Бракът ми се разпада пред очите ми

Хем мъжа ти слуша майка си, хем обаче ставало каквото ти искаш, щото не си мълчиш. Хем той си имал къща на село, хем пък ти го командваш.
Аз ситуацията я виждам така. Родителите му (не знам там кой точно) му дуднат някакви неща и той се съобразява с тях. Ти се дразниш, че той слуша тях, а не тебе, и съответно му тропаш с крак вкъщи и явно му се налагаш. В резултат на което той беснее, че хем вкъщи не е мъжа, хем в очите на майка си. В същото време гледа децата като са болни, което всъщност не ми се връзва на идеята какъв мамин злодей бил и как щял да те напусне след като му отгледаш децата.
Аз не мога да разбера вие бе, хора, защо живеете заедно. И още нещо не можах да разбера, тоя твой мъж какво иска, освен да му сервираш вечерята в 6 часа?
Много ясно, че като го командориш на лягане и на ставане, той ще те трови за всичко, което успее. Вашето не е семейство, а борба за власт. Твоят проблем е, че мъжът ти бил слушал майка си, а не теб. Ми, то семейството не е там, където някой те слуша. Мъжът ти е партньор, а не 2 годишно дете, на което да казваш да не бърка в контакта. Много ясно че ще те "трови", така си го захлюпила с чехъла, че няма мърдане.

Той не слушал майка си, а баща си. Не знам защо намесихте свекървата 😃

А ти работиш ли?

И какъв е този компромис, за който той те обвинява, че е направил заради теб? Да живеете в твое жилище, вместо в неговото, на село?

При следващи приказки подобни, напаво бих му казала "А бе дай сега да се разделим, докато има желаещ да ме вземе и с децата барабар! Така де докато съм младичка и мога да родя на човека още едно дете!" Да му подпалиш фитила ...
Някак те брои бита карта ...

Мъжа ти е глупак. Ще ме извиняваш, защото предполагам ще те издразни определението. Мисли си, че отрастат децата ще е все същия. а ще е стар, разведен, с деца все още, които хем ще у липсват, хем която и да завърти няма да ги търпи да са при него. Мисли си, че ще може да прави секс, като на 20, и ще е с тялото и излъчването на младеж, а няма да е  видял, че е напълнял, пооплешивял, космясал, там дето не му трябва ...

Имай едно наум, че като теле ще се засили към това бъдеще и се подсигури, ако наистина му скимне да се разделите,  И да ти кажа - голям праз ако си тръгне. Наистина, сега си млада и гледаш по един начин, после ще осъзнаеш, че не е нужно просто някой да е до теб, а някой на когото можеш да се облегнеш, поне понякога.

Много отровна обстановка и за двама ви. Компромисите, за да не ги броим следва да са по равно Явно не са или преди 8 години не си чула нещо много важно за него. Щом се хапете, значи вече няма желание за мир и вероятно то не е умряло сега, а от доста време. И като казвам хапете, визирам не само мъжа.
Как решихте, че няма да живеете в къщата, която ремонтира? Той може да иска да прекарва време там. Какво значи няма да живеем там? Ако има желание да е там за няколко дни, пак ли не може? Няма ли да отидете заедно?
Така връзка не се гради. Така връзките се рушат. Ако някой се опитва да ми стъпва на врата редовно и аз ще хапя.
Или започнете да се слушате докато говорите или просто кой от къде е.

Дорис, мъжете на 20 не знам защо смяташ, че правят по - добър секс от тези на 45. По - скоро малко жени умират от любов по разведени с две деца. Ама за секса…баш след 35 вече знаят какво се прави

Може би е по-добре да бъдеш по-конкретна. Аз от написаното разбрах следното - свекър ти се меси със съвети, което те дразни, мъжът ти уж го слуша безпрекословно, но в крайна сметка до сега е ставало каквото ти искаш. Най-накрая сте стигнали до ситуация, в която мъжът ти не е готов да отстъпи, и е назрял проблем. А теб явно най-важно е той да признае, че семейството ви ще се разпадне, но вината все пак е негова.

Сякаш не мислиш, че мъжът ти има собствени желания, чувства, пристрастия, а е изразител само на тези на свекъра. И точно със свекъра водиш война в негово лице.
Колкото и да е повлиян от баща си, това са си желания на мъжа ти и нормалното съжителство изисква да ги уважиш. Не става въпрос да се подчиняваш, а да коментирате проблемите без да тропаш с краче и се налагаш. Категоричното ти заявление как няма да ползваш селската къща е ненужно заинатяване. Бракът е взаимни компромиси - дори когато гледате в една посока, няма начин по всички въпроси да сте на едно мнение. Понякога отстъпва единият, друг път другият, но след разговор с аргументи. Не е нормално да очакваш винаги да става твоята, всеки ще се озлоби на подобен безапелационен натиск.
За мен това, че се кани да си отгледа децата и тогава да се разделите, говори за отговорен човек. Вгледай се в собственото поведение и прецени дали не провокираш киселяшкото му отношение. Не се съмнявам, че и в него има вина, но в случая ти питаш.

