Не съм от родителите, които имат предварителни очаквания, бих приела всякакво дете, каквото ми се роди
- Публикувана: 20 май 2023, 22:33 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2024, 02:16 ч.
Защо искате деца ?
Мисля, че е много важно да не натоварваш детето с представите си за това какво според теб би трябвало да бъде и да не му показваш разочарованието си, ако се окаже различно.
На 23 тъкмо почвах да работя. Има един период в който човек търси пътя си - това, че си завършил нещо конкретно, не означава, че ще се окаже твое призвание. Така беше при мен поне. Докато свикна с работата, да си намеря хората с които е приятно да работиш, да свикна сама да си плащам сметките и да разчитам изцяло на себе си. Аз обичам и да пътувам. Абсурд на 23 да съм в майчинство и закована на едно място. Исках да изживея някои неща, да имам какво да разказвам на децата (за сега на синковеца), а не да дъвча как с татко им от 1вата целувка в леглото и после детска количка пред блока. Бях в сериозна връзка, но не исках деца от този мъж. Аз смятам, че не от всяко гадже става баща. Отне ми време да намеря човека. И най-интересното е, че още на 1та среща си представих как имам деца с него. Буквално мина като експресен влак мисълта за деца с този мъж - даже визуално ги видях. И така.... 
За сега сме +1, но сме си говорили за поне още 1. Иначе, имах в предходната работа колега, егренИн на 36. Шокира ме като изръси, че ако до 40 няма поне едно дете, нямало да има кой да го гледа като остарее... не знам как и в какви условия е възпитаван, но да смяташ че децата са ти длъжни...
За сега сме +1, но сме си говорили за поне още 1. Иначе, имах в предходната работа колега, егренИн на 36. Шокира ме като изръси, че ако до 40 няма поне едно дете, нямало да има кой да го гледа като остарее... не знам как и в какви условия е възпитаван, но да смяташ че децата са ти длъжни... 
Ако от години живееш в САЩ примерно, там са децата ти, мъжът ти, работата, всичко ти е уредено, какво ще направиш? Ако е за няколко месеца ОК, но има хора, за които се налага грижа с години. Просто нямате представа колко много хора са в подобна ситуация. Да, аз направих избор да остана до баща си, но реално не знам дали избрах или се примирих просто с положението. Да, на си с деца, не абсолютно същото както да си без - и в добрия и в лошия смисъл.
И при нас една от основните причини (но не единствена, разбира се) да си останем в България е грижата за родителите. Вече някои ги няма, други са сериозно над 80 години и без нас не могат. И следващите година, две, три (кой знае) ще са все по-тежки. Но макар да го виждаме не сме спирали егоистично детето да се развива навън и сме с ясното съзнание, че няма да имаме помощ. Или ще емигрираме до някой чужбински старчески дом.
Много хора си взимат родителите при тях в чужбината.
Зависи. Ние сме "вземаеми" (говорим езици, пътували сме, в някаква степен сме космополитни), но нашите родители не са. А и нямаме нужда да ни вземат, а просто да ни наглеждат и да следят да не ни бият в старческия дом. Но с нашите не е така.
Ако някой ти каже, че негов родител е на легло, но не се смята длъжен да го гледа, така че си живее живота, а болният разчита на съседи и на кой знае кого, какво ще си помислиш за него? Нормално, а?
Ще си помисля, че не знам нищо за отношенията им и какво е довело до това.
Родителите са длъжни на децата си до 18г, децата не са длъжни на родителите си.
Хубаво е отношенията да са “по желание” и от любов, а не по дълг.
Егати ужаса някой да ми се обажда, не защото съм приятна компания, а по задължение.
Arielle, никой не говори за това. Говорим, че когато се наложи да поемеш грижа, го правиш.
Все пак се предполага, че на около 50 години имаш възможност. Ако нямаш, защо ги руча жабетата в пустата чужбина.
Все пак се предполага, че на около 50 години имаш възможност. Ако нямаш, защо ги руча жабетата в пустата чужбина.
Не се измятай сега. Точно за това се говореше.
За кое се говореше, Arielle?
За кое се измятам?
Имаш отговорност - поемаш си я. Това е...
За кое се измятам?
Имаш отговорност - поемаш си я. Това е...
Не нямаш. Те също спират да имат отговорност за теб като направиш 18.
От там насетне всичко е някакъв пълен цирк.