Смея да не се съглася, че кърменето е проблем за въвеждането на твърдите храни. Как точно “се налага” твърдо хранене, ако детето отказва твърдата храна, дори когато е гладно. Йоан понякога си изяжда всичко, понякога не му харесва и отказва, започва да плаче ако настоявам и т.н. Насила хубост не става според мен. Не мога да го държа гладен. Чакала съм после да мине време и пак му предлагам сготвеното - понякога просто не желае. Особено в период ня растежни скокове, поява на нови зъби и т.н. Не говоря за майките, които първо дават кърма после предлагат твърдата храна. Така или иначе до края на първата годинка не е нужно да има изцяло заместено хранене и това е процес. Не вярвам Мис да е сложила приоритет на кърменето, просто се опитва да следва естествения ход на нещата. Ако пропускам някакъв метод, моля поправете ме. Единственото което аз се опитвам е да смесвам нетолковя любимите му хряни с по-любими и тякя имям частичен успех. Но знам че някои деца са доста злояди и там наистиня не знам какво се прави без да травмираш детето. Имам една приятелка, която храни детвто си със снежанка и кашкавал, защото не иска нищо друго (на тоя етап). Извинявам се, ако звуча рязко, но давам мило и драго Йоан да прояде повече от 5 неща, но не смятам че кърмата му е проблемът. Понякога ми се плаче, като съм готвила нещо с желание специално за него и той изяждя само две лъжички. Затова пък никога няма да откаже кус кус, овес сирене, банани и зелении с ориз. Просто си има вкус, който надявам се ще се развие
- Публикувана: 27 апр. 2023, 20:00 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2023, 11:54 ч.
Новите умения валят, юлчето да се изправя и пристъпва е на път - Родени Юли 2022 - тема 7
Да, точно че е процес. Но като всеки процес си има параметри. Ама и децата усещат на “хляба мекото” къде е и това еволюционно си е напълно ок. Едни ще искат повече кърма, други ще ядат 5 храни и ще отказват други, особено ако родителят поддава. Една приятелка мъжа й така я вкара в ядове малко - детето отказваше на обяд пюрето, той й дава плодово и детето почна да отказва всичко, което не е сладко. Е, майката започна да й дава 30мин пауза като откаже пюре и детето като прирева от глад няколко дни си омита всичко без особени протести вече. Не е най-добрият метод, но не може само на плодове, нали.
Има си и други популярни грешки, които правиМ с храненето понякога и все попадаме в капана на някоя в някой момент:
- не предлагаме достатъчно разнообразни храни и текстури и децата отказват нови храни
- не предлагаме интересни методи на хранене (с лъжица, с ръце) и децата губят търпение на столчето/масата
- не даваме храна на парченца навреме и не стимулираме дъвкателния процес достатъчно (аз се виждам виновна в това, тук пишете за филийки, нашия ако му дам хляб му залепя на небцето и трябва да бъркам да вадя топка тесто докато той се дави 🤦🏻♀)
- разсейваме детето с играчки или екранно време и не свиква да отделя внимание на храненето като процес
- изпускаме удачен момент за нови навици или пък опитваме да вкараме такива в период на дискомфорт на детето (болест, зъби, скок в растежа).
И така нататък.
Със сигурност сме допускали поне по една грешка в един момент и сме се усетили и коригирали съответно
Колкото е процес за нас, толкова и за бебоците. И нали, не всичко е общовалидно постоянно. Мляко (кърма или АМ) ще продължим да предлагаме в период на дискомфорт, ако едно пюре не иска сега, ще предложим алтернатива, ще сменим столчето, ще махнем дразнителите, и т.н. Тоест идентифицираме променливите, вероятните причини и действаме с най-доброто за ситуацията, това визирам А за всеки най-доброто е различно. Просто оставам с впечатление, че Мис иска да си вкара и заместени хранения (сега дали ще са 3 както е казала педиатърката хич не е задължително) и й тежи, че Марти отказва.
