Малко трудна тема....за болестта рак и борбата с него - тема №6

Неда, на тебе кой ти оспорва избора да вярваш в чудеса, че не разбрах?

Тук не само вярваме в чудеса, но и ги живеем вече много години, защото благодарение на информацията в темата тези чудеса се случват. Но ти няма как да знаеш това, защото си нова в нея.

Благодаря!

Много стана полемиката и излишни спорове. Zigi е писала и то от своя опит. Ако аз ви кажа какъв опит имам още от 17 годишна. Последният от тримата близки загубихме преди 11 години. Свекърва ми, която беше само на 53 години. След една ужасна борба обречена още с произнасянето на диагнозата. Не спрях да вярвам разбира се и да и давам кураж и на съпругът ми, но гледахме и реалистично. Сега след 11 години отново се сблъскваме с тази гадост при баща ми. Мисълта ми е че никой не може да каже на близките да не вярват, защото само това ги крепи реално, но трябва да гледат реалистично спрямо поставената диагноза. Не мога други съвети да дам, защото аз самата трудно се справям с мъката, с паниката и тн. Може Zigi да не е разбрала напълно какво точно е положението при бащата на Ranella, но и така да е заболяване с метастази в мозъка си е сериозно нещо. Не бъдете така строги, комуникация през форуми е трудна и без това. Трябва да се радваме, че има кой да даде съвет, защото аз оттук научих имената на повечето лекари от които се нуждае и бъдете силни това е най - важното, аз всеки  ден си поплаквам, че този път може да загубя и последният си родител, после се събирам и пак с надежда поглеждам, че ще има още няколко добри години пред него.
Това е живота много е гаден понякога, особено, когато близките ни са болни и  е много трудно да помогнем. Бъдете силни всички вие, които се борите за себе си, за близките си, които сте загубили обичани хора като мен и се радвайте на всеки нов ден, защото както каза Hope "не е даденост, а привилегия".

Не разбрах защо реалната оценка на състоянието и добронамерени препоръки във връзка с него се противопоставят на надеждата и вярата. Всеки един в темата е с неговата мъка и опит, и никой не е тук, за да укорява.
Ако излекуването от тази отвратителна болест зависеше само от чудо и вяра, тази тема нямаше да съществува и болни нямаше да има.
Бъдете здрави, бъдете подкрепа и опора на близките си и споделяйте безценни моменти, докато сме на този свят!
Ред няма. Знаете. Както и мерило за болката и трудностите, през които всеки преминава.

Отворих темата и в първия момент реших, че съм се объркала, и чета друга тема.
Хора, какво ви става?
От последните страници “лъха“ на всичко друго, но не и на взаимопомощ, на съпричастност, на подкрепа, на утеха!
Защо сме единни само когато трябва да изкажем съболезнования на някого за пореден починал от тежката болест, а когато трябва да се подкрепим взаимно, защото сме от един “отбор“, се стига до такава грозна размяна на реплики? Какво значение има кой е нов, кой е стар, болестта е толкова коварна, че не подбира нито “нов“, нито “стар“, да не говорим за млад, всеки пише тук с болка в сърцето и надежда, все пак става въпрос ако не за нас самите, за най-близките ни!
Лично аз винаги съм се ръководела от принципа “ако не можеш да помогнеш, поне не пречи“, давала съм много съвети и в темата, и на ЛС доколкото е било възможно с оглед моята лаишка компетентност, за сметка на това толкова помощ съм получила тук, толкова подкрепа, че на хора като Хоуп вероятно не бих могла да се отблагодаря докато съм жива. Не всеки е длъжен да приема чуждите съвети, както и не всеки е длъжен да ги даде, това е лична преценка и на питащия, и на отговарящия. Но всеки /вероятно/, или почти всеки се чувства длъжен да направи всичко за близките си, доколкото зависи от него самия, по начин, по който смята за добре.
И правилно. За себе си, за близкия си.
Нека това да продължава да бъде така, нека който с каквото може да помогне - да го направи, да го напише, и ако това нещо, този съвет, тази препоръка бъде от полза поне за един от питащите, а и четящите - това е ползата от темата. Нормално е да сме по-чувствителни към чуждото мнение, но все пак хората сме различни и като изказ, и като поведение, и ако някой се изкаже по-остро, това в никакъв случай не означава липса на емпатия и толерантност.
Нека не осъждаме чуждите избори, достатъчно тежки са за хората, които ги правят, а понякога и години след това се чудят това ли беше най-правилното и направих ли всичко, което можАх...

Хора, аз съм безкрайно благодарна на всички, които участват в темата с полезна информация. Благодарение на нея имах представа, какво се случва със сестра ми, която не искаше да ни притеснява и не казваше точното си състояние. Общо взето 3 мес.след като ни каза, почина.Живееше в чужбина.
Наистина се съсредоточете върху информацията, а не на начина, по който е поднесена.
Пожелавам спокойни празници!

Благодаря, мили хора, за всичко! Ох, аз чета в темата и трябва да ви кажа, че е различно, когато става дума за теб самия. Много различно. За мама водих няколко битки, оперАции на стави с много заболявания, после си отиде от коеид. Сега ми е много страшно, мисълта че няма да видя лятото или да се върна на работа ме ужасява. Е, в този момент съм изключително жизнена. Дори работя на макс по моите любими неща. Но е страшно, особено нощем. Искам да успея. Разбрах за експериментални лекарства. Сега макар и в страх, си искам химията. Имам паник атаки нощем, аз имам завършена магистратура и по психология и знам, че трябва да се справя. Да мога да се клонирам - едната част от мен да действа, а другата да се лекува. Мъжът ми и синът ми са много инертни, сама се обаждам тук и там, изобщо ми е като в центрофуга.
Благодаря ви мили хора, благодаря за подкрепата!

