Домашното насилие – тема №4

Аз се сещам за една логика, при която това е опит за заяждане или по-просто казано натриване на носа. Идеята е да ти се каже: връзка с теб е толкова скапана, че връзка с някой, с когото постоянно се караме и ме унижава е в пъти по-добра. Демек ти си даже под него в списъка на добрите партньори за връзка. Това е, ако държим да има логика.

Аз моята майка я изкарах от там веднъж. Взех я при мен. След трети ден се обърна палачинката. Последваха обаждания, мил тон, снимчици на някакви неща, които е направил (обещавал с години). Върна се просълзена, не послуша.

С брат ми сме го гонили веднъж. (аз и още един път, но от семейния ми тогава дом) Застанахме и двамата да я защитим. Скандалът беше страшен - колко зле му е там, колко зле сме ние, как ще си хване багажа и ще си ходи. И така мрън два дни. На втория му изхвърлихме багажа пред вратата. Познайте дали си тръгна? И дали ние бяхме фактор да си тръгне. Тя трябваше вместо да му прибира багажа, да бъде твърда и да му каже да се изнася.

Преди месец имаше работа тук в София. Не при мен. Беше при роднини. Трябваше да им помогне, да свърши разни документални дела. Трябваше да остане две седмици. Дойде да я прибере на края на първата - колкото свършила свършила. Нямал бил чисти ризи вече. Обещанието и ангажимента и към хора, на които държи отидоха на кино.

Кой е виновен? Аз ли, че съм правила такива грозни сцени (и на бой даже) . И съм проявявала смелост дето нито едно дете, тийнейджър или подрастващ не трябва да прояви в тази посока. Срещу родител!
Брат ми ли е виновен, който толкова се сви от тази среда, че трудно се справя с каквото и да било?
Той ли е виновен, че изисква, прави си кефа, изкарва си лошото върху всички и му е добре, позволява му се?
Или тя е виновна, че въпреки подкрепата, решенията, които са и предоставени, предпочита така?

П. С. Понеже ще се пита - къщата е придобита по време на брака, но е на нейно име. Той има също къща, празна е. Да изясня имотния въпрос - никой няма да остане на улицата, никой няма да мре от глад.

Не мисля, че предпочитат така. Това са едни много смачкани, много уплашени, научени да бъдат безпомощни хора, за които най-страшното нещо е промяната, защото те друг живот не познават и не знаят как да съществуват извън него. Един унищожен, подчинен потенциал, който вече няма почти никакъв шанс за промяна. Вие не сте виновни, но и те не са. Насилникът е виновен, и едно общество, което позволява той да вилнее без последствия. Жертвата, в даден момент, е тотално лишена от съпротивителни сили, и въпреки усилията на близките, просто не може да се бори.

Преди години, когато попитах майка ми, защо не напуска баща ми, отговора беше: "Децата са до време, партньора е за цял живот."

На мен ми е ясно, че не е заради децата. Ако се мислеше за децата, фокусът щеше да е върху тяхното психично здраве, не върху страховете на този, който не може да излезе от зоната си на познатото.

На мен ми се отговори удобно, че е заради децата. После децата като се опълчиха, станаха неблагодарници без уважение (аз главно, брат ми зае неутрална позиция).

Децата са удобното оправдание. Въобще не е заради децата. Напротив даже, детето ти е катализатор да се осъзнаеш и да се бориш и да имаш кураж за промяна. Защото никое дете не заслужава да живее в токсична среда, а един обичащ родител би го спасил, каквото и да му коства това. Така, че тези хора всъщност не си обичат децата, а ги ползват за оправдание за слабостта си.

Не си права. Тоест да, хем си права, хем не си. Има хора за които си права, и твърдо вярвам и виждам с очите си - има хора на които им харесва така. Обичат го. Живеят за да са жертви. Да има от какво да се оплакват. Мазохисти.

Няма такова нещо при моите родители. Майка ми е на 73, както някой беше писал-не си представя живота си по-нататък в къщата на децата, да спи в хола на дивана. Това, което няма как да разберете е,че и двамата са жертви на семейната среда в която са израстнали. Майка ми е дете , израснало само с майка си.Нейният баща ги изоставя, развежда се с баба ми,и не ги е търсил никога повече-създал е друго семейство. Баба ми е отгледала сама две деца, често са били неглижирани-защото и се е налагало да работи на няколко места за да може да им осигури прехраната и за наема на квартира.Майка ми често е поемала грижите за по-малкото си братче, просто защото баба е била вечно на работа и по пазарите за да изкарва пари.Оправна е, справя се със всякакви трудности в живота, но така и не събра смелост да се разведе с баща ми.  За нея (майка ми)е било от първостепенно значение да  запази семейството-винаги, и на всяка цена-просто защото е израстнала без баща. .Да, не е логично и правилно поведение, но е резултат от възпитание и среда. Баща ми е раснал с баща насилник. Това не го оправдава, разбира се, но както казах-до някъде и двамата са жертви на родителите си .Бил е буквално пребиван, дядо ми го е налагал с колан! Нещата не са просто черни или бели, има много нюанси. Замина на село баща ми, не сме го виждали и чували от тогава. Мисля,че така е по-добре, но все някога ще се прибере . Къщата в която живеят с майка ми е на баща ми, наследствена.

