При всички е така. Все пак някъде трябва и да се отпуснат. При учителите леготиите не минават, те нямат нерви да се занимават с 20-25 деца и бързо правят забележка или наказват. При родителите детето непрекъснато тества и а поддадеш малко и му разрешиш повече иииии... изпуснахме работата. И е по добре де, по добре навън да са по примерни и послушни.
- Публикувана: 20 май 2023, 22:33 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2024, 02:16 ч.
Защо искате деца ?
До 27 год. не исках и да чуя за деца,мислех ги за ревльовци за които нямам нерви и желание и ще трябва да будувам заради тях.И тогава срещнах мъжа ми,влюбих се и не можех да си представя да нямаме семейство и деца.И двамата ни синове са негови копия визуално и по характер 🤣.Иначе на моменти ми е писвало от дивотиите на големия,аз съм от викащите,бързо паля и бързо ми минава.При него е перманентен пубертета,пета година ни спира тока.Инатлив,горделив,налагащ се,не търпящ критика.Малкият пък е кротушко,спокоен,уверен,бавно но славно усвоява всяко ново нещо с лекота,усмихнат постоянно.Двете крайности общо взето.
И аз на 23 не мислех за деца, вече към 27 започна да ми се обажда биологичният часовник. Защо искам деца - защото осъзнах, че те са смисълът ми да живея. От един момент нататък не ти е достатъчно да си сам със себе си. Децата са логично продължение на житейския ти път, оставяш нещо след себе си. От днешна гледна точка не мога да си представя живота ми без дете. Бих се чувствала празна и самотна и никой мъж, ако ще да е най-голямата любов, не би запълнил тази празнота.
На 23 не съм мислила за мои деца, но не съм имала човек, заради когото да искам да имам.
Към 30 обаче нещата се променят, защото биологичният часовник започва да тиктака.. Освен това, в повечето случаи жената вече е жена, а не момиче.
Защо аз исках деца - защото в отношенията с любимия човек, дойде един момент в който си казах, че искам именно той да е баща на децата ми. Представях си наше общо творение и ми хареса
Разбира се, детето променя отношенията между мъж и жена, при всяка двойка в различна степен. Няма да скрия - не сме перфектното семейство, мислила съм и за раздяла, но слава Богу трудният период отмина.
Все пак - родителският капацитет е нещо важно. Ако ти самата не искаш деца на 23 - всичко е ок. Ако на 33 не искаш деца - пак е ок. Ако и на 43 не искаш деца, значи може би просто си от хората, които не искат деца. Няма лошо в това.
Към 30 обаче нещата се променят, защото биологичният часовник започва да тиктака.. Освен това, в повечето случаи жената вече е жена, а не момиче.
Защо аз исках деца - защото в отношенията с любимия човек, дойде един момент в който си казах, че искам именно той да е баща на децата ми. Представях си наше общо творение и ми хареса
Разбира се, детето променя отношенията между мъж и жена, при всяка двойка в различна степен. Няма да скрия - не сме перфектното семейство, мислила съм и за раздяла, но слава Богу трудният период отмина.
Все пак - родителският капацитет е нещо важно. Ако ти самата не искаш деца на 23 - всичко е ок. Ако на 33 не искаш деца - пак е ок. Ако и на 43 не искаш деца, значи може би просто си от хората, които не искат деца. Няма лошо в това.
До скоро изобщо не исках деца. Сега започвам да се замислям, но ме притеснява здравословното ми състояние. Отделно, май зачестиха случаите на смърт при раждане, или пък детето се разболява тежко. Наскоро ми казаха с доста злоба, че щом нямам деца значи ще съм сама " като куче" и нещо от сорта, че Господ не ми бил дал, разбирайте - наказал ме е за нещо. Заболя ме, но страхът още надделява, а съм на 36.
Наскоро ми казаха с доста злоба, че щом нямам деца значи ще съм сама " като куче" и нещо от сорта, че Господ не ми бил дал, разбирайте - наказал ме е за нещо.
Анонимен по-голямата част от описаната ти мотивация за имане на дете не ми прозвуча много добре. Сори. Може би е по-добре да си пооправиш своето самосъстояние първо. Защото какво ще стане с това дете, ако някой утре ти каже, че не то е сред най-най-най или нещо подобно , каквото и да е?
