Бракът ми се разпада пред очите ми

Затова ще изчакам да уточни за какво се налага. Да не се окаже, че под налагане разбира това, че като не може да смогне с вечерята до 18 ч., му се налага и я я сервира в 18:15

Да. тя си го казва. Иска ѝ се да балансира някак, да отделя време и за семейството, освен за къщата. Не всеки свободен ден да я зарязва сама да се оправя и да тича там. Със сигурност и той не би бил доволен, ако са в обратната ситуация.

Балансиране трябва и от двете страни.
А остава открит и въпросът, ако всеки свободен ден е на къщата, кога изисква от нея да му сервира вечерята в 18ч и обяда в 12ч.?
Или звъни по телефона и тя с поднос и еротично облекло отива на омразното за нея село, за да угоди на мъжа си, че той с разбирания от 19 век?

Е, авторката е писала: "Обедите са само през уикендите, когато той почива и е вкъщи, вечерите са всеки ден, когато е вкъщи."
Обеди през уикенди, когато он почива и е вкъщи. Ако е на смени и в почивките е нон стоп вкъщи са точно 3-5дни. Баси, аз правя повече обеди по - график, нищо, че моя готви.

Вечерите пак са когато си е вкъщи. Ако кара дневна/нощна. 9-10 вечери гърмят заради дневната. Ако е с първа/втора пак толкоз. 

Ся, за обяда в почивните дни, защото издребняваме яко: Признавам си, аз го правя. И десерти правя и какви ли не чудеса. Това са 8 обяда с първо, второ и трето и не съм убила ММ. Той не присъства на половината поне защото работи на смени, но нищо. И готвя и за алергично дете отделно.
Изключително ми е странно да правя сметки като в стол. Хубвао де. Колко точно да готви един мъж? ММ пече месо, риба, сачове и т.н. Манджурляци не прави и не очаквам да го прави. Ако съм уморена и той е уморен поръчваме. Всяка баба, готова да ни черпи манджа за вечеря е добре дошла.

Признавам си, че се чудя точно в 18:00 ли ви дразни или друго?
Защото 18:00 вероятно важи само преди нощна.
А за децата това е отличен час за вечеря. До 19:00 си е отпималното. Ако имам възможност бих спазвала това нон стоп. Примерно, ако работя като авторката до по - рано, сама бих си го вършила.

Така е. Но какво още да направи тя, за да е доволен?
Отговори. Когато си е вкъщи са критиките.
Иначе освен с къщата си има и излизания с приятели на кафета, мъжки вечери, спорт. Добре си запълва времето, само и само да не свърши нещо вкъщи. Че и критикува готвенето ѝ. Ами да сготви той. Не е малък

Това е напрежение, трупано с години, а ние гледаме само актуалните резултати. И двамата трябва да си направят един хубав разбор на връзката и какво е довело до това да не се понасят, да виждат разпада на брака и да нямат търпение той да настъпи.

Ходенията  на мъжът на село  са  в почивките които има през седмицата.  Ми тя е на работа през деня, и ѝ се струва, че е натоварена защото той би могъл да свърши малко домакинска работа през това време. Истината е, че при работа на смени, работния ден е дълъг и изморителен, но има повече почивки, които компенсират.  Мъжът щом гледа децата като са болни, предполагам няма проблем да се занимава с тях и вечерта, когато се приберат от детска, щом не може да готви.  За протокола аз работя на смени дневна/нощна и за един месец се почива една събота, една неделя и една събота и неделя. Общо четири от 8 те почивни дни в месеца, като само веднъж са двойка.  Когато се почива събота и неделя в комплект, събота е след нощта, та не зная колко да е почивка. Различния график на работа всъщност създава впечатление, че той не върши нищо през почивните дни и тя се натоварва много, но той просто тези дни е на работа.

Предполагам, че тези твърдения на авторката за патриархалния модел всъщност са основателни, доколкото тя върши домакинската работа, а той не се включва. Колкото и той да се изморява като работи на смени, би могъл да се включва, когато не е на работа и се е наспал, но той предпочита в това време да ходи да работи на село по къщичката.

Напълно си представям неговия отговор: "Да не е много лесно сам да се занимаваш със строителство и ремонти, тежко е, но го правя за нас." И това е също вярно, защото както авторката сега не иска да чуе за тази къщичка, така когато стане готова, може да иска да ходи, а за децата също може да е чудесно.

И така стигаме до липсата на комуникация или по-точно, наличието на сбъркана комуникация.

Те и сега не си виждат очите, ако и тя да започне да обикаля и съвсем ще я втасат...
Пък и въпросът е кога. Става рано, пълен работен ден, после тича да прибира деца и бегом да слага престилката на домашна помощница.

Подозирам, че и това са част от нещата, за които тя се "налага". Баща му вероятно също подклажда огъня. Как синът му ще простира, готви или чисти. Срамота.

