Майка ми също е била пренебрегвана заради брат и от родителите им. Всичко като имоти беше за него, че и имаха очакване в замяна на което да ги гледа тя, щото това било работа на дъщерите. Чак тогава се усети, че са я прекарали мощно през годините. Вуйчо ми обаче имаше същите очаквания, изпокараха се и почти не полагаше грижи за дъртите, измряха си в студ и мизерия. Обаче така е, кой каквото си надроби, това си сърба, в случая големи мизерии бяха, настройване на майка ми срещу баща ми, лъжи интриги и т.н. С галениците съм забелязал, че много често стават боклуци или най малкото безотговорни.
- Публикувана: 4 май 2023, 09:30 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2023, 14:37 ч.
Когато родителите си имат любимо дете
Е хайде сега, за един има,а за друг хич. Този, за когото няма, най-често израства с усещането, че не е обичан. Особено пък ако все за нея няма.
Като погледна около мен, все за момчето има, а за момичето не стига. Така се заражда мързел и безотговорност в облагодетелстваните, както и нагласа, че всички са им длъжни. А когато някой от родителите стане безпомощен, момичето опира пешкира, щото видите ли, жените разбират повече от болести и по-добре могат да се грижат за възрастни и болни.
Като погледна около мен, все за момчето има, а за момичето не стига. Така се заражда мързел и безотговорност в облагодетелстваните, както и нагласа, че всички са им длъжни. А когато някой от родителите стане безпомощен, момичето опира пешкира, щото видите ли, жените разбират повече от болести и по-добре могат да се грижат за възрастни и болни.
Не е съвсем така. Баща ми винаги е бил любимецът на баба ми. Можещ, борбен, кадърен. Леля ми, също можеща, борбена и кадърна, беше в сянката му цял живот. Но пък получаваше обичта от дядо ми. Той обичаше всички и всичко на тази земя.
За щастие, леля ми и баща ми винаги са имали страхотни отношения, но именно баща ми е този, който винаги се занимаваше с "мръсната работа". Но интересното е, че материалните въпроси винаги се деляха по - равно. Та, спорно е малко кой колко е "прецакан". Има всякакви варианти.
Той си говори колко му липсва другото. От там тръгва напрежението по веригата. На чисто емоционално ниво се получава нещо като съперничество, защо аз съм тук и не ме оценяват, а другите са мили и драги. Несъвършенствата в характера никой не си признава и осъзнава по принцип. И то за един е несъвършенство, за себе си всеки мисли, че е прав.
явно нашето семейство е феномен, леля винаги е била любимка , а баща ми е бил лошото дете, дето само бели прави.Винаги се е чувствал недостоен спрямо сестра си, тя е на пиедестал (И все още е )
В семейството на приятеля ми той има 2 по-малки сестри и също те като че са маааалко по обичани и глезени от него
Без някакви крайности този път, просто той нали е мъж трябва сам да се оправя
В семейството на приятеля ми той има 2 по-малки сестри и също те като че са маааалко по обичани и глезени от него
Без някакви крайности този път, просто той нали е мъж трябва сам да се оправя
А защо е нужно да се отдръпва?
Аз когато бях в БГ и сестра ми се прибираше, стояхме заедно и сплотени.
Не съм държала сметка за угаждането, защото имах собствен дом и семейство. Сега обаче и аз съм в чужбина и понякога се шегуваме с мама на кой се обажда повече 😀
Признавам си, че понякога съм разсъждавала по въпроса дали майка и татко повече се гордеят с мен или сестра ми. Години наред тя липсваше, беше някак интересна за тях. А сестра ми винаги казва, че усещала, че аз съм любимката на татко.
Вече сме възрастни хора и всеки има своето си значение, най- важното е човек както и да се чувства да прости, да го пусне, сам да повярва в себе си и това е. И родителите допускат грешки, живи хора са. Всеки има някакви травми. Ако като родители допускаме грешки, то има значение как сме възпитавани, а нашите родители и те имат модели в главата си от предишни поколения. С напредването на науката, психологията, всеки може да се развива в по- добра насока и да създаваме все по-успешни и не наранени поколения.
Аз когато бях в БГ и сестра ми се прибираше, стояхме заедно и сплотени.
Не съм държала сметка за угаждането, защото имах собствен дом и семейство. Сега обаче и аз съм в чужбина и понякога се шегуваме с мама на кой се обажда повече 😀
Признавам си, че понякога съм разсъждавала по въпроса дали майка и татко повече се гордеят с мен или сестра ми. Години наред тя липсваше, беше някак интересна за тях. А сестра ми винаги казва, че усещала, че аз съм любимката на татко.
Вече сме възрастни хора и всеки има своето си значение, най- важното е човек както и да се чувства да прости, да го пусне, сам да повярва в себе си и това е. И родителите допускат грешки, живи хора са. Всеки има някакви травми. Ако като родители допускаме грешки, то има значение как сме възпитавани, а нашите родители и те имат модели в главата си от предишни поколения. С напредването на науката, психологията, всеки може да се развива в по- добра насока и да създаваме все по-успешни и не наранени поколения.
А защо е нужно да се отдръпва?
Аз имам едно дете и не мога да сравня.
Но не съм забелязала да правят разлика между мене и брат ми. Дори изрично съм питала майка ми като бях малка, кого обича повече.
Категорична беше, че и двамата поравно. Не й повярвах напълно. Но е факт, че никога не е показвала предпочитания.
Но не съм забелязала да правят разлика между мене и брат ми. Дори изрично съм питала майка ми като бях малка, кого обича повече.