До скоро изобщо не исках деца. Сега започвам да се замислям, но ме притеснява здравословното ми състояние. Отделно, май зачестиха случаите на смърт при раждане, или пък детето се разболява тежко. Наскоро ми казаха с доста злоба, че щом нямам деца значи ще съм сама " като куче" и нещо от сорта, че Господ не ми бил дал, разбирайте - наказал ме е за нещо. Заболя ме, но страхът още надделява, а съм на 36.
Какво е здравословното състояние, че чак да пречи толкова при забременяване? Доста сме напред откъм пренатална грижа и не мисля, че има предпоставка за чак такива тревоги.
) 
Аз винаги съм искала да бъда майка, не веднага, а попринцип, послед на около 24-25 осъзнах, че вече искам да случвам нещата, но то си е до индивида все пак, сега докато съм бременна (8.5 месеца), мога да ти кажа, че не съм си и представяла как мога да обичам толкова много някого, когото не съм виждала ( освен на ехограф естествено), но това идва от любовта и към бащата на детето, просто в един момент сякъш любовта ви е толкова много, че има нужда да се прелее в едно друго човешко същество. Има си време за всичко, но правилния човек до теб е голяма част от желанието за дете поне според мен, защото връзки сме имали всички, но не от всеки съм искала дете.
До скоро изобщо не исках деца. Сега започвам да се замислям, но ме притеснява здравословното ми състояние. Отделно, май зачестиха случаите на смърт при раждане, или пък детето се разболява тежко. Наскоро ми казаха с доста злоба, че щом нямам деца значи ще съм сама " като куче" и нещо от сорта, че Господ не ми бил дал, разбирайте - наказал ме е за нещо. Заболя ме, но страхът още надделява, а съм на 36.
Какво е здравословното състояние, че чак да пречи толкова при забременяване? Доста сме напред откъм пренатална грижа и не мисля, че има предпоставка за чак такива тревоги.
)То е достатъчно да имаш нещо хронично или с чести кризи, което те поставя в дадени периоди в състояние, в което ти е трудно да се грижиш за друг човек, ако и за себе си да успяваш да преминаваш някак през тези периоди. В подобно положение, при липса на баща на хоризонта, при липса на някакво особено желание за деца, освен възрастта и какво казвали хората, аз също не бих се наела сама да раждам и да гледам след това дете, да няма кой да те отмени, когато ти е зле. За подобни усилие е нужна огромна мотивация и желание, каквито тук не виждам.
Изложението ми е малко манджа с грозде.
Разбирам страха от бременност/раждане при здравословни проблеми. Всичко останало е пълнеж за "оправдаване" на реалното нежелание. Ми спокойно, няма нужда от оправдания, имането на дете е въпрос на избор. Е и на природа, понякога тя взема решението.
Разбирам страха от бременност/раждане при здравословни проблеми. Всичко останало е пълнеж за "оправдаване" на реалното нежелание. Ми спокойно, няма нужда от оправдания, имането на дете е въпрос на избор. Е и на природа, понякога тя взема решението.
Така е,никой не трябва да бъде съден за избора си,нито да слуша хората.Разкавала съм за сестра ми,след 15 години опити и не знам колко инвитрота не се получи за съжаление,много бяха нападани и обвинявани,че се уредили в чужбина,а не могат едно дете да имат и отгледат.Това от семейството на мъжа и,в началото криеха първите години,че има проблем и при двамата,тежко го приемаха,опитаха всичко което решиха и им стигнаха силите.Бяха заедно 20 години,но се разделиха окончателно.Всеки е сам все още,дали ще им се получи след време с друг партньор не знам,на по 38 години са и двамата.С природата не можеш да се бориш,редно е да кажа че имаше аборт на 17 години,не може да си прости и се обвинява.Тъжно ми е,подкрепям я до колкото мога,но никой не знае какво му е в главата.Възможно е и нещо генетично да е,защото имам бездетна леля и братовчедка на 45г.,които също не успяха да забременеят въпреки опитите.