Не, не е оправдание. Когато си живял в токсична среда, гледаш да не я повтаряш. Тези, които смятат, че тази среда е нормална или подсъзнателно я създават и в своето семейство, рано или късно се усещат, че не е редно. Ако търсят компенсация за това, което са преживели, като си връщат на други хора, вече говорим за сериозни изкривявания.

Когато мъжът ми се нанесе при мен, имаше един период, в който изглаждахме различия, очаквания и много се карахме. В рамките на две седмици например, през ден. Изобщо не си представяйте скандали, обиди и трошене на чинии, просто разговор с малко по-разпален тон.
Синът ми е слухтял явно, а и сигурно се е чувало и ми каза, че сме се изнесли от баща му, защото се караме, не се разбираме и съм обещала, че животът му ще е по-спокоен и хубав. Потресох се. Стана ми толкова тъжно.
Обясних на сегашния ми мъж, че това е недопустимо и аз отказвам да живея така в спорове, споделих, че детето е притеснено. (и честно казано щях да приключа, ако не бяхме стигнали до разбирателство) Засрами се. Седнахме изчистихме въпросите, които ни притесняват кротко, преглътнахме егото и желанието да се налагаме. И всичко се успокои. Нямаме спорове вече. Ако усетим, че ще назрее говорим от рано.

Когато като дете ставах свидетел или чувах скандали и изказвах на другия ден, че не се чувствам добре, следваше скандал и на мен. Защо си вра носа, къде, не ми е работа, аз ли ще взимам отношение в нещата на възрастните.

Всичко зависи от това колко мислиш за децата си и дали са ти главния приоритет като родител.

Биещото животно няма как да се махне, защото жената има нужда от него, жизнено необходимо ѝ е, не може без него.... Тук не става въпрос за финансова зависимост и нямане къде да отиде, а за психологическа зависимост. Има много жени със собствено жилище и без брак, които продължават да търпят насилника или лентяя, защото им е небходим. Ако започнеш да им говориш против него винаги го защитават и тебе обвиняват. На жените, които се опитват да се измъкнат трябва да се помага, но повечето са гореописания вид.

Значи, бъркате поколенията. Тези на 65-70-75 години са родени през 50 те и 60 години при върлия социализъм. Хората си имат други нагласи за брака, пък и вече енергията намалява, имат си болести, искат спокойствие, искат да си гледат нормалния живот. Няма такива съжителства за които говорите, няма и свободни апартаменти, отдавна са прехвърлени на “децата”, да не се мъчат с ипотеки, прикривало се е всичко. Първо да завършат децата, после да им ремонтираме апартамента от баба и дядо, после да не се изкагаме пред зетя/снахата и така минават години. От това поколение съм, нямате си представа какви скелети се крията в гардероба, такива работи.

Сама го кзвате:  "Хората си имат други нагласи за брака, пък и вече енергията намалява, имат си болести, искат спокойствие, искат да си гледат нормалния живот". т. е. искат да си продължават постарому, не искат да се разделят, въпреки всичко. А който е имал желание за спокоен и достоен живот е можел да се разведе и през 70-те, и през 80-те, разводите не са били трудни или забранени. И почти винаги апартаментът е оставал за жената, както и децата, за разлика от сега..... Някои и в началото на миналия век са се развеждали, въпреки че бракоразводните дела са се гледали от църковен съд и пак са им давали развод.

Много бъркате като си мислите, че разводите през 70-те и 80-те години са били лесна работа. Живяла съм по времето на соц-а и знам за какво става дума.

То и ние сме живели тогава.
Не бяха чудо нечувано и толкова сложно нещо. Преди соца е било доста по-сложно..

Израснала съм с това, че заради нас майка ми търпи. Само да пораснеш и се махаме, сега няма как.
Сестра ми се изнесе, после аз станах на 18 и направих същото, а тя все още си е там. 12 години минаха, много пъти повдигах темата, отказах се вече.
Та като чуя, че търпят заради децата и всичко ми се обръща…