Бракът ми се разпада пред очите ми

Има ли някакъв начин да ограничите влиянието на свекъра. Явно не живеете заедно, но с тази къща, която му я е подарил, си е осигурил вечното присъствие на сина си при него. Кой знае как му дудне против тебе. И това след 8 г като си отгледате децата и кой от къде е ми се струва приказки на дядото. Но явно мъжът ти го вижда като голям авторитет в живота си и за това го слуша. Ти трябва да докажеш, че също си авторитет. Но влиянието на старите трябва да се ограничи. Подходи добронамерено към съпруга ти. Намери начин да спечелиш отново благоразположението му и поговорете.

Аз бих разбрала донякъде подобно поведение от негова страна, ако наистина той осигуряваше всички финанси в дома и ти си на негова издръжка изцяло, както и децата. Но от последния ти пост разбирам, че работиш на пълен работен ден. Как тогава въпросното лице изисква вечерята да е сервирана точно в 6? Това са вярно разбирания от 19 век, очевидно е възпитан да тропа по масата, да си иска ракия и салата, а жената да му прислужва. Той няма ли ръце да си сервира вечеря? Особено след като ти цял ден си била на работа, че и чистиш, гладиш, гледаш деца и т.н. Имах същия тип вкъщи. И той така се жалваше защо не е сготвено, една манджа не мога да сготвя, а ако има манджа започва да й търси кусури, аз се грижа изцяло за бебето, чистя, пускам перални и т.н. И той така ми беше казал "Явно, че не се разбираме, но нека детето да поотрасне малко и тогава да се разделяме". Аз нямах намерение да чакам детето да поотрасне и аз да търпя да бъда третирана като слугиня, да ми се заяжда за всичко и да ме обвинява за всички световни беди. Посочих му вратата и той се изнесе. Защо аз да чакам още няколко години детето да поотрасне, а да бъда третирана като робинята Изаура. И аз имам достойнство, а и здравето ми ще пострада, ако продължавам да стоя в такива неудовлетворителни отношения.

Доста късно ни информира авторката, че работи на пълен работен ден. В началото два пъти писа, че е домакиня. Затова съм скептична към информацията, че работи. Не се връзва и с историята.

Аз от самото начало разбрах, че жената работи. Но не разбрах какъв толкова компромис е направил мъжът, че толкова да се ядосва на жена си - само това, че живеят в нейно жилище ли? И това е повод за скандали? Странно е неговото мислене в такъв случай. И жената е в правото си да не иска да се забива на село. Може да направи компромис да ходят там чат-пат след като мъжът й влага време, усилия и пари в къщата. Но разбирам донякъде авторката, защото и аз не бих търпяла мъж с остарели разбирания и който се води по акъла на родителите си. Но аз и не бих се омъжила за такъв, а тук авторката явно е сбъркала - че изобщо са се събрали двама човека, които разсъждават по коренно различен начин.

Ами научи се да се изразяваш бе, жена,. Толкова ли ти е трудно да обясниш, че живеете в твое жилище, а мъжът ти си иска на село, при мама, имате 2 малки деца, ти ходиш на работа и цялото домакинство и децата са на твой гръб, щото мъжът ти работи на смени и всяка свободна минута търча на село, да строи имението... А ти искаш свободно време, почивки, романтика, помощ в домакинството... Не си само ти така, не се притеснявай, с две малки деца е трудно, особено ако ходиш и на работа и няма кой да ти помага. Ама по добре така, отколкото и свекър и свекърва да са ти на главата, уж да ти помагат.. Стегни се малко и потърси друг вариант, различен от постоянно дуднене и скандали. Повярвай ми, и да го изгониш мъжът ти, по - леко няма да ти стане.

Ох добре, че го синтезира разбираемо
Емиии такъв си си го избрала. Не е като да не си знаела, нали бил "застинал в 19ти век", ти кво очакваш от такъв? Избора дали ще го търпиш, си е твой. Ако смяташ, че можеш да се оправиш сама с децата, махай го. Ако ли не, търпи си го. По-Убав едва ли ще стане.