Има си и други популярни грешки, които правиМ с храненето понякога и все попадаме в капана на някоя в някой момент:
- не предлагаме достатъчно разнообразни храни и текстури и децата отказват нови храни
- не предлагаме интересни методи на хранене (с лъжица, с ръце) и децата губят търпение на столчето/масата
- не даваме храна на парченца навреме и не стимулираме дъвкателния процес достатъчно (аз се виждам виновна в това, тук пишете за филийки, нашия ако му дам хляб му залепя на небцето и трябва да бъркам да вадя топка тесто докато той се дави 🤦🏻♀)
- разсейваме детето с играчки или екранно време и не свиква да отделя внимание на храненето като процес
- изпускаме удачен момент за нови навици или пък опитваме да вкараме такива в период на дискомфорт на детето (болест, зъби, скок в растежа).
И така нататък.
Със сигурност сме допускали поне по една грешка в един момент и сме се усетили и коригирали съответно
Колкото е процес за нас, толкова и за бебоците. И нали, не всичко е общовалидно постоянно. Мляко (кърма или АМ) ще продължим да предлагаме в период на дискомфорт, ако едно пюре не иска сега, ще предложим алтернатива, ще сменим столчето, ще махнем дразнителите, и т.н. Тоест идентифицираме променливите, вероятните причини и действаме с най-доброто за ситуацията, това визирам А за всеки най-доброто е различно. Просто оставам с впечатление, че Мис иска да си вкара и заместени хранения (сега дали ще са 3 както е казала педиатърката хич не е задължително) и й тежи, че Марти отказва.
по принцип правилото е да не се предлага алтернативно ядене, чак ня следващото хранене, но дали може да се откаже кърма е вече друг въпрос. Аз реших че мис по-скоро иска детето да прояде изобщо някакво количество, а не да измества изцяло. Иначе винаги има какво да се подобри, но не всяко дете ще склони от глад да яде това, което не харесва, общо взето нещата са доста индивидуални,. То ако става думя според нашия общ педиатър Йоан трябва да има вече четири хранения, но едва го докарва до три, а някои педиатри казват че преди годинката няма нужда от въвеждане на вечеря. но аз хем виждам, че не ще още толкова тяърда храня, хем не спирам да предлагам най-различни неща вечер и само да се ядосвам после, но броя за успех всяка лъжичка недолюбвана за него храна.
Щях да пиша че пробвах кухня Юначе - не я одобри изобщо - всичко е готвено с АМ и съм убедена, че беше леко подсолено. Опитваше и плюеше. За утре съм поръчала Българче, пък да видим, защото на моменти и аз се чудя какво ново да бъде освен това което ние ядем разбира се, което той обикновено не желае да яде а само опитва
Щях да пиша че пробвах кухня Юначе - не я одобри изобщо - всичко е готвено с АМ и съм убедена, че беше леко подсолено. Опитваше и плюеше. За утре съм поръчала Българче, пък да видим, защото на моменти и аз се чудя какво ново да бъде освен това което ние ядем разбира се, което той обикновено не желае да яде а само опитва
За Спасов не помня споменах ли, за закуската каза преди месец и половина че мога да я заместя, но последния път като му казах че си караме на мляко сутрин и вечер каза че е напълно ок така.
Иначе за вечерята май е по западноевропейски модел, там пък закуска, обяд и следобедна заместват, за вечеря и нощно ядене - мляко.
То има супер много неща за съобразяване като се замисли човек, като се почне от предпочитания, навици/рутина, виждания на родителя, здравословни необходимости (за всички замесени 😅), дали планират родителите да почне детето ясла или да го гледа някой друг и т.н.
За едни ще работи едно, за други друго.
Съжалявам, ако някой се е почувствал обиден или засегнат, най-вече Мис, че от нейния пост тръгна дискусията. Просто някакви идеи се опитах да нахвърля в помощ че й е гръмнала главата от важни задачи, но ако не са полезни за ситуацията съм далеч от претенцията, че е правилният начин за справяне.
Иначе за вечерята май е по западноевропейски модел, там пък закуска, обяд и следобедна заместват, за вечеря и нощно ядене - мляко.
То има супер много неща за съобразяване като се замисли човек, като се почне от предпочитания, навици/рутина, виждания на родителя, здравословни необходимости (за всички замесени 😅), дали планират родителите да почне детето ясла или да го гледа някой друг и т.н.
