Запознанство в социалните мрежи

Да, затова реших да ходя, хем психически да се разтоварвам, хем да наблегна на тялото си и като цяло визията, че в момента не се чувствам особено харесвана, предвид това, че ме отхвърлиха.

Работи за гърди, предмишница и бицепс. Фитнеса, ако не за друго, то поне ще ти помогне на следващия социално-мрежов приятел да му изгърмиш един шамар, ако вземе да се скатава.

Добра идея, май трябва да ги бия 😀

Аида, спокич, по дупки не съм ходила, само по недупки. И те смърдят, на чужди тела. Бляк.

Четох и темата ти и част от коментарите. Не звучиш като 35 годишна, а като  17 годишна. Имала ли си други връзки? Не може да се вързваш на толкова елементарни  мъжки приказки!

Fuc… off, the next please

Какво ти пука какво мисли, какво е казал и защо така е направил…
Един мъж, като има желание те намира и е с теб
Като няма желание може да каже хиляди оправдания
5-10-20 дни месец ще ти е шит, после няма и да се сещаш за него
Има и друго, в момента, в който спреш да се занимаваш и мислиш за него, веднага ще се появи друг
Успех !

Благодаря ви, дано се появи друг, който да ме грабне, че това също е вярно.

Аз ще се включа с едно по различно мнение.Не съм имала фейс,нито си падам по разни сайтове за запознанства.С мъжът ми се запознахме случайно,бях на обяд с една приятелка,той дойде да и донесе едни документи за реклама,и се присламчи на масата.Много бързо се развиха нещата при нас,веднага си паснахме и вече 6 години и половина сме заедно и имаме две деца.Така че не всичко е в нета,човекът за теб ще те намери когато най малко очакваш.

последните ми 2 връзки бяха онлайн запознанства

едната не се получи… с мъжа уж всичко на хартия беше супер, красив, умен, дори и богат… имахме общи теми за разговор ( запознахме се в Тиндър)
но някак нямаше искра. Бяхме заедно 3 месеца и аз се надявах, че все пак ще потръгне с времето

И тогава стане нещо което нито очаквах, нито исках, направо като гръм от ясно небе.

Играя една игра, World of Warcraft, която си е паралелен свят.
Имах там един приятел, познаваме се от година.
Един ден той ме попита искам ли да отидем заедно на концерта на Nightwish във Виена, той е Хърватин, и аз си казах що пък не,
Но някак си от там тръгнаха много странно нещата, заговорихме кой каква музика харесва, какви филми, какво иска от живота… и както бяхме приятели изведнъж се хванах как очаквам всяка вечер да си пиша с него
Ужасих се, защото ми се стори ужасно и невъзможно да се влюбвам в човек който 1.Не съм виждала, 2. Живее на майна си 3.Имах вече връзка

Казах си слагам край, утре ще му кажа да не си пишем повече

И вечерта получавам следното съобщение от него
“Знам че звучи много тъпо, но преди ако чуех звука от messenge изпитвах  една досада, а сега ме облива вълна от радост че може да си ти”

И го четох 10 пъти това и не знаех вече къде се намирам

и на следващия ден отидох при гаджето си и му сервирах, че трябва да скъсаме , защото съм се влюбила в друг
Не исках да го заблуждавам, чувствах се ужасно виновна че така е станало

И така един месец по-късно се срещнахме с другия младеж на концерта във Виена, и просто мога да кажа че в живота си не съм целувала някого толкова страстно, просто ми се виеше свят като дрогирана

Все още е така, всеки път

Искаме след време да живеем заедно, дано стане.

Извинявайте за дългите фермани

Ето я и моята история .. запознах се с мъжа ми във фейсбук .. той на Канарите ..аз във Варна .. [той видял профила ми и накарал братовчедка си да ни запознае .. тъй като сме колежки]
Приех го във фб .. започна се разговори .. писане .. говорене.. писане .  Говорене .. абе нон стоп след работа .. преди работа ..
Ха ще си дойде .. хоп ковид .. при тях беше забранено няколко месеца да излизат от тях.. накрая излезе,че една цяла година си пишем и не може да се видим .. ами добре ама нещата започнаха да се оправят що годе .. и аз си казах или всичко или нищо ..
Напуснах .. стегнах си багажа .. летище и при него ..
Не съжалявам .. имаме си дъщеря на три месеца.. обичаме се .. и както винаги съм твърдяла няма да се запознавам във фб с никого и на сляпо да излизам .. така се оженихме 😀😀😀

D.P.I, евала за смелостта, бъдете щастливи ❤

Без абсолютизиране и отричане не знаеш откъде ще изкочи кьоравото. Идеята е да се прави умно, без фантазиране, с постепенна градация и граници. Леш е навсякъде, особено онлайн, но пак има адекватни хора, просто трябва да се пресява плявата.

Отоворен си, общуваш. То с времето и опита много бързо ти става ясно кой какъв е.
Вече, ако е "играч", просто отнема малко повече време, но червените лампи, или "скритото", пак ще започнат да излизат рано, или късно.

Личният ми живот никога не е бил, и няма да бъде онлайн, поради много причини.
Така ми е спокойно и не си губя времето с излишни неща.
Това не значи, че през годините не съм излизал с десетки онлайн запознанства.

Стигнах до тук и повече нямам нерви да чета.
Хората след 15 години брак и 3 деца решават, че имат вече други цели и нещо не им се получава...
ти си седнала да се вайкаш за 2 срещи....
Ми не става така в живота. Но като не си минала пред драматична раздяла след дълга връзка явно няма как да го осъзнаеш. Такава е истината. Само лебедите остават заедно до края.

Мисля, че и вълците.

Човек като се настрои и така става, просто разочарована, че видиш ли попаднах на човек, с който си мислех, че пасваме, но уви той като не смята същото, продължавам напред.