Аз също имам здравословни проблеми, които не предполагат от мен да излезе пълноценен родител. И аз съм на 36 и колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам в правотата на решението си да нямам деца. В момента и партньор нямам, което, признавам, наистина ми тежи. В търсене съм на такъв, който също не иска деца, или вече има и не иска повече. Осиновяването е краен, компромисен вариант за мен.
- Публикувана: 20 май 2023, 22:33 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2024, 02:16 ч.
Защо искате деца ?
Осиновяването с нищо не помага, нали пак ще трябва да ги гледаш тия деца. Бременността и раждането са само малка част от цялата работа и в днешно време сме доста облагодетелствани и разглезени, рискът да се случи нещо лошо с майката е доста по-нисък, отколкото преди по-малко от 100 години дори. За майката казвам, макар че и помятанията и смъртността при новородени и малки деца е била далеч по-висока, защото от тази гледна точка са притесненията. А тогава са раждали по много. Всеки път, като се сетя, Ами то си е било като руска рулетка. Високорисково, успяваш обаче да оцелееш и хоп, раждаш пак, отново се подлагаш на същия риск, и пак и пак. Сега сме добре. Аз, честно казано, никога не бих осиновила с причина, че ме е страх да родя свое. Те и подлежащите на осиновяване деца ги е родила някоя, и тя най-вероятно си е жива и здрава след този процес.
Но хич не е лесно. Позната чака 2 години! Аз и през това минах, само че не завърших процеса - така е трябвало да стане. Но при мен шанс нямаше, понеже аз имам биологично дете и нямам репродуктивен проблем, плюс това съм сам родител, а двойките, хората без деца и с репродуктивен проблем и невъзможност за собствени деца са с приоритет (което е абсолютно логично, а и все пак има хиляди хора, които природата ги е ощетила и не е честно). Това е единственото, заради което съжалявам за развода и най-вече, че съм сама. Щях и инсеминация да правя, но за съжаление късно се сетих и трябваше да дам куп пари за 5% вероятност. Та, тогава се заинтересувах за осиновяването, което, оказа се въобще не е лесно. А и повечето деца са от малцинствата (аз работя с тях, гушкам ги, целувам ги, нямам проблем, но точно заради работата ми виждам някои неща. Имат генетични особености, които не се знае кога и в каква ще се проявят, там има и кръвосмешения...колкото и да съм широкоскроена... Да , нямам сигурност, че моето собствено ще е здраво, но все пак е различно. Когато бях бременна НЕ правих абсолютно никакви тестове, дори и задължителните, защото НЕ ме интересуваше, каквото стане - стане, но все пак е мое. Различно е. Не знам... всеки си решава. Обаче в групата имам 2 братчета, чиято майка като идва да ги взима обикновено е с бебето и го мачкам качествено. Много обичам бебета. А когато го доведе на 15ти септември на 10 дена! Най-хубавото начало на учебна година в живота ми! 
Но пък сигурно има и жени, които се страхуват от бременност и раждане (аз се страхувам от засядане в асансьор, друг от паяци, трети може от минзухарчета), тогава по-добре да направят едно създание щастливо, отколкото да го чака престъпно бъдеще. Разбира се, ако го искат, а не да го правят, защото така е речено.
Но пък сигурно има и жени, които се страхуват от бременност и раждане (аз се страхувам от засядане в асансьор, друг от паяци, трети може от минзухарчета), тогава по-добре да направят едно създание щастливо, отколкото да го чака престъпно бъдеще. Разбира се, ако го искат, а не да го правят, защото така е речено.
Аз съм на мнението, че човек трябва да има деца само при огромно желание, а не при мижав интерес.
Не съм съгласна. Не мога да кажа за себе си (за нас с половинката, де), че сме умирали от желание за деца. Някак по-скоро си знаехме, че това е следващото по ред, че е нормално и си трябва... И едва като се появи малкото човече започнахме истински да си го искаме.
По принцип човек може да си осинови и по-голямо дете, с което да си спести примерно колики, зъбчета и т. н. Ако е над 6-7 годишно, може би е доста по-лесно.
Дали е по-лесно?! Попитайте в темата за осиновените деца.
Тежките моменти около отглеждането на едно дете от раждането му до момента, в който стане самостоятелен възрастен, не се изчерпват с коликите и зъбчетата.