За едни ще работи едно, за други друго.
Съжалявам, ако някой се е почувствал обиден или засегнат, най-вече Мис, че от нейния пост тръгна дискусията. Просто някакви идеи се опитах да нахвърля в помощ че й е гръмнала главата от важни задачи, но ако не са полезни за ситуацията съм далеч от претенцията, че е правилният начин за справяне.
И ние днес бяхме на консултация, + почти 500 грама и + 2 см. Расте, а само като се замисля колко е близо годинката...
Аз не споделям на ЛЛ за захранването, нито за кърменето. Не ме интересува какво смята тя. Споделих веднъж само, че съм въвела фъстък и тя започна да ми обяснява, че е рано и т.н...Ми окей, на моя отговорност правя каквото реша и каквото смятам, че е съвременна и адекватна практика/съвет от достоверен източник. Още на глюкозата за жълтеница започнах да игнорирам съвети от лекари.
А иначе, според СЗО млякото е основното и преобладаващо хранене до 1 годинка. Обаче, си е до дете. Не една позната имам, но давам пример с една конкретна. Първото дете има голям интерес към храна, започва да хапва по ЗВБ още от началото, бързо измества млякото. Второто дете - никакъв интерес към храна до почти годинка.
И като сме на тема захранване, до сега не бях срещала проблем с това. Но от 2-3 дни Дарина хвърля много храна, отказва да яде. Баща ѝ е болен от 5-6 дни, предположих, че тя не яде от зъб или гърло. Днес я погледнаха в кабинета, гърлото е зачервено. Надявам се само с това да се размине...още не е боледувала и не искам да се случва скоро...не, че е нещо, което мога да избегна за дълго.
Аз не споделям на ЛЛ за захранването, нито за кърменето. Не ме интересува какво смята тя. Споделих веднъж само, че съм въвела фъстък и тя започна да ми обяснява, че е рано и т.н...Ми окей, на моя отговорност правя каквото реша и каквото смятам, че е съвременна и адекватна практика/съвет от достоверен източник. Още на глюкозата за жълтеница започнах да игнорирам съвети от лекари.
А иначе, според СЗО млякото е основното и преобладаващо хранене до 1 годинка. Обаче, си е до дете. Не една позната имам, но давам пример с една конкретна. Първото дете има голям интерес към храна, започва да хапва по ЗВБ още от началото, бързо измества млякото. Второто дете - никакъв интерес към храна до почти годинка.
И като сме на тема захранване, до сега не бях срещала проблем с това. Но от 2-3 дни Дарина хвърля много храна, отказва да яде. Баща ѝ е болен от 5-6 дни, предположих, че тя не яде от зъб или гърло. Днес я погледнаха в кабинета, гърлото е зачервено. Надявам се само с това да се размине...още не е боледувала и не искам да се случва скоро...не, че е нещо, което мога да избегна за дълго.
Минавам да се жалвам:(
След боледуването на Стоян сега аз съм с бактериална инфекция на УНГ и трябва да започна антибиотик Клиндамицин, респективно да спра кърменето. Добре, но бебока е пристрастен да суче за капак и заспива на гърда. Задържам до утре, за да изговаря ситуацията и с педиатъра, но съм доста зле и утре на обяд ще започна да пия антибиотик.
Не се виждам как ще се справим, за пръв път съм притеснена откакто забременях.
Какви АМ давате? Той изглежда има алергии към някой пособрител в кашити и сега ще съм много мнимателна с АМ.
След боледуването на Стоян сега аз съм с бактериална инфекция на УНГ и трябва да започна антибиотик Клиндамицин, респективно да спра кърменето. Добре, но бебока е пристрастен да суче за капак и заспива на гърда. Задържам до утре, за да изговаря ситуацията и с педиатъра, но съм доста зле и утре на обяд ще започна да пия антибиотик.
Не се виждам как ще се справим, за пръв път съм притеснена откакто забременях.
Какви АМ давате? Той изглежда има алергии към някой пособрител в кашити и сега ще съм много мнимателна с АМ.
