Нормален период или време за раздяла?

Ти тоя мъж не го обичаш, да не кажа че го мразиш.
Какво правиш още в тая връзка?
Ако се имаш за толкоз начетена и интелигентна не се хващаш със строител, с когото нямаш и какво да си кажеш. Търсиш си някой с 2-3 докторски степени.

Няма да чета стари постове. Но виждам няколко несъответствия. Пишеш, че изкарваш повече от него сега, за разлика между 20-30 годишна.  Кога е това сега? Последната година? Не знам в кой град си, но кадърен строител не изкарва малко. Още повече пишеш , че работи и извънредно. Събота, неделя ? До 21 часа през седмицата? Това изобщо не се налага. Познавам строители и със и без деца и семейства. Говоря за нормалните строители, не за някакви каквито спят по обекти или не могат да вържат две изречения на кръст, които са се хванали от немай къде за тоя занаят. Щото и такива има. Оставам с впечатление,че работи сам, защото по фирмите си имат работно време.
А, даже и роми познавам ,които пътуват всеки ден на 50 км до София и пак 19 ч са си вкъщи и деца и семейства си гледат. Да не говорим за празници, събота и неделя ,ако не е поне за 200 лв надник не излизат. А,да и редовно са по почивки за по 2,3 дни. Скромно, но почиват.
Е, те имат и други доходи , кой допълнително стриже в махалата , кой събира метал, кой гледа прасета, кучета и тн, обаче са много около семействата си. Така, само за пример от живота около мен.
Второ , написала си че прекалява с алкохол, цигари , каквото и да значи това. Но това се вижда от началото или не? Това че мълчи по събирания също. Между другото, професията на човек не е капацитет чак за умствения багаж. Много мъже се принудиха, заради заплащането да станат бачкатори в който и да е бранш, заради парите. И това го има. Май си искала дете и семейство и сега като има проблем при него, вече го виждаш неподходящ, така ли? Ами тръгвай си тогава. Защо се чудиш? Не се връзва много с образа на успешната жена, за която се представяш. + Че хората околни смятат ,че ТОй е шестица от тотото за теб! Защо така отново разминаване?
Няма нищо лошо да ръчкаш един мъж, някои са по заспали, неинициативни, но ти пък на всичкото отгоре и 100 кусура му извади+ че и аз не виждам да има и нотка на обич в писанията ти за него. Какво ще помогне на теб , ако някой е бил в твоята ситуация? Всеки си действа според собствената успешност и топки. Ако мислиш, че има по- добър за теб - бягаш, ако не ...само изпускаш парата и го ръчкаш там за бебе и така.
Това с пътуванията, пък идеалите, пък от друга страна бебе, семейство, малко в сферата на фантастиката. И най - лошото, което прави впечатление, само за 3 години и егати хладнокръвието, с което говориш за тоя човек, все едно нвпознат,.  все едно не си го знаеш. Не го знаем тук какъв е всъщност , но живота си е твой и трябва да вземеш решение и да работиш по него.

Радвай се, че нямате дете. Раздялата е по-лесна така. Търсиш пример - аз съм такъв. След 30 години брак и 2 деца - щастливо разделени. Но - децата бяха отгледани сред непрекъснат скандали и разправии. Аз бях вечно недоволна, че никъде не излизаме, ходим. Това почивка, море, екскурзия - забрави. Всеки почивен ден, отпуска бяха предварително(поне 3 месеца преди това) планирани при кого какъв ремонт ще се прави.
   И интимните отношения - 1:1 с вашите. По-добре няма да стане.
   Да - добър, отстъпчив, уж "Каквото кажеш така ще е", но само на приказки. Във всеки момент от живота ще си сама - сама ще организираш празници, сама ще организираш пътувания. Като кажеш "Хайде да идем някъде" отговорът е: Ти върви, на мен не ми се ходи.
   Отстрани всички ще виждат колко е грижовен - Нали той за вас работи като вол. Но никой няма да разбира колко ти е самотно в душата. Обградена от хора и семейство ти ще си самотна и не разбрана. И ще се намери някой да ти каже: Ама как? Той толкова те обича.
    Моята развръзка - пропи се. Алкохолизира се, бавно неусетно за мен. Тук(в Мамата) се изказа мнение, че било заради мен. Може и така да е. Но това беше причината да си събера багажа и да се изнеса.
Трябваше да го направя много по-рано. Не събрах смелост, решителност. Нямах твоето ясно виждане за нещата, имаме 2 деца. Отлагах с надежда нещо да се промени към по-добро.

Съгласна съм с всичко от-до.

