Испания

Това вече е съвсем индивидуално. Едни хора учат лесно чужди езици, други им трябва доста време. Аз съм от вторите 😃. Почнах още от България години преди да дойда в Испания. Предимство е когато си в Испания, че слушаш езика непрекъснато и свикваш по-лесно.
Децата нямат проблем, те най-лесно го проговарят, че и без акцент.

Абсолютно зависи от човека. ММ вече 10 години не може да го проговори като хората, има богат на специфични думи речник, освен всичко, но граматиката му куца още. Аз се справям, но съм филолог и това ми помогна, учих испански с учебници по граматика. На мен явно ми се удават езиците, с лекота говоря английски, въпреки че съм го учила в училище  само. Руският ми иска повече практика, чета и гледам филми без затруднение, трудно ми е при разговор. Мой приятел попадна в среда на рускоговорящи тук, испанският му е изключително зле след 10 години, но пък руският му цъфти

Опитах се да формулирам отговори на въпросите, но мисля, че ще е по-добре да опиша как протекоха нещата за нас, и по този начин мисля че ще бъде по-лесно за разбиране.
Когато решихме да се преместим да живеем в Испания, децата ни бяха на 5 и 9 години. Дадохме си една година за подготовка – да добием базови познания по испански, да проучим областта, която си бяхме избрали (Comunidad Valenciana), и да си купим жилище.
Първото, което направихме, беше 10-дневна екскурзия до Валенсия. Последните дни си наехме кола, за да разгледаме района около града.
Аз и мъжът ми започнахме да учим езика самостоятелно, а децата записахме на школа по испански. Не мисля, че успяха да научат кой знае какво от курса, но целта беше просто да свикват със звученето на езика. Започнахме да гледаме главно филми на испански (включително любимите детски сериали и филми на децата), слушахме испанска музика и подкасти за начинаещи докато пътувахме в колата – всичко това с идеята да тренираме слуха си, не защото сме били турбо фенове на испанското кино или ритми (това се случи впоследствие 😄).
Половин година след взетото решение започнахме сериозно да следим обявите за апартаменти във Валенсия и околността. С мъжът ми прекарахме седмица във Валенсия, за да си изкараме бяло NIE и да направим няколко огледа (най-вече за спорта). В крайна сметка си избрахме конкретно градче в непосредствена близост до самата Валенсия. Месец след това харесахме и апартамент – говорихме с агенцията, уж го запазиха, но когато на следващия ден мъжът ми отиде, за да го капарира, ни съобщиха, че вече са ни изпреварили. След тази новина той реши да остане още седмица и да разшири кръга на търсене. Буквално в последния ден си хваща влака и стига до града, в който живеем в момента. Каза ми: „Това е мястото за нас.“ Аз му се доверих и се фокусирахме над този град.
Два месеца по-късно купихме апартамента, и месец след това се преместихме официално – умишлено в началото на лятото, за да могат децата да свикнат с обстановката преди да започнат училище. Малката влезе в 1-ви клас, голямата в 5-ти (след като беше завършила 3-ти в България). Получиха огромна подкрепа в училище от учителите, веднага си създадоха среда и приятели, но им отне около 3 месеца, докато се отпуснат да говорят спокойно на испански. А и фактът, че в училище всичко се учи на валенсиано, също забави проговарянето.
Две години по-късно говорят толкова спокойно и бързо, че понякога се чувствам като идиот покрай тях. 😅
За работата:
Аз продадох моя бизнес в България и пристигнах в Испания безработна, а мъжът ми работеше дистанционно за българска фирма. Впоследствие и аз си намерих remote работа за българска фирма, но за да е абсолютно законно всичко – нито за него, нито за мен беше ок да работим на 100% дистанционно с български трудови договори. Затова се регистрирахме като autónomos и работим като фрийлансъри, издавайки фактури всеки месец.
Отделно, преди година стартирахме и собствен бизнес тук в нашият град – работим директно с клиенти, тъй като услугите, които предлагаме, го изискват. И смея да твърдя, че още от самото начало бяхме приети изключително добре и топло от местното население.
Като цяло и за момента, смятам че това беше най-доброто решение, което можехме да вземем, за да е щастливо семейството ни. И наистина сме много щастливи, открихме прекрасни приятели - както българи, така и испанци, работим много, но винаги остава време да се наслаждаваме на слънцето, на морето, на планината, на лежерната атмосфера, на спокойствието в малкия град, а и да пътуваме.
Не отричам, че имахме и трудности в началото, най-малкото заради езиковата бариера и факта, че нямахме никакви близки или познати не просто в района, а и като цяло в Испания (това не го броя като голям минус, но все пак), но 2 години по-късно не съжаляваме за нищо. Единствено, може би леко ни е яд, че не сме предприели тази стъпка по-рано.

Благодаря Ви за подробния отговор!!! Много бяхте мила! А мога ли само да попитам в кое градче сте? Благодаря!

Gandia.

Градче, градче, то си е сравнително среден по големина град, 80 хил население.
Иначе много хубава и мотивираща история. Мога ли да попитам в кой сектор рабоотите и защо се насочихте именно към област Валенсия?

