Нормален период или време за раздяла?

Аз или който и да е в темата не познаваме и не сме виждали този, с който си заедно от три години, но мнението ни за него има някакво значение за теб при положение и че представяш само своята версия?!

щом за теб сега не е шестица значи, че не е шестица и никога няма да стане

Ама ти някой на улицата да спреш, сигурно повече общи неща с него ще намериш. Чувала ли си израза, че нечий боклук е съкровище за друг? Обратното също важи.

Доста сте различни. Човекът може да не е лош, но явно не е за теб. Не знам кое ви е събрало, но в дългосрочен план няма да ви оцелее връзката. По-добре всеки да си търси щастието другаде преди да са минали още години в очевидно безперспективна връзка. Успех!

Идеални сте заедно, просто трябва да си вземеш любовник за да наваксаш липсващите емоции.

Кат те чета се питам защо изобщо сте заедно. Независимо дали си обективна или не, ако така чувстваш нещата просто нямате бъдеще.

За какъв период изобщо говорим? Твърде различни сте и сте се привлекли някога по необясними за любовта причини. Сега е дошло време да видиш несходствата между вас и да вземеш решение.
Успех!

За мен липсата на инициатива от негова страна за провеждане на прегледи при наличие на проблем за забременяване и притеснителните количества алкохол и цигари, които употреба, са достатъчно силен алармен сигнал да осмислиш възможността за раздяла с този човек.

Една тема, която би мога да ти е полезна:

https://m.bg-mamma.com/?topic=1537304.msg46196483#msg46196483

Всеки по пътя си!

След като нямате общи теми и сте на различно интелектуално ниво,защо сте загубили толкова много време на човека?Сега ли ви светна,че няма за какво да си говорите?

На мен всичко това ми звучи ужасно. Търсих нещо, макар и клечица на надеждата, но - не, няма. Останете си разделени.

Обикновено във връзки, в които има такива рязка разлика в нивото, ги държи хубавият секс, ама тук и той отдавна умрял.

От това което си описала заключението е кой от където е.

А ти как изобщо се влюби в човек, който даже не харесваш?
На мен ми се струва, че целия ти проблем с този човек е започнал в момента, в който сте разбрали за проблема със зачеването. Бас, че ако беше забременяла, изобщо нямаше да ги мислиш така нещата.
На този етап, раздялата е най-доброто решение. И за двама ви.

Време за раздяла за мен. Имала съм такива обещаващи връзки с 'добри момчета', които (момчетата) се оказваха ... никакви. В началото, когато сте непознати, имате някакви общи теми и изпитвате някакво взаимно уважение от типа тази каква домакиня е, този колко е работлив. Темите с времето се изчерпват, защото единият не иска и не може да си намери други теми, а пък уважението установяваш, че е твърде общо.
И да беше родила, щяхте пак да се разделите.
И последно, но не по важност - колкотои да е грубо, по-добре сама, отколкото да тикаш, буташ и влачиш мъж с репродуктивни проблеми да си ги решава - за тебе нетният резултат е, че дете пак няма, а даже имаш и излишни нерви с мъжа.

Работлив е чудесно качество, но в случая не виждам какво може да ви задържи заедно. Цял живот ли ще бачка и спи на дивана, а ти ще си въздишаш по почивки, екскурзии и неизживяни емоции? Време е за раздяла, да. Той може да си намери сгодна женица, да му готви, пере и чисти и да няма много интереси извън това. Ти пък да си намериш човек, който да те привлича и с ума си и да имате повече теми за разговор. Всъщност, ако с един човек не ти е интересно да си говорите по всякакви теми, как може да изкарате цял съвместен живот? Не върви.

Не, не е период, поне аз не съм имала във връзката си такъв, че да твърдя, че ММ е с ниска обща култура и без амбиция за живот и развитие.
 Кажи честно, ти си била със същото мнение отпреди, но си мислела, че пръстен и дете са решение за проблемите.

Това не е твоят човек. Може да е добър, грижовен, работлив, но никога няма да си щастлива с него....интелектуалното ниво, както и ти каза....
Намери си човек, с когото да сте замесени от едно тесто.
Свидетел съм на два такива брака с по две деца. Жените на работа, изискваща високо образование и интелект, мъжете-бачкатори в строителството. Никъде заедно, даже и на море. Теми за разговор-примитивни, защото едната страна е на това ниво. Ами избутаха го до края на гимназията на децата и се разведоха и двете двойки.
За мен това са пропиляни животи.

Различни емоционални светове.
В един момент ще се чувстваш все по-раздразнителна и неудовлотворена.
А липсата на секс в един момент ще се декомпенсира или с изневяра, или със затваряне и студенина между вас.
Послушай интуицията си и потърси друг човек.

От така написаното личи, че ти тоя човек просто не то обичаш. Оттам нататък няма значение добър ли е, лош ли е, възпитан ли е, как е в секса. Ти не го обичаш, и това стига, за да си отговориш.

Със сигурност не е период. Просто след първоначалното привличане, което заслепява и не виждаш особеностите на характера на отсрещния човек, идва отрезвяването. Щом сте стигнали до идеята за раздяла, значи нещата ви куцат. Ако не се боиш да си сама, защото  нямаш гаранция, че ще срещнеш сродната си душа, остави го и гледай напред. Много рядко срещаме пълно пасване с партньора си.
Ако искаш сигурност се примири с тази връзка и продължавайте така.

