Номинации за най-голяма муня (тема 6)

Е, браво! Добър шопинг си направила.

В събота, към полунощ +, ми идва вдъхновението да пиша, в “Снимки спомени” темата за копринените буби на баба ми. Описвам аз подробно спомените и разказите на близки за бубите, черницата на двора, вкуса и сока от плодовете, цвета на дудите (белите били барабонки); минавам през апокрифната история на коприната и в един по-късен момент, го докарвам и до любимите ми френски копринен пуловер и старо, ръчно изрисувано копринено шалче, които мислено си обещавам да снимам и добавя към “очерка” си по някое време на другия ден в будно състояние. Не правя “Преглед”, а заспивам на място.

Вече готова със снимките и поне половин ден по-късно, отварям темата - а в нея няколко човека обсъждат усилено и безцеремонно, как бубите не се хранят с дуди, а с листа! Включвам се и аз. Започвам кавга - откъде такава глупост?!

Обаче, на някакъв леко по-късен етап, виждам че дудо-мунията, на мен всъщност я приписват!! Трябваше и мой цитат да ми пуснат, за да го карам:
Ето, за сведение и отчет, среднощното творение, което благодарение на подчиненото изречение звучи, меко казано, за порицание:
И вместо така:
Сконфуз, сконфуз.

Аз затова гледам да не пиша във форума, когато ми се спи. Не знам дали някога съм публикувала между 8 и 9 ч сутринта, когато съм най-неадекватна и на автопилот. Тогава и "Преглед" не помага
Иначе ми се е случвало да се обърквам, когато мисля за повече неща и разни ангажименти са ми на главата. Покрай ремонта на кухнята, вместо винтчета, казвах гайки и се ядосвах, че ММ ми носи кутията с гайки. При монтажа на онази декоративна част над аспиратора, където в една теснотия само моята ръка можеше да влезе и вече наистина ми трябваха две гайки, той ми донесе винтчета

Да взема да се изтипосам тук с прясна мунщина.
Дъщеря ми обикновено сама си пере дрехите, но видях, че са се събрали доста, детето работи много и реших да съм грижовна майка. Извъртях пералнята, прехвърлих в сушилнята, нещо там почукваше отвреме навреме, но помислих, че е някоя стотинка и не погледнах. Разтоварвам сушилнята и хоп, изпаднаха първо airРods слушалките една по една, а след това и кутийката. Ядосах се, ама какво да се прави, викам си да не ги е оставяла в дрехите за пране, пък.
Изхвърлих ги в коша за боклук. Щерката се прибира късно от работа и не се видяхме същата вечер. На другия ден, гледам на едно шкафче същите слушалки, реших че съм забравила да ги хвърля и пак ги метнах в боклука. На следващата сутрин най-после се засичаме с нея и ми вика "Ама, мамо защо постоянно ми хвърляш слушалките?". Обясних ѝ каква съм я свършила, а тя ми спори, че след като ги намерила в боклука ги е ползвала и са ОК. И да, най-невероятното и интересно в случая е, че всъщност още си работят пустите слушалки. След пране един час, явно все още са били в кутийката, а вече при сушенето, са изпаднали от джоба на дънките и кутийката се е отворила в сушилнята. И там поне час сушене на висока температура.
Да си знаете, ако ви се случи, не ги изхвърляйте автоматично

Аз  съм сушила слушалки-ами още работят и то от другите с кабел .

След почти приключена голяма опаковка мокри кърпи, установих, че съм си бърсала ръцете с кърпи за почистване 🤪
Винаги имам мокри кърпи на бюрото - да си избърша ръцете, да забърша нещо. Странно ми миришеха, изсъхваха ми ръцете (но мажа и с крем), не им обръщах внимание, не се задълбочих. На опаковката има момина сълза limited edition. Обикновено се сещам, че ми трябват, когато съм до касите, и тези пак оттам ги взех.

Отдавна ви следя и се подхилквам на случките ви, обаче сега се присетих за една моя от миналото лято, която си струва разказването. С благоверния ми мъж оставяме децата при баба им и решаваме, че ще си направим разходка до Крушунските водопади, тъкмо привършваме обиколката и мен ме осенява идеята, че терена не е чак толкова пресечен и е можело съвсем спокойно да вземем и момчетата с нас, оставихме ги защото бях сигурна, че няма да могат да издържат на прехода. Чувствам се като ужасна майка, става ми едно криво и обмислям да им се реванширам. На другата сутрин г-жа Муня товари децата в колата (тук е мястото да отбележа, че големият е на 7г, а малкия на 3г по това време) и доволна им обяснявам, че ще ги заведа на водопад. В главата ми през цялото време е този в с. Хотница, за тези които не са ходили там ходене почти няма, спираш си колата на паркинга, пресичаш едно мостче и водопада е пред теб. Обаче незнайно защо съм решила, че въпросното място се намира в с. Емен, и двете са ни доста близо и не ми прави никакво впечатление по пътя, че нещо не е наред. Осъзнах каква съм я свършила на средата на прехода по Еменската екопътека и за да вникнете напълно в ужаса, който изживях ще отбележа, че се имам панически страх от височини, сама съм с двете деца, а през по голямата част от времето се движим по тясна пътека покрай пропаст.
Двамата бандити направиха общо над 7км преход пеш без нито веднъж да се оплачат, без да нося никого, а на мен ми трепереха краката от страх поне два дни след това. Предполагам онези от вас, които са посещавали въпросното място добре ще ме разберат.