АА, изобщо не съм се обидила. Не виждам за какво. Тя нашата педиатърка си я знам, че е от старата школа. На консултацията на първия месец вече ме караше да спирам нощното кърмене и да го залъгвам с вода; да му давам вода със захар за жълтеницата; при Алекс бяха същите неща + на него ми беше казвала при едно сълзене на очите да му капя кърма! и подобни неща. Не се сещам за всичко. И хем си я знам, че така си говори и по принцип не й се връзвам, но защо изобщо й споделих тези неща?! За окото му, което често сълзи все й казвам и ми говори всеки път едно и също, не ме взима на сериозно, затова сама ще търся при кого да отидем, защото тук не му помогнаха.
За кърменето знам, че много влияе и на самото захранване. Аз го виждам, че обича да суче, търси си. По принцип, ако ми откаже някое пюре не му предлагам веднага гърда, а изчаквам и пак предлагам от същото. Ако пак не иска трети път не го мъча. Не държа да имаме 3 заместени хранения, а да хапва някакви количества, пък ако трябва и после пак да дохранвам, но да не яде по 5 лъжици. Той ужасно много се разсейва докато яде, върти се в стола, иска всичко, което е около него. На маймуна се правя понякога за да яде. Не знам вече дали да не се откажа от пюретата. Алекс не е ял готови, аз му готвех, горе долу по това време му взимах и кухня. И той е имал периоди на отказване. Сигурно всяко дете има такива, рядко са тези, които се хранят без проблеми. Е, Алекс и сега е супер злояд, затова поне малкият се надявах да ми спести всички подобни нерви. Но докато го кърмя не мисля, че ще се променят много нещата, защото той си търси тази близост и не бих му я отнела насила.
Лазур, няма ли антибиотик съвместим с кърменето? Съчувствам ти искрено, дано бързо се оправиш.
За кърменето знам, че много влияе и на самото захранване. Аз го виждам, че обича да суче, търси си. По принцип, ако ми откаже някое пюре не му предлагам веднага гърда, а изчаквам и пак предлагам от същото. Ако пак не иска трети път не го мъча. Не държа да имаме 3 заместени хранения, а да хапва някакви количества, пък ако трябва и после пак да дохранвам, но да не яде по 5 лъжици. Той ужасно много се разсейва докато яде, върти се в стола, иска всичко, което е около него. На маймуна се правя понякога за да яде. Не знам вече дали да не се откажа от пюретата. Алекс не е ял готови, аз му готвех, горе долу по това време му взимах и кухня. И той е имал периоди на отказване. Сигурно всяко дете има такива, рядко са тези, които се хранят без проблеми. Е, Алекс и сега е супер злояд, затова поне малкият се надявах да ми спести всички подобни нерви. Но докато го кърмя не мисля, че ще се променят много нещата, защото той си търси тази близост и не бих му я отнела насила.
Лазур, няма ли антибиотик съвместим с кърменето? Съчувствам ти искрено, дано бързо се оправиш.
Lazur, доколкото имам спомен, Клиндамицинът може да се съвместява с кърменето. Виж тук- https://www.e-lactancia.org/breastfeeding/clindamycin/product/. Ако лекарката не ти предложи друга опция, може да питаш в НАПК някой консултант да потвърди. От опит съм забелязала,че повечето лекари директно казват да се спре кърменето без много да обръщат внимание.
А за кърменето генерално, с риск да бъда анатемосана, не беше моето нещо, може би заради проблемите,които имах и всичко беше една агония и въобще не ми липсва. За мен кърменето е най-оптималният начин за хранене на дете докато не може да си набавя от необходимите хранителни вещества от друго място и толкова. Но ето в такива продължителни моменти на неядене определено щеше да е много по-лесно с кърма , а сега хем не яде и мляко не иска допълнително, опитвах да давам през нощта, не иска. Днес се появи лъч надежда, видях да прозира 3-то зъбче съответно рев цял ден, но все се надавам да избие и нещо да се промени към добро с храненето.