Та какъв е въпросът???? В това което си писала едно нещо няма в което да се вижда че сте ОК разделяйте се всеки да си живее живота както иска

Да се влея в хора на останалите, но бъдеще за вас не виждам.
Хубаво си преценила ситуацията и си наясно какво НЕ искаш.
Това същото и аз не бих го искала.

Тя това от началото си го е знаела. Сега се търси потвърждение на правотата й.

Вие без дете сте се докарали до апатия, ботовизъм и липса на секс. Ако имаше дете в картинката ти щеше да си изчаткала от преумора, ако си сама 90% от времето и той щеше да ти е крив за всичко.
И двамата сте се понесли по течението. Имате ли някакви общи цели? Планове? По твоето обяснение сте тотално различни като типаж. Не е лошо, стига да се допълвате, а не дразните един друг. Вероятно е редно в откровен разговор да споделиш, че мислиш за раздяла. Да решите да си дадете шанс или не. В една връзка ако няма щастие и удовлетвореност е безсмислена.

Аз не разбрах кое ви е това общото ,което ви е събрало. Ти самата имаш ли някакви дефицити? Защото по описаното този " много добър човек" и " шестица от тотото" е пълна скръб....

Е, те са се решили на раздяла, тя сега си мисли, че не е толкова лошо май и се чуди какво да прави.

Кой би искал да е във връзка, в която половинката му го счита за елементарен, едва ли не- недостоен. Допускам, че ако каже тези неща пред него- той сам ще прекрати.

Значи, няма хубав секс, няма емоционално пасване и сте твърде различни интелектуално, нямате общи цели за бъдещето, нямате и деца.
Момиче, защо на 30 така фрапиращо си губиш времето?

Мислиш ли, че той не го усеща?
Мачът е свирен, според мен, въпрос на време е. Хубавото е, че проблемът е хванат сравнително рано и раздялата няма да е толкова болезнена, както ако вече се бяха оженили и имаха деца.

Три години на вятъра. Трябвало е да се разделите много по-рано, изобщо не виждам за какво е било всичко това. Всеки от двамата заслужава да е истински щастлив във връзка, където го ценят и обичат какъвто е. В този разказ любов не видях.

Има и някакъв вариант евентуално всичко друго да ви се нареди, той да се "отвори" за забавления и почивки, да оправите секса, да имате и дете. Окончателно ще се разминете, когато детето порасне - ти ще искаш да възпиташ в него интерес към интелектуалните занимания, ученолюбие и любопитство към всичко ново. Мъжът ти ще иска да го учи за майстор. Ако до тогава не сте се разделили, вече ще се случи.
Разбирам те много добре, аз се разделих с последния ми приятел след дълго съжителство поради същите причини. Когато в една връзка няма изневери, обиди или насилие, а човекът отсреща е добър, възпитан, внимателен, е много трудно да я прекъснеш.

Първоначално какво ви превлече да започнете връзка?

Е, в началото всяка връзка започва със замъглен от любов и страст поглед... След 2 – 3 години обикновено хората свалят розовите очила и виждат партньора си такъв, какъвто е реално. И според това, което виждат, или продължават да го обичат, или изстиват.
Това за любовта и 3-те години никак не е измислица, даже си има и напълно логично обяснение от гледна точка на биологията.

Говори ли с него по темата? И той ли се чувства като теб или за него всичко е наред? Защото ако е така, значи умело се прикриваш.

Каке, не е измислица, ама ми е тей любопитно, че не се сдържах да питам.

Та какво да сбъркаш? Ти не само не го обичаш, ти не го харесваш ама хич. За какво да продължаваш като можеш да потърсиш своя човек.

Дори и да останеш сама нявгаш, никога ама никога не съжалявай. По-добре сама, отколкото лошо придружена.

Търси човека, ситуацията и живота, в който си щастлива. В този сега - не си!

Успех!

Никога не съм могла да разбера как жена седи с мъж, когото не харесва и даже леко презира.

За мене връзката не е в нормален период и не се е изтрила. Връзка не е имало. Виждам съквартиранти без бенефити.

Не бих тръгнала да живея с подобен типаж, а ако случайно ми се наложи бих избягала с 200 при първа възможност.

Авторке,  на 30г си, не на 3 или 13. Би трябвало да знаеш какво искаш от живота и мъжете и да не допускаш съжителство в никакъв случай докато не се убедиш, че мъжът предлага това, което търсиш.

Познавам доста двойки между партньори с различно образователно, имотно и културно ниво, но повечето не оцеляват дълго заедно. При дългогодишно женените и двамата са толерантни към разликите и всеки има отделен социален живот. Ти не си толерантна и изискваш много внимание и съвместност. Съвместност без съвместимост няма как да има.

Не знам в чия къща живеете, но е време единият да се изнесе.

Оттук нататък твоята фертилност ще пада все по-стремглаво и е добре да си търсиш нов, здрав партньор, желаещ деца ASAP.

Успех и щастие ти желая.

Е, тя авторката е на 30 години! Чак пък ASAP да се размножава ...

Пък и имането на дете не е изразът на човешкоя живот. Хората и без деца имат стойностен и щастлив живот.

Сигурно, но тя написа, че иска деца.

Е, чети, де! Не съм писала да се размножава ASAP, а да си търси нов, подходящ партньор ASAP. Тя писа, че иска дете, а този не може да има деца и нехае. Докато се раздели, докато се окопити, докато се срещне със 100 мъже, излиза с 10 и намери един читав, ще минат още 5-6 години и с времето ще става все по-трудно, защото успелите мъже държат на възраст, но рядко се впечатляват от интелект и образлвание.  

