Бракът ми се разпада пред очите ми

Дядото на ММ е имал къща във Велинград, след това родителите на ММ са я оправили за се удобна за живеене. Има място за три семейства, те и женените им деца и внуци, но рядко ходим всички заедно. Условието е да оставим къщата както сме я намерили. Аз си нося чаршафи, защото не ми се чака да изсъхнат за да ги прибера. Пускаме прахосмукачка, прибираме градинските мебели които сме изнесли да ползваме, съдовете по шкафовете и сме готови. Градината е морава, ММ коси първия ден и това е. Полива се с пръскачки с таймер, има дори парник баща му гледа домати, те се поливат сами, ние само берем. Не ходим всяка седмица, с ММ работим на смени и почти не ни съвпадат почивките.
За помощ в домакинството съм съгласна, че трябва да има. Но пък има жени които все са недоволни от свършеното, визирам мама, ако авторката е такава, го разбирам мъжа ѝ.
За вечерята в 18,00 мисля е малко пресилено, той ако работи на смени каква вечеря в 18,00. Всички смени не са до 17,30 за да успява да се прибира за сериала.

Ами лошо авторке. Трябва да поставиш нещата ребром - или почва да помага за битовите неща, или да стяга багажа. Не знам изобщо защо работещи жени в 21век, се нагърбват и с цялата домашна работа ако иска ти да си домакиня и да сервираш в 18ч вечерята, значи трябва той да издържа семейството изцяло, т.е. ти да не работиш и той да изкарва за ВСИЧКО, вкл. всякакви глезотии да си уплътняваш свободното време между вечерите. И апе му казваш да върви да се прескача някъде.. може на село, у неговата си къща..

Мачкане виждам, от негова страна. Той диалог не иска, казал си е как ще бъде (той ангажименти вкъщи да няма, да е обгрижен по часове) и точка.
Ако беше склонен към диалог, нямаше да я има темата.

Авторката сама си написа, че рядко отстъпва и е трудна. Ако те порежат 5-6 пъти, защото не им се отстъпва е абсолютно същото като това да откажеш да миеш чинии, защото така си решил. Аз разлика не виждам.
Къщата си е мачкане на желанието му да я оправи и ползва. Защото явно авторката не иска да живее там.
“ не си мълча и си изразявам мнението и в крайна сметка невинаги се случва както иска мъжа ми/свикъра ми. Дажи по-скоро ще кажа, че почти не се е получило това, което той иска.”
Това какво е? Много иска милото, ма няма.

Двустранно е. Тя просто не смята, че мъжа и може да има собствени желания (баща му ги диктува). От друга страна и тя му диктува.

Той спокойно може да напише: Не си мълча и си изразявам мнението. Не искам да мия чинии и доста често ми се получава.

Мачкат се един, друг с това, което могат да ползват. И ако продължат така и по - грозно ще става. Те буквално се отхвърлят един, друг.
Няма да коментирам 7 годишното дете, което само вижда как баща му всяка минутка бил на оная омразна къща. Там е повече от ясно какво чува детето.

Защо да е пресилено да се вечеря в 18 часа? И ние вечеряме в толкова. Така е здравословно.

Защото повечето хора работим до 6, някои и до 7. В колко трябва да се прибираш, за да готвиш и да сервираш в 6? Ако сложиш пазаруване след работа, да минеш да свършиш нещо или тренировка, съвсем не става.

С какво го мачка тя?
Надига глава, защото се държи с нея като господар с прислужница. Но като гледам, нищо не е постигнала. Нито има думата за семейните пари, нито за това да не изнася цялото домакинство на гърба си.

Пресилено е ѝ дава зор, а той да не пипа нищо. Нормално е като имаш 100 неща на ръцете след работа, да не успееш да спазиш точния час. Особено пък в дните, в които той е почивка, да сготви, сервира и покаже, че не е само формална част от това семейство.

Ми аз съм написала с какво го е поомачкала, но явно четеш избирателно.
Като чакаш и тропкаш с краче на мъжа да играе само по твоята свирка, напреки на неговото мнение, накрая те отхвърлят. Когато никога не става на неговата, така става. Когато има моята и неговата, пак така става.
Голям господар е, няма мнение и не става на неговата, но поне яде
Еми извинявам се, ама мачкат се, кой с каквото може да ползва.