И не мога да не похваля новия стол/ Stokke Tripp Trapp/, така добре седи в него, не се криви, държи ръцете хубаво на таблата, много ме е яд,че от началaто не го взех, а се излъгах с тоя скапан Prima Pappa.
За колички не съм мислила, засега ще си карам с моята на Maxi Cosi. Кумата ми има Chipolino Move on, да компактна е, ама аз и викам количката за кукли, супер афиф ми изглежда, Ходихме по една алея с плочки с разстояние между тях по около 3 см, ей детето и беше като от филмчето с миньоните, а на моята почти не се усещаше. Иначе съм виждала на живо Mast2 и беше доста прилична за сгъваема.
А за кърменето генерално, с риск да бъда анатемосана, не беше моето нещо, може би заради проблемите,които имах и всичко беше една агония и въобще не ми липсва. За мен кърменето е най-оптималният начин за хранене на дете докато не може да си набавя от необходимите хранителни вещества от друго място и толкова. Но ето в такива продължителни моменти на неядене определено щеше да е много по-лесно с кърма , а сега хем не яде и мляко не иска допълнително, опитвах да давам през нощта, не иска. Днес се появи лъч надежда, видях да прозира 3-то зъбче съответно рев цял ден, но все се надавам да избие и нещо да се промени към добро с храненето.
И не мога да не похваля новия стол/ Stokke Tripp Trapp/, така добре седи в него, не се криви, държи ръцете хубаво на таблата, много ме е яд,че от началaто не го взех, а се излъгах с тоя скапан Prima Pappa.
За колички не съм мислила, засега ще си карам с моята на Maxi Cosi. Кумата ми има Chipolino Move on, да компактна е, ама аз и викам количката за кукли, супер афиф ми изглежда, Ходихме по една алея с плочки с разстояние между тях по около 3 см, ей детето и беше като от филмчето с миньоните, а на моята почти не се усещаше. Иначе съм виждала на живо Mast2 и беше доста прилична за сгъваема.
Лазур, не си спирай кърменето заради такова нещо - клиндамицинът е много нисък риск, и други антибиотици като аугментин също са съвместими и сравнително сейф за детето https://www.e-lactancia.org/breastfeeding/clindamycin/product/ ето инфо за клиндамицина. Аз така смених един зъболекар, щото искаше да ми каже да се цедя 24 часа и да хвърлям, което друг зъболекср напълно отрече, а накрая и изобщо не се наложи упойка. Толкова им е лесно да кажат така че нвма накъде, презастраховат се защото не са информирани.
Мекси, няма защо да те анатемосваме. Всеки има различен опит с кърменето и е напълно нормално да не искаш да си спомняш кошмарните дни в началото. За мен лично кърменето имаше и психоемоционални аспекти в началото, убедена съм че ми помогна да се свържа с детето в началото, но съм наясно, че съм доста сантиментален човек и много други хора биха приели нещата по-практично. Виждам и големите предимства на АМ и напоследък ми е мъчно малко за старите ми гърди. Без да държа на дълго кърмене ( от доста време се опитвам да минем на АМ но детето не поддава твърде ) обаче, смятам че то има ползи дори и за захранено дете - продължава да набавя ценни елементи в добавка към основната храна и защитава от вируси. Мит е за мен че майките кърмачки предпочитат да кърмят пред това да дават твърда храна. Дори да има такива, едвя ли са много, но ми прави впечатление че на общо основание се приема често че ако някое детенце е злоядо майка му не предлага храна с достатъчно усърдие. Виждам го и при моя приятелка, чиято майка даже постоянно и говори да спира кърменето понеже детето е злоядо а тя непрекъснато се опитва да предлага на детето всевъзможни храни, но просто не иска.
Както бъбълз разказа, някои бебета просто са така.
Затова и реагирах малко чувствително на коментара на АА, защото и такъв мам шейминг има, макар и да знам че иска да помогне, а не да шеймва. Да не говорим че често чувам въпроси от сорта на - ама ти защо го кърмиш през деня, ама не го ли кърмиш само сутрин и вечер, ама ти още ли кърмиш изобщо. Не смятам да продължавам да кърмя оше дълго, но не искам да знам какво щяха да ми чуят ушите, ако смятах да кърмя до 2 годинки например, както се препоръчва и от СЗО.