Да, авторката трябва да даде повече контекст.
Как са се запознали? Имали ли са бивши гаджета, на които да си го връщат? Време ли е било за женене според приятели и роднини? Това са важни подробности за природата на един брак.
Защото казва, че те никога не са се разбирали супер гладко и не е че сега изведнъж започват да се карат.
Има значение дали са се оженили, защото са чакали дете или защото е по-удобно за живеене заедно в малкия град.

Отново се стига до къщата на село. При работа на смени, погледнато отстрани има три дни в които човек си е у дома, но има голямо НО. Аз работя предимно на компютър и ако през деня съм се изморила от физически труд, на нощната  нямам проблем, но ако мъжът ѝ работи нещо в производство той трудно ще издържи. След нощна каквато и да е тя, трябва сън. Та времето което остава човек да е адекватно активен не е три дни както изглежда от страни и ако през това време ходи да работи на къщата, съвсем няма да може да помага с домакинката работа. Трябва сън и почивка, казвам го от опит. Става да се насили за месец- два, но умората се натрупва.
 Според мен проблемът не е във вечерята и прането, а в къщата. Авторката не иска и не може да приеме къщата, чувства я като враг, а той държи да ходи да си я оправя. Може би това е от малкото неща за които не се е наложила и това я дразни, другото е само повод.
 

Дразни я че няма внимание, романтика и любов сигурно. И мисли или е по-удобно да мисли, че проблемът е в къщата.
А мъжът и той не иска да я обиди и вместо да каже, че не му е до романтика с нея, се заема с къщата. А отделно може наистина и да му харесва на село. Изпуснал си е нервите веднъж и й е казал как всъщност ги мисли нещата на момента.
Дали ще успеят с романтиката в брака е друг въпрос.

Да, де, ама всички, които ожалихте авторката за домакинстването, пропускате факта, че тя не се оплаква от това.
Да, споменава миноходом, че понякога й тежи, но другаде я стиска обувката.
Проблемът не е в разпределението да домакинските задължения, може тя да не иска това.
Бащата, какво и как подклажда, също не е писала, освен, че в повечето случаи ги "побеждава"(мъжът и баща му).
Има, по принцип,(не знам дали тук е така),жени, които умишлено се гърбят с цялото домакинство и после очакват едва ли не да им се козирува на ставане и лягане, заради това, че забъркали една чорба и избърсали праха .
Затова, още в началото писах, ако иска да си разпределят задълженията, да комуникира.
Не може да се използва като начин на манипулация и подчинение, заради това, че ти сготвих и сервирах обяд навреме, ти да си вързан за дупето ми и да правиш каквото ти кажа.
Ами, благодаря за такъв "обяд", гладна ще стоя , ако трябва, но такива хитрувания и мними "жертви" не приемам.
Ако тя му нарива носа за това, че виждаш ли, тя какво правила, а пък той ходел на село да си гледа имота, то той й го връща, като гледа часовника кога и как слага:)

Точно! Има жени, които използват домакинстването като разменна монета и емоционален пазарлък. Съответно, мъжът започва заяждането щом така ще го играе жената.
Битовизмът не е проблем. Правилната комуникация, подходът, сговорчивостта и сходството в характерите е проблемът.

Абсолютно, как не я е срам! Сигурна съм, че да ходиш на работа, да гледаш децата и да поддържаш цялата къща е равнозначно точно на "да забъркаш една чорба и да избършеш праха".
Но няма страшно, измислих решение на проблема! Съпругът може да осуети пъклените й планове, като вземе да помръдне пръст за нещо, каквото и да било, все някога. Да й натрие носа!

Темата наистина потвърждава всичките ми очаквания за "ама тя си е виновна" въз основата на факта, че ти, авторке, допусна гигантската грешка да се опиташ да бъдеш справедлива, и както са учени много жени, да търсиш вината и в себе си (доколкото разбирам, има неща в брака ви, за които мъжът ти се е вслушвал и в твоето мнение, вместо да прави само каквото иска той - колко нагло от твоя страна!).
Не само, че винаги ще ти се повярва, ами и ще ти измагьосат още двеста прегрешения от въздуха. Сигурно си зла! Взискателна и капризна! Нищо, че една взискателна и капризна жена не би се завъртяла в същия пощенски код като такъв мъж.

Значи, да обобщим:
- той не си мърда задните части в къщата.
- не помага с децата, освен в изключителни случаи.
- и двамата работят, така че и двамата допринасят финансово.
- държи се с нея като с домашна и сексуална прислуга.
- не само допуска, ами и насърчава баща си да им виси на главата и да я критикува.
- прекарва времето, с което би могъл да й помогне или да се види с нея и децата си на м***a си Райна.
- мимоходом я е уведомил, че така и така ще я зареже, като му отгледа децата.
- мека, добра, нежна душица, която просто вярва, че... как беше? "Жената трябва да слуша мъжа си и да му се подчинява".

Но е виновна тя, защото:
- не търпи всичко това, а е взела да поиска нещо и тя през последните осем години.

Ами какво да ви кажа, дами. От тоя кръг на ада няма да се измъкнем, ако ще и сам Луцифер да ни отвори вратата, защото "Ама сега е неин ред да поври в казана!! Сигурно и без това й харесва. Я да не се прави на важна"...