Тя пише, че иска дете, а партньорът нехае и чака тя да ходи по лекари, когато той е ялов. Да я убеждаваме, че животът може да е щастлив и без деца е безсмислено. Може, ама не нейният.

Забременях на 30г и на 31г родих силно недоносено бебе, 1110г, на 28 гс и 3 дни. Причина не се намери. Гинеколожката ми обясни, че с напредване на възрастта вероятността от патологии и преждевременно раждане скача. 30г не е ранна възраст за първо раждане.

Като пчеличката Мая и аз гласувам за проблема с мъжкия фактор като причина за охладняването.
Можеше и иначе да се стигне до тук, но можеше и да си имате едно не лошо средностатистическо семейство.
Сега вече няма какво да се направи. Той те е разочаровал, от негова гледна точка може пък той да е разочарован.
Не се депресирай, почерпи за края на една безсмислена връзка. Няма защо да се мъчите взаимно.

И не забравяй да търсиш щастието, не да тъпчеш на място с поглед към неща, които са вече приключени.

Стана ми любопитно нещо. Защо средата ти го определя като шестица от тотото, те не са ли по-ококорени, както си ти, например? И въобще как се запознахте и загаджихте, че и изкарахте 3 години и стигнахте годеж, като сте толкова различни?

Защото средата вижда външното, това, което е за пред хора.
Иначе между 4стени всеки си знае най-добре.
И аз съм за раздяла. Нищо не ги свързва.

Това за средата... Най-вероятно приятели, които са във възторг, че познават майстор, който винаги откликва при нужда.
Сещам се за човек, за когото всички се кълняха, че бил страхотен, ама много добър, ама много услужлив, ама едва ли не ангел небесен. Като трезвен. Само че аз съм го виждала само на маса, където, като си пийнеше, ставаше рядко лайно. Груб, агресивен, неуправляем. И всички дитирамби колко добър бил всъщност изобщо не можеха да ме убедят, че този човек е наистина добър. Просто се възползваха от него, когато беше трезвен. Той пък им го връщаше, като се напиеше.

Е, ти пък! Средата го вижда трудолюбив, печели, възпитан и с това се приключва. Средата не знае, че не я задоволява полово, че е болен, че едно бебе не може да и направи, че пак е почнал да пие и пуши когато знае, че е болен. Не знаем колко пие и какъв става като пийне, а понеже все работи, средата и не го е виждала на маса. За средата и може да не е важно партньорите да си пасват културно и да имат общ социален живот. За мене, примерно, това не е важно. Като искам да изляза си излизам сама.

Качествата, които аз ценя и на които държа не са качествата, на които държат приятелките ми и майка ми.

Средата не живее с мъжа. Авторката живее с него.

Бе не звучи да е лош човек, ама сте от различни светове като ви чета. Мисля си, че по добре ще е всеки в неговия си ...

Не ми се вярва. В България аристокрация няма, но все пак има едно интелектуално разслояване и взаимно презрение между общаците-диванни картофи и интелектуалстващите планктони. Някак само авторката да го вижда като ограничен глупак, а обкръжението ù - не - ми изглежда невероятно.

Вади добри пари, грижи се за нея, кротък е и я слуша вероятно, за това го виждат като добра партия. Но не става така, умна и интелигентна жена с по-прост мъж не става, особено и като не е толкова добър в секса. Разбирам като бачкатор да я разнася като пръскачка из лозе, ама явно това не се случва, така че просто нямат допирни точки. Нищо няма да излезе, ще се разделят след време, защото няма да може да го изтрае. За успешна връзка са нужни доста общи неща, освен сексуална съвместимост и горе долу близко интелектуално ниво.

То зависи и обкръжението към кои спада... Най-вероятно обкръжението, от които и да е, да се впечатлява от положителните му черти, които и авторката не отрича. Но има разлика между положителни черти за обкръжението (например добро чувство за хумор, интересен събеседник и съчашник за маса) и човек, с когото живееш в едно домакинство и се налага да общуваш в извънкръчмарска обстановка.

Благодаря за отговорите и мненията. Започвам под ред, първо - защо търся мнение от хора, които не познават нито мен, нито него - защото е по-възможно да срещна обективно такова, макар и от хора, знаещи само моята страна от историята. Отделно се надявах да срещна истории, подобни на моята, които да ми дадат хляб за размисъл.




Защото в началото виждах в него добродетелта, готовността да помогне, а и подходът му беше различен от този, който бях срещала до този момент. В началото на всяка връзка освен това разговорите са на ниво, докато не се изчерпят основните моменти от опознаването, първичната страст също поддържа пламъчето живо. Тогава се разхождахме, прекарвахме време заедно, създавахме си моменти. И до някаква степен той явно се опитваше да ме заблуди, че е такъв тип човек и че тези неща му харесват. А и смятам, че може да опознаеш истински човек само ако поживееш с него и го видиш как се държи в ежедневието и как се справя с битовизмите. В случая той се остави него да го повлекат по такъв начин, че да загуби баланса, а вероятно не го е имал и никога, просто се е стараел да ми се хареса в началото. След това имам чувството, че ме прие за даденост и започна да очаква, че аз ще го чакам с отворени обятия, без значение дали си говорим, дали прекарваме време заедно и т.н. Очакваше секс под график, което не веднъж се опитах да му обясня, че не е ок, но в крайна сметка, като си бачкал до 22.00ч, някакси успяваш да вечеряш и да се изкъпеш до 23.00 и се налага да станеш отново утре в 6.00, няма къде да се вмести спонтанния секс, да не говорим пък за разговорите. И просто очакваше, че в края на деня като си легнем в леглото, ще му дам едно бързо и утре повтаряме същия цикъл.
Може би ако бях забременяла нямаше да мисля така, но и това не е сигурно. Сега си мисля, че можеше и да започна да го мисля, но тогава щеше да е късно за промяна, или поне за безболезнена промяна.


