Малко е извън темата, но по повод часовете за обяд. От известно време сме в малък град, 20-25 хил. население, има си всичко, не е село. Но живеят в някаква друга вселена. Всички магазини имат обедни почивки. Кой когато си решил. Единият почива от 12 до 14, друг от 13 до 14;30, трети по друго време. Като изляза, вече свикнах - ако работи, работи, ако не, не се и мъча да гледам кога отваря. Има два хранителни магазина и един китайски, за които съм спокойна, че ще намеря отворени, иначе няма начин. И май двете железарии не затварят посред бял ден, или просто не съм ги уцелила. Централната аптека е в най-големия хранителен магазин, с четири кокошки служителки вътре по всяко време, обаче затваря между един и три, не работят бе, вечно има опашка, но не, те затварят за почивка. Някакъв пълен абсурд. Влизаш в цветарницата и онова ти вика - не работим, ще работим утре. Часът е 12, има табела с работно време от 10 до 12 и от 14 до 17, но не, няма да отвори даже в 14, а утре?... Не ме интересува дали търчат до вкъщи да ядат и да си сложат на мъжете. Направо да откачиш. Да ми беше казал някой, нямаше да повярвам. Ненормална работа.
- Публикувана: 19 март 2023, 21:07 ч.
- Последно мнение: 25 март 2023, 07:47 ч.
Бракът ми се разпада пред очите ми
"...Извинявам се, явно наистина не съм се изразила правилно - сбито описано ситуацията е такава. Знам, че не съм единствената и знам, че в никакъв случай няма да ми е по-леко, ако остана сама. Аз всъщност не искам да бъда сама. Искам да намеря начин за себе си да преодолея тези терзания и да продължим напред по-гладко. Ако е възможно и той да преодолее неговите си, би било чудесно..."
Съжалявам, не прочетох до края. Но тук грешиш. По-точно в частта "Няма да ми е по-леко, ако остана сама".
Нямаш представа колко по-леко става, когато го няма нервното напрежение. Да го мислиш къде е, защо пак на вилата, а ти трябва да направиш първо, второ, трето.... Колко по-леко е, когато не трябва да слушаш мрънкане и да се чудиш какво пак не си угодила и сбъркала.
Тогава мисълта ти тече леко, плановете и тяхното изпълнение си вървят по вода. И вечер си лягаш доволна от себе си, с чувство за добре изпълнен дълг. А не с напрежение: " Утре какво ще ми сервира пак?"
И нямаш представа колко много време ти остава за самата теб.
И изобщо не разчитай, че той нещо ще преодолее - той в себе си вина за нещо вижда ли?
Съжалявам, не прочетох до края. Но тук грешиш. По-точно в частта "Няма да ми е по-леко, ако остана сама".
Нямаш представа колко по-леко става, когато го няма нервното напрежение. Да го мислиш къде е, защо пак на вилата, а ти трябва да направиш първо, второ, трето.... Колко по-леко е, когато не трябва да слушаш мрънкане и да се чудиш какво пак не си угодила и сбъркала.
Тогава мисълта ти тече леко, плановете и тяхното изпълнение си вървят по вода. И вечер си лягаш доволна от себе си, с чувство за добре изпълнен дълг. А не с напрежение: " Утре какво ще ми сервира пак?"
И нямаш представа колко много време ти остава за самата теб.
И изобщо не разчитай, че той нещо ще преодолее - той в себе си вина за нещо вижда ли?
Ами има такива малки населени места , не може всички да живеят в столицата и големите градове. То не , че там го няма манталитета на булгарише мачо. Може жената да си ходи у тях за обяд, къде да яде като в малките градове няма заведения за бързо хранене?
Към авторката, започни да си домакинстваш с твоя си ритъм, не с неговия и не отстъпвай. Когато си готова тогава, децата винаги могат да хапнат нещо. После малко по-малко делегирай някакви допълнителни задачи докато гледа някое от децата, ти си знаеш какви от по-простите. И ако много му тежи да си решава какво ще прави, не да мята заплахи ей така, и да плаши гаргите. Такива като него си ценят удобството, ще се разведе ама друг път.
Към авторката, започни да си домакинстваш с твоя си ритъм, не с неговия и не отстъпвай. Когато си готова тогава, децата винаги могат да хапнат нещо. После малко по-малко делегирай някакви допълнителни задачи докато гледа някое от децата, ти си знаеш какви от по-простите. И ако много му тежи да си решава какво ще прави, не да мята заплахи ей така, и да плаши гаргите. Такива като него си ценят удобството, ще се разведе ама друг път.
...
Просто това, което ме подразни вчера е силната фиксациа върху къщата, да стане сега и веднага, ако че това означава аз да съм сама с децата.
...
На този етап няма да ходим да живеем на село, поне за това сме единодушни. Къщата я стягаме като за вила. Само че това стягане той го прави сам, съответно отнема много врем;е; време, което може да прекара с децата и с мен, като нормално семейство в хубав неделен следобед на разходка в парка. Не съм казала да не ходи и да не я стяга (макар че не умирам за села, аз през соца не съм имала село, може би затова не ми е на сърце). Просто искам от време на време частица внимание и към мен и децата....
Просто това, което ме подразни вчера е силната фиксациа върху къщата, да стане сега и веднага, ако че това означава аз да съм сама с децата.
...
На този етап няма да ходим да живеем на село, поне за това сме единодушни. Къщата я стягаме като за вила. Само че това стягане той го прави сам, съответно отнема много врем;е; време, което може да прекара с децата и с мен, като нормално семейство в хубав неделен следобед на разходка в парка. Не съм казала да не ходи и да не я стяга (макар че не умирам за села, аз през соца не съм имала село, може би затова не ми е на сърце). Просто искам от време на време частица внимание и към мен и децата....
