В момента чета ... 84

Споменаваш две от любимите ми книги евър Двете ми носеха еднакво усещане за уют и ... аристократичност. Много, много ги обичам и двете.

Аз приключих със Стъклени съдби на Людмила Филипова. Първа среща с автора. Страхотно интригуваща идея, направо ме погълна в началото на книгата. Но нещо не ми достигна да харесам книгата цяло цяло. Стилът ми стори хаотичен и недообработен, нямаше ярки и запомнящи се образи, сюжетът също беше разхвърлян, цялостно чувство на неподреденост, не знам как да го обясня. Иначе, пак казвам, много яка идея.

След "Москва не е последната гара", която много харесах, оценявам с 5 звезди и препоръчвам, продължих с темата за живота на една актриса със "Сърната"от Магда Сабо. Едва ли някой ще я чете, защото не е преиздавана, но дори за феновете на авторката не е беда да се пропусне. Интересна ми беше темата за съперничеството между две жени - от детството до края и омразата, която побеждава дори смъртта. Типична Магда Сабо - още на първа страница въвежда около 15 героя и в течение на историята, разказана спираловидно, а не последоватвлно, им намираш местата и значението. Досади ми, честно казано, явно съм се наситила на нейния стил.
Продължавам с "Камериерката" от Нита Проуз, надявам се да оправдае очакванията ми.

Аз снощи прочетох 'Убийството е всичко' на Антъни Хоровиц и много ми хареса. Начина на писане, обстановката, героите, развръзката - никакви забележки. Чете се бързо и е много приятна. Нямам търпение края на месеца да отида до библиотеката и да взема всичко налично на Хоровиц . Четох 'Музайка от убийства' миналата година и също ми беше доста увличаща, така че се надявам и останалите да не ме разочароват. Но дотогава заради другата тема, започвам 'Последната любов на баба Дуня'. Доста съм скептична, защото не е моят жанр, но пък отзивити за нея са хубави!
И последно, изтеглила съм си на Анджела Марсънс - 'Сподавен писък', ако някой я е чел и има отзиви ще се радвам да сподели, защото не ми се иска да се разочаровам

Баба Дуня е страхотна книжка, отдавна я търся на хартия за подарък на скъпа за мен жена, но попадам все на предложение от по 60 лв и разбира се, се въздържам.

Последната любов на Баба Дуня е симпатична малка книжка, написана на прост език, без никакви претенции, но дълбоко впечатляваща и затрогваща. Никакъв патос, никакви сантименталности, но предоставяща много храна за размисъл на фона на усмивките, които поражда.

Сподавен писък на мен много ми хареса. Това ми е ревюто в ГР

Останаха ми около 100 стр. от "Момичетата от мочурището". Малко се разочаровам от книгата. Асоциират я с "Където пеят раците" и действително имат допирни точки двете книги, но по мое мнение последната е доста по- добра. Ще видим до края как ще е.

Защо не и я пратиш в електронен вид? Ето линк, ако ти трябва.

Благодаря, имам я и самата аз съм я чела електронно, но я търся за старомоден читател, дето чете само на хартия, има ги още 😀

В такъв случай, ако ти искат 60 лв за книгата, по-добре я разпечатай сама на луксозна хартия и дай да ти я подвържат с твърди корици ето тук. Ще ти излезе 15 лева и крайният резултат ще бъде значително по-добър от оригинала. А можеш да отпечаташ и посвещение с някакъв ръкописен шрифт, напр. "Жикарьов" или "Одеса Скрипт". Ако първата страница е паус и го отпечаташ на нея, ще стане особено красиво според мен...

Прочетох “10 секунди и 38 секунди…” на Елиф Шафак. Не лоша книга, а много ѝ харесвам стила на Шафак. Интересни е разказана ретроспективно. Буквално за ден я прочетох. Иначе като тема не мога да я похваля страстно, защото тя Шафак много си цикли в нейната критика към турското общество. 2-3 книги са достатъчни за представа за темите в почти всички.
Продължих с “Богатство” на Ернандо Диас. Повече ми допадна, много интересно структуриран роман, много приятен стил. Героите според мен бяха супер развити.
Сега си чета “Полунощ в Ел Ей”, което се очертава от добрите класически кримки на Конъли. Той самият си е стандарт в жанра Няколко случая, динамично действие, любими герои.