А, там сигурно е по-специфично. Но собственото дете става по-лесно за отглеждане с порастването, защото много от функциите си ги поема само - например да яде, без да му слагаме с лъжичката в устата, това имах предвид. Просто пример.
От физична гледна точка - да. От психологична - съвсем не.
Хора, изобщо нямах това впредвид!
Говорим за осиновяване!
Психологическите травми и катаклизми са по-страшни с всеки изминал ден.
Дори от родилното да осиновиш дете се сблъскваш с травмата от изоставянето. В много по-малък размер, нищожен, но я има. А колко още неща се прибавят с всеки изминал ден, какво остава за години!
Говорим за осиновяване!
Психологическите травми и катаклизми са по-страшни с всеки изминал ден.
Дори от родилното да осиновиш дете се сблъскваш с травмата от изоставянето. В много по-малък размер, нищожен, но я има. А колко още неща се прибавят с всеки изминал ден, какво остава за години!
Хм аз някак споделям чувствата на анонимната.
Сега ми е добре, имам пари, имам свободно време.
И вече съм на 32, кажи речи се появи и сериозен мъж в живота ми.Като си помисля , че може да имам деца от него ми става хубаво.
Но децата като идея ме плашат, все слушам колко е тежко с бебе, как нямаш време за нищо, няма интимност, как парите отиват за бебето, а за родителите остава само безсъние и нерви.Мъжете след раждането се променят, не помагат, плаша се от всички разкази на приятелки и приятели.
Някак не усещам искрено нетърпение да ставам майка, никога не съм мечтала за това, но в същото време ме е страх, че ми изтича времето и след няколко години ще искам, ама няма да мога вече.
Жалко, че няма как да се видя след 10 години и да знам как ще се чувствам тогава.
Сега ми е добре, имам пари, имам свободно време.
И вече съм на 32, кажи речи се появи и сериозен мъж в живота ми.Като си помисля , че може да имам деца от него ми става хубаво.
Но децата като идея ме плашат, все слушам колко е тежко с бебе, как нямаш време за нищо, няма интимност, как парите отиват за бебето, а за родителите остава само безсъние и нерви.Мъжете след раждането се променят, не помагат, плаша се от всички разкази на приятелки и приятели.
Някак не усещам искрено нетърпение да ставам майка, никога не съм мечтала за това, но в същото време ме е страх, че ми изтича времето и след няколко години ще искам, ама няма да мога вече.
Жалко, че няма как да се видя след 10 години и да знам как ще се чувствам тогава.
Майчинството много променя. В почти всички случаи жената заявява, че си е струвало абсолютно всичко. Но... зависи от конкретната жена, възгледи, необходимости. Освен това също зависи и какво детенце ще ѝ се падне (макар и странно да звучи си е точно така). Мисълта ми е, че за мои познати с детенце с аутизъм, което крещеше в истерии по цяла нощ първите години бяха смазващи, имам позната с ДЦП, която е на 20+ още е с памперс и е напълно зависима от майка си, която остана сама, понеже бащата си вдигнал чукалата и ги зарязал. Аз, като сам родител от 10-месечна също имах трудности с това, обаче пък беше много кротка, интересна... А и има и други предимства. Съседите имат сега 2ро, което плаче през 1 час. Ужас някакъв, онзи ден виждам майката и тя в яда си каза "отвратителен е". Знам, че не го мисли в този смисъл, но беше много озадачаващо изказване. С каката е нямала проблем. Има и дечица, които си лягат в 21:00 и се събуждат в 08:00ч. Мечта.
Пътувания - стига да имаш средства и помощници можеш да пътуваш навсякъде. Не си на работа. По всяко време (стига да сте здрави и с в кондиция). Не се съобразяваш с една мижава отпуска. Дори моята учителска, около 40 дни лятото не ми стига понякога. Какво остава за 20-дневната (била съм, знам). Таман кихна и тя свърши. Тези 3 години (взех си и неплатената) бяха най-якият период в живота ми. Даже може да се окаже, че ти излиза по-евтино, отколкото транспорт, обяд навън, някой и друг разход за работа, подаръци, банкети. Това, ако кърмиш. Аз кърмих 2 години и ѝ готвех само аз, за мен и за нея, нито лев не съм дала за готова храна като пюре или т.н.