За количките - предполагам че макси козито е топ, няма как да се сравни с чиполино наистина, но тя май е от най-скъпите колички или се бъркам? Аз бях гледала някаква макси кози лара, втора употреба но не знаех колко е проходима, защото дали не беше с двойни колела?
Мекси, няма защо да те анатемосваме. Всеки има различен опит с кърменето и е напълно нормално да не искаш да си спомняш кошмарните дни в началото. За мен лично кърменето имаше и психоемоционални аспекти в началото, убедена съм че ми помогна да се свържа с детето в началото, но съм наясно, че съм доста сантиментален човек и много други хора биха приели нещата по-практично. Виждам и големите предимства на АМ и напоследък ми е мъчно малко за старите ми гърди. Без да държа на дълго кърмене ( от доста време се опитвам да минем на АМ но детето не поддава твърде ) обаче, смятам че то има ползи дори и за захранено дете - продължава да набавя ценни елементи в добавка към основната храна и защитава от вируси. Мит е за мен че майките кърмачки предпочитат да кърмят пред това да дават твърда храна. Дори да има такива, едвя ли са много, но ми прави впечатление че на общо основание се приема често че ако някое детенце е злоядо майка му не предлага храна с достатъчно усърдие. Виждам го и при моя приятелка, чиято майка даже постоянно и говори да спира кърменето понеже детето е злоядо а тя непрекъснато се опитва да предлага на детето всевъзможни храни, но просто не иска.
Както бъбълз разказа, някои бебета просто са така.
Затова и реагирах малко чувствително на коментара на АА, защото и такъв мам шейминг има, макар и да знам че иска да помогне, а не да шеймва. Да не говорим че често чувам въпроси от сорта на - ама ти защо го кърмиш през деня, ама не го ли кърмиш само сутрин и вечер, ама ти още ли кърмиш изобщо. Не смятам да продължавам да кърмя оше дълго, но не искам да знам какво щяха да ми чуят ушите, ако смятах да кърмя до 2 годинки например, както се препоръчва и от СЗО.
За количките - предполагам че макси козито е топ, няма как да се сравни с чиполино наистина, но тя май е от най-скъпите колички или се бъркам? Аз бях гледала някаква макси кози лара, втора употреба но не знаех колко е проходима, защото дали не беше с двойни колела?
Благодаря, момичета!
Ще обсъдя и с педиатъра днес и ще действам.
Определено не искам да кърмя до 2 години и целта ми е годинка, но въпреки че има месец и половина още не съм готова с лека ръка да го отбия. За мен кърменето е много специална и неповторима връзка и ми се иска да имам възможност за още малко време да му се наслади с бебока.
Ще обсъдя и с педиатъра днес и ще действам.
Определено не искам да кърмя до 2 години и целта ми е годинка, но въпреки че има месец и половина още не съм готова с лека ръка да го отбия. За мен кърменето е много специална и неповторима връзка и ми се иска да имам възможност за още малко време да му се наслади с бебока.
Да се включа и аз за кърменето - каката я кърмих до 1 г. И 3 месеца и сама се отби постепенно. С всяко отпадащо кърмене през деня ми ставаше някакво криво такова, един вид , че вече може и без мен 😁 Сега като се замисля - луда работа ама ... 😁 като приключихме тотално няколко дни ми беше доста гадно наистина. Вики я кърмих 1-2 седмици само, заради ужасния мастит който получих и тоновете лекарства, които изпих. Като се сетя за болката и мъките - Еми въобще не ми липсва, колкото и лоша майка да звуча. Аз никога не предполагах, че след първо кърмено и то доста дълъг период дете няма да успея да се справя с второто, но ето че ... Според мен всяко нещо зависи от ситуацията и не трябва да се влиза в някакви рамки и да се върши насила или защото някой така е казал.
Лазур, бързо оздравяване! Вече са ти казали, лекарите наистина за всичко спирай да кърмиш, а има съвместими лекарства. Доколкото разбирам, в листовките трябва да се пише, че не са подходящи за бременни и при кърмене, ако самата компания не е направила собствени тестове, че са безопасни. Така, че консултация с НАПК, ако лекарят каже, че не може.
