И след този случай това престана ли или чуденките за храната продължиха?
- Публикувана: 13 май 2023, 08:50 ч.
- Последно мнение: 27 май 2023, 13:40 ч.
Проблеми с дете на 3,6г
И след този случай това престана ли или чуденките за храната продължиха?
Това да се е случило макс 2-3 пъти и то много отдавна, преди повече от година. Но той като цяло обича да похапва и проблеми с храната не сме имали, яде всичко.
Мисля, че всички , които четат историята , се опитват да кажат, че може би детенцето няма чак толкова респект от никого, защото дори вие да считате, че налагате правила, може би малкият не ги приема. В смисъл, дори вие да му се поскарате или вземете колелото, може би по- важно е кой се е наложил в конкретната ситуация , а май обикновено е той?
Не става въпрос за хапването, аз също считам, че детето има право да изрази предпочитание. Но ако има други ситуации , като тази в краставиците, в които въпреки вашите коментари и каране, той си е направил неговото- може би трябва да помислите в тази насока.
Моето дете също си е инато, имало е случаи да я грабна, след като повторя 3 пъти едно и също и да я сложа на леглото или на килим да се тръшка и реве. Тя драпа да се върне, блъска, но просто я наблюдавам да не се нарани и след 10-15 минути , като види, че няма да стане на нейното се успокоява.
Не става въпрос за хапването, аз също считам, че детето има право да изрази предпочитание. Но ако има други ситуации , като тази в краставиците, в които въпреки вашите коментари и каране, той си е направил неговото- може би трябва да помислите в тази насока.
Моето дете също си е инато, имало е случаи да я грабна, след като повторя 3 пъти едно и също и да я сложа на леглото или на килим да се тръшка и реве. Тя драпа да се върне, блъска, но просто я наблюдавам да не се нарани и след 10-15 минути , като види, че няма да стане на нейното се успокоява.
Няма как да има респект след като не се случва нищо, което да запомни като лошо в такава ситуация.
Детето си прави какво си иска, с трябва да му бъде показано, че ако направо това отново ще е зле за него. Със скарахме му се, прибрахме го и не му дадохме колелото това не се случва.
А вече не е малко, даже моментът е изпуснат.
Детето си прави какво си иска, с трябва да му бъде показано, че ако направо това отново ще е зле за него. Със скарахме му се, прибрахме го и не му дадохме колелото това не се случва.
А вече не е малко, даже моментът е изпуснат.
FB590525BGM, чак от бой няма нужда. Съвсем нормален инат за тази възраст, който донякъде си е полезен.
Отглеждам инат овен. При нея нещата, които не иска да свърши, ги върши, само ако я накарам да ми обещае. Давам пример - напиши си домашните в събота, за да си свободна в неделя. При отговор "обещавам" няма мърдане и си ги пише. При отговор "да" - пише в неделя, защото не била обещала. На мен ми е все едно кой ден. В единия случай е била свободна за игри в събота, в другия - в неделя.
Като малка се е случвало да не отговаря на въпрос на учител, защото "е, че тя не знае ли, защо ме пита". Или "е то се вижда какво има на рисунката, защо да го казвам". И до сега не обича да се обяснява за очевидни неща.
Обаче от малка много добре знае кога е прекрачила границата. Като извадя "оня" поглед, всичко се променя. Просто трябва да му поставите ясни граници и да му показвате, кога е прекалил.
Например случката с градината - аз казвам един път, на втория викам, при трети прибирам и не излиза. Да реве, ако иска и два часа. В рамките на деня, ако позволя излизане, то ще е първо след като се нареве, успокои, обясня отново защо е бил прибран, да се нареве втори път и чак тогава излизане, ама не на същото място. Същото място в рамките на деня е забранено - "защото не чуваш какво ти говоря". До сега втори път една и съща грешка не е правила. Това не й е пречило да експериментира с други идеи. Като види идентична реакция, лампата почва да светва по-навреме.