Да, градче в никакъв случай не е.
Remote работите ни нямат общо с избора ни за областта, но бизнеса, който планирахме да развием и който вече развиваме - сервиз за колела. Предимството ни е, че специализираме в поправки, които не всеки сервиз предлага и говорим английски.

В Гандия има голяма българска общност. Плажът е разкошен, най-хубавият в Испания, на който съм била.

За българската общност не знаехме, в последствие разбрахме, след като вече си бяхме избрали града. Истината е, че не се вписваме в нея, но не сме се и опитвали особено. Но пък това, че на 5 минути от нас има магазини с български продукти и ресторант, в който правят най-яките ПКС и кебапчета, си е сериозен бонус.
Плажът наистина е разкошен! Но в другия край на града има и съвсем прилична планинска част и често си правим преходи там с хлапетата. Като варненка, родила децата си в София, не мога да съм по-щастлива от локацията. ))

Изумруд , развесели ме , 80 000 жители  за мащабите  ма Испания определено си е едно  много  малко градче,.  

 Тарталета, от постовете ти   бях остана с впечатление , че си фихо дисконтинио и често си в паро(поне това съм чела, че пишеш) , а съпругът ти е аутономо, добре , че повдигна завесата и разбрахме, че  от  цяла една година  си аутономо..Разбтах и , че ключът на щастието е  в това да си аутономо   .
Сега разбирам защо 24 000 бруто годишно (заплатата с която започва  най ниската  позиция за  персонал във фирмата, където работя) ти се вижда  недостижимо  висока   .

 
Точно толкова бързо, колкото искат да бъде .
Зависи от желанието о мотивацията на всеки един.
Познавам хора, които след 30 години продължават да говорят в инфинитив и други, които за няколко години вече се справят толкова добре, че започват работа на прилична позиция(много над 24 000 евро годишно + социални придобивки, като частна медицинска застраховка приюерно.)  в испанска фирма
Лично аз не съм ходила на курсове,  бих казла, че добро влияние  когато пристигнах ми оказа испанската телевизия(тогава нямаше ваеиант за българска), и най вече  и до днес  четенето на книги на испански и не на последно място стотиците курсове за повишаване на квалификацията и не само, през които се е налагало да премина.Къде  по желание, къде по задължение.  Разбира се   общуването  с испанци никак не е за подценяване.Доста години бях в изцяло испанска работна среда.
За мен лично, да "проговориш " на испански е само първата  и то най лесна стъпка, следващата е да започнеш  "мислиш на испански",   докато в един момент не  започнеш да мислиш като испанец, което е финалната фаза на интеграцията.Рядко се осъществява на 100%, защото повечето хора сме дошли като изградени личности.Дори и родените тук, с поне един родител чужденец са взели по нещо от  и  неговия мироглед.
Имах колега поляк, роден тук,.Никой  е предполагаше, че е чужденц,  докато  не му видеше баджа, но определено се усеща се източно европейкска нишка в поведението му.

Някой от вас бил ли е на First Communion на момиченце/ поканени сме на такова събитие и се опитвам да разбера какви са традициите и какво се очаква от нас. Успях да разбера, че трябва да сме облечени официално, но трябва ли да сме в бяло всички? И носи ли се подарък, какъв?, или се дават пари. Инфото в нета е доста различно и затова търся мнение от хора, били на такова събитие. Мерси предварително. Светли празници!

Наистина е според зависи.
Но да кажем най-честото:  официалните дрехи са “задължителни”.
Подаръците : златна гривна, обици (малки), хубава раница…..
Попитайте все пак , какво би искало детето.
Също има значение , колко сте близки.
На моите племенници не се даваха пари , знаехме че децата искат подаръци и им подаряваха такива.
Ако не сте много близки, може някоя тениска/ суичър/ панталон тип Найк( нищо особено скъпо) , или нещо такова. Освен това, зависи колко хора ще сте от семейството ви.
При момчетата, голям хит бяха картите за Форнайт🤣. Събираха се няколко деца (ако са поканени деца) и купуваха например карта за 100 евро(3 деца).

Но наистина е доста общо .

На наш приятел на детето му, подарьците бяха доста по-различни.

Има места където събират пари , ако родителите не са казали например , че детето иска подаръци 🤔.

Благодаря за отговора Вал. Само детето е канено, май:) Но горе долу се ориентирах какво се изисква от нас.

Преди години когато бяхме поканени на Комунион ѝ подарих златна гривна на девойчето. Но семейството ни беше много близко и те направиха за мен много за да взема резиденция, когато това беше mision imposible в 2001г. Та зависи от хората. И трябва да сте с по-официални дрехи, то е почти като сватба в умален размер 😉🤪

Къде ме върна 🥰
Да,  златна pulsera esclava с гравирано име и дата на раждане, бяка много  актуални в началото на века.
Дъщеря ми има една  за раждането и друга  за дванайстия си  робден ден.
И дветеотлежават  в кутията и с бижута,защото не харесва и съответно не носи  жълто злато .