Спорове ако има, не е толкова зле. Аз с бившия ми мъж в последните месеци никакви спорове нямах, просто не исках да се хабя.
- Публикувана: 19 март 2023, 21:07 ч.
- Последно мнение: 25 март 2023, 07:47 ч.
Бракът ми се разпада пред очите ми
Спорове ако има, не е толкова зле. Аз с бившия ми мъж в последните месеци никакви спорове нямах, просто не исках да се хабя.
Спорове ако има, не е толкова зле. Аз с бившия ми мъж в последните месеци никакви спорове нямах, просто не исках да се хабя.
Ей такъв го убивам с тигана и то с един удар. После ще го излежа в женска компания ...
А ако вземе да ми дудне какъв сладур е щото не иска да му подавам чорапките и дрешките сутрин отивам за гъби. Нищо не разбирам от гъби, ама ще бера. Мале как ще бере! С ентусиазъм и замах! Все една както трябва ще улуча!
Едно е спор, друго е скандал, а съвсем различно нещо са обидите.
Това с плана да изгледат децата и да се разделят, може да ви се стори странно, но за мен е просто план за бъдещето.
В него не личи много любов към жената, но пък има отговорност към децата, което е впечатляващо, щом е казано в момент на афект.
И наистина това е един от вариантите - да стискат зъби още няколко години и да се разотиват.
Ама защо да е така, като може да е приятен пустият живот! Може да има радост, ти да видиш! Забавления, любов...
Все на програма минимум ли трябва, да се оцелее там някак...
Ами поработете по тия отношения, мила авторке, пък знае ли човек какво може да излезе.
Това с плана да изгледат децата и да се разделят, може да ви се стори странно, но за мен е просто план за бъдещето.
В него не личи много любов към жената, но пък има отговорност към децата, което е впечатляващо, щом е казано в момент на афект.
И наистина това е един от вариантите - да стискат зъби още няколко години и да се разотиват.
Ама защо да е така, като може да е приятен пустият живот! Може да има радост, ти да видиш! Забавления, любов...
Все на програма минимум ли трябва, да се оцелее там някак...
Ами поработете по тия отношения, мила авторке, пък знае ли човек какво може да излезе.
Тази реплика е получена заради напрежението породено помежду им заради битките кой да командва. А до колкото разбрах на авторката ѝ пука и иска да си запази семейството. Защо да не направи първата крачка за помиряване? Не винаги да вървиш с рогата напред е правилният избор. Ако продължи да му се репчи какво ще постигне?
Самочувствието, че няма да се остави да я мачкат до последно.
Евентуално отърване от мъж, който и без това вече си казва в прав текст, че смята да я натири, след като приключи да я използва за едноличен родител на децата.
Шанс да живее на спокойствие сама или пък с човек, който не тълкува "налага се да направя компромис все за нещо" като "ето, тя води битки с мен кой да командва".
Пример за децата си, че мама не е втора класа човек, а тате - първа.
Като начало.
В никакъв случай жената не трябва да се третира като втора ръка човек, нито в конкретната тема, нито в живота изобщо. Ако и двамата нямат намерение да оправят отношенията си, наистина е по-добре да се разделят. Но ако искат да се получи, все от някъде трябва да се започне, нали. Да се извиниш, когато си допуснал грешка, съвсем не значи, че си без самочувствие.
Скрит текст:
19 мар 2023, 20:22 ч.
Здравейте, мили момичета!
Чета форума често, напоследък редовно (темата за Ергена), но днес се престрашавам да пиша.
Проблемът ми е ясен от заглавието - без да навлизам в подробности, за да не ви отегчавам, ще кажа, че от самото начало имаме търкания с моя съпруг относно жилища и къде да живеем. Това се получи благодарение на това, че свекъра ми изразява прекалено силно желаниата си под форма на съвети, че дори и наставления, а моят съпруг не просто се вслушва, а приема всичко, което той каже за закон без да отчита моето мнение. И тук идва проблемът - че аз, за разлика от моята свекърва, не си мълча и си изразявам мнението и в крайна сметка невинаги се случва както иска мъжа ми/свикъра ми. Дажи по-скоро ще кажа, че почти не се е получило това, което той иска.
Ситуацаята, която ме провокира да имам нужда да споделя, е от вчера и днес - от месеци той се държи отвратително с мен, направо се чувствам изтормозена, критикува ме как готвя, че не съм смогвала да сложа вечерята в 6 ч. и затова не ставам за нищо. А вчера ми заяви, че още 6-7 години ще изкара с мен, докато отраснат децата и после кой откъде е. И това.... докато си искаше секс (който, разбира се не получи). Почувствах се... меко казано като пълен боклук - ще ме използва, докато изгледам децата и те станат на по 15 г., а той през това време да не бъде ангажиран с нищо, ще си оправи къщичката на село. И след това... който откъде е.