Извинявам се, явно наистина не съм се изразила правилно - сбито описано ситуацията е такава. Знам, че не съм единствената и знам, че в никакъв случай няма да ми е по-леко, ако остана сама. Аз всъщност не искам да бъда сама. Искам да намеря начин за себе си да преодолея тези терзания и да продължим напред по-гладко. Ако е възможно и той да преодолее неговите си, би било чудесно.


Големи са ни различията по отношение на живота. Може би съм сбъркала наистина. Пак казвам - не е лош човек в никакъв случай. В яда си сме казали и двамата много неща. Това, което написах в първия пост, е всъщност това, което ме е жегнало най-много, пък било то само хапливи забележки без да е вложил много в тях.

Въпреки всичко ви благодаря, че коментирахте. Определено имам над какво да помисля поне по отношение на своето поведение и думи.

Засега ви оставям - ще работя.

Тогава каква е чуденката?

Това за вечеря в 18 часа явно е било голяма глупост, която е изтърсил в яда си. Очевидно между вас се е натрупало голямо напрежение.

Де факто успяваш да наложиш своето мнение в почти всички случаи - нали е така? Тогава защо смяташ, че той е в 19ти век? Напротив, той се опитва да се извърти и нещо да стане "на неговото", но явно все не успява. Не знам кой век е това.
Защо така, мила Gone with the wind?
Наистина трябва да поработиш над себе си първо. В твоето ли семейство е така, че майка ти всичко е решавала? За кое пък толкова твоят свекър се меси и накрая пак става, както ти кажеш?

Няма нищо лошо, че мъжът ти разговаря с баща си и възприема някои негови идеи. Какво да му е лошото! Ами това са отношения родители-деца, разговарят, обменят мисли, по-зрелият дава съвети, по-младият се възползва от съветите.
Нищо страшно не виждам в тази ситуация.

Не твърдя мъжът ти да е прав в 100% от случаите, но би трябвало да си изработите култура на уважение, изслушване и на изработване на общо мнение. За сега очевидно има само два остри камъка, които, знаем, брашно не мелят.

За вилата на село, и аз съм на мнението на рф, че това е актив за вашето семейство. Не е нужно да се завирате там, бихте могли да я възприемате като място за почивка. Разбирам, че в тази пуническа война, която ти си повела срещу свекъра, за такава мисъл място няма, но повярвай, нещата се променят. Може да дойде момент, когато да се радваш, че имате тази къща. Имам предвид моя семеен опит и къщата на мъжа ми на село.

Ако мааалко се кротнете, ако започнете да си гукате, вместо да се налагате, тогава той, вместо да бяга от къщи на село в свободните дни (далеч от напрежението и скандалите), може да поиска да отидете някъде с децата. Драмата може да стане на идилия.

Ами то беше казано още в първия пост - малко провинциално градче ( или нещо близко ), съответно и хората показани тук, и репликите на всички, са абсолютно очаквани и бих казал даже адекватни.
Тук жената пита дали ситуацията е наистина тегава, и следва да се направи  някакъв решителен ход от нейна страна, или има други възможности/решения.
Честно казано аз не виждам ако се направят големи промени, това да подобри нещата. По-скоро и тя и мъжът и е по-добре да направят някои компромиси, и да си променят малко мисленето ( само че реално едва ли би могло кой знае колко ). Просто в някой следващ момент, може би ще има нещо което ще ги сближи за определен период, след това е възможно пак да се върнат на предишните положения.

Авторке, ама ти значи имаш две работни места - второто вкъщи. Това, че си му отнела селската идилия с мама ли е в дъното на недоволството му? Друго има ли? Защото ако това му е драмата и не може да се кротне толкова години - не знам колко още дълго ще го чакаш, за да не дочакаш. Явно и той едвам издържа. Тази конфигурация така няма да проработи - трябва генерална промяна, дали в нечии нагласи, дали в настоящия формат.

Аз пък не мисля, че мъжът на авторката е такъв отстъпчив и търпелив човек, какъвто го изкарвате. На коя жена й е приятно мъжът да слуша баща си за всичко? Ами не всеки иска да си налива парите в къща/вила или друг подобен имот.