Авторке, в крайна сметка приятелят ти не е виновен, че не си пътувала и опознавала света през 20-те си години. Не мисля, че и ако имаш такова огромно желание би те спрял и в момента. Казваш, че стоиш сама и го чакаш да се върне от работа. Защо? Аз съм социален човек, мъжът ми работи много като приятеля ти. Ходя на театър, на спа за 2 дни с приятелки, сама на разходка, с приятели си правим еднодневни екскурзии по екопътеки, той работи през това време.
Можеш да имаш вълнуващ живот без мъжът ти да ти го създава.
За това, че нямате какво да си кажете вече нямам съвет. За алкохолизма също. Но бих ти препоръчала да започнеш да трупаш изживявания, които да споделяш и да обсъждате със следващия ти приятел, защото и с най-интелигентния и начетен мъж ще ти писне да си говорите за глобалното затопляне или за инфлацията в Зимбабве.

Не съм оптимист как ще погледне такъв патриархално настроен човек жената да тръгне да се социализира и да пътува без него. Особено ако тя е по-високо социално, образователно и финансово от него.

При някои хора работи модела на разделение, при други - не. При тези, при които не работи - няма и да проработи. Те се чувстват добре нещата да се случват съвместно и страдат от чувство за самота и липса на партньорство, ако това условие не се изпълни.

Авторке, не го презираш, но не го харесваш. Как да живеете живота си, как да си почивате, как да правите секс - в какво си допадате? Общи интереси ли имате?

След като нищо не ви свързва (без това, разбира се, да прави когото и да е от двамата некачествена личност), единствено не разбирам какво се чудиш.

Всеки от вас може да си намери някого, който да му пасва повече. Само и единствено е добре да не правиш пак същата грешка, а някак да се научиш да разпознаваш хората. Наистина, трябва да поживееш с някого, за да го опознаеш, но все пак да инвестираш по три години от живота си в такова опознаване ми се струва доста голямо разхищение на време.

Малко звучи като да имате животинче - спи, яде, иска секс и да си тъне в това ежедневно и нищо друго. Ако ви вижда като домакиня, ако е “за” патриархалния модел, тогава защо работите, че и повече пари от него изкарвате? Както му е удобно май. При Вас също има някои не много приемливи маркери. Едно дете е огромна отговорност. При така описания мъж, Вие ще трябва да сте самотен родител направо. Ако още сега се чувствате несвободна, защото не обикаляте насам натам достатъчно,  то как ще отглеждате дете, доста години са и искате или не, грижите са сериозни и няма нощ, няма ден. Очевидно ще трябва самичка да се справяте,  без неговата физическа помощ, той работи. Бъдете сигурна, че ще ви заяви, че понеже работи, е много уморен, а вие понеже си стоите вкъщи с бебето… Доста такива случаи съм виждала. Не знам, не мога да дам съвет какво да направите, но ако останете без дете и то заради мъж, с който чисто душевно се разминавате… ако ли пък успеете с детето, то готова ли сте да го отгледате сама, защото мъжът ви няма да си намали работното време, може и още да го увеличи даже с едно мрънкащо пеленаче вкъщи. Това ще ви дразни много, той си спинка, вие теглите. Сексът също е необходимо да бъде по вкуса и на двамата, той явно много не разбира, че не сте надуваема кукла. Алкохолът въобще няма да го коментирам.

И двете имате доза право, но все пак трябва да се вземе предвид, че в предните постове съм била на доста по-малко години. Част от нещата дори не са актуални към момента. Отработила съм доста от лошите страни на характера си и смятам, че малко или много съм си пречупила мисленето през изминалите години. Иначе това, че очевидно избирам хора, които не ми пасват, явно е вярно, може би просто се опитвам да дам шанс на човека срещу мен да ми докаже, че си заслужава. Вярно е, твърде много пропиляно време...


Ами аз съм в ИТ сферата. А той пък е от тези, които са готови на тоя да направят отстъпка, на оня да направят отстъпка, щото преди 5 години някъде веднъж са си пили кафето заедно и т.н. В крайна сметка си изкарва сравнително прилично, но явно за него недостатъчно, за да си взима и странични неща. То парите на мен въобще не са ми акцента и никога не са били, просто някой беше казал, че явно съм стояла при него, защото изкарвал добре и на мен ми било ок. В тази връзка го споменах това.



