Номинации за най-голяма муня (тема 6)

Много ми хареса "интернирането в мазето"
            В ранните детски години на моята дъщеря имах едно дълго "кожено" палто, имитация на естествена кожа, което наричах "подвижния китеник". Обожавах го това палто, защото освен елегантно,  нямаше никакъв проблем да гушна, облечена с него,  проходилото си дете, което е джапало с ботушките в ляпавица и кал. Никак не му личеше мръсотийката, а после вкъщи бутам в пералнята /евентуално /и след два часа даже е готово за обличане. По-възрастните знаят за какво говоря - буланата върху дивана Та както някои си имате дрешки за разходка на кучето, така и аз разхождах моето кротко момиченце облечена с това палто. Страшно удобно! Слагах в единия джоб ключовете от къщи, в другия мушвах някакви пари, щипнати от портфейла и хайде навън!
           По едно време взе да ми прави впечатление, че парите, с които излизам на тези разходки, някак много бързо свършват, а уж не съм пазарувала кой знае какво. Ама нали съм бутнала някаква сума в джоба, без да я преброя, просто решавах, че не съм си взела достатъчно. До един ден, когато ключовете ми пропаднаха през малка дупка в джоба чак в долния край на палтото, в хастара! Стоим с детето пред апартамента, то реве, че е гладно, а аз набързо доразцепих джоба и кълчейки се успях да ги докопам.  
       Сядам по-късно да зашия този проклет джоб и добре, че реших да потърся други находки в тайния хастар на това палто - ми то аз съм си ходила като подвижна касичка! Банкнотки, монетки и неща, за които даже не можете и да си помислите, че мога да тикам в джоб. Да ви кажа, че на банкнотите нищо им нямаше от пранетата!
     И да ви кажа какво й хрумна на муня в онези години, когато често ни се случваше да се преджобваме взаимно с ММ за изостанали стотинки, за да изкараме някак до заплата. Прибрах палтото дискретно "интернирано" на закачалка в дъното на гардероба, без да зашия джоба. Идеалната спестовна касичка! ))

Рибата е върха

Рибата "изби рибата" отвсякъде. Чудна история. Живо си я представих. 🤣

   Тетка, на това му се казва пране на пари .

И другият разказ на Янтра е много готин - как хукнали да си вземат питомен гълъб при непознати хора, само защото били със зелен чадър. На същата страница с рибата е, 2 поста по-надолу.

На мен  това с рибите ми стана гадно!
Мъчно ми е за рибките, ясно е, че така или иначе ще умрат, ама описанието на действието на цапването на рибите ми стана гадно.
Иначе е смешно голяма жена, спряла насред пътя реве, децата и те реват
Ама то аз хлебарки да бях видяла щеше да е подобна картинката.

Жива риба и аз не пипам, за нищо на света. Изпратили ме нашите да купя риба и нося аз замразена скумрия в найлоново пликче. Едната с муцуната пробила плика обаче и, аха-аха да изпадне. Гледам и си мисля, е сега ако се изхлузи, абсурд да я пипна. Ще я ритам до нас (нали и без това е замразена), но няма да я пипна с ръка 😂
Занесох я успешно в плика де.

На мен пък не ми е смешна историята с врабчето. Безспорно е грандиозна мунска изцепка, но не ме разсмива. Ако се случи на мен ще рева, ще вия, ще изпадна в истерия от ужас и ще ме чуят чак на Меламак.
Днес се опитах да палтя с фас на куриера. Обади ми се, че след 5 минути е на адреса, аз си мушнах парите  в джоба на жилетката и излязох да го чакам. Пристига той, вадя парите от джоба, той ги брои и от тях изпада един фас. Умрях от срам. Пуша Айкос, пуша като стара ромка по улиците и ако наоколо няма кошче за боклук си прибирам фасовете в чантата или в джоба ако имам такъв. Явно съм го прибрала и съм се отплеснала да го изхвърля и сега го дадох на куриера... Ама той беше готин и ме пита - фаса вместо монетите ли да го хвана? Казвам - не, закръгляй, фасът е бонус

 Колега отива да закара стока на клиент, и да вземе пари, но не кръгла сума, примерно 250.80.
 Разтоварват, плащат му 250 лв., коментират там нещо, колегата чувства неудобство да си иска и "дребните", другия също нищо не казва, аха да си тръгне, и клиента се обръща и му подава половин опаковка луксозен шоколад...
Колегата - ?!?, клиента "Ми нямам монети, ама вземете го,  не съм го дъвкал, само съм си чупил от него!"

