Глиобластом - тема 2

  • 51 325
  • 650
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 787
Абсолютно подкрепям!
Ние загубихме майки- жестока мъка! Но да се бориш за другарчето си в живота е не по- леко  преживяване. Неописуемо и трудно смилаемо е точно това- как личността изчезва,а тялото е тук, а ти си безсилен. Трудни решения,много мъка,хиляди въпроси и самота и гняв...
Помогни си наистина с такава подкрепа. Знам, че нямаш сили,нерви и време, знам!
Но е нужно! Аз не го направих и си нося белезите. Не че някой може да изтрие с гума това,но може да ти донесе нужна доза спокойствие. Важно е да оцелееш здрава. Винаги има защо и за кого!

# 556
  • Мнения: 1 654
Вие сте подкрепа!
При нас не е тази диагноза.
Но множество метастази в мозъка...
Започнаха прояви на загуба на ориентация... Не познава хората край себе си... По цял ден спи. Събужда се да хапне малко и пак заспива. Не може да ходи.
Страшно е при спомена какъв човек беше.
Как го съсипа тази болест.
И колко бързо става всичко.
И да, тази болест е присъда. Няма спасение.

# 557
  • Мнения: 787
Сили и за теб Ranella!
Да...ужасно е засягането на мозъка под каквато и да е форма Sad много трудно се смила. Дано имате подкрепа около себе си. От близки, от лекари...
Ние сме с вас!

# 558
  • Мнения: 1 654
Tirex...
Подкрепа намирам тук.
Няма кой друг.
Лекари? Ни-що... Казваме какво е положението, питаме... Нищо.
Кои близки... Майка, сестра ми, нейният съпруг... Това сме.
Тази нощ е паднал от леглото....

# 559
  • Мнения: 4
Благодаря на всички за подкрепата и разбирането! Силни прегръдки от мен!
Имаме син, прекрасен, без неговата подкрепа нямаше да се справим през последните пет години. Миналата, 2024 година създаде семейство. Направиха невероятна сватба в Родопите, невероятно сватбено приключение. Младите са моята най-голяма подкрепа. Моята майка също. Брат ми, снаха ми, всичките ми колеги. Неговите родители, сестра му. Но ... като знам какъв мъж с умения е, колко много направи, и сега - не е същият, като малко дете е. Вярвам, че Господ изпраща изпитания, за да станем още по-силни. И че каквото ни е писано - ще се случи. Но трябва борба и воля. Няма да се отказваме.

# 560
  • Мнения: 337
Чета...мълча...чудя се дали да пиша и на кого и с какво би помогнало това. При нас минаха 13 години от диагнозата - не беше глиобластом, а астроцитом - 3 ст. Когато майка започна да замята крак и ръка беше 2017 година. Влошаването не беше рязко, а постепенно и много коварно. Повече от 5 години е на легло, и да - все още е жива. В 90 % от времето спи, не говори, познава близките си, не мога да кажа до колко разбира заобикалящото я. Две болногледачки - хранят я в леглото, мият я в леглото, доскоро я изправяха на тоалетен стол, но вече е почти невъзможно. Аз ходя на психолог- рева от първата до последната минута на сесията. И на психиатър ходих. Повече от всичко желая този кошмар да приключи, дълго време ме беше адски срам да  го призная дори пред себе си. Но никой не заслужава скотски живот.

# 561
  • Мнения: 787
Галя, когато аз започнах да търся информация през 2021, след челен сблъсък с тази диагноза, попаднах на твой пост от самото начало в друга група. Знаеш ли колко надежда ми даде той? Гледай, какво нещо е животът- аз загубих святата си майка преди две, ще станат три години, а ти си още във филма:( не знам наистина, какви сили иска това, ние за година се сринахме. Разбирам добре тежкото признание. И аз бях пред него.
Помня до днес вечерта, в която усетих, че краят идва и няма да се видим утре. Помня и въпросите - да викам ли линейка или да не я мъча повече. Странното е, че беше спокойна и избрах второто. Не се виня вече. Даже...се радвам, че не е открито по- рано. Някак си съм сигурна, че и това време нямаше да имаме или поне- нямаше изобщо да е пълноценно, а и тя не заслужаваше такъв живот. Не че някой го заслужава! При вас е наистина прецедентна ситуация. Имаш изключително силна майка! Дълга и е пътечката, иска да живее, не се предава.
Но всички вие около това ... наистина не мога да си го представя, поклон и цялата ни макар и виртуална подкрепа! Писахме преди- и за едната топла майчина ръка всичко си струва! Докато може...Sad

# 562
  • Мнения: 306
Галя,  от няколко дни си мисля за теб, чудех се дали да ти пиша, онзи ден ти написах съобщение, но го изтрих... А ето, че ти днес пишеш, а не беше писала от много време.
Мислех си за майка ти, може би, защото се доближава най- много като диагноза и продължителност на живот до нас...Явно майка ти има много силен организъм, щом издържа след всички операции, терапии и лекарства. Но както казваш, това живот ли е. Каквото и да мислим, не можем да променим съдбата и тя ще бъде толкова години тук, колкото е отредено. Много е тежко, разбирам те...дано Господ се смили над всички страдащи души.

# 563
  • Мнения: 37
Мили хора!Загубихме човекът стълб в нашето семейство!Отиде си в адски мъки ,със задушаване и с огромна дълбока рана ,току навършил 53!Свърши се,1 година след диогнозата душата му се освободи!Благодаря ви за всичко❣️

# 564
  • Мнения: 306
Мили хора!Загубихме човекът стълб в нашето семейство!Отиде си в адски мъки ,със задушаване и с огромна дълбока рана ,току навършил 53!Свърши се,1 година след диогнозата душата му се освободи!Благодаря ви за всичко❣️
Съболезнования, Съни...много е тежко...остава утехата, че вече не го боли и е на едно по добро място...

# 565
  • Мнения: 787
Съболезнования Съни,
Светъл път на душата му!

# 566
  • Мнения: 1 654
Съболезнования, Съни...

И аз изпратих татко....

Остана ми AluFood (храна за мозъка). Една неотворена кутия и една, от която са взети три лъжички.
Ако някой иска, нека ми пише ...

# 567
  • в пералнята
  • Мнения: 1 589
Съболезнования, момичета, нека да им е светло.

# 568
  • Мнения: 274
Съболезнования и от мен Съни.
Много е тежко да преживееш заедно с болния последните му дни, да виждаш мъката и болката и да се чудиш с какво да помогнеш, а да си в безизходица. Вече една година от смъртта на съпруга ми и нищо не се забравя, преживява се отново и отново. За жалост и ние близките ставаме развалини.
  Светла му памет на твоето момче, а на теб много спокойствие и не се предавай!

# 569
  • Мнения: 41
Съболезнования!
Много съжалявам за огромната загуба. Преди 8 месеца и аз загубих съпруга си..на 53г. Нищо вече не е същото и никога няма да бъде... Не знам кога е по-тежко...когато са до нас, макар и болни, или когато ги няма...
Да почиват в мир!

Общи условия

Активация на акаунт