Ами и той не се чувства щастлив. Говорили сме много пъти по въпроса. Той очаква от жената да се занимава с "женските неща", а той с мъжките по къщата. Очаква тя да няма твърде много амбиции, а да си е приела домакинската длъжност и да не роптае срещу нея. Очаква, че след като съм с него на 30, трябва да съм се наживяла и да съм пътувала, и да съм имала разнообразни занимания преди това. Едва ли не за него, това, че започваш да градиш семейство, означава, че това трябва да е единственият ти фокус. Ти спираш да бъдеш личност. Аз пък от своя страна през изминалите години съм търсила човека, с който да сбъдвам тези мои мечти да пътувам, да опитвам нови неща, защото смятам, че по този начин мога да ги изживея пълноценно. Отделно между 20 и 30 години не съм имала финансовата възможност, която имам сега.


Не знам дали се изразих правилно, но имах предвид по-скоро неговата среда и хора, които го познават бегло и точно го използват, за да им е винаги на разположение, когато им трябва ремонт. Забелязала съм, че темите им за разговор с голямо число от приятелите му, също са доста примитивни, докато аз успявам да създам доста по-смислени разговори с част от тях. Имало е много случаи, в които излизаме с негови приятели и всъщност аз се превръщам във водещата фигура на разговора, а той е стоял отстрани и е мълчал, защото не е запознат с темите. Моята среда по-скоро сега започва да изразява мнение, че те още от началото са си мислили, че не сме много подходящи, заради интелектуалната разлика. Ама да го бяха казали преди де... Не че щях да послушам вероятно.
И не, не го презирам, и не съм казала никъде, че е ограничен глупак. Казах, че общата ни култура и възгледи за начина, по който искаме да изживеем животите си, доста се разминават. За сметка на това в своята си област, е забележителен.

Иначе не, не се виждаме като добра партия, защото той изкарва добри пари и аз завися от него. Напротив - аз съм човекът, който носи значително по-добри финанси във връзката ни. Пък и никога не съм разчитала на никого в това отношение. Също така смятам, че това донякъде на него пък му влияе психически.

Ти не си казала буквално, че е ограничен глупак, ама...така го описваш. Съжалявам, такъв е. И други неприятни неща е, но няма да ги изброявам точно сега, смятам, че и сама ги виждаш. Представи си сега този да е баща на децата ти по някакво чудо. Каква ще е ползата от него в живота им - ще им купи луканков, а не шпеков салам, хубаво, а нещо друго ще им даде ли? Защото на мен ми се струва, че първо ще са си твоя грижа, второ ще спъне и тях.

Вие сте различни, не става дума кой е добър и кой лош! Просто имате различни мирогледи и светоусещане! Нещата няма да станат по-различни във времето. Трябва да се замислиш сериозно над това как ти искаш да продължиш живота си или най-малкото: дали искаш по този начин да продължиш… Ако отговорът е не, не виждам смисъл да си губиш своето и на това на партньора ти време. Аз също не се виждам като типичната домакиня и изказване от такъв тип би имало обратен ефект върху мен. Да- чистя, готвя, пера и т.н. , но защото и когато аз го искам. Ако някой ми каже, че това е мое “задължение”, смятай, че ще се усъмня дали съм избрала правилния партньор за себе си.

Ти самата знаеш кое е правилното решение - всеки по пътя си. Не губете ценно време във връзка, която не устройва и двама ви. Нека всеки получи шанс за ново начало, да се чувства щастлив и удовлетворен.

Два напълно различни свята.

Не се сърди, но никът ти някак ми беше познат и погледнах старите ти постове и теми. Да речем, че през 2015 си била много млада и не си имала опит, но сега не си. Вече си зряла жена. Прави ми впечатление, че сякаш не умееш да си подбираш партньорите и може би не си се научила все още-търсиш нещо и експериментираш, а експериментът продължава твърде дълго.
Няма да е лошо да си подбираш средата, защото в края на краищата ти си потърпевша и страдаш.
Другото важно нещо е това, че искаш деца, но искаш и да пътуваш, да откриваш. Не че деца и приключения по света са невъзможни/несъвместими, но в реалния живот това не е баш така-децата си искат своето. Осмисли добре какви са ти приоритетите, за да не си самотна и разочарована, наранена. 

Привет,

мисля че имам подобен случай на твоя с един от бившите ми

Той беше без образование, но не това беше проблемът.
Просто ме приемаше за даденост и в един момент връзката ни беше подобна на твоята, а аз само се мъчех по какви ли не начини и с какви ли не жестове да го върна към човека, в когото се бях влюбила
Усилията трябва да са двустранни
И добре че нямате деца, защото той не е човека за теб според мен

Много хора без образование могат да бъдат интелигентни и да имате общи теми за разговор
мисля че при вас , от твоето описание, той просто напълно не отговаря на мъжа, който ти би искала и би била щастлива с него

- не правите нищо заедно
-не ти обръща внимание
- не се старае да ти достави удоволствие в секса ( голям червен флаг за мен, ако обичаш някого се стараеш за него)
- особено ме дразни типа мъже които пращат жената директно в кухнята

мисля че не е за теб, защо ти е да продължаваш да се мъчиш

skyfalll, като повечето жени явно си хипергамна когато става дума за сериозни връзки, бракове и деца. Няма лошо. Лошото при тебе е, че започваш връзки с хора, които по спецификация не ти пасват, продължаваш връзките, натискаш, въртиш, сучеш, виждаш, че не ти е добре, но не късаш.