Здравейте.
Завърших " Хартиеният дворец" на Миранда Хелър. Книгата ми хареса. Беше доста увлекателна. Четох я на английски и си признавам, че на места се движих на ръба на разбирането. Просто има много думи свързани с дървета, животни, иглички от дървета и всякакви такива, които явно не присъстват в моя речник на английски (този в главата ми) . Леко я асоциирам с "Където пеят раците" най-вече заради усещането за самото място, в което се случва голяма част от действието. Усещането за връзка с мястото и някаква свобода в общуването с езерото, животните наоколо и т.н. Иначе като сюжет няма особено общо. В голяма степен сюжетът се движи около чувствата на омъжена жена с три деца, които изпитва към приятел от деството и раздвоението между тях и настоящия и живот.
Започнах "Никога не ме оставяй" на Казуо Ишигуро. Авторът много ми допадна с изчетеното преди време от него - "Остатъкът от деня" и "Клара и слънцето" и съм решила тази година да изчета поне 2 други негови книги.

Мда, Саманта Даунинг е тотално дъно и не знам защо решиха, че ни е нужна. Аз толкова мазохизъм нямам, едва издържах 2-3 глави от "Съпругата". Другата не си я и помислям.

Чета с удоволствие "Мирис на смърт". Виждам, че в края на годината се очаква седма книга.

Прочетох с желание "Островът на морските жени" на Лиза Сий. Грабна ме още с първите страници.
Аня, права беше, много ми хареса книгата!

Някои впечатления от Замък в небето (продължението на Подвижният замък на Хоул) - вече напреднах и съм след средата.
Първо - редакцията наистина е кофти. Освен шрифта на заглавията на главите, който споменах, има проблем с илюстрациите - прекалено малко са (става дума за черно бели и не сложни илюстрации, които едва ли са оскъпили много изданието) - между главите има цели бели страници, където очевидно е трябвало да има нещо, но няма. Отделно - някои от илюстрациите са пикселизирани.
Има и грешки (не страшно много, но достатъчно, за да направят впечатление), някои думи са преведени по странен начин - примерно вместо картинки (рисунки) е написано снимки (което изглежда неадекватно в контекста - става дума за свят, в който няма фотоапарати), на няколко места е написано че на някой очите му са изскочили от фасунгите си (?!?). Има се предвид орбити (като в анимациите - когато някой се кокори) - на английски може да е пишело пикчърс и сокетс (примерно, гадая), но на български трябва да се избере адекватната дума, а не да се ползва Гугъл транслейт.

Самата книга е интересна, но не страшно много - отново има десетки страници мотаене, след които има екшън (но докато стигна до него, се отегчавам). Колебая се между оценка 6,5 и 7. 
Стилът на авторката не е без недостатъци. По принцип съм категорично против цензурата и обвиняването на писателите за лош език, но и тук ми направиха впечатление някои неподходящи за деца думи -

Уточнявам, че оценявам по различни критерии - като за детска книга - т.е. не я слагам наравно с книгите за възрастни, които чета.

Докато например Хари Потър я оценявам по критериите на книга за възрастни (по-скоро универсална - такава, която може да се чете от всички възрасти), в която главните герои са деца - има голяма разлика.

П.п. прелистих третата книга - интересно е, че там главите са изписани с хубавия шрифт и илюстрациите са достатъчно - няма бели страници. Все едно от издателството са решили почти да изоставят втората книга и внезапно са проявили интерес към вида на третата.

“…на някой очите му са изскочили от фасунгите си….” 🤣🤣🤣, тук преводачът - ако не е било автоматичен, машинен превод, чуден бисер е създал.
За Хари Потър ще се съглася, че първите три книги са подходящи за по-малките деца, четвъртата (а вероятно и следващите) според мен са като за тийнейджъри поне.