Или се променяш, или късаме

  • 7 295
  • 121
  •   1
Отговори
# 45
  • Варна
  • Мнения: 25 824
Ама всички се хванахте с това цупене.. ми и аз се цупя, когато съм обяснила нещо си сто хиляди пъти, че ме дразни ама човека продължава и не се усеща. И се цупя, щото ако почна да приказвам ще е само крещене и обиди. Понякога цупенето е защитна реакция пред простите дето не се сещат и ти е писнало да обясняваш едно и също. Т.е. цупя ср и игнорирам, щото другото означава конфликт и край на отношенията. Демек с цупене давам шанс на човека да се усети и самопоправи. Ако не, вече е пълния игнор.
Абсолютно. Аз също понякога се скапвам, става ми криво, но не желая да давам пространни обяснения защо точно. После ми минава. Точка. Как па мъжът ми не е решил да ме зареже заради това, не мога да се начудя. Ми не всеки обича да се обяснява надълго и нашироко, понякога просто трябва да се откъснеш, да помълчиш, вместо да се обясняваш и най-много да стане излишен скандал. Авторката никъде не писа, че се цупи с дни. Два-три часа до ден, еййй, голям проблем.
По въпроса - характер не се променя. Също така идеални хора не съществуват. Или приемаш някого с кусурите му или си търсиш друг.

# 46
  • Мнения: 35 483
Тез цупеници и фасони може да си ги придава някоя тийнейджърка. Ще се нацупи веднъж, дваж, на третия ще ѝ кажат да си придава важности някъде другаде.

Тя да си решава дали да се променя, но да не е заради ултиматума на някой си...

Познавам жена на 40+ години, която си остана инфантилна в мисленето и поведението си. На издръжка на мама, която блъска работа в чужбина, когато ѝ е време за пенсия, ама нали "чадото" сакън да не се преумори. Та, мисълта ми е, че човек трябва в един момент "да порасне" и са си поеме живота. С цупеници и мрънканици няма да постигне нищо.

Два-три часа до ден, еййй, голям проблем.

Ами в началото на връзката е проблем, да. Представям си да излизам с някой от две-три месеца и той да ми се цупи за щяло и нещяло......
Че те отсега, ако са като 20-годишна женена двойка, какво ще правят по-натам....?!??!

# 47
  • София
  • Мнения: 15 887
Ако мъжът го приема, няма лошо, но този не го приема, съответно - няма смисъл.

Иначе дали само с това се изчерпва проблемът?За да се стигне до ултиматум, и то с това конкретно съдържание, има причина. Вече неговото участие какво е, друга тема. Но така поставени нещата, не предвещават общо бъдеще.

# 48
  • Варна
  • Мнения: 25 824
Ами в началото на връзката е проблем, да. Представям си да излизам с някой от две-три месеца и той да ми се цупи за щяло и нещяло......
Че те отсега, ако са като 20-годишна женена двойка, какво ще правят по-натам....?!??!
А ако вместо да се цупят си вдигат скандали е по-добре, така ли? Като кажете "по-натам....". Ми не е задължително по-натам да е различно. Винаги съм имала проблем в това да облека чувствата си в думи, затова си мълча. Има такива хора. Приемаш кусурите им или си тръгваш, както е за всяко друго нещо. Аз лично не мога да разбера кое е толкоз драматичното. Има къде по-кофти черти на характера. Ако почнеш да отсвирваш всеки за всичко, което не ти се нрави оставаш сам, щото идеални няма. Толкоз. Тоя муньо обаче, който дава ултиматуми за силни и решителни жени бих отсвирила с кеф. Как па няма да тръгна по психолози и да си сменям същността, щото муньо ме заплашва да ме зареже. Ай у лево.

# 49
  • Мнения: 8 093
И аз понякога изкрейзвам от незначителни неща и предпочитам да си помълча нацупено вместо да занимавам хората с моите вътрешни преживявания. Като ми мине, отивам и си казвам кво що, ама на трезва глава. Не обичам да говоря като съм ядосана, защото казвам неща, които не мисля, особено ако другия не е виновен, а са си мои лични проблеми във възприятието.
Ама всички се хванахте с това цупене.. ми и аз се цупя, когато съм обяснила нещо си сто хиляди пъти, че ме дразни ама човека продължава и не се усеща. И се цупя, щото ако почна да приказвам ще е само крещене и обиди. Понякога цупенето е защитна реакция пред простите дето не се сещат и ти е писнало да обясняваш едно и също. Т.е. цупя ср и игнорирам, щото другото означава конфликт и край на отношенията. Демек с цупене давам шанс на човека да се усети и самопоправи. Ако не, вече е пълния игнор.
Абсолютно. Аз също понякога се скапвам, става ми криво, но не желая да давам пространни обяснения защо точно. После ми минава. Точка. Как па мъжът ми не е решил да ме зареже заради това, не мога да се начудя. Ми не всеки обича да се обяснява надълго и нашироко, понякога просто трябва да се откъснеш, да помълчиш, вместо да се обясняваш и най-много да стане излишен скандал. Авторката никъде не писа, че се цупи с дни. Два-три часа до ден, еййй, голям проблем.
По въпроса - характер не се променя. Също така идеални хора не съществуват. Или приемаш някого с кусурите му или си търсиш друг.