Браво  на младежите И благодаря за инфото. Ето къде ще заведа девойките  лятото. Не сме в бг и търся интересни места на около 1ч/1ч30 от Плевен.
И малко мунско от мен. Ще правя филийки с яйца  и кашкавал . Отварям хладилника , взимам варено яйце, чукам го в ръбът на купичката за да го разбия и 3 мин гледам тъпо защо това яйце не е течно и не се изсипва в купичката

Да се запиша и аз в темичката с една моя мунщина от студентските години.
Първи курс, студентски общежития, тепърва се опознаваме със съседните стаи. Точно до нашата стая живееха двама братя. Като за начало си разглеждаме снимки от бала. Гледам аз техните снимки и се възхищавам на съученичките и роклите им. Ами красиви са си, като всяка абитуриентка. Стигам до една снимка и съвсем чистосърдечно и учудено питам- " Е с този крокодил пък защо сте се снимали?" Отговорът- " Това е сестра ни" ... Земята да беше се отворила, пак нямаше да ми прикрие срама. До края на годината ме беше срам да ги погледна. И сега, години след това, като се сетя, още се изчервявам.

Да се включа и аз в темата. Миналото лято отиваме с мъжа ми и децата да вечеряме една вечеря, след вечеря вече едвам гледам. Тръгваме да качваме децата в колата, съответно мъжа ми закопчава колана на единия, а аз на другия и се настанавям на предната седалка. Да ама не, нито съм качила детето в колата, нито съм го закопчала. Седи си хайванчето на тротоара и си чака. Мъжът мис е качва в колата поглеждаме и вика "Къде е детето?" тук аз викам отзад. Той ме поглежда с още по-голям ужас и вика не няма го отзад. Аз изскачам от колата, заведението е на уживен булевард, и намирам синковеца до колата.

А видяхте ли я на живо?
Поканени сме на сватба(и аз бях студентка -значи 20-22 годишна) отивам до тоалетната и там едно малко дете на има няма 4-5 години с панталон, блуза отгоре пъстро елече, късо постригано и седи самичко явно чака жената от тоалетната да излезе. Питам го: "Момченце, да не си объркало тоалетната?"
 А то ме гледа и ни приема ни предава.
Излиза една възрастна жена на около 55-60 години.
И аз "Ааа, баба си чакаш."
Мие си жената ръцете и ми казва:
-Не съм баба му, а майка му и не е момче, а е момиче.
Ама така късо по момчешки постригано, и като не е с рокличка, нямаше и обеци.
А жената се оказа, че го родила на 43-44 години и е 4 дете. След 3 момчета дочакали и момиче.
Ама явно са имали много дрехи за доизносване.
Но наистина много състарена изглеждаше като 55-60 годишна.
А тя е била на около 48-49 години.

Нали трябва да сме политкоректни, сакън да не кажеш, че някоя жена е на възраст да бъде баба.
Ако е достатъчно уверена в себе си, ще го посрещне със смях.
Веднъж една учителка казала на баща ми "Нали не бъркам, че вие сте на Х. (дъщеря ми) дядо й". На него изобщо не му беше дошло наум, че се застрахова, ако случайно е баща...
Бил е над 60, но той леко младее

Такива реплики наистина само жена може да ги изтърси по адрес на друга жена.
Обикновено мъжете са джентълмени – и да си мисли „баба“, казва „майка“, ако си мисли „майка“, казва „сестра“. И много правилно.
Сега, дали са по-благородни, по-хитри или са яли повече чанти по главите, не знам, но е факт, че ги умеят комплиментите към чужди жени, дори да са на възрастта на бабите им.

И аз като кандидат -студентка се заговорих на една опашка за подаване на документи с една дама и я питах дали момичето с нея и е внучка(беше и дъщеря),но жената бе с по-бяла коса от баба ми(баба ми по онова време бе на 58 и всъщност се боядисваше,от 2-3 години е побеляла,ама сега е на 80).Тепърва ще видим дали малкият ще го питат дали съм му баба(за големия още ме питат дали ми е брат)...

   Едни познати така, дълго се опитваха да имат дете, имаха си проблеми. Споходи ги и тях тази радост най-накрая, на 43-45 някъде бяха. Отишли си в родното градче (малко градче от селски тип), тя с количката, срещнала я една много възрастна съседка. "Я, Танче, ти внуче ли имаш! Да ти е живо и здраво!" "От кого да го имам това внуче, бе лельо Милке? Мое си е, аз си го родих." - засмяла се тя. Бабата се сконфузила: "А бе и аз си викам, тя Танчето кога роди, кога й порасна детето, че внуче да има. Ама пък, викам си, дъртичка е вече, няма да го е раждала тя."