Нормален период или време за раздяла?

Защото средата вижда външното, това, което е за пред хора.
Иначе между 4стени всеки си знае най-добре.
И аз съм за раздяла. Нищо не ги свързва.

Това за средата... Най-вероятно приятели, които са във възторг, че познават майстор, който винаги откликва при нужда.
Сещам се за човек, за когото всички се кълняха, че бил страхотен, ама много добър, ама много услужлив, ама едва ли не ангел небесен. Като трезвен. Само че аз съм го виждала само на маса, където, като си пийнеше, ставаше рядко лайно. Груб, агресивен, неуправляем. И всички дитирамби колко добър бил всъщност изобщо не можеха да ме убедят, че този човек е наистина добър. Просто се възползваха от него, когато беше трезвен. Той пък им го връщаше, като се напиеше.

Е, ти пък! Средата го вижда трудолюбив, печели, възпитан и с това се приключва. Средата не знае, че не я задоволява полово, че е болен, че едно бебе не може да и направи, че пак е почнал да пие и пуши когато знае, че е болен. Не знаем колко пие и какъв става като пийне, а понеже все работи, средата и не го е виждала на маса. За средата и може да не е важно партньорите да си пасват културно и да имат общ социален живот. За мене, примерно, това не е важно. Като искам да изляза си излизам сама.

Качествата, които аз ценя и на които държа не са качествата, на които държат приятелките ми и майка ми.

Средата не живее с мъжа. Авторката живее с него.

Бе не звучи да е лош човек, ама сте от различни светове като ви чета. Мисля си, че по добре ще е всеки в неговия си ...

Не ми се вярва. В България аристокрация няма, но все пак има едно интелектуално разслояване и взаимно презрение между общаците-диванни картофи и интелектуалстващите планктони. Някак само авторката да го вижда като ограничен глупак, а обкръжението ù - не - ми изглежда невероятно.

Вади добри пари, грижи се за нея, кротък е и я слуша вероятно, за това го виждат като добра партия. Но не става така, умна и интелигентна жена с по-прост мъж не става, особено и като не е толкова добър в секса. Разбирам като бачкатор да я разнася като пръскачка из лозе, ама явно това не се случва, така че просто нямат допирни точки. Нищо няма да излезе, ще се разделят след време, защото няма да може да го изтрае. За успешна връзка са нужни доста общи неща, освен сексуална съвместимост и горе долу близко интелектуално ниво.

То зависи и обкръжението към кои спада... Най-вероятно обкръжението, от които и да е, да се впечатлява от положителните му черти, които и авторката не отрича. Но има разлика между положителни черти за обкръжението (например добро чувство за хумор, интересен събеседник и съчашник за маса) и човек, с когото живееш в едно домакинство и се налага да общуваш в извънкръчмарска обстановка.

Благодаря за отговорите и мненията. Започвам под ред, първо - защо търся мнение от хора, които не познават нито мен, нито него - защото е по-възможно да срещна обективно такова, макар и от хора, знаещи само моята страна от историята. Отделно се надявах да срещна истории, подобни на моята, които да ми дадат хляб за размисъл.




Защото в началото виждах в него добродетелта, готовността да помогне, а и подходът му беше различен от този, който бях срещала до този момент. В началото на всяка връзка освен това разговорите са на ниво, докато не се изчерпят основните моменти от опознаването, първичната страст също поддържа пламъчето живо. Тогава се разхождахме, прекарвахме време заедно, създавахме си моменти. И до някаква степен той явно се опитваше да ме заблуди, че е такъв тип човек и че тези неща му харесват. А и смятам, че може да опознаеш истински човек само ако поживееш с него и го видиш как се държи в ежедневието и как се справя с битовизмите. В случая той се остави него да го повлекат по такъв начин, че да загуби баланса, а вероятно не го е имал и никога, просто се е стараел да ми се хареса в началото. След това имам чувството, че ме прие за даденост и започна да очаква, че аз ще го чакам с отворени обятия, без значение дали си говорим, дали прекарваме време заедно и т.н. Очакваше секс под график, което не веднъж се опитах да му обясня, че не е ок, но в крайна сметка, като си бачкал до 22.00ч, някакси успяваш да вечеряш и да се изкъпеш до 23.00 и се налага да станеш отново утре в 6.00, няма къде да се вмести спонтанния секс, да не говорим пък за разговорите. И просто очакваше, че в края на деня като си легнем в леглото, ще му дам едно бързо и утре повтаряме същия цикъл.
Може би ако бях забременяла нямаше да мисля така, но и това не е сигурно. Сега си мисля, че можеше и да започна да го мисля, но тогава щеше да е късно за промяна, или поне за безболезнена промяна.