Жената сподели, че живеят в нейното жилище. Мъжът се емнал да прави вила. Честно да ви кажа сега ако мм започне да се занимава с някаква си вила, аз лично не бих била много “за”. Поне на този етап от живота ни. Така че да, хубаво е да го има, ако хората се радват на подобни неща. Няма универсална истина за всеки.

Аз от самото начало разбрах, че жената работи. Изразила се е, че е домакиня, защото на нея лежи цялото домакинство.

Мъжът й явно е с патриархални разбирания и иска да тропа по масата, да му се сервира в 6:00 (което даже не знам как е възможно, ако работиш?!) и да се съобразява с родителите си, че мир да има.

Шерилин,
Aко твоят мъж ти каже, че не иска да правиш ремонт на вилата си, която е твоя, а само на неговия апартамент, ти съгласна ли ще си?
Тук нещата са на обратно - жената има папартамент, мъжът - къща на село, да я истави да се разпадне ли?
Или всичко трябва да се влива в нейното жилище и накрая той без нищо?
Обикновено веднага скачат съфорумките да обясняват на жената да си оправя собственото жилище и да не прави ремонти на съпружеското, което не е нейно. Сега като палачинката е обърната, защо пак скачате?

Съжалявам, че говоря така направо, но съпругът ти явно има съвсем ниско мнение за теб, след като ти казва в прав текст, че смята да те изостави в момента, в който свършиш най-тежката и неблагодарна работа по отглеждането на децата, и дори не му минава през ум, че можеш да се защитиш по някакъв начин, например.
На твое място бих направила именно това - без да му казвам нищо, бих се консултирала с адвокат (знам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но е безкрайно важно), и бих се осведомила как мога да се осигуря 1. финансово, и 2. откъм попечителство на децата. Бъди подготвена.

Звучиш като разумна, работлива и безкрайно търпелива жена, чиято най-голяма слабост е сговорчивостта и склонността към самокритика. За съжаление, в голяма част от случаите скромността ти няма да остане оценена - забеляза колко хора приеха, че не работиш, а чакаш той да те издържа, защото не си биеш тъпана, че се бъхтиш колкото него, нали? Или всъщност повече, защото, а, да - домакинство и деца... Колко му е, наистина, нищо работа!
Забеляза колко хора ти повярваха, че "ама и ти не си лесна"... Въз основа на какво го казваш? Наистина ли си същата, наистина ли би направила с него такова нещо - да му заявиш, че ще го използваш, докато ти плати всички дългове, да кажем, и после който-откъдето... Или просто продължаваш да искаш да бъдеш справедлива, да търсиш вината и в себе си винаги, винаги, винаги?

Всеки път, когато прочета някоя жена да разказва подобни неща, сърцето ме заболява. "Да, той ме увика, задето не му сервирах вечерята точно в шест и отказах да го обслужа сексуално точно след като ме уведоми, че ще ме изрита при първа възможност, защото отказвам да му се подчинявам във всичко... Но и аз не съм съвършена - ето, вчера пресолих кюфтетата!".
...Човек.

И държа да отбележа: не те обвинявам, че "такъв си си го избрала", "ама нямаш ли самочувствие" и тем подобни. Добър човек си, влюбила си се, използвали са търпението и добротата ти. Случва се.
Стискам палци всичко да се подреди така, че да сте щастливи ти и децата ти.

Хората се променят, привързват и когато им е комфортно и удобно забравят как са искали раздели и какво точно са плещили. Комфорта даже мечтите затрива! Живеенето заедно е такова уеднаквяване, че ако не се появи трети във отношенията ви така ще си откарате до гроб.

На твое място бих говороли повече на НАС и никак за ТИ  така, Аз онака.

Не си слагай много на сърце приказки как ще се разделите, обръщай ги на майтап и жегвай ревността му как веднага друг ще те грабне и тем подобни. Какво ще стане не се знае. В повечето случаи жената е тази, която прави двойката семейство и къщата дом. Но трябва да го осъзнаеш и да действаш целенасочено и постоянно.