Държа тук да кажа - аз също не съм идеална, за много от нещата, за които спорихме, аз не склоних и не направих компромис, той направи компромиса. Затова си мисля, че той всъщност не е направил никакъв компромис, щом продължава 8 години по-късно да си брои компромисите, за мен той не е намерил вътрешен мир със себе си.
Иначе, тъм типичната домакиня от малък провинциален град - чистя, готвя, пера, гладя, занимавам се с децата, той много рядко се включва в тези неща. Да не кажа изобщо.. Но пък съпругът ми работи на смени, когато децата се разболеят и не са на градина, той е този, който по-често ги гледа вкъщи. Грижлив е, принципно е добра душа, но с изключително закостеняла мислене, останало в 19 век -жената трябва да слуша мъжа си и да му се подчинява. Ако навремето съм била отстъпила, той сега щял да отстъпва ва всимко друго и щял да ми помага...
Искам да изгладя неща, той си мисли, че настройвам децата, че им говоря разни неща. А това не е така - голямото ми дете е на 7 години. То вижда, че всяка свободна минута баща му е или на работа, или на село да ремонтира къщата (подарък от свекъра ми, в която няма да живем и общо взето е пилеене на средства и пари). И когато днес го каза, мъжа ми реагира така сякаш всичко е режисирано от мен, и просто да имам предвид, че моята песен вече е изпята и е въпрос на време да се разделим.
Не бяхме такива, когато се оженихме. Винаги сме ги имали търканията, не сме от двойките, при които е било идеално и изведнъж нещо става. Но ми се иска да вярвам, че все пак можем да израстнем и въпреки всички различия да намерим пътя към по-добрите отношения. Но пък също се чудя дали това изобщо е възможно и докога да чакам и да се надявам, докога мога да търпя това - има моменти, в които не го понасям, защото отказва да приеме факта, че сме двама в тази връзка и може частица от този проблем да принадлежи и на него. Все обвинява мен, че съм изисквала всичко да стане по "моя начин".
Вие как мислите? Има ли спасение или наистина трябва да приема, че това е началото на края? Какво бихте направили, ако бяхте на мое място?
P.S. изванявам се за дългия пост!
Здравейте, мили момичета!
Чета форума често, напоследък редовно (темата за Ергена), но днес се престрашавам да пиша.
Проблемът ми е ясен от заглавието - без да навлизам в подробности, за да не ви отегчавам, ще кажа, че от самото начало имаме търкания с моя съпруг относно жилища и къде да живеем. Това се получи благодарение на това, че свекъра ми изразява прекалено силно желаниата си под форма на съвети, че дори и наставления, а моят съпруг не просто се вслушва, а приема всичко, което той каже за закон без да отчита моето мнение. И тук идва проблемът - че аз, за разлика от моята свекърва, не си мълча и си изразявам мнението и в крайна сметка невинаги се случва както иска мъжа ми/свикъра ми. Дажи по-скоро ще кажа, че почти не се е получило това, което той иска.
Ситуацаята, която ме провокира да имам нужда да споделя, е от вчера и днес - от месеци той се държи отвратително с мен, направо се чувствам изтормозена, критикува ме как готвя, че не съм смогвала да сложа вечерята в 6 ч. и затова не ставам за нищо. А вчера ми заяви, че още 6-7 години ще изкара с мен, докато отраснат децата и после кой откъде е. И това.... докато си искаше секс (който, разбира се не получи). Почувствах се... меко казано като пълен боклук - ще ме използва, докато изгледам децата и те станат на по 15 г., а той през това време да не бъде ангажиран с нищо, ще си оправи къщичката на село. И след това... който откъде е.
Държа тук да кажа - аз също не съм идеална, за много от нещата, за които спорихме, аз не склоних и не направих компромис, той направи компромиса. Затова си мисля, че той всъщност не е направил никакъв компромис, щом продължава 8 години по-късно да си брои компромисите, за мен той не е намерил вътрешен мир със себе си.
Иначе, тъм типичната домакиня от малък провинциален град - чистя, готвя, пера, гладя, занимавам се с децата, той много рядко се включва в тези неща. Да не кажа изобщо.. Но пък съпругът ми работи на смени, когато децата се разболеят и не са на градина, той е този, който по-често ги гледа вкъщи. Грижлив е, принципно е добра душа, но с изключително закостеняла мислене, останало в 19 век -жената трябва да слуша мъжа си и да му се подчинява. Ако навремето съм била отстъпила, той сега щял да отстъпва ва всимко друго и щял да ми помага...