В този вече вниманието е към времето заедно. Помислете наистина как да си дадете това време. Защо и той не дойде с вас на разходката в парка например? Къде са твоите родители, не може ли на тях да оставите децата за някоя вечер, а вие с мъжа ти да излезете? Така ще се сближите отново.
Опитайте наистина един рестарт, с по-малко децибели и инат и от двете страни, пък каквото стане.
... започни да си домакинстваш с твоя си ритъм, не с неговия и не отстъпвай. Когато си готова тогава, децата винаги могат да хапнат нещо. После малко по-малко делегирай някакви допълнителни задачи...
Благодаря за съвета! Може би наистина ще опитам с тази тактика.
Опитайте наистина един рестарт, с по-малко децибели и инат и от двете страни, пък каквото стане.
Вероятно и това ще опитам на по-късен етап. Благодаря!
Мисля да опитам поне още веднъж, заради децата ми най-вече. Ако мачът е свирен, то е свирен вече. Но винаги ще се тормозя, ако не направя един последен опит.
Благодаря на всички, които коментирахте тук!
П.П. Виждам, че много сте дискутирали часовете за обяд и вечеря - отново не се изразих правилно. Обедите са само през уикендите, когато той почива и е вкъщи, вечерите са всеки ден, когато е вкъщи. Иначе, работя на пълен, 8-часов работен ден без обедна почивка (макар че е много кофти така), но свършвам в 16.30ч. и бързам след работа да взема децата от градина (тук в малкия град учителите се цупят, ако си вземеш детето след 17.00 ч.).
Присъединявам се към мнението на другите, че между вас се играе игра на надмощие, а не е нужно. Бих те посъветвала да поговориш спокойно с мъжа си, да му се извиниш за случаите, когато си демонстрирала неуважение към него и да го увериш, че го обичаш и че искаш да сте заедно. Не заради децата, а заради вас самите. Обясни му спокойно, че даваш всичко от себе си, но не винаги успяваш да смогнеш с вечерята. Попитай го той какво мисли по въпроса и какво би те посъветвал. Много вероятно е сам да се сети, че се нуждаеш от помощ и да ти я предложи. Тогава ти не му отказвай, а започни да го хвалиш как се е постарал и колко си щастлива. Пожелавам ви успех!
Той да й казва как чакал децата да пораснат, за да се разделят, а тя да му казва, че го обича и да го хвали. Вие сериозни ли сте?
Да, напълно сериозна съм. Тази реплика е получена заради напрежението породено помежду им заради битките кой да командва. А до колкото разбрах на авторката ѝ пука и иска да си запази семейството. Защо да не направи първата крачка за помиряване? Не винаги да вървиш с рогата напред е правилният избор. Ако продължи да му се репчи какво ще постигне?
Тази реплика е получена заради напрежението породено помежду им заради битките кой да командва. А до колкото разбрах на авторката ѝ пука и иска да си запази семейството. Защо да не направи първата крачка за помиряване? Не винаги да вървиш с рогата напред е правилният избор. Ако продължи да му се репчи какво ще постигне?
Самочувствието, че няма да се остави да я мачкат до последно.
Евентуално отърване от мъж, който и без това вече си казва в прав текст, че смята да я натири, след като приключи да я използва за едноличен родител на децата.
Шанс да живее на спокойствие сама или пък с човек, който не тълкува "налага се да направя компромис все за нещо" като "ето, тя води битки с мен кой да командва".
Пример за децата си, че мама не е втора класа човек, а тате - първа.
Като начало.
Всъщност, и аз си мисля, че има прекалено нагнетено напрежение в техните отношения, и понякога такива реплики се изричат точно заради това. Все пак няма как ние отстрани лесно да отсъдим кой прав - кой крив. Това са отношения развивани - и рушени - години наред, и и двамата с грешали не-веднъж. Не е да не си заслужава да пробва авторката - за различен развой от раздяла, някой трябва да си преглътне егото и да направи първата крачка. Насреща вече дали ще им крачка - това ще е решаващото. А то и една крачка едва ли ще е достатъчна. Трябва осмисляне на проблемите и воля те да се решат. Раздялата винаги е вариант, и в крайна сметка, точно натам вървят нещата в момента. Но е добре и да се вземат поуките - най-малкото за да не е следващият същият.
Авторке, вие за 8 години сте били в розов период, млади влюбени и т.н. Около децата е имало радостни вълнения. И все пак за оставащото време сте успели да го докарате дотам да не можете да се гледате.
Защо го пиша ли - за да те попитам как смяташ да издаяните още 7 години при създалите се чувства между вас.
Моят личен опит - с ММ се събрахме млади и зелени, и двамата студенти.
Защо го пиша ли - за да те попитам как смяташ да издаяните още 7 години при създалите се чувства между вас.
Моят личен опит - с ММ се събрахме млади и зелени, и двамата студенти.
Скрит текст:
Тогава не се говореше толкова за равенство, нито за домашно насилие, но смятах, че няма да има патриархални уклони. Но домашното му възпитание + средата, в която се задържа, му повлияха в негативна посока. Все по-често чувам какви мъже имало, жените им давали от гардероба дрехите, които да носят. Той не бил такъв, пък аз не го оценявам. Аз го отсвирвам и хич не си слагам на сърце, след 30 години брак. Не се бием, дори не повишаваме толкова тон, но споровете си вървят.