Това. Всъщност аз дори съм интровертна личност и не допускам твърде много хора до себе си, но тези които съм допуснала в приятелския кръг са или колеги, или много стари приятели, или такива със сравнително сходни интереси. Под приключения и излизания имам предвид по-скоро преживявания, споделени с половинката ми. И да, излизам от време на време с колеги да се социализирам и да имам разговори с хора със сходни интереси на моите,  но на това въобще не се гледа добре. Да не говорим за моментите, когато съм ходила в командировка. След това се започват въпроси, които ме е срам да повторя, камо ли да напиша. И не допускам, че мъж, който би трябвало да ме познава и да ми има доверие, следва да ги задава.

много добре те разбирам, за мен е важно да споделям своя живот с партньора си, не разбира се всички аспекти, но този тип връзка “ всеки за себе си” и само съжителствате заедно няма смисъл за мен

За какво да живееш с мъж, който няма да споделя живота ти по никакъв начин, поне в някои области трябва да имате допирни точки


Иначе в началото какво правехте заедно? Възможно ли е да потърсите неща, които да ви свързват или той просто не се интересува да запази връзката?

Знам ли, да отидете на кино, театър, концерт?
 Той какви интереси всъщност има?

Ми, нямате много общи неща, които да ви свързват и сте се разминали.
Тоя мъж поне да обичаше да пътува и да излиза, а то .....само битовизми, а нямате още деца.
 Педстави си живота с него след 5- 10 години с две деца. Сега ти е времето да живееш.

Благодаря ти. Да, абсолютно същите възгледи имам и аз. Ако ще си живея живота сама, за какво въобще ми е този партньор.
В началото излизахме на кратки разходки из природата, 2-3 пъти сме ходили на СПА. Да, ходили сме и на театър от време на време, това му харесва. Но са все неща, които аз съм провокирала и сигурно, ако не бях, нямаше да сме ги правили. Той предпочита по-друг тип събития. Събиране на маса с 20 човека, ядене, пиене, силна музика. Неща, които пък мен не ме влекат никак и съм ги правила заради него, но в един момент ми идва в повече. Аз съм жадна за друг тип живот и въобще не смятам, че децата ще ми го ограничат по някакъв начин. Да, пътуванията може да не са винаги до Египет, Рио де Жанейро и Санторини, но следобедна разходка до планината + хапване в крайпътен ресторант смятам е напълно постижимо дори и с деца. Освен това е качествено време, прекарано със семейството. Само че е непостижимо с мъж, който уикенда ходи да работи на някого, че му било много спешно.
Иначе интереси освен работата си не съм забелязала да има други. Това му е страстта и вечер на фона на някой филм или предаване по телевизията, гледа клипчета как да прави различни неща, свързани с работата му. В което няма нищо лошо, разбира се, но по никакъв начин не включва нещо, което бихме да правим заедно.

В първия си пост пишеш, че бил наивен и много добър. И после във всеки пост (вкл.първия) пишеш за поне една негова черта/проява, която няма как да я притежава/направи наивен и добър човек.
В обобщение, не може да говори, държи се като задник, не може да те опъне, не може даже дете да ти направи, на всичко отгоре не му пука, че има репродуктивен проблем, а има претенции. На какво отгоре са му претенциите и на теб какъв ти е кусурът, че го търпиш?

Нарциса много я харесвам с тая безкомпромисност, същата съм и аз, но е много права в много отношения.
За чий ще търпиш такъв?
Пари си изкарваш, дори не му е златен.

skyfall, с деца трудно ще ходите на театър и планини докато са малки. Едното болно, другото болно, накрая и ти ще си изцедена, но ако намериш кой да ги гледа, можеш да ходиш сама. Замисли се трябва ли ти мъж (или жена) до тебе докато зяпаш сцената или екран!

Ние сме като вас. Аз обичам ядене, пиене и танци на силна музика, а мъжът ми обича опера, кино, театър, екскурзии, разходки. Всеки от нас прави сам или с децата това, което другият не обича да прави. Заедно сме от над четвърт век, но на кино, театър, опера не съм стъпила от 20г, изключая като трябваше да придружавам децата. Е, ходехме заедно в национални паркове, плажове, острови, у родителите ни, но дотам. Не сме умрели и всеки е доволен.

Не са ви фатални разликите, но ти искаш друг вид живот.

Не, не си се променила и караш в същата рамка с нов актьор. Защо не си намериш някое IT, който ще печели колкото тебе и понеже по цял ден седи на стол, ще иска излизане, СПА, екскурзии?

Пишеш, че даваш шанс на човека да се докажел. Да не сте в съда? Какво и колко да доказва? Ако мъж ми заговори, че трябва да му доказвам нещо си, чао. Досадно е да изискваш и е изморително за отсрещната страна.

Вълкът козината си мени, нрава не. - Никой възрастен Не се променя коренно. Или приемаш човека такъв, какъвто е, или се оттегляш.