Мога да похваля моята зъболекарка в това отношение. Сама ми предлага упойка, попитах я за кърменето, тя си каза, че си има съвместими и въобще да не се тревожа (не, че не го знаех).
Аз си признавам, че с удоволствие ще кърмя до 2 и отгоре. Най-вероятно е свързано с това, че освен една стачка от 2 седмици, не съм срещала до сега затруднения. Хормоналният аспект на кърменето е много голям. На мен също ми помогна бързо да се почувствам свързана с детето. В началото беше просто едно хранене, сега го възприемам като една специална връзка. От видеа на Ася Демирева съм научила, че след отбиване може да изпадне жената в "дупка"/ депресия, заради промяната в хормоните. А, и да, осъзнаването, че вече детето може без теб в това отношение...
Мога да похваля моята зъболекарка в това отношение. Сама ми предлага упойка, попитах я за кърменето, тя си каза, че си има съвместими и въобще да не се тревожа (не, че не го знаех).
Аз си признавам, че с удоволствие ще кърмя до 2 и отгоре. Най-вероятно е свързано с това, че освен една стачка от 2 седмици, не съм срещала до сега затруднения. Хормоналният аспект на кърменето е много голям. На мен също ми помогна бързо да се почувствам свързана с детето. В началото беше просто едно хранене, сега го възприемам като една специална връзка. От видеа на Ася Демирева съм научила, че след отбиване може да изпадне жената в "дупка"/ депресия, заради промяната в хормоните. А, и да, осъзнаването, че вече детето може без теб в това отношение...
Абсолютно подкрепям написаното от АА. Кърмене и хранене с АМ без значение са емоционални. При коментари без значение в каква посока от лекар, познат, близък вимани майката е положително или негативно докосната. Зависи от това какви са и предпочитанията и нагласата. Бащите мислят по-рационално в това отношение.
Освен това и в процеса на преминаване към "нормална" храна голяма роля играе характера на детето. Ако имаме комбинация примерно мама обожава да кърми и тъжи леко или тежко по миналото бебешко време и детенце, което предпочита познатото и по-бързо то тогава може да се затрудни или забави храненето наистина. Ако обаче детето се стреми към самостоятелност и е супер любопитно към храна/вкусове ще е друго. Та тук няма общовалидно решение. Всеки за себе си прави път, но е добре и към нас си да погледнем критично, не само да ни жегват много или малко коментари. Аз стигнах до заключението, че неприемането на някои неща са се дължали на мен. Не съм го искала така, но съм повлияла несъзнателно. Затова сега като някой коментира и ме докосне някак, опитвам да рефлектирам и моите поведение и мислене.
Каката като бебе предпочиташе мляко и на 14 месеца прояде. И тя беше все запечена. Не вярвах и аз. Педиатърката каза, че няма значение кърма или АМ ако те преобладават е нормално да се запече. Аз давах повече вода през деня, което малко помогна. Регулира се обаче като започна да яде.
За количките аз не чета толкова други мнения. Правя сюисък какво искам аз и започвам да гледам кой модел какво покрива. Така стигнах до easygo optimo и съм много доволна. Без нея сме загубени. Всеки ден навъртам по 15000 крачки бутайки я, почти всеки weekend пътуваме, а за годината имаме 5 по-дълги почивки.
Мати още е на вълна катерене на стълби. Качва се лазейки чисто сам от 1 на 2 етаж супер бързо. Опитва се и на 2 крака, но няма как. Крачетата са още много къси.
И той като калпазанчето разбира "Не!", усмихва се, бързо се обръща на друга страна или бяга и пак го прави. От вчера зя здравей маха с ръчичка и казва "ей". Баща му много се радва, че му отговаря на "Hey". Иначе на български разбира "ела", "виж" и "дай", "къде е кака". На немски още не ги схваща.
