С какво ви дразнят свекървите? – 145

Това няма как да се оспори.

Да, но опита все не стига. Ако си с едно, ти не знаеш как е с две, ако си с две все има някоя с три, която да те подцени и каже как нищо не знаеш и т.н. А най-смешното е когато пък някой мъж, който деца не е имал/ гледал сам, но дава акъли на другите колко да имат и каква им е ролята в живота.
Свекървенски или просто женски манталитет?!


Свекърва ми е имала едно правило с мм, че не желае да й се водят никакви момичета и гаджета из къщата, докато не доведе тази, с която ще се задомява. Оценявам го като позитивно решение, защото живеене няколко години с едно момиче, след това с друго и сцени, раздели, въвличане в отношения и прочие неща, биха били неприятни и за родителите.

АнаИва, съгласна съм и аз с поста ти.
Определено смятах така и продължавам да мисля, дали живеенето ни толкова далече не е ощетило детето ни именно от тези важни отношения. Това лято когато се видяхме с родата, след 10 години, видях ясно, че няма как да поправиш миналото време без контакти, дистанцираността и липсата на общност и спомени заедно.

А как ще разбере коя е тази, с която ще се задомява, ако не може да покани момиче на гости?
Аз не мога да си представя да преценявам някого само вечер, на кино, заведение, в парка и т.н. за по 2 часа. С всички гаджета и с дълги и кратки връзки съм преспивала в тях, както и те у нас. Трябва от някъде да се започне, че да стигнете до решението да живеете заедно и после окончателно да се задомяваш. По комунистическо време е било така и се вижда колко правилни са били преценките. Голяма част от семействата са останали такива само защото развода е бил нещо срамно, а не защото са истинско семейство

И майка ми го имаше това правило, но бързо осъзна, че не й харесва да стои толкова настрана от живота ми. Аз лично го намирам за леко пренебрежително. А и сигурно се е притеснявала дали няма да се окаже някой дилър, мафиот или де да знам какъв...

мако, смятам, че е било хубаво правило за тийн в къщата. На 19 е заминал в чужбина и след това са нямали как да слагат тези правила, защото е живял сам.

Ако синът или дъщерята се окажат по живота и всяка седмица са с нов човек, може и да не ги водят вкъщи. Като решат да са сериозни, да заповядат. Предполагам, че това самият човек вътрешно го усеща.

Приятно ли е да се разхождат непознати младежи и девойки из апартамента - защото , докато разбере с кого е сериозно , доста жаби трябва да целуне. И тъй като вече не сме през соца и младите могат  рано да се отделят , имат възможност да пробват без да смущават родителите. Най-после и на родителите се полага  да останат сами. Не да им водят нови персони за отглеждане. Да се съобразяват с тях в баня , кухня. Да не говорим колко е травмиращо да се привържеш към някой приятел , приятелка , имаш го вече за свой човек , пък вземат, че скъсат .

Одобрявам това правило. У нас е малко смекчено - запознаваме се с гаджетата на децата, гостуват у дома в светлата част на деня. Категорично обаче без преспиване, без участие в семейните почивки и без излишно фамилиарничене, подаръци по поводи и т.н. Умерена социална дистанция.

Имам близки в чужбина, включително САЩ и Южна Америка, където поради разстоянията нещата стават още по-сложни. Наясно съм с голяма част от опасенията им. При смесени бракове е още по-специфично. Но човек прави избори и трябва да живее с тях. Няма идеални решения, всичко си има и плюс, и минус. Най-важното е човек да е в мир със себе си и да се чувства добре там, където е. Светът е толкова динамичен, всички връзки търпят еволюция, родовите също

В първия си пост никъде не си уточнила, че става въпрос за тийн. Изразила си се сякаш е било правило по принцип, без оглед на възрастта. Ако пък на 19 си беше намерил момиче, съм сигурна, че тогава е щяла да скокне, че предишното правило отпада и идва следващото - малък си за женене

Много ясно, че никой не решава за седмица, че ще е сериозна връзка.
Е, непознат/а ще е първия път, няма да е непознат цял месец примерно, нали така

Никога не съм имала проблем с гости вкъщи. Не само гаджета, приятелки и приятели са преспивали вкъщи и аз у тях. За мен тогава си беше нещо напълно нормално. У приятелка, на която гледах детето доста дълго почти живеех. Направо живеех там, а и аз имах гадже, с което изкарахме 5 години заедно. Живеех м/у приятелката и гаджето повече отколкото вкъщи. Там се вясках за вечер на 3-4 месеца. Споменавала съм вече, че познавам родителите на всичките си приятели от детинство, а повечето са мъже. До ден днешен като ме видят ме заговарят на улицата, а децата им в чужбина примерно. На живеещите тук съм "някой за оплакване от снахата" Много са учудени, че защитавам снахата, а сина уж ми е приятел. Но в интерес на истината, от мен приемат позицията на снахата без да се усетят. Просто защото не идва от "тая дето му е промила мозъка". Като питам "мислиш ли, че сина ти ще е по-добре без нея и евентуално детето/цата" истински се сепват и се сещат, че тази алтернатива е много по-лоша. Имам и бивши свекърви, проекто айде, които още мелят ни сина си, че ме е изпуснал. Има и такива, които се радват, разбира се
Та се замислих, че всъщност причината да сме по-близки като големи е тази, че не сме имали ограничения на контактите като малки и тиинове. Нашите деца няма да имат такива връзки с приятели. Което според мен е много жалко. Хората така се отчуждават, като някой или нещо им ограничава живия контакт

