"Търговия със смърт" - разследване на Валя Ахчиева

Седмица преди обявяването на ковида през 2020 г. си докарах комоцио (паднах на ледена пързалка). В Света Анна не ми направиха скенер, защото не исках да ме хоспитализират. Така де, защо да се хабят, след като няма да има пътека, пък нищо, ако се гътна през нощта. Скенер ми направиха в МВР болница, тъй като обслужват съпрузи на служители.

Следя случая Даная поради лична история. Пирогов днес казали, че били направили всичко възможно за Даная. Сега ще опиша лична история, за да е ясно какво е всичко възможно.
Преди две години синът ми претърпя удар  по главата на спирката на трамвая пред училището му. В Берлин. Последното е уточнението, което спаси живота на сина ми и погуби този на Даная. И двамата са на по 15, когато ги сполетява инцидент с удар по главата. Заведох сина ми в болница, там го прегледаха отгоре-отгоре и не видяха нищо. По-късно обаче се е развил хематом. Мисля, че при Даная също има такова забавяне, хематомът по принцип не става на секундата, това лекари, сестри, стажанти би трябвало да го знаят. както и да е, в 23 часа той започна да повръща и каза, че умира. Звъннах на 112. И тук започват всички тези ужасни, ужасни, ужасни за България, българите, Даная и майка й разлики. Жената на 112 чу удар по главата, повръщане и веднага ми каза: "Никъде не мърдате, не тръгвате вие с такси или кола, правилно ни звъните, пращам линейка, до 4 минути е при вас." Тук съветът към родители - ако има удар по главата винаги, винаги, винаги ходете в болница и настоявайте за преглед, ако има главоболие или повръщане искайте скенер, ако трябва дори да се приковете с вериги пред кабинета, както се налага понякога в България, но не подценявайте опасността. Майката на Даная не я е подценила, настояваше, молеше се във фейсбук това го помня, защото аз още сънувам кошмари от нашия случай и естествено, сърцето ми биеше с майката на Даная тогава, та по този начин се стигна до министър, който да накара след три дни!!! някой лекар да благоволи да отиде да прегледа детето и да оперира.
Та дойде линейка, двама млади, силни мъже - санитари, както е тук, вдигнаха сина ми, качиха ни в линейката, казаха, че работата е сериозна  и тръгнахме към неврохирургията в най-близката болница. Няма да влизам в детайли, веднага го вкараха на скенер, дотича шефът на отделението!, показа ми с личния си джиесем снимката от скенера!! и колко голям е хематомът, каза, че няма време да пишем на хартия разрешителни и поиска устно съгласие! и вкараха сина ми в операция. оперира шефът на отделението, дотичаха екипи от още някъде, а шефът се обади на баща си - пенсиониран професор и светило по неврохирургия, който все още консултирал. Човекът дойде посред нощ и влезе в операция, за да помага. Ние нямаме частна застраховвка, съвсем обикновена е. Синът ми няма придружаващи заболявания, Случаят му беше класически. Единствената причина всички да тичат, да дойде дори професорът, беше, че пациентът е толкова млад и "трябва да направим всичко възможно". В 24 часа влезе в операция, казаха ми, че ще трае 1 час и 10 минути, ако всичко е по план, анестезиологът взе лично номера на баща му, за да се обади след операцията, в 1,20 звънна самият той  и каза, че всичко е наред, прати ни пред операционната, от там след известно време излезе професорът, дойде при нас, представи се, успокои ни, час по-късно дойде шефът на отделението и в разговор ни обясни какво е направил, какво предстои като възстановяване и ни успокои, че на тази възраст организмът се справя без последствия. Докато траеше операцията, между другото, дойде лекарката от спешното, която ни прие, за да пита как е детето, да ни успокои, показаха ни една празна стая да седнем и ни донесе вода. Не познавам никого в тази болница, не плащаме допълнително, не съм търсила помощ от познати, министри, не съм умолявала никого да спаси детето ми - не се наложи. В 23 часа набрах 112, в 1,20 синът ми беше опериран и извън опасност. По веригата поне 20 души проявиха максимална емпатия, професионализъм, човещина, включително и професор, който не  е длъжен да идва. Всички си свършиха работата, но не само това, ами ми държаха ръката, обясняваха, успокояваха. От жената на 112 през санитарите, спешното, сестрите, лекарите, шефовете... Защото пациентът е само на 15. Даная е чакала три дни, за да си прекъсне отпуската някой да дойде да я оперира, когато хематомът е бил ощгромен и тя  е повръщала кръв. За такова нещо трябваше след смъртта й шефът на Пиргов да подаде оставка. Така се прави. А не днес, година по-късно, да обясняват, че били направили всичко възможно. Всичщко възможно е описаното от мен - затова наруших иначе спазваните граници по отношение на личните ми истории. Защото за това не се искат пари или космическа технология. И в София могат да оперират хематом, могат да извикат лекарката на Даная, която да им позволи да оперират заради придружаващото заболяване и т.н. Еле па при такова заболяване е трябвало половината Пирогов да отиде и да помогне. "Защото е само на 15", както казаха в Берлин. Съжалявам. Съжалявам много за Даная и за всичко, преживяно от майка й, включително обидите и ругатните, получила в болницата в онзи момент... Всеки път се разплаквам, когато чета какво пишат тя и Кремена Кунева, защото въпреки добрия изход за нас, аз също едва не умрях тогава. Не знам @Ani Стоянова каква сила има, но й благодаря, че не се предава, защото не бива това да се повтаря. Kremena Kuneva