# 50
  • Мнения: 10 352
Не сте сърбали същата попара, затова си мислите, че това е нормално поведение. И особено, ако се случва през 1-2 седмици...
Ами не, не е нормално както всичко е наред, изведнъж да ти млъкнат, да не ти говорят, и да се промени изцяло атмосферата, и ти нямаш представа защо. Дори да имаш вина, как се очаква да се стигне до решение по този начин?

Последна редакция: пн, 17 апр 2023, 12:32 от Elunaria

# 51
  • Мнения: 13 323
Да, нормално е никой да не обича цупещи се.

Но нека вдигне ръка, този който се е променил заради УЛТИМАТУМ, а не заради самоозсъзнаване и осъзнаване на дадена ситуация и поведение.

# 52
  • Мнения: 35 483
Не сте сърбали същата попара, затова си мислите, че това е нормално поведение. И особено, ако се случва през 1-2 седмици...
Ами не, не е нормално както всичко е наред, изведнъж да ти млъкнат, да не ти говорят, и да се промени изцяло атмосферата, и ти нямаш представа защо. Дори да имаш вина, как се очаква да се стигне до решение по този начин?

Да, нормално е никой да не обича цупещи се.

Но нека вдигне ръка, този който се е променил заради УЛТИМАТУМ, а не заради самоозсъзнаване и осъзнаване на дадена ситуация и поведение.

Подкрепам казаното.

Който пък иска да се цупи, негова си работа. Ако смята, че инфантилното поведение ще доведе до добри резултати, няма лошо....

Смятам, че никой не трябва да се променя заради ултиматум, още по-малко заради връзка. Трябва да го направи заради себе си.
В света има много хора, на някой пък може да му допада цупенето и мърморенето.

# 53
  • Мнения: 1 662
Ами в крайна сметка, жената си решава, дали иска да остане с този човек и ако да - спира с инфантилното сърдене и забележките за това,  кой какви съвети й дава - това остана малко в сянката на цупенето и ултиматумите…
Със сигурност и мъжът има трески за дялане, така че да седнат, да го изговорят и да решат.

# 54
  • Мнения: 1 662
Цупенето, мълченето и мрънкането са ми неща, толкова инфантилни и противни, че подобен човек не може да ми е приятел или нещо повече. Съчувствам му на приятеля ти, мисля че няма още дълго да ти е приятел, защото явно е излязал от любовното опиянение и те е преценил що за човек си.

Само да вметна, има случаи, когато отсрещната страна си го заслужава. Държи се като гъз, при опит за разговор му се обяснява,  защо не е прав и че това наранява другия, въпросният започва да крещи и да се държи още по-ужасно. Това също е много противно и инфантилно. Тогава засегнатата страна, често пъти е принудена просто да замълчи.

# 55
  • Мнения: 35 483
Засегнатата страна защо изобщо ще търпи подобни неща?

# 56
  • Мнения: 5 675
Засегнатата страна защо изобщо ще търпи подобни неща?

Е как защо? Защото цупещата се страна се мисли за незаменима.

# 57
  • София
  • Мнения: 8 326
На този етап от взаимоотношенията не виждам причина да се поддържа връзка на всяка цена. То и в по-напреднал етап рядко си струват големите компромиси.

# 58
  • Мнения: 3 856
Ама всички се хванахте с това цупене.. ми и аз се цупя, когато съм обяснила нещо си сто хиляди пъти, че ме дразни ама човека продължава и не се усеща. И се цупя, щото ако почна да приказвам ще е само крещене и обиди. Понякога цупенето е защитна реакция пред простите дето не се сещат и ти е писнало да обясняваш едно и също. Т.е. цупя ср и игнорирам, щото другото означава конфликт и край на отношенията. Демек с цупене давам шанс на човека да се усети и самопоправи. Ако не, вече е пълния игнор.
Разбирам, че тук жените са супер готини, невероятно комуникативни, търпеливи, силни жени.
Чак се чудя от коя планета са дошли останалите, които се случва да не са в настроение, да не искат да обсъждат ежедневието си, мрънкат, цупят се и изобщо не искат да обясняват на слънцето си, че се държи идиотски.

# 59
  • Мнения: 7 349
Ако някой близък ми се цупи и не казва защо, а аз не знам каква е причината (а аз доста добре мога да преценя дали съм обидила някого), то за мен причината е измислена и/или маловажна. Или е нещо, за което нормалните хора не се сърдят. Съответно чакам човека да се отсърди и не се занимавам с лигавщини. И се е случвало няколко пъти човекът отсреща да спре с такова поведение и да се прави, че нищо не се е случило. Явно осъзнава, че не ми минават тези номера.
Изобщо - инфантилна история.

Общи условия

Активация на акаунт