Глиобластом - тема 2

  • 54 501
  • 708
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 20
А ако ти кажа, че загубих и работата си, която обичах от 1 Юли, защото явно вече нямаше да мога да я върша добре според някой, който просто си търсеше причина да ме махне….. Да, 2025 от Юни е жестока с мен, но намирам слънчеви лъчи в усмивката на сина си и съпругата си всеки ден и смятам да го правя докато съм тук.

# 706
  • в пералнята
  • Мнения: 1 594
Лидия, много съжалявам за загубата. Аз лично изпитвах някакво гадно облекчение, смесено с вина след това... Ставаше ми отвратително, когато някой питаше - "ама и в Германия ли не можаха да я спасят?!" или "трябваше да опитате отрова от син скорпион" или методът на някой си... Все едно не съм искала да опитам всичко.
Ужасна е тази болест..
Веном, много съжалявам за всичко, което ти се случва, и то наведнъж. Ама майната й на работата! Наслаждавай се на всеки миг.
Ние всички си имаме една тиктакаща бомба, просто много от нас не знаят как и кога, колкото и гадно да звучи.
След като майка ми почина и бях свидетел на всичко това, в мен се отпуши някакво невероятно желание за живот. Започнах да правя неща, за които винаги си казвах - има време. Няма време за нищо, всичко е само сега, на момента. Всички имаме само това, бъдещето не е гарантирано за никого.

# 707
  • Мнения: 20
Все още съм тук, все още се усмихвам и ще го правя още дълго време - това мога и така ще бъде! Имаме хора, които ни обичат и които са около и до нас и те го заслужават. В мислите си пазя тези, които вече ги няма и се старая да съм какъвто биха искали да ме виждат. Ахинора - ако ще гърмим, обещавам да е като новогодишна заря Simple Smile

# 708
  • Мнения: 819
Даа...няма здрави хора, има само недостатъчно изследвани.
Тук и сега е всичко, наистина грабете всеки миг! И моето успокоение- винаги има по- лошо. Наистина винаги...
Колкото можем да понесем- толкова ни се дава. Да останем човеци обаче- винаги има смисъл. И това тук е израз на това!

Общи условия

Активация на акаунт