За къща и аз така умувах. Обаче с умуване имот не се купува и както с децата така и за това няма подходящ момент. Все има нещо актуално или предстоящо. Така ми каза един колега тогава и то наистина е така. След като го осъзнах и намерихме къща, която ни харесва и отговаря на търсенето ни взехме решението за точно 1 ден. И до ден днешен не съжалявам. Ако пък се случи да съжаля, изход винаги има. В краен случай купенето се продава и готово.
Освен това и в процеса на преминаване към "нормална" храна голяма роля играе характера на детето. Ако имаме комбинация примерно мама обожава да кърми и тъжи леко или тежко по миналото бебешко време и детенце, което предпочита познатото и по-бързо то тогава може да се затрудни или забави храненето наистина. Ако обаче детето се стреми към самостоятелност и е супер любопитно към храна/вкусове ще е друго. Та тук няма общовалидно решение. Всеки за себе си прави път, но е добре и към нас си да погледнем критично, не само да ни жегват много или малко коментари. Аз стигнах до заключението, че неприемането на някои неща са се дължали на мен. Не съм го искала така, но съм повлияла несъзнателно. Затова сега като някой коментира и ме докосне някак, опитвам да рефлектирам и моите поведение и мислене.
Каката като бебе предпочиташе мляко и на 14 месеца прояде. И тя беше все запечена. Не вярвах и аз. Педиатърката каза, че няма значение кърма или АМ ако те преобладават е нормално да се запече. Аз давах повече вода през деня, което малко помогна. Регулира се обаче като започна да яде.
За количките аз не чета толкова други мнения. Правя сюисък какво искам аз и започвам да гледам кой модел какво покрива. Така стигнах до easygo optimo и съм много доволна. Без нея сме загубени. Всеки ден навъртам по 15000 крачки бутайки я, почти всеки weekend пътуваме, а за годината имаме 5 по-дълги почивки.
Мати още е на вълна катерене на стълби. Качва се лазейки чисто сам от 1 на 2 етаж супер бързо. Опитва се и на 2 крака, но няма как. Крачетата са още много къси.
И той като калпазанчето разбира "Не!", усмихва се, бързо се обръща на друга страна или бяга и пак го прави. От вчера зя здравей маха с ръчичка и казва "ей". Баща му много се радва, че му отговаря на "Hey". Иначе на български разбира "ела", "виж" и "дай", "къде е кака". На немски още не ги схваща.
За къща и аз така умувах. Обаче с умуване имот не се купува и както с децата така и за това няма подходящ момент. Все има нещо актуално или предстоящо. Така ми каза един колега тогава и то наистина е така. След като го осъзнах и намерихме къща, която ни харесва и отговаря на търсенето ни взехме решението за точно 1 ден. И до ден днешен не съжалявам. Ако пък се случи да съжаля, изход винаги има. В краен случай купенето се продава и готово.
Матея, всяка една майка се рефлектира непрекъснато и търси вина в себе си за какво ли не - някои вероятно дори повече от други и без да и го казват или намекват. Директното допускане, че сама си го е причинила (съзнателно или несъзнателно) с лично предпочитание към кърменето или вътрешна бариера към процеса на израстване на детето не е съвсем деликатно, така ще го нарека, но освен това не е и вярно и единствено може да насади още повече чувство за отговорност каквото, вярвам, тук всички имаме в изобилие. Иначе всеки има право на мнение, аз също изразих моето, защото това че съм майка, не значи че не мога да реагирам емоционално към нещо и да бъда “докосната” , без това да ме прави неразумна в преценката за отглеждането на детето ми и в подходите към храненето му.
Неслучайно и уточних каква е посоката, в която ме отвеждат така поднесени съвети (макар и първоначалният въпрос да не беше мой), защото колкото са доброжелателни, толкова могат да са и подвеждащи в някои отношения. Децата също са различни, няма общо правило, не ми е нужно да имам много опит с тях, за да знам че е така.
Неслучайно и уточних каква е посоката, в която ме отвеждат така поднесени съвети (макар и първоначалният въпрос да не беше мой), защото колкото са доброжелателни, толкова могат да са и подвеждащи в някои отношения. Децата също са различни, няма общо правило, не ми е нужно да имам много опит с тях, за да знам че е така.