Разбирам, просто казвам, че нейното скачане е с/у това да я мачкат. Кое не е станало от нещата, които е искал? Искал да не пипа нищо вкъщи. Не пипа. Искал да пилее пари по къщата, пилее. Искал да не го закача никой в свободните му дни, не го закача. Но той пак не е доволен и я пришпорва да му принася и отнася в определен час, дори, когато е почивка и може и той да го направи. Малко хора биха го приели с блага усмивка. Колко още да отстъпва?

И все пак, това за развода е казано не при скандал, не в състояние на афект. Тогава бих могла да разбера, че е борба за надмощие, но да тръгваш да правиш секс и да го съобщиш...

Всяко семейство си има негов си ритъм. Ние започваме рано и работим до 16 часа. Към 18 вечеряме, лятото се разхождаме задължително след вечеря.

Sherilyn,
Това е малък град. Детската градина вероятно затваря в 17.00 ч. Дори в София майките се опитват да си вземат децата до 18.00 ч., ако могат.
Ако се карат за 18.00 ч., вероятно все пак тогава вечерят.
Друг е въпросът, че вечерята трябва да е обща грижа, а не задължение само на жената.

Изчетох постовете - няма трети във връзката ни, нито от моя страна, нито от негова (съмнявам се, че на село е намерил някоя).
Просто това, което ме подразни вчера е силната фиксациа върху къщата, да стане сега и веднага, ако че това означава аз да съм сама с децата.
Действително той гледа децата, когато те са болни, точно дащото няма смисъл да сме двамата вкъщи. Естеттвено, че когато е на работа, аз съм вкъщи. И естествено, че когато аз ги гледам, съм свършила куп неща, за разлика от когато той ги гледа.
Държа да кажа, че
На този етап няма да ходим да живеем на село, поне за това сме единодушни. Къщата я стягаме като за вила. Само че това стягане той го прави сам, съответно отнема много врем;е; време, което може да прекара с децата и с мен, като нормално семейство в хубав неделен следобед на разходка в парка. Не съм казала да не ходи и да не я стяга (макар че не умирам за села, аз през соца не съм имала село, може би затова не ми е на сърце). Просто искам от време на време частица внимание и към мен и децата.
Държа да кажа, че той има своите си неща през свободното си време - кафе с колеги, мъжки вечери, джогинг за удоволттвие. Не мисля, че е толкова много като искам няколко часа от време на време,  за да ги прекара с мен и децата, вместо да съм все сама.
П.П. Явно след като вчера го направих на въпрос, днес се държи малко по-мико, поигра си с децата сутрина преди градина. А аз отделно реших, че вече наистина не мога да влизам в този график - обяди в 12 и вечери в 6 ч. Просто изведох децата и се прибрахме в 18.45 - вечераяв 6 ч нямаше. Все още не съм чула коментари.

И все пак е важно работното време. Разбирам, че не седят в задръстване по 1 час като нас. Ама все пак, колко професии си тръгват в 16 ч от работа, както написа фрау Дана?

Иначе засягам това, че за много хора е невъзможно да се вечеря в 18, защото човек понякога не се е прибрал, какво остава да почне да готви и да оправя. А, че вечерята не е нейно задължение само, това ясно.

Просто се опитах да си представя картинка, в която се прибирам от работа и хващам тенджерите, че да успея с вечерята в някакъв час. А накрая да получа мрънкане… ами няма как да се случи.

Е за обяда кво? Нали сте на работа, не си ли обядвате всеки с колегите? Или ти се прибираш в обедната почивка, за да му сервираш в 12ч Това с тия часове ме изумява, честно. Ам ако някой не е гладен в 12ч и в 18ч,кво? Яде насила? Пропуска вечерята?

Аз не знам какво да кажа Първия пост по темата и последния нямат нищо общо!
Все едно две различни семейства описват!
И две различни жени разказват.
Бъдете здрави и се радвайте на семейството и децата си!