Като писа petiaivanov за предишните ти постове ги погледнах и аз. Забелязах неща, които може би не осъзнаваш, но си струва да ги анализираш.

1. Беше писала, че ти е добре сама със себе си. И аз съм такава. Защо тогава държиш да имаш общ социален живот с партньора? Моят принцип е да не искам присъствие, помощ, съвместност от никого ако това, което ще правим не им е интересно или приятно или мога да го свърша сама, с друг човек. Не можеш ли да си излизаш с приятели и без него?

2. Всичките ти връзки не просъществуват и се разпадат. Мъжете, които харесваш и имат добра, в очите ти професия не се интересуват от връзка с тебе. Дали това не те е накарало да се ориентираш към ниска топка? За мене компромиси с фундаменталните изисквания водят до неудовлетворение и раздяла.

3. Писа, че си ревнива. Малко успели мъже искат досадница, която да си вре носа във всички аспекти на живота им и да ги подозира в изневери. Ревнивите жени обикновено задържат курвари (защото не им пука) или откровени убитаци (защото никоя не ги ще).

4. Пишеш, че печелиш повече от мъжа. Е, и? Утре може да се разболееш и да не печелиш нищо, а той да спечели от лотарията, да наследи богата леля или ..... да си намери по-богата и печелеща от тебе. Ако е толкова важно за тебе, не заживявай с по-нископлатени!

Имаш прекалено романтични представи за брачен живот и живот с деца. След появата на деца пътуване, социален живот, интелектуални вечеринки с други дървени философи секват за известно време. Секват, не намаляват, дори и да имаш 5 бабиери наоколо.

Според мене, на подсъзнателно ниво ти не искаш да се обвързваш. На тебе ти харесват свалките, новости, но като заживееш с някого, почваш да търсиш под вола теле. По някаква причина не можеш да си отстояваш мнението. Ако аз реша да се разделям с някого, просто се разделям без да ми пука какво мислят приятелките ми и семейството ми. Те няма да живеят с него.

Замисли се върху това, което ти писах!

Ти тоя мъж не го обичаш, да не кажа че го мразиш.
Какво правиш още в тая връзка?
Ако се имаш за толкоз начетена и интелигентна не се хващаш със строител, с когото нямаш и какво да си кажеш. Търсиш си някой с 2-3 докторски степени.

Няма да чета стари постове. Но виждам няколко несъответствия. Пишеш, че изкарваш повече от него сега, за разлика между 20-30 годишна.  Кога е това сега? Последната година? Не знам в кой град си, но кадърен строител не изкарва малко. Още повече пишеш , че работи и извънредно. Събота, неделя ? До 21 часа през седмицата? Това изобщо не се налага. Познавам строители и със и без деца и семейства. Говоря за нормалните строители, не за някакви каквито спят по обекти или не могат да вържат две изречения на кръст, които са се хванали от немай къде за тоя занаят. Щото и такива има. Оставам с впечатление,че работи сам, защото по фирмите си имат работно време.
А, даже и роми познавам ,които пътуват всеки ден на 50 км до София и пак 19 ч са си вкъщи и деца и семейства си гледат. Да не говорим за празници, събота и неделя ,ако не е поне за 200 лв надник не излизат. А,да и редовно са по почивки за по 2,3 дни. Скромно, но почиват.
Е, те имат и други доходи , кой допълнително стриже в махалата , кой събира метал, кой гледа прасета, кучета и тн, обаче са много около семействата си. Така, само за пример от живота около мен.
Второ , написала си че прекалява с алкохол, цигари , каквото и да значи това. Но това се вижда от началото или не? Това че мълчи по събирания също. Между другото, професията на човек не е капацитет чак за умствения багаж. Много мъже се принудиха, заради заплащането да станат бачкатори в който и да е бранш, заради парите. И това го има. Май си искала дете и семейство и сега като има проблем при него, вече го виждаш неподходящ, така ли? Ами тръгвай си тогава. Защо се чудиш? Не се връзва много с образа на успешната жена, за която се представяш. + Че хората околни смятат ,че ТОй е шестица от тотото за теб! Защо така отново разминаване?
Няма нищо лошо да ръчкаш един мъж, някои са по заспали, неинициативни, но ти пък на всичкото отгоре и 100 кусура му извади+ че и аз не виждам да има и нотка на обич в писанията ти за него. Какво ще помогне на теб , ако някой е бил в твоята ситуация? Всеки си действа според собствената успешност и топки. Ако мислиш, че има по- добър за теб - бягаш, ако не ...само изпускаш парата и го ръчкаш там за бебе и така.
Това с пътуванията, пък идеалите, пък от друга страна бебе, семейство, малко в сферата на фантастиката. И най - лошото, което прави впечатление, само за 3 години и егати хладнокръвието, с което говориш за тоя човек, все едно нвпознат,.  все едно не си го знаеш. Не го знаем тук какъв е всъщност , но живота си е твой и трябва да вземеш решение и да работиш по него.

