Номинации за най-голяма муня (тема 6)

Кофти става, когато изгубеният предмет е ножицата 😁.

   Ей това е голям проблем у нас. Много изчезват ножици. Подозрения имам - детската стая е черна дупка, каквото влезе там, рядко излиза. Но толкова ножици съм накупила и все няма...

Ма ко,това беше яко!😂

Момичета, с глас се смея, благодаря ви!
В твоята ситуация щях да си остана само с обърнатите върху масата чаша и чиния. Идея си нямам къде съм прибрала от сватбата ни платнени носни кърпи, за да ги завържа за крака на стола )) Ти хартиена ли завърза? )

Представих си го! Кучето я гледа с виновно-уплашен поглед и се чуди да бяга ли, да проговори ли, да пропее ли!
Не мога да спра да се смея!
ма ко, само така! И какво му беше оправданието на шофьора за хаоса? ))

   Има ли някакъв ритуал за намиране на здравни книжки, онези сините? Знам, че са някъде у нас, четирите накуп, но вече от година не мога да ги намеря. Мъжът ми направи нови за себе си и за малката, защото потрябваха. Но "оригиналните" ги няма, а не искам да си призная, че безвъзвратно съм ги изгубила... вкъщи.
   Ох, така като ви чета, суеверна ще стана, никога не съм била. Даже ножица бих отворила, но отворих шкафа с ножиците и няма ни една .

Носни кърпи имам от архива на майка ми и свекървата. Използвам ги за сурвакниците на децата и после ги махам. Кучето нищо не каза ама отиде в хола където е шкафа с документите. Да беше го посочило поне, щеше много да ме улесни.😂

Ако научиш такъв ритуал, кажи го и на мен....
Моята я бях "загубила" за много време, няма и няма намиране. След време я намерих точно където си ѝ беше мястото, само че мога да се закълна в каквото поискате че съм я търсила там безброй пъти и я нямаше. Живеех сама, та няма и кого да обвиня че я е местил
Сега отново не се знае къде е, като положението се утежнява от няколко местения за по-малко от година, част от нещата ми складирани в старата ми стая у нашите, а част вече никой не знае кое къде е. Сигурна съм че не е изгубена при преместванията, ясно си спомням как я прибрах заедно с други документи след последното. И пак я няма!

На колегата наскоро връзвах конец на китката. Не можел да намери някакви документи и му казали да си върже конец

Аз така изгубих папката със здравни документи на децата. Дори лекарката си спомняше как изглежда 🤣
Здравните книжки намерих в джоба на куфара, малкия отпред, който за нищо не използвам. Логично е било да ги сложа там при пътуване, да не се мачкат.

Аз пък си загубих обувката. Но не вкъщи, не при пътуване, не. Загубих я докато вървях. И не просото обувка, а Обувката! От много време искам да си купя определен модел и цвят, които обаче съществуват само в моята глава, защото такова нещо не ми беше попадало, докато един ден не си отворих компютъра и не видях реклама на тях, моите мечтани обувки. И да не си помислите, че нещо, кой знае, какво са. Не. Най-обикновен модел лоуфъри (не знам, как се казват точно) но с точната височина на подметката, велурени и някакъв цикламено-лилаво-розов цвят ( и цвета не знам, как се казва) поне номера си знам, де. Естествено мой номер няма, но мерака ми е голям и си взимам следващия. По-честно е да кажа, че реално си бяха 2 номера по-големи. Но няма. Дойдоха, ама на живо още повече ми харесват, обувам ги, естествено са ми големи. Обаче това хич не ми пречи. Вадя най-дебелите силиконови стелки, слагам, обувам ги на бос крак и обувките ми залепнаха. Разхождам ги и нас, перфектни! След два дни ги обувам, но с чорап, нещо ми се стори, че се разхлопаха, но бързам и се качвам в колата. Налага ми се спешно да отида до едни магазин тип Метро, Хоуммакс или подобен. С големи стелажи, високи по 3 метра. Та тръгвам аз и бързам, обаче се оказва, че обувките ми са точно на бос крак, но с чорап са като летящи чинии. Веднъж аз продължих, обувката си остана, върнах се, обух я, разперих пръсти максимално, намалих темпото и някак се придвижвахме в комплект, аз и обувките ми, докато не забравих, увеличих темпото. Обувката остана, аз направих крачка, зад мен един друг забързан клиент я ритна и тя се мушна под един стелаж. Начи да искаш да я навреш там, няма да влезе, с каква сила я нарита този човек, не знам. Но аз останах по една обувка и един розов чорап. Помолих един човек от персонала да пробва да я изкара. Наложи се да му обясня 3 пъти, какво точно искам. Накрая от безсилие му показвам обувка, чорап и соча под стилажа. Пробва всичко по силите си и колеги извика, няма. Обещаха ми, ако някога нещо се наложи да преместват и моята обувка излезе да ми я върнат. А за да не си тръгна по чорапи единственият вариант бяха кроксове от градинарския сектор. Единствените мой номер бяха розови, поне на цвят ги докарах. Любезно ми предложиха да си сложа и каишките отзад, за да не загубя и тях. Не се сещам да съм изглеждала по-нелепо.
Вече ще знам или си купувам точния номер, или ги нося на босо, или ако са големи само с каишки през глезена.

Ох,луда жена!Не спирам да се смея!

Благуна, усещаше се липсата ти в темата. По повод обувките, гледала съм състезателни танци на живо и видях как някои дами бяха омотали с прозрачно тиксо обувката около стъпалото си през подметката. Ако пак си купиш големи обувки и това е вариант.

Благуна,разревах се от смях с твоя разказ....
А и да ви кажа пък развитието на моята история с погълнатата зъболекарска отвертка.
Чаках я 10 дни,изхабих кутия латексови ръкавици да я търся в изходния материал,ама не и не-никаква я нямаше.Отидох на рентген и се оказа,че си седи в стомаха.Дадоха ми още 5 дни и ако не я намеря втори рентген.Ми не я намерих,обаче и на втората снимка я нямаше.Къде се дяна не разбрах.А зъболекаря(понеже ми е съсед) като ме види и само се подхилва.И иска да ми слага още един имплант(защото се налага,но аз не искам)...

Пресничко. С колежка купуваме дробчета, че и намалени с 30% заради изтичаща годност и аз се приготвям как ще ядем вечерта. Навивам аларма да не ги забравя в хладилника в съседната стая, че колегите си тръгват и увисвам, а е петък. На излизане отивам в тоалетната и....оттам нататък мъгла. На 1 спирка от къщи аха да звънна на ММ, че ще ядем дробчета... и усещам, че втората торба липсва. Или е останала в тоалетната, или при хукването ми да сляза (за малко да си изпусна спирката, защото се бях зачела), съм ги изтърсила от скута си (и това ми се е случвало, съвсем забравям, че нося нещо).

Ще е доста “ароматно”,ако е забравен в wc-то 😷