Ма ко ,излиза , че и ти не си живяла с родителите и гаджето , а с приятелка.
Всъщност знаем рецептата за добри отношения е неживеенето заедно. Няма как да се случи майката да не хареса приятеля , приятелката и да си замълчи. Моя приятелка така се раздели с голямата си любов . Ма ко , мислиш, че ти при всички случаи ще харесаш приятелката . Да , но има и немалка вероятност да не си допаднете , колкото и да се стараеш да напишеш нова глава в тези отношения. Самият факт , че делите едно жилищно пространство , натяга отношенията много , както се вижда от темата. Ето със зълвата не сте си допаднали , а сте почти на една възраст , а и няма майка между вас да подхожда различно към семействата и децата ви, да кара мъжа ти да прави услуги на сестра си , както често се случва. На сестра и майка се отказва различно. Освен , ако е някой съвсем безхаберен. В темата си проличава.

Мойте родители не ми даваха да водя всичките си гаджета вкъщи . Даже като се замисля единственият който успя да влезе в дома ми е ММ
Той от своя страна ме запозна с родителите си още от първия месец и нямаше проблем да оставам там с преспиване и т.н
Аз как ще съм с моите деца ... Не мога да ви кажа хаха .
И все пак ако през два месеца ми представят нови гаджета , вероятно ще си отнесат едно конско

Ако е ученик, до завършването си , няма нужда да ми живеят у нас гаджетата. Да води мацки с преспиване , окей, но без да ги виждам . Като завърши и иска да живее с гадже, има пълната ми подкрепа да се изнесе на квартира, да иде у тях, ако му харесва, да останат в нас, но поемайки си разходите.

Май и аз клоня към същото като мнение.
И разбирам свекърва ми защо го е направила, защото след раздяла има сума ти драми, а и евентуална бременност на непълнолетна в дома ти, си е...

Чакай сега, това живеене у приятелката беше временно. Говорим за малко над година и половина, не цялата ми младост. Беше паралелно с живеене с гаджето. Без определен график, както дойде. На приятелката ми майка ѝ почина внезапно, като бебето им беше на 2 месеца. Към този момент брат ѝ беше на 6 години. Баща нямаха, беше хванал чужбината отдавна. Действието се развива по време на виденовата криза 96-97г. Мъжа ѝ работеше, но трябваше и тя да започне работа, че нямаше иначе как да се издържат двама възрастни и 2 деца при този общ недоимък. Свекървата работеше и тя, беше млада тогава имаше доооста години до пенсия. Затова поех за известен период от време децата през деня, за да им помогна. А вечерно време се събирахме цяла компания. Оставах у тях, ако много се застоим, защото на другия ден те трябва да тръгват на работа, а брата на у-ще, за да мога да поспя колкото може повече. Чат пат си тръгвах с гаджето, той живееше близо. То и аз живеех сравнително близо, ама до нас не стигах често Майка ми мрънкаше, че ще ми забрави очите. Минавах, но за преспиване не оставах. Все имаше по-важен купон, мероприятие, уговорка и т.н. Бяхме и много млади де.
И не, логиката ми не е, че със сигурност ще харесам снахата. А, че изобщо не е моя работа да я преценявам.
А зълвата се грижи за всичко това, което си описала сам самичка. Разказвала съм тук, как тя докато нямаше деца, от нашето изобщо не се интересуваше, а на другия си брат детето го гледаше от време на време. Мотива ѝ беше, че тяхното е момиче, момче не знаела какво да прави. Все едно някой я е карал или да звънне да се поинтересува как е брат и ли детето е като да я караш да го гледа. Тя обаче като чакаше първото си дете, не можаха да довършат ремонта навреме и не викна другия си брат, а мъжа ми за хамалогията. При положение, че моето дете не го беше виждала с години (съвсем буквално), един ден ни в клин, ни в ръкав ми трапоса детето уж за час, който стана 3. Обади се де, съгласих се, ама звънна като е била на вратата, у нас беше на десетатата минута, не сме далеч. Мога още много примери да дам. Та и делене има и някой, който си мисли, че е с предимство и без да имам свекърва, сама се справяше с претенциите. И има и друго уточнение, с мъжа ми се познаваме от деца, бяхме в един клас и в съседни входове живеехме, та и сестра му познавам отдавна. Точно по свекървенски отношението ѝ се промени, като се събрахме. Преди това бяхме в съвсем различни отношения. Тя често ни гостуваше, беше и на сестра ми в обкържението и е по-малка от мен. Ама изведнъж реши, че има някакви права, които са пренебрегвани. И не аз, а етървата беше тази, която първа я сиктердоса. Барабар с двамата ѝ братя. Единствено аз до последно я оправдавах и защитавах, а на мен ми е късала нервите повече от на етървата

О, колко политкоректно...... Ти не си човек, нямаш оценки и не изпитваш емоции.
Хвалбите как не си спала в дома си, докато си била непълнолетна, мисля само ти вредят на имиджа.