Просто така си бях решила. Но все пак бяхме 2 - 1 жена и дете, нямаше мъж в картинката да му се готви, да яде. Но има деца, които са на специално АМ, специални храни и и т.н., пак казвам, на моята позната памперсите за възрастни ѝ излизат....
Фигура - аз, след раждането отслабнах и 2 години , докато кърмех бях фиданка. И после - фиуууу, 30кг отгоре. Ама то беше заради здравословната ситуация, която отключих.
Та, в повечето случаи след като се пробва си доволен, ама не е като в магазина да върнеш закупената дреха. Затова много добре трябва да се помисли. Защото най-тежкото за една дете е да израсте с мисълта, че е нежелано и да се чувства товар. А има много. И сега берем плодовете на това. За щастие започва тенденция, в която жените започват да взимат решение да нямат дете. Има все още такива, които под натиск на общество, родители, приятели. Но като че ли жените се учат да не обръщат внимание на това. Така и трябва. Е, има и част от тях, които се сещат твърде късно, когато вече е невъзможно или се хваща последния влак. А каквото и да ми говорите, с всяка изминала година тялото се амортизира. Нямам тази енергия, която имах на 30г. Това е. И едно е да тичаш след 2годишно на 32г, друго е на 43г. Не, че е невъзможно. Просто е много по-трудно!
Снощи едва изтраях да стане полунощ и в 00:34 ч се отправих към леглото в хоризонтално положение. А беше време, дето не сядах по цяла нощ.
Ехххх, младост!
Спорна и щастлива Нова година на всички!
Пътувания - стига да имаш средства и помощници можеш да пътуваш навсякъде. Не си на работа. По всяко време (стига да сте здрави и с в кондиция). Не се съобразяваш с една мижава отпуска. Дори моята учителска, около 40 дни лятото не ми стига понякога. Какво остава за 20-дневната (била съм, знам). Таман кихна и тя свърши. Тези 3 години (взех си и неплатената) бяха най-якият период в живота ми. Даже може да се окаже, че ти излиза по-евтино, отколкото транспорт, обяд навън, някой и друг разход за работа, подаръци, банкети. Това, ако кърмиш. Аз кърмих 2 години и ѝ готвех само аз, за мен и за нея, нито лев не съм дала за готова храна като пюре или т.н.
Просто така си бях решила. Но все пак бяхме 2 - 1 жена и дете, нямаше мъж в картинката да му се готви, да яде. Но има деца, които са на специално АМ, специални храни и и т.н., пак казвам, на моята позната памперсите за възрастни ѝ излизат....
Фигура - аз, след раждането отслабнах и 2 години , докато кърмех бях фиданка. И после - фиуууу, 30кг отгоре. Ама то беше заради здравословната ситуация, която отключих.
Та, в повечето случаи след като се пробва си доволен, ама не е като в магазина да върнеш закупената дреха. Затова много добре трябва да се помисли. Защото най-тежкото за една дете е да израсте с мисълта, че е нежелано и да се чувства товар. А има много. И сега берем плодовете на това. За щастие започва тенденция, в която жените започват да взимат решение да нямат дете. Има все още такива, които под натиск на общество, родители, приятели. Но като че ли жените се учат да не обръщат внимание на това. Така и трябва. Е, има и част от тях, които се сещат твърде късно, когато вече е невъзможно или се хваща последния влак. А каквото и да ми говорите, с всяка изминала година тялото се амортизира. Нямам тази енергия, която имах на 30г. Това е. И едно е да тичаш след 2годишно на 32г, друго е на 43г. Не, че е невъзможно. Просто е много по-трудно!
Снощи едва изтраях да стане полунощ и в 00:34 ч се отправих към леглото в хоризонтално положение. А беше време, дето не сядах по цяла нощ.
Ехххх, младост!
Спорна и щастлива Нова година на всички!
Аз не съм много наясно, но при тези нови генетични изследвания, дали пак е възможно да се роди дете с увреждане, ако направиш всички и резултатите са добри? Признавам си, че аз дори на ФМ не ходих някога и за щастие нямаше проблеми, но сега се чудя на себе си как съм била толкова безотговорна.