Ами и той не се чувства щастлив. Говорили сме много пъти по въпроса. Той очаква от жената да се занимава с "женските неща", а той с мъжките по къщата. Очаква тя да няма твърде много амбиции, а да си е приела домакинската длъжност и да не роптае срещу нея. Очаква, че след като съм с него на 30, трябва да съм се наживяла и да съм пътувала, и да съм имала разнообразни занимания преди това. Едва ли не за него, това, че започваш да градиш семейство, означава, че това трябва да е единственият ти фокус. Ти спираш да бъдеш личност. Аз пък от своя страна през изминалите години съм търсила човека, с който да сбъдвам тези мои мечти да пътувам, да опитвам нови неща, защото смятам, че по този начин мога да ги изживея пълноценно. Отделно между 20 и 30 години не съм имала финансовата възможност, която имам сега.


Не знам дали се изразих правилно, но имах предвид по-скоро неговата среда и хора, които го познават бегло и точно го използват, за да им е винаги на разположение, когато им трябва ремонт. Забелязала съм, че темите им за разговор с голямо число от приятелите му, също са доста примитивни, докато аз успявам да създам доста по-смислени разговори с част от тях. Имало е много случаи, в които излизаме с негови приятели и всъщност аз се превръщам във водещата фигура на разговора, а той е стоял отстрани и е мълчал, защото не е запознат с темите. Моята среда по-скоро сега започва да изразява мнение, че те още от началото са си мислили, че не сме много подходящи, заради интелектуалната разлика. Ама да го бяха казали преди де... Не че щях да послушам вероятно.
И не, не го презирам, и не съм казала никъде, че е ограничен глупак. Казах, че общата ни култура и възгледи за начина, по който искаме да изживеем животите си, доста се разминават. За сметка на това в своята си област, е забележителен.

Иначе не, не се виждаме като добра партия, защото той изкарва добри пари и аз завися от него. Напротив - аз съм човекът, който носи значително по-добри финанси във връзката ни. Пък и никога не съм разчитала на никого в това отношение. Също така смятам, че това донякъде на него пък му влияе психически.

Ти не си казала буквално, че е ограничен глупак, ама...така го описваш. Съжалявам, такъв е. И други неприятни неща е, но няма да ги изброявам точно сега, смятам, че и сама ги виждаш. Представи си сега този да е баща на децата ти по някакво чудо. Каква ще е ползата от него в живота им - ще им купи луканков, а не шпеков салам, хубаво, а нещо друго ще им даде ли? Защото на мен ми се струва, че първо ще са си твоя грижа, второ ще спъне и тях.

Вие сте различни, не става дума кой е добър и кой лош! Просто имате различни мирогледи и светоусещане! Нещата няма да станат по-различни във времето. Трябва да се замислиш сериозно над това как ти искаш да продължиш живота си или най-малкото: дали искаш по този начин да продължиш… Ако отговорът е не, не виждам смисъл да си губиш своето и на това на партньора ти време. Аз също не се виждам като типичната домакиня и изказване от такъв тип би имало обратен ефект върху мен. Да- чистя, готвя, пера и т.н. , но защото и когато аз го искам. Ако някой ми каже, че това е мое “задължение”, смятай, че ще се усъмня дали съм избрала правилния партньор за себе си.

Ти самата знаеш кое е правилното решение - всеки по пътя си. Не губете ценно време във връзка, която не устройва и двама ви. Нека всеки получи шанс за ново начало, да се чувства щастлив и удовлетворен.