Искам да изгладя неща, той си мисли, че настройвам децата, че им говоря разни неща. А това не е така - голямото ми дете е на 7 години. То вижда, че всяка свободна минута баща му е или на работа, или на село да ремонтира къщата (подарък от свекъра ми, в която няма да живем и общо взето е пилеене на средства и пари). И когато днес го каза, мъжа ми реагира така сякаш всичко е режисирано от мен, и просто да имам предвид, че моята песен вече е изпята и е въпрос на време да се разделим.
Не бяхме такива, когато се оженихме. Винаги сме ги имали търканията, не сме от двойките, при които е било идеално и изведнъж нещо става. Но ми се иска да вярвам, че все пак можем да израстнем и въпреки всички различия да намерим пътя към по-добрите отношения. Но пък също се чудя дали това изобщо е възможно и докога да чакам и да се надявам, докога мога да търпя това - има моменти, в които не го понасям, защото отказва да приеме факта, че сме двама в тази връзка и може частица от този проблем да принадлежи и на него. Все обвинява мен, че съм изисквала всичко да стане по "моя начин".
Вие как мислите? Има ли спасение или наистина трябва да приема, че това е началото на края? Какво бихте направили, ако бяхте на мое място?
P.S. изванявам се за дългия пост!
Някои неща обаче ми направиха впечатление - ти сама казваш, че почти всички компромиси ги прави той. Ти не си доволна, че той не прави абсолютно всички компромиси ли?
За къщата на село казваш, че вие няма да живеете - може би ти няма да живееш там.
Внимавай с настройването на децата - ситуацията е деликатна и не е добре да се настройват деца. Те са много податливи. Уж сами виждат, но реално често не са обективни. Те не разбират живота с всичките му сложности и условности. Не разчитай на правдивостта си на база мнението на детето. То може да се нагажда по теб. Това не значи, че си права.
Аз пък не разбирам какво толкова той я мачка.Както повечето, смятам, че се мачкат взаимно.Кой първи е почнал-не знам, но авторката писа, че обича да се налага, да става нейното и самата тя е наясно, че с нея не се живее лесно.
Пак тя писа, че тя е пренесла от нейното семейство изцяло поемане на домакинството, готвене , чистене и т.н.
Какво, мъжът й да се бие с нея за парцала и метлата ли?
Ми, тя , като е свикнала да се налага, ще победи:)
Да, разпределение на задълженията трябва да има, ама с комуникация. А не те (домакинските задължения) да се използват като манипулиране че другия е длъжен винаги да ти върви по свирката и да няма мнение и други предпочитания , освен твоите, заради това , че ти чистиш и готвиш и работиш. Ами , всъщност,ти така искаш.
А и основното й оплакване е, че той ходи да оправя имота на село, а не че не й помага.
Мърмори и намира кусури, защото и тя го прави.Танто за танто.
Пак тя писа, че тя е пренесла от нейното семейство изцяло поемане на домакинството, готвене , чистене и т.н.
Какво, мъжът й да се бие с нея за парцала и метлата ли?
Ми, тя , като е свикнала да се налага, ще победи:)
Да, разпределение на задълженията трябва да има, ама с комуникация. А не те (домакинските задължения) да се използват като манипулиране че другия е длъжен винаги да ти върви по свирката и да няма мнение и други предпочитания , освен твоите, заради това , че ти чистиш и готвиш и работиш. Ами , всъщност,ти така искаш.
А и основното й оплакване е, че той ходи да оправя имота на село, а не че не й помага.
Мърмори и намира кусури, защото и тя го прави.Танто за танто.
Едно е спор, друго е скандал, а съвсем различно нещо са обидите.
Това с плана да изгледат децата и да се разделят, може да ви се стори странно, но за мен е просто план за бъдещето.
В него не личи много любов към жената, но пък има отговорност към децата, което е впечатляващо, щом е казано в момент на афект.
Това с плана да изгледат децата и да се разделят, може да ви се стори странно, но за мен е просто план за бъдещето.
В него не личи много любов към жената, но пък има отговорност към децата, което е впечатляващо, щом е казано в момент на афект.
Какъв афект? Това е казано, докато си иска секс! Егати афектирания!
Добре де и като е завъдил какво? ХАЛАЛ ДА И Е! И с къщата на село, и с патриархалните изисквания, и с вечерята в 18, и с тъпите шеги и безумни увертюри преди секс! И какво ако е завъдил?
Ами и жената ще си завъди някой дето може пък и повече да и пасне. Като почнете да плашите как едва ли не човек трябва да е божакравичка, че да не кръшне лЮбимУтУ! Който кръшва си кръшва без значение у дома калинка, колорадски бръмбар или божа крава има! Няма нищо общо с това дали жена му е налагаща се и ходи ли на село.