Радвай се, че нямате дете. Раздялата е по-лесна така. Търсиш пример - аз съм такъв. След 30 години брак и 2 деца - щастливо разделени. Но - децата бяха отгледани сред непрекъснат скандали и разправии. Аз бях вечно недоволна, че никъде не излизаме, ходим. Това почивка, море, екскурзия - забрави. Всеки почивен ден, отпуска бяха предварително(поне 3 месеца преди това) планирани при кого какъв ремонт ще се прави.
   И интимните отношения - 1:1 с вашите. По-добре няма да стане.
   Да - добър, отстъпчив, уж "Каквото кажеш така ще е", но само на приказки. Във всеки момент от живота ще си сама - сама ще организираш празници, сама ще организираш пътувания. Като кажеш "Хайде да идем някъде" отговорът е: Ти върви, на мен не ми се ходи.
   Отстрани всички ще виждат колко е грижовен - Нали той за вас работи като вол. Но никой няма да разбира колко ти е самотно в душата. Обградена от хора и семейство ти ще си самотна и не разбрана. И ще се намери някой да ти каже: Ама как? Той толкова те обича.
    Моята развръзка - пропи се. Алкохолизира се, бавно неусетно за мен. Тук(в Мамата) се изказа мнение, че било заради мен. Може и така да е. Но това беше причината да си събера багажа и да се изнеса.
Трябваше да го направя много по-рано. Не събрах смелост, решителност. Нямах твоето ясно виждане за нещата, имаме 2 деца. Отлагах с надежда нещо да се промени към по-добро.

Съгласна съм с всичко от-до.

Авторке, в крайна сметка приятелят ти не е виновен, че не си пътувала и опознавала света през 20-те си години. Не мисля, че и ако имаш такова огромно желание би те спрял и в момента. Казваш, че стоиш сама и го чакаш да се върне от работа. Защо? Аз съм социален човек, мъжът ми работи много като приятеля ти. Ходя на театър, на спа за 2 дни с приятелки, сама на разходка, с приятели си правим еднодневни екскурзии по екопътеки, той работи през това време.
Можеш да имаш вълнуващ живот без мъжът ти да ти го създава.
За това, че нямате какво да си кажете вече нямам съвет. За алкохолизма също. Но бих ти препоръчала да започнеш да трупаш изживявания, които да споделяш и да обсъждате със следващия ти приятел, защото и с най-интелигентния и начетен мъж ще ти писне да си говорите за глобалното затопляне или за инфлацията в Зимбабве.

Не съм оптимист как ще погледне такъв патриархално настроен човек жената да тръгне да се социализира и да пътува без него. Особено ако тя е по-високо социално, образователно и финансово от него.

При някои хора работи модела на разделение, при други - не. При тези, при които не работи - няма и да проработи. Те се чувстват добре нещата да се случват съвместно и страдат от чувство за самота и липса на партньорство, ако това условие не се изпълни.

Авторке, не го презираш, но не го харесваш. Как да живеете живота си, как да си почивате, как да правите секс - в какво си допадате? Общи интереси ли имате?

След като нищо не ви свързва (без това, разбира се, да прави когото и да е от двамата некачествена личност), единствено не разбирам какво се чудиш.

Всеки от вас може да си намери някого, който да му пасва повече. Само и единствено е добре да не правиш пак същата грешка, а някак да се научиш да разпознаваш хората. Наистина, трябва да поживееш с някого, за да го опознаеш, но все пак да инвестираш по три години от живота си в такова опознаване ми се струва доста голямо разхищение на време.

Малко звучи като да имате животинче - спи, яде, иска секс и да си тъне в това ежедневно и нищо друго. Ако ви вижда като домакиня, ако е “за” патриархалния модел, тогава защо работите, че и повече пари от него изкарвате? Както му е удобно май. При Вас също има някои не много приемливи маркери. Едно дете е огромна отговорност. При така описания мъж, Вие ще трябва да сте самотен родител направо. Ако още сега се чувствате несвободна, защото не обикаляте насам натам достатъчно,  то как ще отглеждате дете, доста години са и искате или не, грижите са сериозни и няма нощ, няма ден. Очевидно ще трябва самичка да се справяте,  без неговата физическа помощ, той работи. Бъдете сигурна, че ще ви заяви, че понеже работи, е много уморен, а вие понеже си стоите вкъщи с бебето… Доста такива случаи съм виждала. Не знам, не мога да дам съвет какво да направите, но ако останете без дете и то заради мъж, с който чисто душевно се разминавате… ако ли пък успеете с детето, то готова ли сте да го отгледате сама, защото мъжът ви няма да си намали работното време, може и още да го увеличи даже с едно мрънкащо пеленаче вкъщи. Това ще ви дразни много, той си спинка, вие теглите. Сексът също е необходимо да бъде по вкуса и на двамата, той явно много не разбира, че не сте надуваема кукла. Алкохолът въобще няма да го коментирам.

И двете имате доза право, но все пак трябва да се вземе предвид, че в предните постове съм била на доста по-малко години. Част от нещата дори не са актуални към момента. Отработила съм доста от лошите страни на характера си и смятам, че малко или много съм си пречупила мисленето през изминалите години. Иначе това, че очевидно избирам хора, които не ми пасват, явно е вярно, може би просто се опитвам да дам шанс на човека срещу мен да ми докаже, че си заслужава. Вярно е, твърде много пропиляно време...