Отглеждам инат овен. При нея нещата, които не иска да свърши, ги върши, само ако я накарам да ми обещае. Давам пример - напиши си домашните в събота, за да си свободна в неделя. При отговор "обещавам" няма мърдане и си ги пише. При отговор "да" - пише в неделя, защото не била обещала. На мен ми е все едно кой ден. В единия случай е била свободна за игри в събота, в другия - в неделя.
Като малка се е случвало да не отговаря на въпрос на учител, защото "е, че тя не знае ли, защо ме пита". Или "е то се вижда какво има на рисунката, защо да го казвам". И до сега не обича да се обяснява за очевидни неща.
Обаче от малка много добре знае кога е прекрачила границата. Като извадя "оня" поглед, всичко се променя. Просто трябва да му поставите ясни граници и да му показвате, кога е прекалил.
Например случката с градината - аз казвам един път, на втория викам, при трети прибирам и не излиза. Да реве, ако иска и два часа. В рамките на деня, ако позволя излизане, то ще е първо след като се нареве, успокои, обясня отново защо е бил прибран, да се нареве втори път и чак тогава излизане, ама не на същото място. Същото място в рамките на деня е забранено - "защото не чуваш какво ти говоря". До сега втори път една и съща грешка не е правила. Това не й е пречило да експериментира с други идеи. Като види идентична реакция, лампата почва да светва по-навреме.
Естествено, че ще опитва да къде може да стигне. На 3-4 е нормално. Сега е 12 и си знае границите и не опитва неща, за които е ясно, че не са правилни. На 15 сигурно ще е друго и подхода ще се сменя.
Или какво - първо провинение и хайде на шамарите. Твоите деца си ги бий. Ама може и без бой, повярвай.
Ивана е полезно нещо, не трябва да се изкоренява, а само да се моделира.
Или какво - първо провинение и хайде на шамарите. Твоите деца си ги бий. Ама може и без бой, повярвай.
Ивана е полезно нещо, не трябва да се изкоренява, а само да се моделира.
Еее бий... Чак пък.
Това не е първо, второ, трето,n-то провинение.
И не е провинение, а умишлено държание.
И явно не се получава с говорене, викане и ограничаване на колело, телевизия и други благини.
Прави се за самото дете, защото детето е дете малко години. После става на 18 години. Пуснете ги тези телевизори, отворете го този фейсбук! Знаете ли какво е да видиш майка, която пита защо така е станало? И да мълчиш, защото знаеш - клиширан отговор от кого, колко, какво.
Ама те са разговаряли, те са възпитавали. Точно както пише в книгите за възпитание. Хубаво, много хубаво даже.
Но после книгата свършва рязко и трагично.
И защо така стана? Защото след стотното обяснение майката решава, че детето е индивидуалист и бунтар и трябва само да се обясни за сто и първи път. Докато или ѝ писне или е късно.
Това не е първо, второ, трето,n-то провинение.
И не е провинение, а умишлено държание.
И явно не се получава с говорене, викане и ограничаване на колело, телевизия и други благини.
Прави се за самото дете, защото детето е дете малко години. После става на 18 години. Пуснете ги тези телевизори, отворете го този фейсбук! Знаете ли какво е да видиш майка, която пита защо така е станало? И да мълчиш, защото знаеш - клиширан отговор от кого, колко, какво.
Ама те са разговаряли, те са възпитавали. Точно както пише в книгите за възпитание. Хубаво, много хубаво даже.
Но после книгата свършва рязко и трагично.
И защо така стана? Защото след стотното обяснение майката решава, че детето е индивидуалист и бунтар и трябва само да се обясни за сто и първи път. Докато или ѝ писне или е късно.
Еее бий... Чак пък.
Това не е първо, второ, трето,n-то провинение.
И не е провинение, а умишлено държание.
И явно не се получава с говорене, викане и ограничаване на колело, телевизия и други благини.
Прави се за самото дете, защото детето е дете малко години. После става на 18 години. Пуснете ги тези телевизори, отворете го този фейсбук! Знаете ли какво е да видиш майка, която пита защо така е станало? И да мълчиш, защото знаеш - клиширан отговор от кого, колко, какво.