Два напълно различни свята.

Не се сърди, но никът ти някак ми беше познат и погледнах старите ти постове и теми. Да речем, че през 2015 си била много млада и не си имала опит, но сега не си. Вече си зряла жена. Прави ми впечатление, че сякаш не умееш да си подбираш партньорите и може би не си се научила все още-търсиш нещо и експериментираш, а експериментът продължава твърде дълго.
Няма да е лошо да си подбираш средата, защото в края на краищата ти си потърпевша и страдаш.
Другото важно нещо е това, че искаш деца, но искаш и да пътуваш, да откриваш. Не че деца и приключения по света са невъзможни/несъвместими, но в реалния живот това не е баш така-децата си искат своето. Осмисли добре какви са ти приоритетите, за да не си самотна и разочарована, наранена. 

Привет,

мисля че имам подобен случай на твоя с един от бившите ми

Той беше без образование, но не това беше проблемът.
Просто ме приемаше за даденост и в един момент връзката ни беше подобна на твоята, а аз само се мъчех по какви ли не начини и с какви ли не жестове да го върна към човека, в когото се бях влюбила
Усилията трябва да са двустранни
И добре че нямате деца, защото той не е човека за теб според мен

Много хора без образование могат да бъдат интелигентни и да имате общи теми за разговор
мисля че при вас , от твоето описание, той просто напълно не отговаря на мъжа, който ти би искала и би била щастлива с него

- не правите нищо заедно
-не ти обръща внимание
- не се старае да ти достави удоволствие в секса ( голям червен флаг за мен, ако обичаш някого се стараеш за него)
- особено ме дразни типа мъже които пращат жената директно в кухнята

мисля че не е за теб, защо ти е да продължаваш да се мъчиш

skyfalll, като повечето жени явно си хипергамна когато става дума за сериозни връзки, бракове и деца. Няма лошо. Лошото при тебе е, че започваш връзки с хора, които по спецификация не ти пасват, продължаваш връзките, натискаш, въртиш, сучеш, виждаш, че не ти е добре, но не късаш.

Като писа petiaivanov за предишните ти постове ги погледнах и аз. Забелязах неща, които може би не осъзнаваш, но си струва да ги анализираш.

1. Беше писала, че ти е добре сама със себе си. И аз съм такава. Защо тогава държиш да имаш общ социален живот с партньора? Моят принцип е да не искам присъствие, помощ, съвместност от никого ако това, което ще правим не им е интересно или приятно или мога да го свърша сама, с друг човек. Не можеш ли да си излизаш с приятели и без него?

2. Всичките ти връзки не просъществуват и се разпадат. Мъжете, които харесваш и имат добра, в очите ти професия не се интересуват от връзка с тебе. Дали това не те е накарало да се ориентираш към ниска топка? За мене компромиси с фундаменталните изисквания водят до неудовлетворение и раздяла.

3. Писа, че си ревнива. Малко успели мъже искат досадница, която да си вре носа във всички аспекти на живота им и да ги подозира в изневери. Ревнивите жени обикновено задържат курвари (защото не им пука) или откровени убитаци (защото никоя не ги ще).

4. Пишеш, че печелиш повече от мъжа. Е, и? Утре може да се разболееш и да не печелиш нищо, а той да спечели от лотарията, да наследи богата леля или ..... да си намери по-богата и печелеща от тебе. Ако е толкова важно за тебе, не заживявай с по-нископлатени!

Имаш прекалено романтични представи за брачен живот и живот с деца. След появата на деца пътуване, социален живот, интелектуални вечеринки с други дървени философи секват за известно време. Секват, не намаляват, дори и да имаш 5 бабиери наоколо.

Според мене, на подсъзнателно ниво ти не искаш да се обвързваш. На тебе ти харесват свалките, новости, но като заживееш с някого, почваш да търсиш под вола теле. По някаква причина не можеш да си отстояваш мнението. Ако аз реша да се разделям с някого, просто се разделям без да ми пука какво мислят приятелките ми и семейството ми. Те няма да живеят с него.

Замисли се върху това, което ти писах!