Номинации за най-голяма муня (тема 6)

Вярно! Какво ще ги прави после всичките тези скелети?

Изпълнение от преди 2 минути. Правя баница и реших да я залея с прясно мляко. Всичко хубаво, залях я, сложих я във фурната и затворих бутилката с мляко... с капачката от олиото. Сега в млякото плува една симпатична жълта капачка.

Аз като не мога да намеря нещо почвам да се моля "Моля те ,Боже,нека го намеря" в почти всички случаи работи.А като усетя ,че ще получа паник атака или нещо съм нервна и неспокойна си казвам "Отче наш" -някога , някъде бях чела че молитвата е като медитация и ми действа много успокояващо.

   Ами... и аз така. Знам си, че когато търся нещо и ми е важно, не мога да го намеря. Като не ми трябва, все ще излезе отнякъде. Когато тръгваме на лятна почивка, не намирам слънчеви очила и шапки. Обикновено изпълзяват през зимата. За съжаление и суеверията не работят при мен, а бих искала. За да работят, трябва да вярваш в тях .

Днес цял ден обяснявам, че нямам рожден ден. До обяд се чудех какво става. После видях, че съм тагната в някакъв чат с честитка за "световния ден на шефа", (за който не бях и чувала) и всеки видял-недовидял и чул-недочул ми честити в несвяст. Обсадена съм.

   Аз пък направо се обидих сега . Никой не ме поздрави днес!

Clotilde ти си най-добрата шефка на света!
Да си честита, жива и здрава, а на заплата още повече!

Честита да си!


Мен ме поздравиха така

Край, обидих се и аз Ама пък то какво като било световен ден, ние в нашия екип все "не сме със света", както казваше баба ми

Изкарах акъла на ММ ,5 минути се чуди какво празнувам ,но ми честити и сега му е тъпо защото знае ,че той ми е подчинения 🤣🤣🤣🤣. Благодаря за информацията момичета🤗🤗🤗

   А, мерси, мерси . От почти три десетия вече все съм шеф, ама като работя наравно с колегите, никой не се сеща да ме оцени, да ме поздрави, да ме почерпи един коктейл нещо (все аз черпя). Ами и Хасан е хора! Добре че се регистрирах в бг мама, да попадна на хора, да ме оценят!

Обикновено шефовете опъват повече от работниците. Тъй, че мерси да съм шеф.

А сега де! Аз го копнах от групата, но не е на Евелин, а на потребителка. Ти майтап си мислиш, но си е драма. Знаеш ли какво слагаш в магията - може с ХАШ да е с голям..., с ЕЙЧ да е с още по-голям ... любовен мерак, бе мръсници!

  Дорис, слънчице, сряда е, не петък, нооо, мрънкам си мантрата по новия( дали не е с пълен член?новият?!) начин и чЕкам резултат( белким тоз' път 'фане и ни' мъй страх от размеро- големо, па колко да е големо,а?   

В неделя цял ден боядисвах спалнята, остана ми само да мина една бяла декоративна линия, която опасва стаята. Вече се стъмни, но трябваше да довърша, защото на другия ден трябваше да слагат ламината. През цялото време си повтарях, че най- важното е да държа здраво боята да не залея вече готовите стени, а всичко друго (четка, фенерче, стълба или аз) може да падат и да става, каквото ще. По едно време свърши батерията на фенерчето и грабнах да си светя с телефона. Накрая вече ми изтръпна ръката, усещах и че ще залитна, вече и фенерчето ми се тръгна да се изплъзва, но иначе продължих да стискам здраво кофичката. За части от секундата мозъкът ми регистрира, че всъщност държа телефона си и май той ми е по- важен от всичко останало и не знам какъв пирует направих, но го спасих. И боя не разлях, но се отказах да минавам втора ръка.
И една мунщина от морето тази година. С ММ се разхождахме всяка вечер и веднъж седнахме на пейка до един малък парк. И двамата недовиждаме, но аз бях без очилата да ми почиват очите, а той си беше свалил лещите, че му се бяха напълнили очите с пясък. Седим и си говорим, срещу нас има едно денонощно магазинче и в един момент той погледна натам и ме попита дали виждам, че вътре има пушек. Ами, и на мен ми се стори, че е опушено, но пък хората вътре си пазаруваха спокойно и никой не тичаше да излиза. Докато се чудим и умуваме, едно дете се запъти към изхода и отметна един сивкав найлон от вратата. Решихме, че занапред поне един от двамата трябва да си носи очилата или лещите