Аз пък говорих с жена с рак на белия дроб, на която преди 8 години тук в България й казали, че й остават максимум 6 месеца живот и отказали да я лекуват. Та жената се принудила да се лекува в Турция и вече 8 години е жива на пук на лекарската прогноза от 6 мес.
Три години след нея обаче се разболял и мъжът й пак от рак на белия дроб, вече хванат в по-ранен стадий от нея и те решили да се лекува при същите доктори в Турция, защото били много доволни и вече с нея са направили чудо.
 Е, с него не са успяли, независимо, че бил хванат по-рано.
Изводите можем да си ги направим и сами.

Момичета и момчета,по Коледа се случват чудеса.Аз,лично в темата и другата за гърдата, съм получавала само ценни съвети,които лекарите от претоварване,може би,не казват.Никой не ни  каза,кога се бият хормоналните инжекции,кога се слага Ексдживата и че може от нея,да се получи некроза.За страничните ефекти от таргета и как,да ги овладеем.За витамин Д, Ка2,Калций че трябва да се приемат допълнително.Кои са топ онколозите и допълнителните изследвания за мутации,с оглед бъдещо лечение при прогресия.От откриването на бучката,още преди биопсията,Прочетох всички теми,четях денем и нощем,и имах запазени часове при двама хирурзи,благодарение на момичетата.След откриването на метите,когато й изписаха Рибоциклиб,а аз се молех на комисията,да започне химио,пак потребители от темата ми обясниха,че при метастатичен РМЖ в първа линия,се започва с таргет и се успокоих.Благодаря от сърце на Хоуп,Уайт Малечка Палечка,Зиги и другите,за ценните им съвети.Съжалявам,че Уайт,вече не пише в темата.DZ,чела съм публикациите ти в другата тема и се радвам,че майка ти е добре.Пожелавам на всички,весели празници.Бъдете благословени.

Предколедно ми се ще да благодаря на всички, които отделят от времето си, за да помогнат на непознати със съвет от преживяното. Много е тежко да си от засегнатите, а тук всички сме такива.
Нека да обърнем страницата и да не се настройваме срещу вестителя. Той само съобщава, не е той този, който създава фактите - те се създават на съвсем друго ниво.

Бъдете благословени всички, и съветващи, и съветвани и дано късметът да е с всички ни.

.                                                                                 Да, жената за която пишеш е моя позната и всичко това е вярно, точно поради същата  причина и аз заведох татко в Турция за операциите, защото се протакаха 2 месеца тук и нищо, но той отказа да прави химиите там, а си ги направи тук в БГ, не можах да го склоня да пътува толкова.

Ще се включа и аз с благодарности, макар че съм нова тук и не съм писала скоро... Винаги, когато ми е попадала темата съм настръхвала от ужас. За мен хората, които пишат и дават съвети тук са герои. Те са НАДЕЖДА, те са знание, те са път, те са подкрепа, те са светлина в мрака... Не знам каква психика трябва да имаш, за да се докосваш до цялата тази болка в темата и да помагаш ден след ден след ден... Та, не знам дали и как може да се опише с думи благодарността, защото тя е в сърцата и очите на хората търсещи съвет...

Барбалена, настръхнах! Много силно! Поклон пред всички, които спасявате човешки животи!

Не е постоянно, но има огромно значение кой е стар и кой е нов.
Старите сме минали през всичко, за което новите питат. Ако лекарите и медицината бяха достатъчни, тая тема нямаше да я има и хората нямаше да са принудени да питат тук. Щяха да си питат лекарите.

98% от новите не си правят труда да прочетат поне една тема от началото, за са се информират, а старите пишат безспир едно и също, за да помагат и то без да се оплакват.

Старите знаем случаите на всички, които се борят от години и кой как е стигнал дотук, както и в коя фаза вече никакви добавки не помагат.

Повечето стари сме станали 1/2 лекари от зор, нищо че чудесата се дължат само и единствено на медицината.

Никой не е длъжен нито да чете, нито да пише в темата. Това е въпрос на избор и тя определено няма да загуби от липсата на Сърдитко Петко, който и да е той, чийто принос се изразява в критики и връткане на пета.

Извинявам се, че се намесвам.
Аз съм съвсем нова в темата и с мъжа ми сме едва в началото на пътят, който ще трябва да извървим.
И тепърва ще задавам въпроси в тази тема и ще чакам с надежда някой да ми отговори, да ме насочи, да даде съвет...
Темата е деликатна. Във всеки един от нас бушуват болка, страх, надежда...
Аз например вчера бях на ръба на нервна криза. Зави ми се свят, стана ми лошо, стомах ме заболя, разтреперах се от нерви... А се грижа съвсем сама за една 9 месечна хулиганка, която е много енергична. Не мога да си позволя дори да си поплача заради детето, а вечер и заради мъжа ми.
По 24часа се правя на весела, взе едно нищо не се е случило, а вътрешно се побърквам.
Та искам пак да кажа. Темата е деликатна. Трудно е. Всеки се опитва да се държи заради близките си. За да им бъдем подкрепа, когато ние самите също се нуждаем от подкрепа. Правим се на герои пред тях, а не сме.
Заровете томахавките. Темата е трудна. Истината често боли.
Няма нужда да се нараняваме допълнително. Всички сме достатъчно наранени от тази страшна болест.