Благодаря на всички за отговорите! Макар че се опитах да опиша ситуацията, нямаше как да разкажа всичко, затова пък наистина правилно се стигнали до някои заключения:
Не сме живяли много преди да се оженим, изобщо и през ум не ми е минало да гледам модела в семейството му, за да ми светне лампата кой тропа по масата и че се очаква от мен да кимам одобрително на всяко нещо, дори и да мисля друго.
Моделът в моето семейство също не е идеален - майка ми беше домакиня, сега съм аз. Не ми пречи, просто на моменти се изморявам и ми се иска някой да ме отмени или поне да не ме критикува толкова много за това. Някакъв вид признание.
Да, не съм от отстъпчивите и трудно се живее с мен. Може и действително да е борба за надмощие животът ни заедно. Осъзнавам и това и съм започнала терапия отскоро. Всъщност по душа съм романтик човек и много ми се искаше да имам моя "хепи енд'". Затова приемам коментарите на всички, дори и най-критичните и продължавам да търся вината у себе си - дали не рисувам някакви идеалистични картини в главата си, дали нямам прекалено големи очаквания към него за абсолютно всичко.
Относно компромиса - да, живеем в мое жилище, а на село няма как да отидем, дъщеря ми ще бъде в първи клас, ще трябва да пътуваме, просто си усложняваме излишно живота... така виждам аз нещата. Прагматик човек съм.
За срока на годност - точно така се почувствах и аз, със срок на годност. Но пък ако на някой му стиска да напусне този брак, то това съм аз. Единствено децата са ме спирали досега - не искам да попадат помежду ни, не искам да живеят в разделено семейство. Но определено не съм ОК и с този токсичен модел в момента.

Що е толкова модерна тази думичка "токсично" в бг мама напоследък?
Безработни домакини май се опитват да оправдаят собственото си неудволетворение от това как им се е развил живота, с приказки от разни врачки-баячки и психолози... Ем, като не си учила и работила цял живот до сега, що мислиш, че някой е длъжен да ти осигури живот като в любовен роман... Лейди с имението, и бедния съсед - благородник, лудо влюбен в нея, за цял живот.... Стига толкова розови романи, животът е сурав и курав...

Ама чакай сега, ти не работиш, нали правилно съм разбрала? Защо той си взема болничен като са болни децата, ако ти не работиш? Ако не работиш, децата са на градина/училище, ти кво правиш по цял ден, че не можеш да нагласиш вечерята е 18ч? И как хем той искал жената да го слушка, хем ставало каквото ти искаш?

Докато гордо заявяваш, че не си мълчиш, че никога не ставало на неговото/ на майка му и подобно непрекъснато "изправяне на кривите краставици", няма да имате партньорство с него. А, вероятно и със следващия. Човек трябва да избере какво му е важно, а също и да намери подходящия тон в комуникацията.
Както казва моят мъж, "можеш да ми вадиш душата само с памуче". С вечните рогИ напред не става.

Домакиня, че домакиня...Ами добре, по- добре от безработна, чакаща мъжа й да я издържа жена, но иначе репчеща му се. Защото повечето жени работят, домакинстват и си гледат живота. Направо ми е жал за човека, взел дамата от града с апартамента и вкарал си един голям автогол.

Всъщност работя на пълен работен ден. Като казвам домакиня, имам предвид, че върша нещата вкъщи сред края на рйботния ми ден, като втора смяна. Не съм чакала никога на някого да ме храни и гледа или да ми дава джобни.
За "токсично"... явно наистина е модерно.

Е толкова ли е трудно да прекарвате някой почивен ден там, не е задължително да живеете за постоянно. Има си очарование това ходене на вилата, мен лично ме натоварват почивните дни в големия град особено при хубаво време когато всичко живо изпълзи по паркове и централната част. Друго си е да се потопиш в спокойствието на село и да се насладиш на тишината и песента на птичките. Разбирам го твоя човек, явно сте много криви характери и неотстъпчиви. За това големи компромиси не се правят едностранно, защото почва много да тежи след време. Както ти казах нищо не пречи да намерите схема. Цели поколения сме израснали с ходене на село почти всяка събота и неделя през соца, така че при достатъчно желание се намира начин.

Човек може да каже всичко , ако е ядосан . А защо той не сложи масата в колкото часа иска , нали има ръце ?