Категорична беше, че и двамата поравно. Не й повярвах напълно. Но е факт, че никога не е показвала предпочитания.
Аз ненавиждам деленето на деца, особено по полов признак. Това винаги ме е отвращавало и го считам за абсолютно нецивилизовано. Мъжът продължавал рода?! Чудно как ще го продължи без жената! Господ първо създал Адам /мъжа/, но понеже видял, че не е добре за него да бъде сам - създал от собственото му ребро и плът Ева /жената/ и чак след това започнало възпроизвеждането на човека. Та пита се в задачата - как точно продължава рода?! Майка ми са три сестри. Тя е най-голямата. Има две дъщери - аз и сестра ми. Двете ни лели имат по един син. Ние живеехме в един град с баба и дядо, двете лели по други места. Е, познайте. Ние бяхме пепеляшките - прибирахме им дървата за зимата, носехме им прането, помагахме на нивата, а двамата братовчеди ходеха с тях по екскурзии в чужбина. За тях винаги имаше нещо заделено, за нас не помня да е имало. Усещала съм техните предпочитания и това ме е наранявало. Не мога да оправдая никого, който предпочита едно дете пред друго. Това са низши човешки страсти, които издават скрити интереси. Аз имам 3 момичета. Обичам ги еднакво. Заради това, което преживях като дете, си бях обещала, че няма да деля децата си. "Лигавенето" по мъжките деца ми е противно и недостойно. За съжаление дори и с развитието на човечеството, продължавам да наблюдавам това поведение сред настоящото поколение.
За продължаване на рода става дума, че носят бащината фамилия, остават в бащините имоти и т.н.
Чувала съм възрастни хора да коментират, че се радвали на момчетата, защото ще имало кой да ги наследи, хора вкъщи. Навремето са живели в общ дом стари и млади. Като имаш момче, имаш снаха, внуци и т.н. Момичето отлита и оставаш самотен. Общо взето това е логиката.
Чувала съм възрастни хора да коментират, че се радвали на момчетата, защото ще имало кой да ги наследи, хора вкъщи. Навремето са живели в общ дом стари и млади. Като имаш момче, имаш снаха, внуци и т.н. Момичето отлита и оставаш самотен. Общо взето това е логиката.
Майка ми също е била пренебрегвана заради брат и от родителите им. Всичко като имоти беше за него, че и имаха очакване в замяна на което да ги гледа тя, щото това било работа на дъщерите. Чак тогава се усети, че са я прекарали мощно през годините. Вуйчо ми обаче имаше същите очаквания, изпокараха се и почти не полагаше грижи за дъртите, измряха си в студ и мизерия. Обаче така е, кой каквото си надроби, това си сърба, в случая големи мизерии бяха, настройване на майка ми срещу баща ми, лъжи интриги и т.н. С галениците съм забелязал, че много често стават боклуци или най малкото безотговорни.
Разбира се,че е възможно родител да обича мъничко повече едно от няколкото си деца,но в никакъв случай не трябва да показва това с действия.
Майките се съревновават с дъщерите си, ревнуват ги, колкото и зле да звучи. Навремето всичките ми приятелки не се разбираха с майките си, включително и аз, а момчетата си бяха супер обгрижвани.
Не съм психолог, но това делене по полов признак ми се струва, че произтича от тъгата на майката по изгубената си младост.
Не съм психолог, но това делене по полов признак ми се струва, че произтича от тъгата на майката по изгубената си младост.
Майка ми също е била пренебрегвана заради брат и от родителите им. Всичко като имоти беше за него, че и имаха очакване в замяна на което да ги гледа тя, щото това било работа на дъщерите. Чак тогава се усети, че са я прекарали мощно през годините. Вуйчо ми обаче имаше същите очаквания, изпокараха се и почти не полагаше грижи за дъртите, измряха си в студ и мизерия. Обаче така е, кой каквото си надроби, това си сърба, в случая големи мизерии бяха, настройване на майка ми срещу баща ми, лъжи интриги и т.н. С галениците съм забелязал, че много често стават боклуци или най малкото безотговорни.
Разбира се,че е възможно родител да обича мъничко повече едно от няколкото си деца,но в никакъв случай не трябва да показва това с действия.
Сериозно? А чрез покупко-продажба как ти се струва?
Майка ми също е била пренебрегвана заради брат и от родителите им. Всичко като имоти беше за него, че и имаха очакване в замяна на което да ги гледа тя, щото това било работа на дъщерите. Чак тогава се усети, че са я прекарали мощно през годините. Вуйчо ми обаче имаше същите очаквания, изпокараха се и почти не полагаше грижи за дъртите, измряха си в студ и мизерия. Обаче така е, кой каквото си надроби, това си сърба, в случая големи мизерии бяха, настройване на майка ми срещу баща ми, лъжи интриги и т.н. С галениците съм забелязал, че много често стават боклуци или най малкото безотговорни.
Разбира се,че е възможно родител да обича мъничко повече едно от няколкото си деца,но в никакъв случай не трябва да показва това с действия.
По закон на всяко дете се полага част от имотите на родителите. Как стават нещата. Не е проблем родителя да напише завещание с което лишава от имоти някое свое дете. Но след като почине,детето може да заведе дело с което да отмени завещанието и в 100% от случаите съдът взима страната на детето.
Родителят може да завещава част от състоянието си на когото си поиска,(ако ще и на кучето си),но няма право да пипа частта предназначена за децата му.
Родителят може да завещава част от състоянието си на когото си поиска,(ако ще и на кучето си),но няма право да пипа частта предназначена за децата му.