Като четох за БДЖ-то и се сетих аз веднъж каква сапунада спретнах в нашия вход. Млада булка, току-що оженени с моя мъж и се настаняваме в нова квартира. Голям мерак всичко да ми е чисто и подредено. Измих и лъснах до блясък целия апартамент, не остана нищо повече за чистене и реших да продължа с етажната площадка пред асансьора, че беше много мръсна. Грабнах четки, препарати и старателно излъсках всяко ъгълче. Обаче се образува голяма сапунка и реших да люсна няколко кофи вода, за да я обера по-лесно. Апартаментът беше на 8-ми последен етаж, блокът - класически панелен и  съответно парапетите на етажната площадка и на самите стълби са обикновени метални. Няма нищо, което да спре водата. Докато успея да я попия, шурна от 8-мия до първия етаж с гръмовен шум. Наизлязоха разни комшии, взеха да викат: "Наводнение!", "К`во прайте, бе, идиоти!" и други такива. Докато се опитвам да овладея ситуацията, водата текна и по стълбите, оттам - отново водопади, и така. Наложи се да измия и подсуша целия вход. Това не попречи на всички комшийки да се изредят да ми се карат, как можело такива работи. В своя защита само ще кажа, че преди това живеех в по-стар блок, парапетите на който бяха плътно иззидани с тухли и нямаше такава дупка между парапета и пода, ако ме разбирате. Пак бях на последен етаж и пак бях мила етажната площадка, обаче водата можеше да тече само към стълбите надолу и ситуацията беше много по-лесна за овладяване.

Веднъж на Никулден купих сом от рибарския магазин. Прибирам се, слагам го в мивката, за да го измия и изведнъж тоя голям сом започна да ми се мята в ръцете. Аз се разпищях, мъжа ми дойде да види какво става, и като започна една борба ... ужас. Трепахме го с каквото можахме, не съм сигурна дали накрая не го сложихме жив във фурната.

Преди няколко години, докато малкото дете беше бебе, и още се возеше в количка, в общия ни коридор със съседа се появи неприятна миризма (на етажа сме затворили с метална врата преди нашите входни врати едно пространство)
Няколко дни той ме гледа накриво, аз го гледам накриво, всеки явно си мисли, че другият му прави номера.
По едно време ми направи впечатление, че той е взел някакъв ароматизотор и е пръскал в коридора. Замислих се, че ако той е виновен, няма да пръска така демонстративно, и си викам- аз нещо имам общо с това.
Започнах да ровя в количката на детето.
Това, което изрових, даже не ми беше дошло на ум- оказа се, че е една кайма, забравена долу в кошчето. От хубавия квартален магазин, в който си купуваш чудно месо и го мелят. Хич не евтина. И муня Трънка е забравила каймата 3-4 дни да "втаса" хубаво в количката.
За свое оправдание ще кажа, че у дома месо се яде относително рядко, така че не ми е залипсвала и не съм се усетила хич. Но беше голята тъпотия, чак ми беше после гузно, че мислех комшията за миризливец

Хаха, а аз пък чета "Преди няколко дни, когато малкото дете беше бебе..."
И в главата ми протича някаква чудеща се мисъл, как преди дни е било бебе, сега не е ли? После прочетох правилното.

И аз това прочетох 😁

   Преди години свекърите живееха в къща. Веднъж бяха на почивка за няколко дни и ние останахме у тях, да храним кучето. По-лесно беше така, отколкото да ходим всеки ден. Пекохме някаква риба, аз завързах суровите остатъци от чистенето в найлонова торбичка и я хвърлих в кофата. У нас нали така правя, но кофите са на улицата и се изхвърлят редовно, а тяхната си беше тяхна, на двора и я изнасяха в определени дни и то ако е пълна. И, разбира се, веднага забравих за това. До няколко дни настана такава смрад, обикаляме с мъжа ми двора и търсим умряло животно... Докато се сетим откъде идва, щяхме да се побъркаме.