Ами аз съм в ИТ сферата. А той пък е от тези, които са готови на тоя да направят отстъпка, на оня да направят отстъпка, щото преди 5 години някъде веднъж са си пили кафето заедно и т.н. В крайна сметка си изкарва сравнително прилично, но явно за него недостатъчно, за да си взима и странични неща. То парите на мен въобще не са ми акцента и никога не са били, просто някой беше казал, че явно съм стояла при него, защото изкарвал добре и на мен ми било ок. В тази връзка го споменах това.



Това. Всъщност аз дори съм интровертна личност и не допускам твърде много хора до себе си, но тези които съм допуснала в приятелския кръг са или колеги, или много стари приятели, или такива със сравнително сходни интереси. Под приключения и излизания имам предвид по-скоро преживявания, споделени с половинката ми. И да, излизам от време на време с колеги да се социализирам и да имам разговори с хора със сходни интереси на моите,  но на това въобще не се гледа добре. Да не говорим за моментите, когато съм ходила в командировка. След това се започват въпроси, които ме е срам да повторя, камо ли да напиша. И не допускам, че мъж, който би трябвало да ме познава и да ми има доверие, следва да ги задава.

много добре те разбирам, за мен е важно да споделям своя живот с партньора си, не разбира се всички аспекти, но този тип връзка “ всеки за себе си” и само съжителствате заедно няма смисъл за мен

За какво да живееш с мъж, който няма да споделя живота ти по никакъв начин, поне в някои области трябва да имате допирни точки


Иначе в началото какво правехте заедно? Възможно ли е да потърсите неща, които да ви свързват или той просто не се интересува да запази връзката?

Знам ли, да отидете на кино, театър, концерт?
 Той какви интереси всъщност има?

Ми, нямате много общи неща, които да ви свързват и сте се разминали.
Тоя мъж поне да обичаше да пътува и да излиза, а то .....само битовизми, а нямате още деца.
 Педстави си живота с него след 5- 10 години с две деца. Сега ти е времето да живееш.

Благодаря ти. Да, абсолютно същите възгледи имам и аз. Ако ще си живея живота сама, за какво въобще ми е този партньор.
В началото излизахме на кратки разходки из природата, 2-3 пъти сме ходили на СПА. Да, ходили сме и на театър от време на време, това му харесва. Но са все неща, които аз съм провокирала и сигурно, ако не бях, нямаше да сме ги правили. Той предпочита по-друг тип събития. Събиране на маса с 20 човека, ядене, пиене, силна музика. Неща, които пък мен не ме влекат никак и съм ги правила заради него, но в един момент ми идва в повече. Аз съм жадна за друг тип живот и въобще не смятам, че децата ще ми го ограничат по някакъв начин. Да, пътуванията може да не са винаги до Египет, Рио де Жанейро и Санторини, но следобедна разходка до планината + хапване в крайпътен ресторант смятам е напълно постижимо дори и с деца. Освен това е качествено време, прекарано със семейството. Само че е непостижимо с мъж, който уикенда ходи да работи на някого, че му било много спешно.
Иначе интереси освен работата си не съм забелязала да има други. Това му е страстта и вечер на фона на някой филм или предаване по телевизията, гледа клипчета как да прави различни неща, свързани с работата му. В което няма нищо лошо, разбира се, но по никакъв начин не включва нещо, което бихме да правим заедно.

В първия си пост пишеш, че бил наивен и много добър. И после във всеки пост (вкл.първия) пишеш за поне една негова черта/проява, която няма как да я притежава/направи наивен и добър човек.
В обобщение, не може да говори, държи се като задник, не може да те опъне, не може даже дете да ти направи, на всичко отгоре не му пука, че има репродуктивен проблем, а има претенции. На какво отгоре са му претенциите и на теб какъв ти е кусурът, че го търпиш?

Нарциса много я харесвам с тая безкомпромисност, същата съм и аз, но е много права в много отношения.
За чий ще търпиш такъв?
Пари си изкарваш, дори не му е златен.

skyfall, с деца трудно ще ходите на театър и планини докато са малки. Едното болно, другото болно, накрая и ти ще си изцедена, но ако намериш кой да ги гледа, можеш да ходиш сама. Замисли се трябва ли ти мъж (или жена) до тебе докато зяпаш сцената или екран!

Ние сме като вас. Аз обичам ядене, пиене и танци на силна музика, а мъжът ми обича опера, кино, театър, екскурзии, разходки. Всеки от нас прави сам или с децата това, което другият не обича да прави. Заедно сме от над четвърт век, но на кино, театър, опера не съм стъпила от 20г, изключая като трябваше да придружавам децата. Е, ходехме заедно в национални паркове, плажове, острови, у родителите ни, но дотам. Не сме умрели и всеки е доволен.

Не са ви фатални разликите, но ти искаш друг вид живот.

Не, не си се променила и караш в същата рамка с нов актьор. Защо не си намериш някое IT, който ще печели колкото тебе и понеже по цял ден седи на стол, ще иска излизане, СПА, екскурзии?

Пишеш, че даваш шанс на човека да се докажел. Да не сте в съда? Какво и колко да доказва? Ако мъж ми заговори, че трябва да му доказвам нещо си, чао. Досадно е да изискваш и е изморително за отсрещната страна.

Вълкът козината си мени, нрава не. - Никой възрастен Не се променя коренно. Или приемаш човека такъв, какъвто е, или се оттегляш.

Авторке, може би и той си мечтае за някоя, която обича да седне на маса с още 20 човека на ядене, пиене и силна музика. Просто се разминавате кардинално. И се правите взаимно нещастни. Колкото си ти самотна в тези отношения, толкова е и той.

