време дава възможности и избор. Вече кой как ги използва и как може да ги изпозлва и колко воля има и колко добре си е избрал или разработил партньорството си е негова работа и обществото с нищо не му е длъжно да му покрива неуспехите. Това е. Не може винаги някой да изравнява . Затова са и ниски пенсиите за такива случаи.
Въпроса е защо са ниски и за работилите десетки години и защо все се натрапват вопли за повишение на пенсионната възраст ?
така че Дилемата на съвременната жена: кариера или семейство е по-скоро перфекционизъм в кариера или семейство или способности за организация на кариера И семейство ... За всичко се искат все пак умения .

Може да звучи малко странно на prima vista, но смятам, че точно в мисленето и очакванията трябва да има еволюция. И тази тема го показва. Отново.

В същност непълно раб. време в начлото на 4 или 6 часа или пък по-лека работа с повече свобода не е лошо решение.

При сключване на правилния предбрачен/брачен договор, единствено емоционални ще са щетите, а жената може и на плюс да излезе, стигне ли се до там.