Ама те са разговаряли, те са възпитавали. Точно както пише в книгите за възпитание. Хубаво, много хубаво даже.
Но после книгата свършва рязко и трагично.
И защо така стана? Защото след стотното обяснение майката решава, че детето е индивидуалист и бунтар и трябва само да се обясни за сто и първи път. Докато или ѝ писне или е късно.
Това не е първо, второ, трето,n-то провинение.
И не е провинение, а умишлено държание.
И явно не се получава с говорене, викане и ограничаване на колело, телевизия и други благини.
Прави се за самото дете, защото детето е дете малко години. После става на 18 години. Пуснете ги тези телевизори, отворете го този фейсбук! Знаете ли какво е да видиш майка, която пита защо така е станало? И да мълчиш, защото знаеш - клиширан отговор от кого, колко, какво.
Ама те са разговаряли, те са възпитавали. Точно както пише в книгите за възпитание. Хубаво, много хубаво даже.
Но после книгата свършва рязко и трагично.
И защо така стана? Защото след стотното обяснение майката решава, че детето е индивидуалист и бунтар и трябва само да се обясни за сто и първи път. Докато или ѝ писне или е късно.
Така и не ми казахте директно какъв е вашият съвет.
При такава ситуация няма защо да си сдържате нервите. Като разбере лошото повече няма да направи така.
Изпускаш си нервите и му показваш «лошото» и показвайки му «лошото» се надяваш, че ще стане добър човек.
Ако нямате близки отношения с едно дете, може да си крещите истерично, да размахвате плесници, изобщо няма да ви отрази. Ефектът ще е обратен: ще се отдалечи от вас и ще се сближи пo-скоро с връстниците си. Става въпрос за по-големи деца. В случая да се наказва и заплашва дете на три години и половина понеже не желае да оцветява чужда рисунка или пък понеже госпожата от детската няма подход и й се иска всичко да е по «калъп» ми се струва абсурдно.
Също така да отбележа, че е роден Ноември 2019, един от най малките в групата е. Голяма част от децата вече или станаха на 4 или скоро предстои.
Чак втори клас видях, че се е научил да оцветява без да излиза от очертанията. В първи клас също беше назад с четене и писане, но във втори клас навакса. Също така да отбележа, че е роден Ноември 2019, един от най малките в групата е. Голяма част от децата вече или станаха на 4 или скоро предстои.
Чак втори клас видях, че се е научил да оцветява без да излиза от очертанията. В първи клас също беше назад с четене и писане, но във втори клас навакса.Лееле.. като моето дете. Същия. Музикален, пее, обича да танцува. Лелята го обожава 😆
Благодаря Ви за коментара!!! ❤
Здравейте! Детето ми е на 3,6г. Изключително вироглав, инат, няма особен респект към никой. Често боледува заради третата сливица и една седмица е на градина, една две в нас ( първа група е). Енергичен е, обича да кара колело. Оцветявки, рисуване, всичко що е тип труд и техника не са и все още не го вълнуват.
Вчера го взех от градината и госпожата ми каза, че цяла учебна година не е правил нищо в градината. Нито е рисувал, нито оцветявал, нито задачите прави. Рядко гимнастика, нито песни, НИЩО. Тя казва, че много добре разбира и може, но не иска напук да прави каквото му кажат. През цялото време стои с ръце в джобовете, вади ги само да яде и играя. Дори ме посъветва да му взимам панталони без джобове.. Каза, че към този момент изостава от всички деца. Той е единствения, който не прави нищо. Днес сгъвали янкакви чадърчета, поредното нещо което не е направил. Стоял е седнал с ръце в джобовете. Ставал , вадиш си играчките без да ги пита и т.н. Госпожат каза, че едва ли не всичко са опитвали и не се полумава. В 10:30 като е дошла лелята и тогава заедно са направили задачата.. която е била елементарна - да прегърнат два листа като чадърче.
Аз знаех, че има някви проблеми ама чак така не очаквах.. и не доумявам защо чак сега ми казват, но това е друга тема.