Вие сте от различни планети. Просто си направете услуга и се освободете един от друг.
Както и по-рано в темата ти казах, намери си човек, замесен от твоето тесто, за да вървят нещата леко и от самосебе си.
За протокола,  живея с един мъж от почти 28 години и имаме деца. Един поглед е бил достатъчен да се разберем още през първите месеци на връзката ни. И двамате сме със сходно образование и степен на образование и не сме се търсили, за да се намерим, а се срещнахме случайно. Преди него съм имала няколко връзки, които прекратявах след 2-3 месеца. То си личи човекът за теб ли е или не е.
Насила и все с подканяне на отсрещната страна, нещата не се получават, а животът ни е само един.

Освен пълните несъответствия в секса, както и интересите, свободното време и тн, има и още нещо.

Имах преди време една колежка, сравнително интелигентна, но с мъж от строителството. Отвреме на време водеше детето си на работа. Ами не можеше да се трае. Сякаш беше с едноцифрен IQ, а и някак лудо и шумно. Колегите малко лудваха, ама това е най-малкият проблем. Такова дете не би отворило учебник. Някак переспективата ... не е розова.
И това, в идеалния вариант, ако изведнъж всичко се опъне по мед и масло, че и бебе направите.

E, какво доверие да ти има? Ако ти прочете темата сигурно сам ще те помоли да се ориентираш към вратата. Тези неща се усещат в една връзка. Подобна случка със сходни персонажи знам. Жената си го ползва за трамплин човека. В момента, в който си стъпи на краката в Сф и смени с "на нейното ниво уж. " Доста дълго тя лъга и маза. И ти се държиш като с користна цел и вече да си е изиграл ролята тоя мъж.
П.п. Тангента, страшни глупости пишеш. Детето може да в проблемно дори и баща му да е  от  БАн. Да не говорим за сегашния бум на ранни психични процеси и диагнози.

Танграта е до някъде прав - интелекта също се наследява, а ако бащата пие и пуши (сериозни злоупотреби, а не една бира вечер) докато се опитва да забремени майката шанса бебето да е с някакви дефицити след време никак не са малки.

Едно е да имаш недостатъци, друго да нямаш положителни качества и да си все на въпреки. Избягвам да ползвам думата ялов, защото е гадна, но този мъж, с всичките му кусури И за капак ялов не само претенциозните интелектуалки, ами и сервитьорка няма да го изтърпи.

Няма какво да го съдим какъв е. Какъвто е - такъв. Хубав, лош, няма значение. Авторката е в грешка да седи във връзка с човек, който грам не й пасва.

Проблема е, че от 30+ нагоре възраст жените много трудно се навиват на раздяла щото нали "кой ще ги вземе", "изпята песен са". И поради тази причина мухлясват в такива връзки.

Жените над 30 чакат детето. В този случай обаче е друго - мъжът хем не може, хем не му пука. Обаче за секса и кой да му свърши женската работа му пука. Не мисля, че такъв заслужава снизхождение как не бил виновен. В смисъл - това, че се е намерила някоя да го търпи (засега) не означава, че струва нещо и/или е невинен.

Ами той може да не струва, но авторката от какъв зор е толкова години с него? Сама вижда, че не си пасват, а седи във връзката. Защо?

Защо да не струва този мъж, какво му е? Някоя жена ще му се зарадва. Има всякакви. Нали казват - търкулнало се гърнето, намерило си похлупак. Ами, в случая, не го е намерило - пълно несходство на характерите, очакванията, интересите, възпитанието, всичко!

На мен ми е странен следният факт: Авторке, в първия пост пишеш, че с годеника сте се разделили. Добре, чудесно даже. И двамата сте разбрали, че не сте един за друг. Ние всички вече го разбрахме. И остана само един човек за убеждаване: ти, авторке.

Какво се чудиш, какво му мислиш? Мачът е свирен. Той ли скъса с теб, затова ли се чудиш дали е правилно да се разделите?

Нормално е при раздяла всеки да търси вината в другия, ето ти го правиш. Твоята вина е дълготърпение, при ясни сигнали как не става. Не става! Просто приемаш фактите и продължаваш по пътя. Няма виновни, когато двама души се разминават тотално.

Пълни небивалици, самото заглавие- “нормален период…”- после какви неща се изтъкват?

Какъвто и да е той, решението да стои с него е нейно. Тоест - от нея зависи да го промени - решението, не него. Той няма да се промени.

Коя ще му се зарадва? Жените от неговата черга особено гонят деца. Точно за тези жени той не става. За интелектуалки вече виждаме, че не става.
И защо пак коментираме интереси и пътувания, като проблемите са другаде?

Те пък повечето ИТ-та са едни бонвивани...
Всъщност, познавам няколко готини, даже единия кара кайт-сърф, ходи на фитнес и стана батка с мускули/плочки и пусна брада от тия модерните. Но той напусна сферата след като понаправи малко пари от биткойни, някак си не виждам един забавен интересен мъж да се кефи да си вади очите с писане на код по 10 часа на ден и да се разправя с разни индийци кое от кого в екипа трябва да се свърши.
Може и да има - но сигурно за тях жените се избиват, защото хем да вади много пари, хем да е и готин... не е ясно авторката ще успее ли да се вреди за такъв.

Той е няколко години над 30, да кажем, че гони 40-така и може преспокойно да си намери някоя, която си има вече деца от предишния брак и търси точно такъв, кротък и работар, тя да върти къщата и да правят трапези с чалга и манджи.
Представи си идилията!