Сега ми е добре, имам пари, имам свободно време.
И вече съм на 32, кажи речи се появи и сериозен мъж в живота ми.Като си помисля , че може да имам деца от него ми става хубаво.
Но децата като идея ме плашат, все слушам колко е тежко с бебе, как нямаш време за нищо, няма интимност, как парите отиват за бебето, а за родителите остава само безсъние и нерви.Мъжете след раждането се променят, не помагат, плаша се от всички разкази на приятелки и приятели.
Някак не усещам искрено нетърпение да ставам майка, никога не съм мечтала за това, но в същото време ме е страх, че ми изтича времето и след няколко години ще искам, ама няма да мога вече.
Жалко, че няма как да се видя след 10 години и да знам как ще се чувствам тогава.
Аз се чувствах по същия начин. И знаеш ли какво реших за себе си /понеже мъжа беше наличен и той нямаше колебания дали иска или не/, та реших, че просто ще се пусна по течението и ще оставя съдбата да реши. Т.е. ще спрем да се пазим и ако стане, стане, ако не стане, значи няма. Бях готова да приема и двата варианта. Е, то взе,че стана още на първия месец "опити"
сега е на 4г и половина и да, понякога ми къса нервичките обаче не мога да си представя живота си без него и вече знам, че втория вариант не е бил опция всъщност. Това ми носи голям смисъл, защото аз вярвам в съдбата. И е било моето без да го знам. Понякога трябва просто да се отпуснеш и да вярваш, че каквото е за теб, ще те намери.
Здрава и успешна Нова Година