Иначе детето си е общително, говори много добре и правилно, палав е, но и тя каза че това не е проблема. Като го питат защо не правиш
Задачата и той казвал “защото не искам.
Аз като му кажа след някоя беля не прави и така и той ми казва “няма не така”.
В градината се оказа, че няма психолог. Госпожите казват, че е огромен инат. В началото не искаше да се облича сам там, но като го оставили два три дена гол, е започнал. Да, но със задачите няма как да се справят по такъв начин. Просто отказва.
Обмислям консултация с психолог, ще се радвам да чуя вашето мнение и съвети.
Вчера го взех от градината и госпожата ми каза, че цяла учебна година не е правил нищо в градината. Нито е рисувал, нито оцветявал, нито задачите прави. Рядко гимнастика, нито песни, НИЩО. Тя казва, че много добре разбира и може, но не иска напук да прави каквото му кажат. През цялото време стои с ръце в джобовете, вади ги само да яде и играя. Дори ме посъветва да му взимам панталони без джобове.. Каза, че към този момент изостава от всички деца. Той е единствения, който не прави нищо. Днес сгъвали янкакви чадърчета, поредното нещо което не е направил. Стоял е седнал с ръце в джобовете. Ставал , вадиш си играчките без да ги пита и т.н. Госпожат каза, че едва ли не всичко са опитвали и не се полумава. В 10:30 като е дошла лелята и тогава заедно са направили задачата.. която е била елементарна - да прегърнат два листа като чадърче.
Аз знаех, че има някви проблеми ама чак така не очаквах.. и не доумявам защо чак сега ми казват, но това е друга тема.
Иначе детето си е общително, говори много добре и правилно, палав е, но и тя каза че това не е проблема. Като го питат защо не правиш
Задачата и той казвал “защото не искам.
Аз като му кажа след някоя беля не прави и така и той ми казва “няма не така”.
В градината се оказа, че няма психолог. Госпожите казват, че е огромен инат. В началото не искаше да се облича сам там, но като го оставили два три дена гол, е започнал. Да, но със задачите няма как да се справят по такъв начин. Просто отказва.
Обмислям консултация с психолог, ще се радвам да чуя вашето мнение и съвети.
Всичко е въпрос на мотивация и подход. В градината децата са много, няма време за персонално отношение и внимание, както пишете с лелята е направил това, което трябва. За вас то е елементарно, но за дете на неговата възраст не. Сетих се за онова предаване с известната детегледачка в Англия, която отива и помага на семействата да живеят нормално. Изгледала съм всичко, което тя показваше, имаше дете с проблеми, което вече пораснало все още акаше и пишкаше в памперс, други невъобразими инати, имаше семейства по 3-4 деца и накрая нещата си идваха на място. Това дете с дефицити успя да го мотивира да ходи нормално до тоалетната, имаше табло, където отчитаха успехите, много интересно. Истината е, че трябва да се чете, да се търси решение, да се търсят подходи и детето да се мотивира и адаптира към реалността. Кратки занимания, рисуване, апликиране, с насочване и мотивация от ваша страна, за да създадете навици. За съжаление в такива случаи масата учители, родител реагират с агресия, насилствени методи и това влошава още неща. Всичко е психология. Сещам се за някакъв лекар в детска клиника, който се занимавал с деца с увреждания, първата терапия била, категорично да не се говори на детето, че е болно, различно, с дефицити...и съответно резултатите показали, че това подобрява състоанието на детето. Говоренето, отношението към детето са определящи за неговото поведение. И не на последно място не взимайте за "чиста монета", всичко което ви казват в градината, всяка информация е пречупена през лично мнение, образование, интелект и купища други фактори.
Вижте сега лелите в градината са си лели, а учителките са учителки. Да трудът на хората е ценен, но лелите не са от точно интелигентни дами. Така че това, че те му се радват не означава много. Не означава много и че детето е артистично - те всички деца са така, но колкото повече порадват, толкова започват да се интересуват и от други неща, песничките са до определено време.