Ами и жената ще си завъди някой дето може пък и повече да и пасне. Като почнете да плашите как едва ли не човек трябва да е божакравичка, че да не кръшне лЮбимУтУ! Който кръшва си кръшва без значение у дома калинка, колорадски бръмбар или божа крава има! Няма нищо общо с това дали жена му е налагаща се и ходи ли на село.
Има мъже, които са си кръшкачи, но има и такива, които кръшкат от самота и в търсене на любов.
Това не е обвинение към авторката.
Какъв афект? Това е казано, докато си иска секс! Егати афектирания!
"Пак казвам - не е лош човек в никакъв случай. В яда си сме казали и двамата много неща. Това, което написах в първия пост, е всъщност това, което ме е жегнало най-много, пък било то само хапливи забележки без да е вложил много в тях."
Явно си имат такъв стил да си казват хапливи забележки. Някои хора си спорят по същество, а те си казват неща, за които после може и да съжаляват. Познавам такива, дето първо говорят, после мислят - точно както го е описала авторката.
Но след такова спречкване да искаш секс е голяма грешка, както мъжът явно е разбрал по трудния начин.
MeMyselfi, тази къща е алиби за бягство от реални семейни задължения. Познавам няколко такива мъже и никой от тях не би я продал. Няма лошо всеки да си има занимавки, хобита, гъдели, когато и двамата имат право на тях. Не единият да е за риба, а да се очаква , че вторият ще изчисти, сготви, изпере, помогне на детето за училище в същото време. И с вилата ще е така - дали ще пие ракия или просто ще си клати краката, няма значение.Въпросът е , че никъде няма да има баланс и не виждам изобщо осъзнаване , че жената също е човек и има нужда от някакъв вид релакс, какъвто тя си избере, а не е обслужващ персонал.
В добрия случай е хоби, мечта, но това, ако се разбират и бракът е добре.
Пак тя писа, че тя е пренесла от нейното семейство изцяло поемане на домакинството, готвене , чистене и т.н.
Какво, мъжът й да се бие с нея за парцала и метлата ли?
Какво, мъжът й да се бие с нея за парцала и метлата ли?
За това, че няма да живеят в къщата писа, че са единодушни, с малко дете му е ясно, че за градина/училище, ще е трудно. А и ако наистина е решил да я напуска, по-лесно му е тя да не се нанася/изнася, а просто да си тръгне от апартамента.
Дано авторката се включи, за да каже за какво иска да се налага тя. От написаното не става ясно.
Аз също се надявам авторката да се включи и да обясни в какво се изразява " изключително закостеняла мислене, останало в 19 век -жената трябва да слуша мъжа си и да му се подчинява" на мъжът й, при положение, че е станал заврян зет и прави повечето компромиси той( пак от нейните коментари).
Че мърмори и пришпорва , е писала, както и това, че и тя не остава длъжна и ВЗАИМНО са си казвали тежки думи.
Писала е и че , всъщност ТЯ е пренесла този модел, тя да му слугува...
Че мърмори и пришпорва , е писала, както и това, че и тя не остава длъжна и ВЗАИМНО са си казвали тежки думи.
Писала е и че , всъщност ТЯ е пренесла този модел, тя да му слугува...
Казва, че е в положението на майка си, не че го е пренесла нарочно.
Станал е заврян зет, защото не е имал свое жилище. Голям компромис
Станал е заврян зет, защото не е имал свое жилище. Голям компромис
Не се знае
Може свекъра(баща му) да е могъл да предостави(на село, примерно)
Нямаме инфо за това.
Фактите, както ги пише авторката:
1. Тя обичала да се налага.
2. Той правил повечето компромиси.
3. Влияел се от мнението на баща си( за кое не става ясно, ако той прави повечето компромиси и авторката "побеждава" него и баща му.)
4. Не е нарочно пренасянето на модела на нейното семейство от гледна точка на домакинстване, но не пише , че е правила или прави опит за промяната му.Пише само, че ПОНЯКОГА й тежи и й се иска той да й полага или поне да не мърмори.
Но не пише , че реално му е искала помощта и е настоявала за разделяне на домакинските задължения.
5. На НЕЯ не й харесва къща на село, защото е нямала такова.
Това не значи, че утре ще идат да живеят там, но аз(лично ) разбирам мерака на мъжът й да си стегне имота.Та аз една блуза нова да имам си се хваля и си я пазя, та какво остава за имот
6. Не казва, че проблема е финансов(за стягането на къщата). Напротив, казва, че той, сам си я стяга.
7. Оставам с впечатление, че просто я дразни, че той не й се подчинява изцяло и му е мерак проклетата къща